№ 1222
гр. Пазарджик, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220100260 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 236, ал. 2 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл.
345 от ТЗ.
Ищецът „Кредит Асист” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. „Клокотница” № 2А, ет. 5, офис 19,
представляван от управителя И. С. Г., чрез пълномощника адвокат С. Ж.
твърди, че е сключил с ответника В. Г. Г., ЕГН ********** от с. И., общ.
Пазарджик, ул. „***** договор за финансов лизинг № 000461/20.11.2020 г., с
който ответникът в качеството на лизингополучател му е възложил да
придобие лек автомобил Опел Зафира с рег. № РВ*****ХС и да му го
предостави за временно и възмездно ползване за срок от 6 месеца, считано от
датата на предаване на вещта. Твърди, че е изпълнил задължението да
придобие лизинговата вещ и на 20.11.2020 г. с приемо-предавателен протокол
я е предоставил за ползване на ответника. По договора били заплатени само
първите две лизингови вноски, всяка от които в размер на 460,22 лева, след
което ответникът преустановил плащанията. След изтичане на срока на
договора за лизинг на 21.05.2021 г. ответникът продължил да ползва
лизинговата вещ, без да заплаща уговореното в договора обезщетение за
ползването й в размер на най-високата лизингова вноска, както и дължимия
данък за МПС, който бил заплатен от ищеца. Поради това моли да бъде
осъден ответникът да му заплати сумата от 4 601 лева, представляваща
обезщетение за ползването на лизинговата вещ след изтичане на срока на
договора за финансов лизинг за периода от 23.01.2022 г. до 22.11.2022 г., ведно
1
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата от 299,65 лева, представляваща платен от ищеца данък за МПС
за периода от 2022 г. до 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. Г. Г. чрез назначения от
съда особен представител адвокат Г. С.-Г. намира исковата молба за
допустима, но по същество за неоснователна, както по основание, така и по
размер. Поддържа, че от доказателствата по делото не се установя лизинговата
вещ реално да е била предоставена на лизингополучателя, като се позовава на
липсата на подпис за лизингодателя в приемо-предавателния протокол, както
и различната правноорганизационна форма на лизингодателя, която е
посочена в същия. Счита, също така, че няма доказателства да е изпълнено
договореното изискване на лизингополучателя да бъде предоставен ключ за
автомобила и нотариално заверено пълномощно да го управлява, както и
негово съгласие да бъде вписан в свидетелството за регистрация на МПС като
ползвател. Сочи, че липсват доказателства, че ответникът е ползвал и/или
продължава да ползва описания автомобил. Поддържа, че от исковата молба
не става ясно как е определена цената на иска и конкретно посочения период,
като се има предвид уговореното в договора за лизинг, а ГЛП и ГПР, посочени
в договора за лизинг, противоречат на закона и са нищожни. Посочва, че няма
доказателства за извършените плащания на лизинговите вноски, а ако
лизингополучателят е бил неизправна страна, лизингодателят е могъл да
развали едностранно договора и да получи лизинговата вещ.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Формулира доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между ,,Кредит Асист” ООД (понастоящем ЕООД) в качеството
на лизингодател и В. Г. Г. в качеството на лизингополучател е сключен
договор за финансов лизинг № 000461/20.11.2020 г., по силата на
който лизингодателят се е задължил да придобие от посочения от
лизингополучателя доставчик ,,Радулов Ауто“ ООД, ЕИК *********
собствеността върху лизинговата вещ, а именно: лек автомобил Опел Зафира,
рама WOLOAHM7572023153 и да я предостави за ползване на
лизингополучателя, а той от своя страна се е задължил
да заплати лизингова цена в размер на 1 411,86 евро, 50 лева такса одобрение
и 20 лева такса за управление, при фиксиран ГЛП в размер на 35 % и ГПР в
размер на 48,69 %. Лизинговата вноска е в размер на 235,31 евро или 460,22
лева. Срокът на договора е 6 месеца. Общо дължимата сума, дължима от
лизингополучателя по договора за лизинг, е в размер на 1 454,81 евро или 2
2
845,32 лева. Всички такси, данъци, налози, парични глоби и други разходи във
връзка със сключването на договора, възникнали по време на действието на
договора, се заплащат или възстановяват от
лизингополучателя. Лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, преди или след края на срока на
лизинга, след като е заплатил всички дължими плащания по договора за
лизинг. Освен в случаите, в които лизингополучателят закупи лизинговата
вещ, същият е длъжен да я върне в едноседмичен срок от прекратяване на
договора за лизинг. В случай, че лизингополучателят не върне лизинговата
вещ в срок, дължи на лизингодателя обезщетение за продължилото ползване,
чийто размер, след като срокът на актуалния погасителен план изтече, е равен
на най-високата лизингова вноска.
Лизинговата вещ е придобита от лизингодателя с договор за продажба
на МПС, сключен с ,,Радулов Ауто” ЕООД, ЕИК ********* на 20.11.2020 г., за
сумата от 2 500 лева, за което е издадена фактура № *********/20.11.2020 г., а
продажната цена е заплатена на 26.11.2020 г. с преводно нареждане.
С приемо-предавателен протокол от 20.11.2020 г. лизинговата вещ е
предадена от лизингодателя на лизингополучателя в моментно състояние -
годна за използване.
Лизинговата вещ е регистрирана в ОДМВР Пловдив, сектор ПП с рег. №
РВ*****ХС, със собственик ,,Кредит Асист“ ООД и ползвател В. Г. Г..
С приходна квитанция от 11.01.2023 г. лизингодателят е заплатил в полза
на Столична Община данък за МПС с рег. № РВ*****ХС за 2022 г. в размер на
76,05 лева, на 17.05.2023 г. - данък МПС за 2023 г. в размер на 149,07 лева и на
11.06.2024 г. - данък МПС за 2024 г. в размер на 74,54 лева.
По договора за финансов лизинг е платена сума в общ размер на 1
596,14 лева, както следва: на 31.12.2020 г. - 0,01 лева, на 28.02.2021 г. - 143,82
лева, на 31.03.2021 г. - 971,47 лева, на 28.02.2022 г. - 80,48 лева, на 12.07.2022
г. - 400 лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по
чл. 236, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 345 от ТЗ за заплащане на обезщетение за
ползване на лизингова вещ след изтичане на срока на договор за финансов
лизинг и по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 345 от ТЗ за заплащане на
разходите, свързани с ползването на вещта.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за финансов лизинг, предоставяне на лизинговата вещ на
лизингополучателя за ползване и изтичане на срока на договора за лизинг.
Между страните е налице валидно сключен договор за финансов лизинг
с предмет лек автомобил. Това обстоятелство се установява от
3
представения по делото договор, който е съставен в писмена форма, съдържа
уговорки за всички съществени елементи на договора за финансов лизинг по
смисъла на чл. 342, ал. 2 от ТЗ и носи подписите на страните по договора.
След сключване на договора в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна
в правноорганизационната форма на дружеството-лизингодател (от ООД на
ЕООД), но това обстоятелство не се отразява на валидността на договора.
Лизингодателят е изпълнил задължението да придобие посочената от
лизингополучателя лизингова вещ, след което да я предостави за ползване на
лизингополучателя в деня на сключване на договора за финансов лизинг, за
което е съставен приемо-предавателен протокол. Същият е подписан от
лизингополучателя и удостоверява надлежното предаване на лизинговия
автомобил в негова фактическа власт.
Макар в приемо-предавателния протокол да не е изрично посочено, че
на лизингополучателя се предоставя ключ за лекия автомобил, то
фактическото му получаване във всички случаи изисква автомобилът да бъде
предаден с ключ, тъй като в противен случай същият би бил неизползваем.
След като автомобилът веднъж е предаден на лизингополучателя, при
липса на твърдения и доказателства за противното, следва да се приеме, че
същият продължава да е във фактическата власт на лизингополучателя.
Съгласието на лизингополучателя да бъде вписан в свидетелството за
регистрация на МПС като ползвател на лекия автомобил е обстоятелство,
което е ирелевантно за правния спор, тъй като не е елемент от фактическия
състав на предявеното субективно материално правно, а за управление на
автомобила не е необходимо наличие на пълномощно с нотариална заверка на
подписа, при положение, че лизингополучателят е вписан като ползвател на
автомобила в свидетелството за регистрация.
Посочените в договора за финансов лизинг ГЛП в размер на 35 % и ГПР
в размер на 48,69 % са в рамките на законовите изисквания на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, приложими за процесния договор на основание чл. 3, ал. 3 от ЗПК,
доколкото в него е предвидена възможност за закупуване на стоката - предмет
на договора. Не съществуват императивни законови
разпоредби, регламентиращи размера на договорната лихва. Свободата на
договаряне е ограничена единствено от изискването да не накърнява добрите
нрави. Договорната лихва представлява
възнаграждението на лизингодателя за предоставяне на ползването на
лизинговата вещ. Следователно клаузата за ГЛП е съществен елемент на
договора за финансов лизинг. В случая тя е ясно и разбираемо посочена в
договора, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение
на принципите за справедливост и добросъвестност и че същата противоречи
на добри нрави. По отношение на размера на ГПР единственото законово
ограничение е неговият максимален размер, който в случая не е надвишен,
поради което съдът намира, че и тази клауза на договора е валидна и не
противоречи на закона.
4
Развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задълженията
на лизигополучателя е само право, но не и задължение на изправната страна,
поради което единствено от преценката на лизингодателя зависи дали
договорът ще бъде развален или същият ще претендира заплащане на
обезщетение за ползването на лизинговата вещ след изтичане на срока на
договора, както в случая.
Към датата на подаване на исковата молба е изтекъл уговореният между
страните срок на финансовия лизинг - 20.05.2021 г. След тази дата и доколкото
не се твърди от никоя от страните лизингополучателят да е придобил
собствеността върху лизинговата вещ, е следвало да върне същата
на лизингодателя. От страна на ответника не са наведени такива твърдения,
нито по делото има доказателства лизинговият автомобил да е върнат
на ищцовото дружество, поради което на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД,
приложим на основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ лизингополучателят дължи
обезщетение за ползването на лизинговата вещ след изтичане на срока на
договора в размера, определен в договора за финансов лизинг, а именно: най-
високата лизингова вноска - 460,22 лева. За периода от 23.01.2022 г. до
22.11.2022 г. или общо 10 месеца дължимото обезщетение е в размер на 4
602,20 лева. Ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 4 601
лева, която сума с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва
да бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Извършените от
лизингополучателя плащания по договора за финансов лизинг не следва
да се вземат предвид за преценка на дължимото обезщетение, тъй като същите
касаят плащане на лизинговите вноски по време на договора, а предмет на
делото е заплащане на обезщетение за ползване на лизинговата вещ след
изтичане на неговия срок.
Като основателен следва да бъде уважен и искът за заплащане на
платения от лизингодателя местен данък за лизинговия автомобил за 2022
г., 2023 г. и 2024 г. Между страните изрично е уговорено, че всички данъци и
такси, възникнали по време на действието на договора за финансов лизинг,
които са във връзка с договора, са за сметка на лизингополучателя или се
възстановяват от него. Плащането на местния данък за МПС се установява от
представените по делото и неоспорени от ответника приходни квитанции в
общ размер на 299,66 лева. Ищецът претендира сумата от 299,65
лева, до която сума с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото, които съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата
им са: платена държавна такса в размер на 201,70 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева и депозит за особен представител на
5
ответника в размер на 650 лева, следва да се възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** от с. И., общ. Пазарджик, ул.
„***** да заплати на „Кредит Асист” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. „Клокотница” № 2А, ет. 5,
офис 19, представляван от управителя И. С. Г., сумата от 4 601 лева,
представляваща обезщетение за ползването на лизинговата вещ - лек
автомобил Опел Зафира с рег. № РВ*****ХС, след изтичане на срока на
договор за финансов лизинг № 000461/20.11.2020 г. за периода от 23.01.2022 г.
до 22.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 22.01.2025 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 299,65
лева, представляваща платен от ищеца данък МПС за лек автомобил Опел
Зафира с рег. № РВ*****ХС за периода от 2022 г. до 2024 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 22.01.2025 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН ********** от с. И., общ. Пазарджик, ул.
„***** да заплати на „Кредит Асист” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. „Клокотница” № 2А, ет. 5,
офис 19, представляван от управителя И. С. Г., сторените по делото разноски,
както следва: държавна такса в размер на 201,70 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева и депозит за особен представител на
ответника в размер на 650 лева.
Присъдените суми могат да се преведат по следната банкова сметка:
***** в „Юробанк България“ АД.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6