Определение по дело №7178/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26695
Дата: 29 юли 2023 г. (в сила от 29 юли 2023 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20231110107178
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26695
гр. С., 29.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110107178 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 36835/09.02.2023 г.
/уточнена с молба вх. № 58793/02.03.2023 г./, с която от името на „/..../“ ООД,
ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „/.../“, ул. „/..../“ № 41,
против „/.../“ ЕООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„/.../“ № 90 и Д. К. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „/.../“ ул. „/.../“ № 14 е
предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните,
че Договор за наем, вписан в Служба по вписванията – гр. Л. с, вх. рег. №
105/07.01.2011 г., акт № 95, том 1 и Анекс към него, вписан в Служба по
вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, сключени
между Р. С. П., в качеството й на наемодател, и „/.../“ ЕООД, в качеството му на
наемател, са прекратени, поради сливане на наемателя и наемодателя в едно лице,
както и съединен с него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 229, ал.
2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на т. 1, изр. 2 от Анекс към
договор за наем, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. №
8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, поради противоречието й със закона /с
разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД/.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника „/.../“ ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника Д. К. И..
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника „/.../“ ЕООД за
недопустимост на настоящото производство, поради наличие на предпоставките
по чл. 299, ал. 1 ГПК. В цитираното и приложено от ответника Решение от
03.11.2020 г. по гр. д. № 209/2020 г. по описа на РС – Л., потвърдено с Решение от
9.04.2021 г. по в. гр. д. № 36/2021 г. на ОС – Монтана, не е налице идентитет
между страните и основанието на повдигнатия пред съда правен спор. Цитираните
дела са водени между „/..../“ ООД, Р. С. П. и „/.../“ ЕООД и процесните договори са
били атакувани като нищожни поради липса на основание. В настоящия процес не
1
участва Р. С. П. и се иска прогласяване нищожността на т. 1, изр. 2 от Анекс към
договора за наем, поради противоречие със закона /разпоредбата на чл. 229, ал. 2
ЗЗД/.
В представеното Решение от 27.09.2021 г. по гр. д. № 1280/2021 г. на РС –
Враца, потвърдено с Решение от 21.03.2022 г. по в. гр. д. № 544/2021 г. на ОС –
Враца също липсва идентитет между страните и предмета в настоящото
производство. Посочените дела са водени между „/.../“ ЕООД и „/..../“ ООД, ЕИК:
/..../ и са имали за предмет прогласяване нищожността на договор за наем от
06.03.2020 г., сключен между „Зланд“ ЕООД и „/..../“ ООД.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2023г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба /уточнена с молба вх. № 58793/02.03.2023 г./ се твърди,
че съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие ищецът е
съсобственик на 4/15 ид. ч. от следните имоти, а именно: ПИ с идентификатор
16184.134.24, представляващ нива с площ 3 300 кв.м., категория при неполивни
условия - трета; ПИ с идентификатор 16184.25.70, представляващ нива с площ 5
981 кв.м., категория при неполивни условия - трета; ПИ с идентификатор
16184.28.110, представляващ нива с площ 8 751 кв.м., категория при неполивни
условия-трета; ПИ с идентификатор 16184.28.160, представляващ нива с площ 5
900 кв.м., категория при неполивни условия - трета; ПИ с идентификатор
16184.792.10, представляващ нива с площ 101 023 кв.м., категория при неполивни
условия - трета. Ищецът посочва, че Р. С. П. притежавала 16/270 ид. ч. от
посочените имоти, като с Договор за наем, вписан в Служба по вписванията – гр.
Л. с, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., акт № 95, том 1 отдала под наем същите на
ответника „/.../“ ЕООД за срок от 10 години. Твърди, че с Анекс към договор за
наем, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт
№ 262, том 17, срокът на наемния договор е удължен с още 10 години. Сочи, че
след участие на ответното дружество в административна процедура по чл. 37в
ЗСПЗЗЗ имотите са му разпределени по реда на чл. 72, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Поддържа,
че уговорката от анекса за удължаване на срока е нищожна на основание чл. 229,
2
ал. 2 ЗЗД, тъй като Р. П. можела да извършва единствено действия на обикновено
управление с процесните имоти. Излага съображения, че с договор за продажба на
наследство вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8379/18.11.2015
г., акт № 282, том 17 Р. П. е прехвърлила дяловете си от процесните ниви на
ответника „/.../“ ЕООД, поради което качествата на наемател и наемодател са се
слели в едно лице и договорът за наем се е прекратил. Независимо от това
регистрацията на арендния договор в Служба по вписванията и в Общинската
служба по земеделие не била заличена, поради което ищецът бил в невъзможност
да участва в процедура по създаване на масиви за уедрено ползване по реда на чл.
37в ЗСПЗЗ. Ищцовата страна посочва, че впоследствие „/.../“ ЕООД прехвърлило
идеалните си части от процесните имоти на втория ответник Д. К. И.. Ищецът
счита, че като съсобственик на имотите има правен интерес да води исковете и
срещу двамата ответници, за да ги обвърже със силата на пресъдено нещо.
Поддържа, че е възпрепятстван да ползва имотите, тъй като е налице
конкуриращо по-ранно вписване на договор за наем за същите. Излага доводи, че
насочва исковете си срещу Д. И., за да може последният да участва в делото, с
оглед възможността исковете да бъдат отхвърлени и така да се окаже, че
съществува наемно правоотношение с него, възникнало по реда на чл. 237 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, се моли за постановяване на решение, с което: 1/
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 229, ал. 2 ЗЗД, да бъде прогласена
нищожността на клаузата на т. 1, изр. 2 от Анекс към договор за наем, вписан в
Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17,
поради противоречие със закона /чл. 229, ал. 2 ЗЗД/; 2/ да бъде признато за
установено между страните, че Договор за наем, вписан в Служба по вписванията
– гр. Л. с, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., акт № 95, том 1 и Анекс към него, вписан в
Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17,
сключени между Р. С. П., в качеството й на наемодател, и „/.../“ ЕООД, в
качеството му на наемател, са прекратени, поради сливане на наемателя и
наемодателя в едно лице.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника „/.../“ ЕООД, в който се развиват доводи за
недопустимост на предявените искове и се моли производството да бъде
прекратено. По съществото на делото ищецът поддържа, че процесния наемен
договор и анекса към него обвързват останалите съсобственици, дори един от тях
да се е разпоредил с дела си от наетите вещи. Излага съображение, че договорът за
наем е потвърден от ищеца с декларация по реда на § 10 от ПЗР към ЗИД на
ЗСПЗЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника Д. К. И., в който се развиват доводи за
недопустимост на предявените искове и се моли производството да бъде
прекратено. По съществото на делото ищецът поддържа, че процесния наемен
3
договор и анекса към него обвързват останалите съсобственици, дори един от тях
да се е разпоредил с дела си от наетите вещи. Излага съображение, че договорът за
наем е потвърден от ищеца с декларация по реда на § 10 от ПЗР към ЗИД на
ЗСПЗЗ. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен за разглеждане са обективно кумулативно съединени: иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че Договор за наем,
вписан в Служба по вписванията – гр. Л. с, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., акт № 95,
том 1 и Анекс към него, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. №
8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, сключени между Р. С. П., в качеството й на
наемодател, и „/.../“ ЕООД, в качеството му на наемател, са прекратени, поради
сливане на качествата на наемателя и наемодателя в едно лице, както и съединен с
него иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 229, ал. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на т. 1, изр. 2 от Анекс към договор за
наем, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. № 8336/18.11.2015 г., акт
№ 262, том 17, поради противоречието й със закона /с разпоредбата на чл. 229, ал.
2 ЗЗД/.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на посочения в исковата молба Договор за наем, вписан в
Служба по вписванията – гр. Л. с, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., акт № 95, том 1 и
Анекс към него, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. №
8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, сключени между Р. С. П., в качеството й на
наемодател, и „/.../“ ЕООД, в качеството му на наемател; наличие на уговорка в
Анекс процесния договор за наем, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх.
рег. № 8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, предвиждаща удължаване на срока
на наемния договор с още 10 години, считано от стопанската 2020/2021 г., както и
че така уговорената клауза противоречи на закона /разпоредбата на чл. 229, ал. 2
ЗЗД/.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
4
доказване, наличието на посочения в исковата молба Договор за наем, вписан в
Служба по вписванията – гр. Л. с, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., акт № 95, том 1 и
Анекс към него, вписан в Служба по вписванията – гр. Л., с вх. рег. №
8336/18.11.2015 г., акт № 262, том 17, сключени между Р. С. П., в качеството й на
наемодател, и „/.../“ ЕООД, в качеството му на наемател, както и фактът, че
наемателят и наемодателят са се слели – т.е., че „/.../“ ЕООД е придобило изцяло
собствеността върху наетите от него имоти.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представени ведно с исковата молба и отговора.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.
02/8955423, ********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
5
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6