РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1483
гр. Перник, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско
дело № 20251700500737 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 801 от 25.08.2025 г., постановено по гр.д. № 6079/2024 г. Районен
съд - Перник е осъдил Агенция "Пътна инфраструктура", БУЛСТАТ: *********, да
заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* сумата 19 981,06
лв. /деветнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лева и 06 ст./, съставляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек
автомобил ***, причинени на 10.09.2020 г. при движение по автомагистрала Струма, в
района на км.22+500 поради удар във внезапно излязло на пътното платно
безстопанствено куче, и 20 лева - ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Агенция "Пътна инфраструктура, с която постановеното от първоинстанционния съд
решение се обжалва в неговата осъдителна част, като се твърди, че същото е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно
прилагане на материалния и процесуалния закон. На първо място счита, че оспорения
от страна на АПИ механизъм за реализиране на ПТП не е установен категорично в
хода на производството. На следващо място се прави анализ на доказателства по
делото, като се навеждат твърдения, че от разпита на свидетеля Р. В. Л. /управлявал
лекия автомобил при настъпване на ПТП/, както и от заключението по изготвената
съдебно автоехническа експертиза, не се установява механизма на реализиране на
процесното ПТП. В продължение се сочи, че по делото не е установено и с каква
скорост се е движил автомобила. С въззивната жалба се изразява несъгласие и с
1
направената от районния съд констатация за неоснователност на наведения от страна
на АПИ довод касаещ „случайно събитие“, като излага съображения в тази насока.
Твърди, че автомагистрала „Струма“ е оградена с предпазна оградна мрежа, с оглед
предотвратяване навлизането на диви и други животни в обхвата на магистралата и с
цел осигуряване на безопасността на движение, като счита, че с това АПИ е изпълнила
напълно законовите си задължения. Въз основа на изложените аргументи за
неправилност се моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на
ново решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнагражение на процесуалния представител на въззиваемия. В условията на
евентуалност се моли, ако процесуалния представител на въззиваемия е юрисконсулт,
съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Автомагистрали“ ЕАД,
чрез юрк. К. С., с който се изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Постановеното от районния съд решение се сочи за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Счита, че в хода
на първоинстанционното производство не е доказан при условията на пълно и главно
доказване механизмът на настъпване на ПТП. Допълва, че дори в случая да се докаже,
че ПТП е реализирано при сблъсък с животно, то настъпилото събитие не се дължи на
противоправно поведение на ответника по основния иск, а се касае за внезапно
възникнало препятствие на пътното платно, чието отстраняване или обезпечаване е
било обективно невъзможно в рамките на ПТП. Твърди, че самото възникване на
препятствието не се дължи на действие или бездействие на стопанина на пътя, а е
резултат от случайно събитие. Счита, че водачът на автомобила не е спазил законовите
разпоредби, по силата на които при избиране на скоростта на движение на превозното
средство, същата следва да е съобразена с атмосферните условия, с характера и
интензивността на движението, условията на видимост, както и такава, която да
предполага, че водача е в състояние да спре при възникване на препятствие или да
намали скоростта в случай на необходимост. Моли се съда да постанови решение, с
което въззивната жалба да бъде уважена, а постановеното от първоинстанционния съд
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, чрез юрк. С. Л., с който депозираната въззивна жалба се сочи за
неправилна, а постановеното от районния съд решение за правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че АПИ неоснователно оспорва изводите на първата
2
инстанция, като намира изложените доводи за неподкрепени от наличните по делото
доказателства и, че дори са в противоречие със заключението по назначената и приета
по делото съдебно автотехническа експертиза. В продължение се навеждат съждения,
че наличието на безстопанствено куче на магистралата представлява обективно
нарушение на задължението за безопасност на пътя, което АПИ е длъжна да
предотврати чрез системен контрол и поддръжка на предпазните съображения.
Допълва, че съгласно трайната съдебна практика, наличието на животно на
магистралата не е случайно събитие, а резултат от пропуск в организацията и контрола
на пътната безопасност. В подкрепа на изложеното сочи и конкретна съдебна
практика. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на разноски,
включително юрисконсулско възнаграждение в размер на 450 лева. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и същата е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговорите страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговорите не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 29.01.2026г. от 10:40 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
3
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4