Присъда по дело №304/2024 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 8/28.01.2025г.
по НОХД №304/2024г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу С.Н.П., ЕГН **********, за това, че
на 12.10.2022г. в гр. Разград, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудила и поддържала у И.С.Й. от гр. Търговище заблуждение, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор **, представляващ земеделска
нива с площ 25,805 декара в местността „Корубостанлък“, в землището на с.
Я., общ. Разград и сключила с него Договор за покупко-продажба на недвижим
имот-Нотариален акт за покупко - продажба на гореспоменатия недвижим
имот № 19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109 от 2022г. от 12.10.2022г. при
нотариус Р.И. с рег. № 378 на Нотариална камара, район на действие Районен
съд - Разград със страни - продавач С.Н.П. и купувач - И.С.Й. и с това му е
причинила имотна вреда в общ размер на 42 000,00 лева - престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинения,
счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимата П. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението да бъде отложено за изпитателен
срок в размер на две години.
По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск за процесната сума, като е
конституирал пострадалото лице като граждански ищец и частен обвинител.
Повереникът намира обвинението за категорично и недвусмислено доказано.
Моли съда да наложи наказание лишаване от свобода, като съобрази тежестта
на случая, като отложи изпълнението за максимален изпитателен срок. Да
уважи изцяло гражданския иск и осъди подс. П. да заплати сумата в размер на
42000,00лв. на пострадалия.
Защитата на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението и липса на умисъл за извършване на деянието.
Подсъдимата С.Н.П. дава обяснения по обвинението, като твърди, че е
невинна и моли съда за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13, чл.14 и чл.16 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Н.П. е родена на **, българско гражданство, вдовица,
неосъждана, средно специално образование, пенсионер и собственик на **, с
адрес за призоваване в страната: гр. **, ЕГН **********.
По преписка № 4327 от 07.02.1992г., с Решение № 137/28.09.1995 г. на
Поземлена комисия – Разград, на наследниците на С.О. е било възстановено
1

правото на собственост върху поземлен имот - нива от 40.002 дка, имот №
005028, находяща се в местност „Корубостанлък“, в землището на с. Я., общ.
Разград.
След допусната административна грешка, бил съставен Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона
собствеността и ползуването на земеделските земи № 119, том VII, дело №
1904/19.06.1997 г., съставен на основание Решение № 137/28.09.1995 г. на
Поземлена комисия - Разград по преписка № 4327 от 07.02.1992 г., съгласно
който подс. С. П. от гр. Разград била вписана като съсобственик, заедно с
други наследници на С.Д.П.О. на 3 земеделски имота, един от които бил
поземлен имот №005057 с площ 25.802дка, находящ се в местността „Кору
бостан лък“ в землището на с. Я., общ. Разград.
На 02.07.1997г. между наследниците на С.Д.П.О. е сключен договор за
доброволна делба, вписан в PC - Разград под вх. per. № 1589/07.10.1997 г.,
съгласно който С.Н.П. станала собственик на поземлен имот № 005057.
На 16.12.2013г. подс. С. П. на основание чл. 108 от Закона за
собствеността подала в Районен съд - Разград искова молба, било се
образувало гражданско дело № 443 по описа за 2014г., с която е предявен иск
за установено по отношение на наследниците на М.И.Т.-П. че тя е собственик
на поземлен имот № 005057.
При воденото гражданско дело ответниците (наследниците на М.Т.)
възразили срещу представения от ищцата - подс. С. П., Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона собствеността и
ползуването на земеделските земи № 119, том VII, дело № 1904/19.06.1997 г.,
съставен на основание Решение № 137/28.09.1995 г. на Поземлена комисия -
Разград по преписка № 4327 от 07.02.1992г. и твърдели, че те са
съсобственици с трети лица на процесния имот по наследство. Те настоявали,
че правото им на собственост върху имота е възстановено с Решение № 137 от
28.09.1995г. на Общинска служба по земеделие - Разград по преписка № 5736
от 25.02.1992г. Въз основа на последното цитирано решение бил съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ от
дата 07.03.1996г. с № 161, том 3, дело № 873/1996г. на Нотариус при РС -
Разград.
С Решение № 25/05.02.2015г. на РС - Разград по гражданско дело №
443 по описа за 2014г. било прието, че с Решение № 137/28.09.1995 г. на
Поземлена комисия - Разград по преписка № 4327 от 07.02.1992 г. са били
възстановени 2 броя имоти, но и двата са различни от посочения в т. 3
(поземлен имот № 005057) на цитирания Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти, възстановени по Закона собствеността и ползуването на
земеделските земи № 119, том VII, дело № 1904/19.06.1997 г., съставен на
основание Решение № 137/28.09.1995 г. на Поземлена комисия - Разград по
преписка № 4327 от 07.02.1992г.
2

Съдът отхвърлил иска на ищцата - подс. С. П. с правно основание чл.
108 от ЗС срещу ответниците, по отношение на недвижим - имот земеделска
земя /нива/, намираща се в землището на с. Я., общ. Разград , ЕКАТТЕ 87624-
нива в местността „Корубостанлък“ с площ от 25,801 дка, трета категория,
съставляващ имот № 005057 по плана за земеразделяне. Съответно съдът
отхвърлил искането на ищцата ответниците да бъдат осъдени да предадат на
ищеца владението на описания имот като неоснователен и недоказан.
Решението на съда било обжалвано от подс. Ст. П. пред Окръжен съд -
Разград, но същото било потвърдено с Решение № 93/03.08.2015 г. на ОС –
Разград.
Подс. П. не била доволна от решенията на PC и ОС - Разград,
обжалвала пред ВКС. С Определение № 142/29.03.2016г. по гр.д. № 893/2016г.
на ВКС не било допуснато касационно обжалване по касационна жалба с вх.
№ 3642/07.09.2015г. на С. П. срещу въззивно Решение № 93 от 03.08.2015г. по
гр.въз.д. № 95/2015г. на ОС -Разград.
Доколкото подс. П. лично и чрез упълномощен процесуален
представител участвала по делата, тя била наясно, че с постановяването на
Определението на ВКС не разполага с никакви вещни права върху процесния
имот.
На неустановена дата през 2022г. подс. П. пуснала обява за продажба на
въпросната нива в землището на с. Я.. Информацията за продажбата на имота
края на м. Октомври 2022г. достигнала до пострадалият И.Й., който провел
разговор със св. С., в който последният казал на Й., че негов колега брокер
предлагал земеделска земя, находяща се в землището на с. Я., общ. Разгрда, с
площ 25,805дка, трета категория, цената, като цената била 44 000,00лв. Св. С.
изпратил на Й. във Вайбър скица на имота, данъчна оценка, нотариален акт за
имота и договор за доброволна делба. Св. С. не му предоставил телефонен
номер за контакт със собственика на земята, а му заявил, ако се интересува, да
отиде на място.
На 10.10.2022г. св. Й. отишъл сам до с. Я., за да види имота. Земята
била засята с царевица, необрана, а граничните на него имоти били ожънати.
Той харесал имота и решил да го купи. Обадил се на св. С. за да подготви
документите, като цената на имота за св. Й. била 42 000,00лв. Към онзи
момент пострадалият и подсъдимата не се познавали. Те се запознали точно
преди изповядването на сделката пред кантората на нотариуса.
На 12.10.2022г. сделката била насрочена за изповядване в кантората на
нотариус Р.И. в гр. Разград. Така пострадалия и подсъдимата се запознали.
Преди изповядването в разговор между двамата, подсъдимата му казала, че
нейният племенник обработвал земята и й давал рента от 70лв./дка., което не
отговаряло на истината. Подс. П. поискала имотът да се прехвърли по
данъчната оценка, тъй като била прекарала инфаркт и се притеснявала, че
щели да й спрат помощите.
3

Св. Й. попитал нотариус И. в кантората й дали всичко е наред с
документите, дали има нещо спорно със собствеността, има ли справка за
тежести и т.н. На нея й се сторило, че всички представени документи от
подсъдимата са изрядни и достоверни и затова не направила проверки, поради
което казала на пострадалия, че всичко е наред.
Подс. П. настоявала да впишат в нотариалния акт сумата от 5000,00 лв.
като продажна цена. Така те сключили договор за покупко- продажба на
въпросния недвижим имот, за което бил съставен Нотариален акт за покупко-
продажба № 19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109 от 2022г. от 12.10.2022г. при
нотариус Р.И. с рег.№ 378 на Нотариална камара, район на действие Районен
съд - Разград със страни - продавач С.Н.П. и купувач - И.С.Й.. Преди страните
да се подпишат в нотариалния акт нотариус Р.И. й прочела съдържанието на
договора.
След изповядването на сделката Й. и П. се насочили към офиса на
последната за да се извърши плащането. В офиса били двамата, а отвън се
намирали брокерите - св. С. и св. Н. и чакали да си получат комисионната за
съдействието при осъществяване на сделката.
По време на броенето на парите Й. решил да включи камерата на
телефона си, за да направи видеозапис и да запише целия процес на предаване
на действително уговорената продажна цена на поземления имот. Подс. П.
преброила сумата и ги сложила в сейф, като казала, че ще ги внесе в банката.
Няколко дни по-късно Й. получил нотариалния акт по куриерска фирма
„Еконт“, а след няколко месеца проверил в СГКК - Търговище дали имотът е
вписан на негово име.
В началото на 2023г. св. Й. се свързал със служители на арендатора на
земята, за да сключат нов договор за аренда. Той изпратил на служителите
копие на нотариалния акт във Вайбър, а те от своя страна му изпратили на
хартиен носител два еднообразни договора, които той подписал и изпратил
обратно чрез куриерска фирма „Еконт“.
На 21.04.2023г. по обяд св. Й. получил нотариална покана от нотариус
Д.Г.. от гр. Търговище, от който разбрал, че при покупката на поземления имот
бил въведен в заблуждение от продавачката – подс. С. П.. Св. Й. отишъл при
П. за да я попита какво се случва. Тя му отговорила, че и двамата били
измамени. Св. Й. отново направил видеозапис, тъй като П. му казала, че била
взела само 5000,00 лв., даже и тях не била взела. Подс. П. направила копие на
нотариалната покана и заявила, че ще се свърже с адвоката си и тогава щяла
да реши какво да прави. След това св. Й. отишъл при нотариус Р.И., за да
покаже нотариалната покана, при което при проверка видяла, че имало
вписана искова молба в справката, издадена от Службата по вписвания -
Разград. От Общинската служба по земеделие, св. Й. получил заверен препис
на Решение № 137/28.09.1995г., с което било възстановено правото на
собственост върху процесния имот на наследството на М.И.Т.-П..
4

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
ДП видеотехническа и идентификационна експертиза, изслушано и прието в
хода на съдебното следствие се установява, че са изследвани два видеофайла.
Първият от 12.10.22г. с начало в 14,34ч. Вторият от 21.04.23г. с начало в
13,39ч. Записите са автентични без намеса и опити за подправяне. На тях ясно
се виждат подс. С. П. и св. И.Й.. Разговорите между двамата са извадени на
хартиен носител, неразделна част от заключението на вещото лице.
Откопирани на хартиен носител са и кадри от видеозаписа, от които ясно се
вижда как подс. С. П. брои банкноти в лева и евро. В хода на разговора между
двамата се установява, че сумата е 42000,00лв.
Подсъдимата С.Н.П. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите И.Й. / приобщени по реда на чл. 281,
ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК /, Р.И., Л.В. К.П., В. С., С.П., М.А.-П., К. Н., П.М.
П.Р.. Частично от обясненията на подс. С. П., досежно знанието й по хода и
изхода на гражданските дела, водени от нея по отношение на процесния имот.
Не ги цени в останалата част, поради липса на доказателства, които да ги
подкрепят и поради наличието на обилен доказателствен материал, който ги
опровергава/ свидетелските показания на останалите свидетели и
Заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП
видеотехническа и идентификационна експертиза/, Декларация, Справка за
съдимост на подсъдимата, Характеристична справка.
От писмените доказателства намиращи се в ДП № 330 ЗМ-127/23г. по
описа на ОДМВР - Разград : преписка № 4327 от 07.02.1992г., Решение №
137/28.09.1995 г. на Поземлена комисия – Разград ; Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона собствеността и
ползуването на земеделските земи № 119, том VII, дело № 1904/19.06.1997 г.,
съставен на основание Решение № 137/28.09.1995 г. на Поземлена комисия -
Разград по преписка № 4327 от 07.02.1992 г.; Договор за доброволна делба,
вписан в PC - Разград под вх. per. № 1589/07.10.1997 г.;, Решение №
25/05.02.2015г. на РС - Разград по гражданско дело № 443/ 2014г. на РРС;
Решение № 93/03.08.2015 г. по в.гр. д. № 95/2015г. по описа на ОС – Разград;
Определение № 142/29.03.2016г. по гр.д. № 893/2016г. на ВКС, Нотариален
акт за покупко- продажба № 19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109 от 2022г. от
12.10.2022г. при нотариус Р.И. с рег.№ 378 на Нотариална камара.
Показанията на свидетелите И.Й., В. С., К. Н. по същество са конкретни
ясни и непротиворечиви, взаимно допълващи се и пресъздават фактическата
обстановка свързана с подадената от подс. С. П. обява за продажба на
процесния имот, как информацията е стигнала до св. И.Й., преговорите преди
изповядване на сделката и цената, на която е сключена / категорично и
Заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП
видеотехническа и идентификационна експертиза/. Прибавени към тях и
5

показанията на свидетелите Р.И., С.П. и М.А.-П., разкриват между кои лица и
на база какви документи е съставен Нотариален акт за покупко- продажба №
19, том 7, рег.№ 11253, дело № 1109 от 2022г. от 12.10.2022г. при нотариус Р.И.
с рег.№ 378 на Нотариална камара. На основата на анализа на тези гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът базира възприетата
фактическа обстановка.
Свидетелите Л.В. К.П. и П.М. по същество не разкриват факти и
обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото, но показанията
им подкрепени с писмените доказателства относно преписка № 4327 от
07.02.1992г., Решение № 137/28.09.1995 г. на Поземлена комисия – Разград,
установяват наследствено правоприемство върху процесния прцел.
Св. П. И. по същество не депозира показания от значение за делото.
Св. П.Р. разкрива данни за личността на подсъдимата.
Обясненията на подсъдимата С. П. по същество не кореспондират с
останалия доказателствен материал, нещо повече – противоречат му. Не се
събраха доказателства които да сочат фактическа обстановка различно от
описаната от съда.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимата С.Н.П., ЕГН ********** е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК.
От обективна страна - на 12.10.2022г. в гр. Разград, с цел да набави за
себе си имотна облага подс. С. П. е възбудила и поддържала у И.С.Й. от гр.
Търговище заблуждение, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
**, представляващ земеделска нива с площ 25,805 декара в местността
„Корубостанлък“, в землището на с. Я., общ. Разград и сключила с него
Договор за покупко-продажба на недвижим имот - Нотариален акт за покупко
- продажба на гореспоменатия недвижим имот № 19, том 7, рег.№ 11253, дело
№ 1109 от 2022г. от 12.10.2022г. при нотариус Р.И. с рег. № 378 на Нотариална
камара, район на действие Районен съд - Разград със страни - продавач С.Н.П.
и купувач - И.С.Й. и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на
42 000,00 лева.
По този начин подсъдимата създала у пострадалия невярна представа за
тези обстоятелства и го мотивирала да се разпореди със свое имущество –
пари на стойност 42 000,00 лева и по този начин му причинила имотна вреда в
този размер. Разпореждането от страна на пострадалия с предмета на
престъплението е в пряка причинно – следствена връзка с действията на подс.
С. П., защото, при положение, че тя не бе създала у него такава погрешна
представа за своите намерения, то той не би се разпоредил с предмета на
посегателството.
От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на
пряк умисъл, целейки да набави за себе си имотна облага и като е знаела, че
6

възбужда и поддържа заблуждение в св. И.Й., съзнавала е общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждала е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици - да възбуди и поддържа възбуденото заблуждение и да получи от
това имуществена облага за себе си и е постигнала целта си.
По гражданският иск:
От този изход на делото, доколкото са установени всички признаци от
състава на чл. 45 от ЗЗД, противоправното умишлено деяние от страна на
подсъдимата, нейната самоличност, размерът на причинената врида, причонно
– следствената връзка между деянието и съставомерния резултат, то
предявения граждански иск е основателен и доказан по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен изцяло. На това основание съдът осъди
подсъдимата С.Н.П., ЕГН ********** да заплати на И.С.Й., ЕГН **********,
гр. Търговище, сумата 42000,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените от процесното престъпление имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта 12.10.2022 г. до
окончателното изплащане.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението чл. 209, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
Според настоящият съдебен състав определянето на наказанието в
рамките, посочени от закона не би се явило несъразмерно тежко с оглед на
конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната
превенция по българското наказателно право. Не са налице и изключително
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът счете, че отегчаващо обстоятелство, единствено размера на
причинената вреда. От друга страна преклонната възраст на подсъдимата,
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и влошеното
здравословно състояние намери, че следва да наложи наказание в размер
около минималния, предвиден в Закона – две години и шест месеца „лишаване
от свобода”. Съдът намира подходящо така определеното наказание, което би
осъществило целите по чл.36 от НК. Същевременно обаче, съдът намира, че
следва да определи един по дълъг изпитателен срок по реда на чл. 66, ал.1 от
НК, тъй като са налице предпоставките на закона. Това си решение, съдът
мотивира с виждането, че по – дългия изп. срок ще изиграе своята възпираща
роля по отношение на подсъдимата да се въздържа от каквито и да било
престъпни посегателства занапред, затова определи изпитателен срок в размер
на четири години.
По разноските по делото:
Съдът осъди подсъдимата С. П. да заплати по сметка на ОДМВР
Разград сумата 177,32 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 23,82 лева,
представляваща разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
7

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	8
Дата:	28 януари 2025 г.
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20243330200304
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2024 г.

Присъда по дело №304/2024 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите