№ 174
гр. Монтана, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20251630200650 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 261/28.05.2025г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица, са наложени на Г. К. К., с посочен
адрес в гр.М., административни наказания - глоба в размер на 500 (петстотин)
лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно нарушение по
чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ (Закон за горите), глоба в размер на 500 (петстотин) лева
на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно нарушение по чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ, и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на
3
държавата – 1.00 пр.м дърва за огрев от дървесен вид „благун“, нарязани с
дължина 0.30 м.
Недоволен от наказателното постановление (НП) Г. К. К., лично и чрез
адв.М. К. от МАК, моли да бъде отменено, поради нарушение на
процесуалния и материален закон, и поради неприложение на чл.28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание пълномощника адв.К., поддържа жалбата, моли
НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган (АНО),
Директор РДГ гр.Берковица чрез процесуален представител юрисконсулт М.
Д., счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено НП, по
изложени доводи в открито съдебно заседание и в писмени бележки.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в писмените бележки.
В открито съдебно заседание алтернативно юрисконсулт Д. новежда
доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, не поддържа искането си за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и счита, че ако съдът
приложи чл.28 от ЗАНН, не следва да се уважава искането на жалбоподателя,
напправено чрез адв.К., за присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във
връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законния срок имайки предвид
данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
На 10.04.2025 год. св.М. Е. Т. и св.Х. П. М., и двамата горски стражари в
СЗДП гр.Враца, по време на маршрут Видин – Монтана, се отбили в
землището на с.Славотин, област Монтана. Стигнали по черен път до ракетна
площадка, като в двора й забелязали прясно нарязани и нацепени дърва за
огрев. В хода на проверката която продължила няколко часа, в т.ч. и със
съдействието на органите на МВР, било установено, че Г. К. К. съхранява
3
дърва за огрев от дървесен вид „благун“ с обем 1.00 пр. м (нарязани на 0.30
м.), нацепени, в имота на ракетна площадка № 631, намираща се между селата
Д-р Йосифово и Славотин, община Монтана, област Монтана, без контролна
горска марка и без превозен билет, документ доказващ законният им
произход. Нарушението е извършено и открито на 10.04.2025г. на територията
на РДГ-Берковица, ТП ДГС-Монтана, землище с.Славотин. Спрямо К. бил
съставен АУАН № 261/25г. Серия СЗДП/2025г. № 0004790/10.04.2025г. за
административни нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Дървата, предмет
на нарушението, били иззети и оставени на отговорно пазене в ДП ДГС –
Монтана с разписка Серия СЗДП № 000223/10.04.2025г.
По случая била образувана прокурорска преписка № 2154/25г. по описа на
РП – Монтана, съответно преписка № 1808 ЗМ – 388/25г. по описа на РУ –
Монтана, приключили с Постановление от 05.06.2025г. на РП – Монтана да
отказ да се образува ДП, като посочените по – горе преписки, прокурорска,
респ. такава по описа на РУ – Монтана, били прекратени. Препис от
постановлението, ведно с преписката са изпратени от РП - Монтана на
Директора на РДГ - Берковица за реализиране на АНО по отношение на Г. К.
К..
Преписка рег. № 1808 ЗМ-388/10.04.2025г. по описа на РУ- Монтана е
образувана във връзка с констатирано съхранение на 1 куб. метра дърва за
огрев от дървесен вид ,,благун”, не са маркирани с контролна горска марка и
са без документи за произход. Дървата са намерени в двора на ракетна
площадка, в която е бил на работа Г. К. К., ЕГН **********. Нарушението е
констатирано на 10.04.2025г. от служители на СЗДП гр.Враца, които са
съставили акт за установяване на административно нарушение. Дървата са
иззети от служителите на СЗДП. От Г. К. К. е снето сведение, в което същия е
посочил, че дървата са докарани от непознато за него лице с каруца. За тях
били заплатени 50 лв. Дървата са, за да се отопляват на ракетната площадка,
2
той и неговите колеги. Взети били писмени сведения и от служителите на
СЗДП-Враца, Х. П. М. и М. Е. Т.. Изискани и приложени са и справка за
съдимост и справка-характеристика на Г. К. К..
Видно от писмо изх. № 261/2025г./02.07.2025г. по описа на РДГ
гр.Берковица, по данни на регистрите на държавните горски стопанства и
териториалния обхват на дейност на РДГ-Берковица, областите Монтана,
Враца и Видин срещу Г. К. К. от 2005г. до момента, е установено, че има
ЕДНО образувано административнонаказателно производство за извършено
нарушение на Закона за горите, завършило с процесното НП №
261/28.05.2025г.
В рамките на съдебното следствие се установява, че жалбоподателя е
социално ангажиран мъж, роден 1993г., неосъждан, с много добри
характерични данни като работник и личност.
СВ. А.М.А. познава Г., колеги са на ракетната площадка в с.Славотин.
Отопляват се с дърва на ракетната площадка. В началото на месец април тази
година имало проверка. Дошли служители на горското, казали, че има дърва в
двора, питали го какви са дървата, казал им, че не знае. После дошъл
колегата му Г., установило се откъде са дошли дървата. Отчасти бил,
отчасти не бил на обясненията, които дал Г., защото бил на работна смяна.
Проверката била в началото на работната смяна, в ранен час на деня. После
горските служители тръгнали нанякъде и след 4 – 5 часа се върнали и казали,
че трябва да ги глобят. Те и преди това казали, че трябва да ги глобят, защото
дървата са в двора на ракетната площадка и са неправилно съхранени.
Съставили акт на Г.. Полиция дошла също, но свидетеля не знае защо. Г.
първо им казал, че няма да подпише акта и те казали, че ако не го подпише,
ще извикат полиция и те извикали полиция и така го накарали да
подпише. На дърва се отопляват във фургона, в който се помещават и работят
на ракетната площадка. Според св.А., Г. е неконфликтен, много добър човек,
за приятел е „златен“. Никой не се оплаква от него. Ракетната площадка е към
Регионална дирекция „Борба с градушките“ (РД „БГ“). Техният полигон е към
команден пункт в с.Долно Церовене, там е сградата и управата, там е
директорът. И св.А. А. и Г. са на заплата към РД „БГ“.
Жалбоподателят Г. К. К. дава обяснения, посочва, че не е казвал, че са
негови тези дърва. Те горските казали, че ако не му напишат на него акт
трябва да напишат актове и на тримата общо с него, те са трима колеги,
отговорника го нямало. Поискали му личната карта, казали, че трябва да
си даде личната карта, казал им, че не е у него, те му казали да отиде и да я
вземе. Горските тръгнали нанякъде. Те се върнали след обяд да му пишат акт.
Дървата били нарязани и нацепени. Роми с каруца ги докарали дървата. Г.
лично им дал 50.00 лева. Дървата им били нужни да се отоплят във
фургона във връзка с работата им. Всяка година го правят това, тъй като
нямат служебни пари за отопление и дърва и ползват свой пари за закупуване
на дърва. Парите си ги делят тримата колеги на ракетната площадка. Г.
3
заплатил дървата. Дървата ги ползвали за 15-ина дни в студените вечери на м.
април. Заплатата на Г. е 1077.00 лв. Никога до сега не е имал проблеми.
Не е семеен. Парите, които получава като заплата са нужни за преживяването
му през месеца. Живее сам в с.Славотин. Ходи понякога и странично да
работи за някой лев - копае канали, полагала кабели, участва във вдигане на
осветителни стълбове.
Настоящият съд не споделя доводите изложени в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН,
които да са ограничили правото на защита на К.. Не се споделят и доводите за
недоказаност на нарушението в лицето на жалбоподателя, тъй като видно от
обясненията на самия Г. К. К., процесните дърва са били закупени със
собствени средства 50 лева, дадени от К., впоследствие поделени между него
и другите двама негови колеги, за да се отопляват на работното им място –
ракетна площадка към РД „БГ“. Процесните дърва, макар и да са се намирали
на територията на ракетна площадка в землището на с.Славотин към РД „БГ“,
не са собственост на работодателя на жалбоподателя, респ. правилно е
определен субекта на нарушението и същото е доказано в лицето на Г. К. К..
Процесното нарушение е доказано чрез писмените и гласни доказателства по
делото, чрез показанията на св.М. Е. Т., св.Х. П. М., св.А.М.А. и обясненията
на жалбоподателя Г. К. К.. Настоящият съд кредитира показанията на всички
свидетели, а също и обясненията на К., без да констатира противоречие от
вида на посоченото от защитата. Правно ирелевантно е колко време е
продължила проверката, и по несъмнен начин е установено количеството на
процесните дърва и това, че са съхранявани без да са били маркирани с КГМ и
без превозен билет, доказващ законния им произход.
Настоящият съд изцяло споделя останалите доводи изложени в жалбата и в
открито съдебно заседание от адв.К. за маловажност на процесните
3
административни нарушения – става дума за съхраняване на 1.00 пр. м дърва
за огрев от дървесен вид „благун“, нарязани с дължина 0.30 м., нацепени,
немаркирани с контролна горска марка (КГМ) и без съответен документ,
доказващ законният им произход, превозен билет. Процесните дърва не са
били сухи и паднали, а са били нарязани и нацепени, но са изключително
малко като количество на минимална стойност. Жалбоподателят К. е социално
ангажиран мъж, неосъждан, с добри характеристични данни, който за подобни
нарушения не е бил санкциониран до настоящия момент. К., видно от
обясненията му, потвърдени от св.А. А., е колега, който се ползва с добро име,
не получава високи доходи и няма каквито и да провинения, противни на
закона. Наложените административни наказания – 2 бр. глоби от по 500 лева,
всяка една, са определени при предвидения минимум по чл.266, ал.1 от ЗГ, но
сумата 1000 лева очевидно от данните по делото ще е непосилна за плащане за
К., респ. безпредметно наложена (в подобен смисъл са Решение №
670/07.07.2025г. по КАНД № 171/25г. по описа на АС – Монтана, Решение №
871/16.09.2025г. по КАНД № 230/25г. по описа на АС – Монтана).
4
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗГ – „Съдът отменя наказателното постановление,
когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за
веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и
разноските по делото“.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че
наложените наказания спрямо К. очевидно са силно завишени, както и че не
съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
НП в частта с която на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети вещите,
3
предмет на нарушението - 1.00 пр.м дърва за огрев от дървесен вид „благун“,
нарязани с дължина 0.30 м, следва да бъде потвърдено, поради липсата на
основание за отмяна на НП в тази му част.
Жалбоподателят К., чрез адв.М. К. претендира разноски, и при отмяна на
НП, независимо, че е прието че е налице чл.28 от ЗАНН, според настоящия
съд са налице условията за уважаване на това искане (в подобен смисъл е и
Решение № 670/07.07.2025г. по КАНД № 171/25г. по описа на АС – Монтана, в
т.ч. и по отношение на разноските).
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Г. К. К.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.М. К. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Д. на практика е
направила възражение за прекомерност, считайки, че не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. В случая НП се отменя, а
не изменя, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, независимо на какво основание се отменя
НП. Настоящият съд относно разноските следва да се съобразява
разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН и Наредба № 1/09.07.2004г. за
5
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.).
Поисканите разноски от адв.К. от МАК (посочени в договора за правна защита
и съдействие л.43 от делото) са в размер на 570 лв, които не следва да бъдат
присъдени, тъй като настоящия съд установява прекомерност. Като размер
поисканите разноски не са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.), поради което
следва съобразявайки посочените разпоредби, да се присъди сумата 400
(четиристотин) лева. Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва
да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя К. на
сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата му част до размера 570 (петстотин, седемдесет) лева, следва да
бъде оставено без уважение.
Искането на процесуалния представител на АНО, юрисконсулт М. Д., за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата
страна (направено в писмените бележки), оттеглено в открито съдебно
заседание, за прецизност изисква изрично произнасяне. С оглед и изхода на
делото, няма правно основание за присъждане в полза на въззиваемата страна
на юрисконсултско възнаграждение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 вр. с чл.63, ал.4 вр. с чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 261/28.05.2025г. на Директор РДГ
- гр.Берковица, в частта, с което спрямо Г. К. К., с посочен адрес в гр.Монтана,
са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 500
(петстотин) лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева
на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, за административно нарушение по чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ.
Предупреждава нарушителя Г. К. К., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 261/28.05.2025г. на
Директор РДГ - гр.Берковица, в частта, с което спрямо Г. К. К., с посочен
адрес в гр.Монтана, на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети, вещите,
3
предмет на нарушението - 1.00 пр. м дърва за огрев от дървесен вид „благун“,
с дължина 0.30 м.
ОСЪЖДА РДГ гр.Берковица да заплати на жалбоподателя Г. К. К., чрез
адв.М. К. от МАК, сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща
6
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция по настоящето АНД № 650/25г. по описа на МРС.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Г. К. К., чрез адв.М. К.
от МАК, за присъждане на сумата 570 (петстотин, седемдесет) лева, разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна, като АНО, направено чрез
писмени бележки от процесуалния представител юрисконсулт М. Д..
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7