РЕШЕНИЕ
№ 260075
гр.Поморие, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря
Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 923 по
описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр.Бургас против В.К., гражданин на Република Германия, с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие.
Предявен е иск
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 399.16 лв., по незаплатени
фактури за ползвани ВИК услуги за доставена, отведена и пречистена вода,
издадени в периода 25.10.2017 г. – 27.11.2017 г., с отчетен период по фактури от 20.04.2017 г. до
14.11.2017 г., за водоснабден обект в гр.Бургас, ж.к. ..., както и иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 81.09 лв., представляваща общият размер на обезщетението за
забавено плащане на паричното задължение за главниците по фактурите в периода,
в размер на законната лихва върху сумата по всяка от фактурите, считано от
падежа на задължението до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се от ищеца и разноските по делото.
Правното основание на исковете е чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Исковата молба
е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на
ответника, който не е открит на посочения по делото адрес, който е такъв, заявен от
ответника като адрес за кореспонденция с всички държавни
институции по реда на ЗРБулстат, поради
което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес по реда на
чл.47 ГПК.
Съобщението
до ответника е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на
основание чл.47, ал.6 ГПК, за особен представител на ответника е назначен адв.Д.К..
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на претенциите на ищеца.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответникът се представляват от особения си представител, който поддържа изразеното в отговора становище за неоснователност на исковете.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:
Установява се от представените по делото доказателства, в това число справка-извлечение от СВ-Бургас и справка-извлечение от дистанционен отчет на водомер, че ответникът В.К. е собственик на водоснабден обект в гр.Бургас, ж.к. ..., по партида с абонатен № ....
Както бе посочено процесният имот е
водоснабден, поради което собственикът му е потребител на ВиК услуги, по
смисъла на чл.3 от чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и като такъв е надлежно легитимиран да отговоря за
задълженията към доставчика на тези услуги – ищеца.
По делото е изслушано и прието като доказателство заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза, съгласно което в процесния водоснабден обект са монтирани две измервателни устройства с радио модул за дистанционно отчитане, като за отчетен период от 20.04.2017 г. до 14.11.2017 г, доставената в обекта и консумирана питейна вода е 176 кубически метра.
Прието като доказателство по делото е и заключението
на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
ищецът е начислил на ответника 123 куб.м вода, с фактура № **********/25.10.2017 г., за периода от 20.04.2017
г. до 13.10.2017 г. С фактура № **********/ 27.11.2017 г. на ответника са начислени
52 куб.м вода, за периода от 14.10.2017 г. до 14.11.2017 г. и 1 куб.м вода, за периода 20.04.2017 г. до 14.11.2017 г.,
отчетени по двете измервателни устройства в обекта. Посочените от вещото лице
фактури са представени по делото, като крайното задължението по тях е в размер
на исковата претенция от 399.16 лв. Вещото лице сочи, че ищецът е извършил
фактуриране на отчетеното количество вода, по одобрените цени за този вид
услуги от КЕВР, съответстващи на посочените ценови периоди, както и че по
процесните фактури няма извършени
плащания до датата на изготвяне на заключението.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Ищецът заявява като основание на вземането си неизпълнение на задължението на ответника – потребител на ВиК услуги, да заплати стойността на същите на доставчика им – ищеца.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищецът е доставял ВиК услуги във водоснабден обект в гр.Бургас, ж.к. ..., по партида с абонатен № ..., като ответникът не е изпълнил задължението си като потребител на услугите да заплати стойността им в размер 399.16 лв., по фактури издадени в периода 25.10.2017 г. – 27.11.2017 г., с отчетен период по фактури от 20.04.2017 г. до 14.11.2017 г., поради което съдът приема исковата претенция по чл.79 ГПК за установена по основание и размер и като такава същата следва да бъде уважена изцяло.
С оглед неизпълнението на горепосоченото парично задължение, на основание чл.86 ЗЗД, ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва върху сумите по фактурите за периода от 26.11.2017 г. до 06.12.2019 г., което обезщетение е в общ размер 81.09 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца в размер 650 лв., от които 100 лв. – държавна такса за образуване и водене на делото, 400 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на вещи лица и 150 лв. – възнаграждение на особения представител.
Ищецът е представляван е по делото от юрисконсулт, поради което и предвид направеното искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, му се следва възнаграждение в размер 100 лв.
В съвкупност от изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъдени да заплати на ищеца разноски в размер 750 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.К., гражданин на Република Германия, род. на *** г., с код по регистър БУЛСТАТ ..., с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. ..., представлявана по делото от особения представител адв.Д.К., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. ..., сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Г.Й. Т., сумата 399.16 лв. (триста деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки), представляваща задължение за ползвани ВиК услуги за водоснабден имот в гр.Бургас, ж.к. ..., аб. № ..., по фактури, издадени за периода 25.10.2017 г. – 27.11.2017 г., с отчетен период по фактури от 20.04.2017 г. до 14.11.2017 г., както и сумата 81.09 лв. (осемдесет и един лева и девет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактурите за периода от 26.11.2017 г. до 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА В.К., гражданин на Република Германия, род. на *** г., с код по регистър БУЛСТАТ ..., с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр.Поморие, ул. ..., представлявана по делото от особения представител адв.Д.К., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., сума в размер 750 лв. (седемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :