Присъда по дело №882/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 4
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20211520200882
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Кюстендил, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
СъдебниДесислава Олегова Симеонова-
заседатели:Карабаджакова
Елена Василева Колешанска
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
и прокурора Св. Д. Р.
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Наказателно дело от общ
характер № 20211520200882 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. Б. Б. - ***************, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2018г. в гр. Кюстендил, чрез използване на неистински
официален документ /Удостоверение за трудов стаж УП 30, с изх. № ХІV-25/16.02.1998г.,
приложен към Заявление с вх. № 2113-09-1462/27.12.2018г. по описа на ТП на НОИ –
Кюстендил, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, привидно издадено от
Железопътен завод – гр. София, удостоверяващо, че е работил в Железопътен завод – гр.
София на длъжност „смесоподготвител в леярен цех“ за времето от 10.10.1983г. до
23.08.1985г. и от 13.10.1989г. до 16.02.1998г. /представен пред служител на ТП на НОИ– гр.
Кюстендил – П. Д. СТ./, е получил без правно основание за периода от 27.12.2018г. до
31.07.2020г. чуждо движимо имущество: парични средства за лична пенсия, на обща
стойност 11 744.89 лева /изплатена сума за пенсия/, собственост на бюджета на Държавното
обществено осигуряване /ДОО/ - гр. Кюстендил, с намерение да го присвои – престъпление
по чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на осн. чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК, във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, НАЛАГА на подсъдимия АТ. Б. Б. наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1 /една/ година.
На осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание
1
„лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 (три) години.
По време на изпитателния срок спрямо подсъдимия Б. няма да се прилагат
възпитателни грижи.
ОСЪЖДА АТ. Б. Б., с посочени по-горе лични данни, да заплати на НОИ – гр.
София, сумата в размер на 11744.89 лева, представляваща неправомерно изплатени парични
средства за лична пенсия на АТ. Б. Б., за периода от 27.12.2018г. до 31.07.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 31.07.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА подсъдимия АТ. Б. Б., с посочени по-горе лични данни, да заплати
сторените по делото разноски в размер на 211.40 лв. (двеста и единадесет лева и
четиридесет стотинки) по сметка на РУ – Кюстендил, както и сумата в размер на 469.80
лева, представляваща държавна такса за уважения граждански иск.
Веществените доказателства по делото: Оригинал на УП 30 с изх. № ХІV-
25/16.02.1998г. и оригинал на Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-09-
1462/27.12.2018г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил /находящи се в папка №1 от л. 54 до
л. 51, вкл. на проверка, извършена от ОДМВР – Кюстендил, следва да остане по делото.
Присъдата подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – Кюстендил в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________

Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
Към Присъда на КРС ПО НОХД № 882/2021 година

На 05.08.2021г., на осн. чл. 247 от НПК, Кюстендилска районна прокуратура е
внесла за разглеждане в КРС обвинителен акт против АТ. Б. Б., с ЕГН – ********** от
************ за извършен престъпление от общ характер по чл. 212, ал.1, пр.2 от НК .
С разпореждане от 23.09.2021г. съдията докладчик е насрочил разглеждане на
делото в разпоредително заседание, за което страните са надлежно пР.ни.
Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения в съда
обвинителен акт, като залагайки на събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие доказателства / писмени и гласни/ изразява становище, че
обвинението срещу подсъдимия е доказано по един несъмнен и категоричен начин .
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която на лицето да бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което да се отложи
с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава се за виновен , и иска
от съда да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото срещу него обвинение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като основава искането си на недоказаност на обвинението. Прави
искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.1 от НПК , като изразява съгласие да
не се пР.ват и показанията на тези свидетели, обективирани в протоколи от разпит в ДП, да
се ползват при постановяване на присъдата .
В хода на съдебното следствие е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от „Национален осигурителен институт“ гр.София, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Александър Стамболийски“№62-64,с ЕИК BG121082521 срещу
подсъдимия за сумата от 11 744.89 лева , представляваща неправомерно изплатени парични
средства за лична пенсия на подсъдимия за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
„Национален осигурителен институт“ е конституиран в наказателното
производство в качеството на граждански ищец.
Кюстендилският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на
делото от фактическа и правна страна писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното :

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

АТ. Б. Б. ******************, с ЕГН – ********** .
Видно от приложена по делото справка за съдимост на лицето е видно, че
същият не е осъждан, но по отношение на него е налагано административно наказание по
реда на чл. 78А от НК, за извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК / АНД 410/2019 г.
по описа на КРС/.
На 27.12.2018 г. 9.03.2012г. подсъдимият А.Б. се явил в ТП на НОИ-
гр.Кюстендил и представил заявление с вх.№ 2113-09-1462/27.12.2018 г. по описа на ТП на
НОИ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Заявлението е прието и
1
входирано от служител на ТП на НОИ Кюстендил – св. П.Д. С.. Към заявлението подс.
представил и Удостоверение за трудов стаж УП-30, с изх.№ XIV-25/16.02.1998 г., според
което е работил в Железопътен завод, гр.София на длъжност „ смесоподготвител в леярен
цех“, за времето от 10.10.1983 г. до 23.08.1985 г. и за времето от 13.10.1989 г. до 16.02.1998
г. или – на тази длъжност, в това предприятие, според представеното за Удостоверение за
трудов стаж УП-30 ,Б. е положил труд – първа категория в размер на 10 години 2 месеца и
16 дни.
След обработване на документите , подадени от лицето,част от документите, а
именно: Военна книжка ,УП 3 № 556/28.02.2017 г.,трудова книжка -3 бр.и разпореждане за
минимален размер на пенсия са върнати на подсъдимия с куриер. Правилото да се
съхраняват копия от трудовите книжки на заявителите е прието в един по-късен момент – в
средата на 2020 г.

Описаното по-горе и представено от подсъдимия със Заявлението Удостоверение
УП-30 не било издадено от посоченото в него предприятие – Железопътен завод“ гр. София
, но му бил придаден вид на такова.
В резултат на представяне на процесното Удостоверение, у длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил било създадена невярна представа, че
за Б. са налице основанията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съответно била отпусната такава, като за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г. А.Б. е
получил , без правно основание сумата от 11744,89 лева.
При извършване на рутинна проверка на пенсионните досиета, съхраняващи се в
ТП на НОИ Кюстендил възникнало съмнение в истинността на представеното от Б.
Удостоверение УП-30 , поради което и е изискана справка от ТП на НОИ София, където пък
е извършена допълнителна проверка относно процесното Удостоверение. След тази
проверка от ТП на НОИ София уведомили ТП на НОИ Кюстендил, че при тях е предадена и
приета разплащателна документация на „Рейлком“ЕАД/ което дружество е правоприемник
на Железопътен завод –гр.София/. Документацията се съхранявала на електронен носител и
касаела следните периоди : 01.01.2000 г. до 30.06.2000 г. и за времето от 01.01.1992 г. до
31.12.1999 г. Според справката , резултат от проверката на ТП на НОИ София за времето от
01.01.1992 г. до 16.02.1998 г. в наличната документация липсвала информация за лице с
имена АТ. Б. Б..
Във връзка с липсващите данни за твърдения от подсъдимия трудов стаж в
Железопътен завод гр.София , ТП на НОИ Кюстендил изискало от подс. Б. да представи
трудовата си книжка . Такава не е представена за справка .
По данни на ТП на НОИ София, длъжностните лица ,изпълнявали длъжността
„Главен счетоводител" и „Ръководител" за периода от 01.01.1998 г.до 31.12.1998 г.са както
следва: Директор - Т. С. Р. и Г. И. М., Гл.счетоводител -М. Г. Г.- м.01.1998 г.,
Гл.счетоводител -И. Д. Ц.- от м.09.1998 г.; зам.главен счетоводител-И. Д. Ц. от м.01.1998
г.до 31.08.1998 г.; Финансов ревизор-С. К. М. от м.01.1998 г.до м.07.1998 г.и от м.09.1998
г.до 31.12.1998 г. -счетоводител.
При проведено, в хода на ДП, графологично изследване на представеното по
делото, в оригинал, Удостоверение УП-30 , с изх.№ XIV -25 /16.02.1998 г. е установено, че
подписите ,положени в графи „Главен счетоводител" /'Директор" и „Изготвил" в
инкриминираното УП-№ 30 с изх.№ XIV -25 /16.02.1998 г. ,не са изпълнени от нито едно
от лицата ,имащи отношение по издаването на този документ през периода, а подписите
на „Заявител" и „Подпис на заявителя на пенсията" на УП -1 с вх.№ 2113-09-1462/27.12.2018
г. са изпълнени от подсъдимия Б..
2
Установява се, както от изготвената съдебно-техническа експертиза, така и от
показанията на свидетеля Гребеничарска, че печатът, поставен в графа гл.счетоводител не е
актуалния към 1998 г.,доколбкото през 1990 г.ЖП Завод „Георги Димитров“ гр.София е
преименуван на Железопътен завод гр.София,а в изследвания отпечатък от печата разчита
надпис „Г.Димитров“.

След всички извършени проверки относно процесното УП, осигурителят е
приел, че пенсията е неправилно отпусната, поради което и с разпореждане № **********
от 21.07.2020 г. на ТП на НОИ, гр.Кюстендил същата спряна, считано от 08.07.2020 г.
Получените по този начин суми от Б. не са възстановени.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите М., Г., К., С., Г.
и М.; заключенията на графологическата и техническата експертиза; писма и справки от
НОИ, в това число за получена пенсия, разпореждания на НОИ, цитираните писмени
доказателства и справка за съдимост на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия в частта им, с която сочи, че е подал заявление за
отпускане на пенсия пред ТП на НОИ, гр.Кюстендил се подкрепят от кредитирани
доказателства по делото. В останалата им част обясненията са изолирани, същевременно
нелогични и противоречат на житейската логика, поради което не са кредитирани от съда.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, приемайки че същите
са логични, последователни и непротиворечиви.
Показанията на свидетеля Ю., съдът не кредитира като, прие същите за
неубедителни и изолирани от съвкупния доказателствен материал.
Експертизите са компетентно изготвени и заключенията им са кредитирани
изцяло.
Между събраните по делото доказателства не са налице съществени
противоречия, които следва да се обсъждат.
Прочетени и приобщени към ценения доказателствен материал, при условията
на чл. 373, ал.3 от НПК са и показанията на свидетелите И.Ц., С. М. , Н. К. и М. И..

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият А.Б.
виновно е осъществил състава на престъплението „документна измама“ по чл.212, ал.1 НК.
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
За да е налице състава на престъплението чл.212, ал.1 НК, от обективна страна
следва да са изпълнени две основни изисквания: на първо място – да се използва неистински
документ, такъв с невярно съдържание или преправен документ, и на второ място – да е
налице намерение полученото без основание чуждо движимо имущество да се присвои от
подсъдимия. Също така е необходимо този документ, който се използва, да е съставен с цел
да бъде заблудено пострадалото лице, пред което ще бъде използван, за да се получи без
правно основание чуждото движимо имущество. Този документ с невярно съдържание,
неистински или преправен трябва да бъде използван преди да се получи чуждото движимо
имущество, като лицето го присвои и то без правно основание. Не на последно място
документната измама е резултатно престъпление и за да е довършена, следва да са нанесени
щети, като е необходимо субектът на престъплението, реално да получи чуждото движимо
имущество, т.е. да установи своята фактическа власт върху него или да има възможност по
3
друг начин да се разпореди с него. От субективна страна деянието се извършва само с пряк
умисъл поради специфичната користна цел. Достатъчно е този, който използва документа,
да съзнава, че е с невярно съдържание, неистински или преправен, и че няма правно
основание въз основа на което да получи чуждото имущество.
В конкретния случай са налице всички елементи от състава на това престъпление.
Това е така защото, подсъдимият Б. на 27.12.2018 г., в гр.Кюстендил е използвал
неистински официален документ - УП-30 с изх.№ .№ XIV -25/16.02.1998 г.,приложен към
Заявление с вх.№ 2113-09- 1462/27.12.2018 г.по описа на ТП на НОИ -Кюстендил за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, привидно издадено от Железопътен
завод гр.София ,удостоверяващо,че е работил в Железопътен завод гр.София на длъжност
„смесоподготвител в леярен цех" за времето от 10.10.1983 г. до 23.08.1985 г.и от 13.10.1989
г.до 16.02.1998 г. / представен пред служител на ТП на НОИ гр.Кюстендил- П. Д.С. , в
резултат на което е получил без правно основание в периода 27.12.2018 г. до 31.07.2020 г.
чуждо движимо имущество : парични средства за лична пенсия на обща стойност 11 744,89
лв./изплатена сума за пенсия/ ,собственост на бюджета на Държавното обществено
осигуряване /ДОО/ с намерение да го присвои.
Инкриминираният документ, от който се ползвал подс. Б. на 27.12.2018 г.в
гр.Кюстендил пред ТП на НОИ , представлява удостоверение за осигурителен доход за
положен първа категория труд. Установено е, че А.Б. няма необходимите години 10 години
осигурителен стаж при условията на чл.104,ал.З от КСО. Той не е имал право на такава
пенсия към момента на подаване на заявлението.
Удостоверенията за осигурителен доход - УП 30 са официални документи, тъй
като по естеството си следва да бъдат издадени по установения ред и форма от длъжностно
лице , в кръга на службата му. За самото съставяне на неистинския документ от подсъдимия
Б. не може да се търси наказателна отговорност тъй като не са налични доказателства в тази
насока.

Неистинността на документа се изразява в обстоятелството, че на същият е
придаден вид, че е издаден от служител на Железопътен завод София, а в действителност
посочените като негови автори такива не са го подписали, т.е. на документът е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило (по смисъла на чл.93, т.6 НК).
Подсъдимият е използвал неистинския официален документ - процесното УП-30,
представяйки го пред служители на ТП на НОИ, гр.Кюстендил. На базата на този документ,
сочещ наличието на осигурителен доход за положен първа категория труд, у служителите на
НОИ били създадени неверни представи, че Б. има над необходимите 10 години
осигуриттелен стаж при условията на чл. 104, ал.3 от КСО, т.е. има правото да получи
съответна пенсия, т.е. служителите на НОИ придобили убеждение, че отпускането на
пенсията е законосъобразно. Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни
длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на парични средства под формата на
лична пенсия. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените
лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително
правно основание.
Субект на престъплението е подсъдимият Б., който е пълнолетен и вменяем.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл и с користна цел. У
подсъдимия са били налице представи относно всички съществени елементи от обективна
страна на престъплението. Той е съзнавал, че използва инкриминирания документ,
доколкото лично го е представил в НОИ. Налице е интелектуалният момент и досежно
4
неистинността на документа, доколкото подсъдимият е знаел, че той не е издаден от лицата,
посочени като негови автори. Тъй като не бил работил във въпросното предприятие през
посочените периоди, той знаел, че няма посочения осигурителен стаж и съответно няма
правно основание за пенсиониране. Подсъдимият съзнавал и че чрез използвания документ,
изискван от НОИ, ще бъдат изградени неверни представи за осигурителния му стаж и доход.
В съзнанието на същия били изградени представи, че въз основа на издадено разпореждане
му се превеждат посочените пенсионни плащания. Бил наясно и с източника на средствата,
към който се бил обърнал - НОИ. Деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото
характерът на престъпната деятелност изключва възможността документът да е подаден
случайно. Нещо повече, очевидно е, че той е целенасочено съставен. Подсъдимият е искал
да подаде неистинския документ и по този начин да заблуди длъжностните лица, с което
целял да му бъдат отпуснати средства от имуществото на НОИ. Посочената цел реализира и
нарочно посоченото в чл.212, ал.1 НК субективно отношение на дееца. Макар
осъществяването на целта да не е необходимо, в случая усвояването на сумите и
невъзстановяването им недвусмислено доказва тъкмо користната, присвоителна цел.
Поради изложените съображения, не бе споделена защитната теза на подсъдимия,
развита от защитниците му. От събраните по делото доказателства по един несъмнен начин
бе установено виновното извършване на деянието от страна на подсъдимия, както и че това
негово деяния съставлява престъпление по предложената правна квалификация.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.212, ал.1 НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на деянието, както
и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като цяло обстоятелства.
Степента на обществената опасност на деянието е завишена. Горната преценка е
направена, с оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че е засегната имуществената сфера на Националния осигурителен
институт.
Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. Същият е с чисто
съдебно минало.
При условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи наБ. наказание - лишаване
от свобода за срок от една година.
По отношение подсъдимия са налице материално-правните предпоставки за
отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно –
наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три години, същият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съдът прие за подходящ и определи изпитателен срок в размер на три години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В хода на съдебното производство, по делото е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от ощетеното ЮЛ – „Национален осигурителен институт“
гр.София, който съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
5
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД се поражда при
наличност на следните елементи: противоправно деяние, извършено от подсъдимия, вреда,
вина и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен
случай.
В разглеждания случай, по делото, се установиха правопораждащите за отговорността
на подсъдимата елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД, поради което и съдът,
като взе предвид характера на извършеното престъпление, обстоятелствата при които е
осъществено, както и доказаната причинно следствена връзка между деянието и
вредоносния резултата, намери предявеният граждански иск за основателен както по
основание така и по размер.
В тази връзка и доколкото призна подсъдимия за виновен , съдът го осъди да заплати
на „Национален осигурителен институт“ гр.София, сумата от11744,89 лева , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието, до
окончателното й изплащане.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал.3 НПК, подсъдимя Б. бе осъден да заплати сторените разноски в
хода на наказателното производство.


С тези мотиви, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия :
6
Съобщи за изтекли лични данни