Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 1 04.02.2020 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На осми януари,
две хиляди и двадесетата година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело №913 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по
исковата молба на Ж. – Л.М.Л. , гражданин на Франция, роден на ******г. в Тунис
с адрес – с.Р. против А.К.Ч., гражданка
на Полша, родена на ***** във Варшава с правно основание чл.22 ал.1 от Семейния
кодекс и във вр. с чл.92 от Закона за
собствеността. Сочи се че страните по делото са бивши съпрузи – със сключен
брак през 2003 г. във Франция при режим на съпружеска имуществена общност и с
развод в България от 18.12.2015 г. , за което се представят съответните писмени доказателства.
Ищецът твърди , че ответницата никога не
е работила, не е имала доходи и средствата за семейния живот са осигурявани
изцяло от него. Същият твърди , че е
имал имущество на стойност около 1 млн. евро,
а след смъртта на родителите си е наследил още имущество за около 0.5 млн.
евро. Двамата бивши съпрузи са учредили търговско дружество – „Мерцедес
Дрийм“ООД – като всеки един от тях е собственик на 50% от дяловете като ищецът
е направил дяловата вноска и на
ответницата, тъй като тя не е имала никакви доходи. Това дружество през 2012 г.
придобива 4 поземлени имота в землището
на с.Росен, които са с обща площ над 20 000 кв.м и са били закупени с лични
средства на ищеца – на цена от 100 000 евро: - Урегулиран поземлен имот №ІV –
127082 в м.К. ц. по плана на село Росен с площ от 5125 кв.м с идентификатор по
КККР – 63029.127.82; УПИ №ІІ-127120 в м.К. ц. по плана на село Росен с площ по
КККР 5125 кв.м с идентификатор
63029.127.120; УПИ №ІІІ-127083 в
м.К.ц. по плана на село Росен с площ от 5124 к.м и с идентификатор по КККР
63029.127.83; УПИ №І-127121 в м.К.ц. по плана на село Росен с площ от 4973 кв.м
и с идентификатор по КККР 63029.127.121 , за което се прилагат съответните
писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба. Впоследствие в един
от имотите е започнат строеж на жилище –
къща с обща площ от около 1000 кв.м като страните като семейство са се
настанили в тази къща още в процеса на строеж. След законодателни промени ,
даващи възможност граждани на държави – членки на ЕС да придобиват поземлени имоти в Република
България дружеството „Мерцедес Дрийм“ООД дарява на ищеца Л. четирите поземлени имота. Така
ищецът става собственик на тези четири броя поземлени имоти и къщата в процес на строеж , които са
придобити изцяло с негови средства , както с негови средства е изградена и строящата се къща. На 19.12.2003
г. ищецът, разполагащ със значително имущество е престанал да работи , за
да се посвети на семейството си – вкл. е
готвел и перял., докато ответницата нито е работела в домакинството, нито е
полагала грижи за семейното жилище нито
каквито и да е грижи за лице от семейството на ищеца. Тоталната липса на принос
от страна на ответницата за семейните разходи и в частност – признание и от самата ответница се съдържат в акт на
съда – Решение №309 от 26.02.2018 г. постановено по гр.д.№3691/17 г. по описа
на РС – Бургас. Преди брака си с ответницата ищецът е притежавал имущество като
след продажбата на това имущество –
трансформирано в парични средства –
около 1 млн. евро е било използвано за придобиването на процесните четири имота и строежа на къщата.
В уверение на това се представят нотариални актове в превод за имоти във
Франция и за продажбата им. В същото време
ответницата произхожда от скромно семейство , никога не е работела
и е била изцяло издържана от съпруга си. Ищецът е работел
като управител на дружество и преподавател в Швеция. Поради липсата на какъвто и да е принос на ответницата в придобиването на имотите от
„Мерцедес Дрийм“ООД е извършено и прехвърлянето на цялото придобито имущество
на ищеца. Къщата е все още в процес на
строеж и за нея няма издадени актове обр.14, 15 и 16. По така изложените
причини ищецът моли съда да признае за установено, че четирите поземлени имота и къщата в процес на строеж
са негова лична собственост на основание чл.22 ал.1 от СК и чл.92 от ЗС. В
уверение на твърдените факти и обстоятелства в исковата молба страната прилага
писмени доказателства към нея в 26 пункта.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по чл.131 от ГПК
от назначения особен представител на ответницата А.К.Ч.. Исковата претенция се
оспорва изцяло. Страната оспорва
наличието на правен интерес за ищеца от воденето на иска , тъй като на основание извършеното от
„Мерцедес Дрийм“ООД дарение на имотите той е станал едноличен собственик по
силата на закона. Оспорва се приемането на доказателства относно извършването
на СМР по обекта , който се изгражда в един от имотите. Оспорват се и
твърденията относно липсата на какъвто и да е принос на ответницата в семейния
живот – че същата нито е упражнявала някакъв труд , нито е извършвала нещо у
дома. Процесуалният представител сочи , че е недопустимо да се извършва
позоваване на свидетелски показания , събрани по друго дело / показанията на
чичото и лелята на ищеца по друго дело между страните. В исковата молба се
твърди липса на принос на ответницата и
изключителен принос от страна на ищеца , което води евентуално до извод за иск по чл.23 ал.1 от СК. В процесния
случай ищецът на основание дарствен акт от търговското дружество е станал
едноличен собственик на процесното
имущество. Поради това ответната страна сочи , че исковата молба следва да бъде
допълнена като се посочи какво е основанието и твърдението в тази връзка на
иска , за да се проведе пълно защитата
по делото. В противен случай по отношение на процесните четири имота
производството следва да бъде прекратено – ищецът следва да установи и докаже фактите , от които произтича
правния му интерес и при липса на такъв, производството в тази част следва да
се прекрати. Относно претенцията за собственост върху сградата – то по делото
липсват каквито и да са доказателства за това какво представлява тази сграда –
степен на завършеност. Тъй като липсват каквито и да са доказателства като
одобрен проект , строително разрешение, акт за приемане / обр.14 или 15/. С
оглед на тези възражения исковата молба
следва да бъде прецизирана и допълнена като се уточни основанието и твърдението
: - за личната собственост по отношение
на процесните имоти по чл.22 от СК и евентуалното оспорване от някой, или
имотите са СИО, но поради изключителния принос на ищеца е налице преобразуване на собствеността в
такава лична в негова полза. Ако иска е с правно основание чл.22 ал.1 от СК ,
то всички приложени доказателства от №12
до 26 вкл. са несъотносими към спора и не следва да бъдат приемани.
С последваща молба с вх.№16813 от 28.10.2019 г. по повод определение
на съда №1909 от 09.10.2019 г. ищецът Ж.
– Л.М.Л. чрез процесуалния си представител – адвокат уточнява , че за него съществува правен
интерес с оглед поведението на
ответницата която системно завежда
искове за вещни права по отношение на имущество след постановяването на развод
през 2015 г. Това поставя ищеца в
несигурно положение и същият предпочита
да внесе яснота и сигурност в
имуществените си права по отношение на
притежаваното от него имущество. По повод уточняване на правното основание на
иска отново се сочи разпоредбата на чл.22 ал.1 от СК.
С депозирано от особения представител на
ответницата Ч. с вх.№17473 от 06.11.2019 г.
отново се оспорва наличието на правен
интерес за ищеца по отношение на
водения иск. Оспорва се относимостта на част от приложените от ищеца
писмени доказателства по делото и допустимостта на други. Въпреки
представените доказателства отново се
оспорват правата на ищеца по отношение на
твърдяната за построена в един от процесните имоти жилищна сграда с
оглед липсата на представени актове обр.
14, 15 и 16 и обстоятелството , че
разрешението за строеж е просрочено и не е презаверено.
Въпреки възраженията направени от особения представител на
ответната страна съдът намира иска за допустим – ищецът обосновава правния си
интерес от воденето на иска. От една страна изложеното от процесуалния
представител на ответницата по отношение
правата на ищеца е правилно.
Същевременно обаче ищецът сочи поведение от страна на ответницата , което за него
води до стрес и несигурност и е под постоянна заплаха за заведени срещу
него дела по отношение на притежаваното имущество. След постановяването на
развода ответницата постоянно е заплашвала ищеца , че ще завежда дела срещу
него като на практика са образувани няколко производства по нейни искове за
имуществени претенции по отношение на
лично по твърдение на ищеца негово имущество. Съдът намира , че въпреки твърденията на особения представител на ответницата за ищеца
при тази фактическа обстановка е налице правен интерес от воденето на
иска в този му вид и същият се явява допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
Установено е по делото , че страните по делото са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с влязло в сила решение за развод. Установява се също така , че същите по време на брака са учредили търговско дружество – „Мерцедес Дрийм“ООД .
Това търговско дружество е придобило имущество – четири поземлени имота,
находящи се в землището на село Росен , общ. Созопол като ищецът твърди , че
тези имоти са били закупени с негови лични средства за сумата от 100 000 евро.
Също така се установява , че на
25.09.2013 г. търговското дружество е извършило дарение на четирите поземлени
имота на ищеца. Ищецът твърди , че върху един от имотите е в процес на строеж
жилищна сграда , за която представя архитектурен проект , разрешение за строеж от
06.06.2013 г. , но признава , че няма
издадени актове 14 , 15 и 16.
Ответната страна чрез назначения
особен представител не оспорва наличието на сделките по закупуване и дарение
на имотите и в този аспект сочи , че действително имотите са лична собственост
на ищеца и поради това няма правен интерес от воденето на спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства , Бургаският окръжен съд
приема за установено следното:
Страните по делото са бивши съпрузи , чийто брак е прекратен с влязло в
сила решение за развод от 18.12.2015 г. По време висящността на брака на Ж. – Л.Л.
и А.Ч. с оглед законодателството в Република България същите са учредили
търговско дружество – „Мерцедес Дрийм“ООД, от което всеки един формално е
притежавал 50% от дяловете с цел придобиване на поземлени имоти в България. На
23.02.2012 г. с нотариален акт №**, нот.д.№** от **.**.**** г. на нотариус
Надежда Маркова, рег.№409 въпросното
търговско дружество е придобило процесните 4 поземлени имота в землището на село Росен ,
община Созопол. Площта на същите общо възлиза на 20 000 кв.м. Закупени са
били със средства на ищеца – в размер на 100 000 евро. Впоследствие – на
25.09.2013 г. с нотариален акт №***, н.д.№*** от 2*** г. на нотариус Николай Ников
, рег.№246 търговското дружество „Мерцедес Дрийм“ ООД е дарило на Ж. – Л.Л. процесните четири имота. За извършване на
сделката по нотариалната преписка е бил представен протокол от общо събрание на
търговското дружество „Мерцедес Дрийм“ ООД , в което съдружник е и ответницата.
Впоследствие в един от имотите е било предприето строителство на жилищна
сграда. Безспорно е , че към настоящия момент строителните книжа за тази сграда
са неизрядни – разрешението за строеж е с изтекъл срок, неподновено, въпреки степента на завършеност
на сградата, чието строителство е започнало
през 2013 г. няма актове обр.14,15. В обясненията си по чл.176 от ГПК ищецът
сочи , че вследствие намесата на бившата му съпруга от дома му са изчезнали
документи- както на собствено му МПС – л.а. „Мерцедес“ , така и на книжа за
строежа на къщата. Въпреки заплащането на половината от цена на фирма , която
да уреди въпроса с книжата на сградата в Община Созопол впоследствие при лично
посещение в общината ищецът установил ,
че фирмата нищо не е сторила. Пояснява , че поради липсата на каквито и да е
книжа много трудно ще е в състояние да оправи проблемите със сградата.
При установената фактическа
обстановка , съдът намира иска за основателен и доказан. Ищецът е приобретател
на процесните имоти от търговското дружество по дарение и като дарен
се явява едноличен собственик на тези имоти / чл.22 ал.1 от СК относно режима
на придобиване на вещни права по време на брака от единия от съпрузите – в
процесния случай – чрез дарение/. Като собственик на процесните имоти той се явява собственик и на всичко, намиращо
се в тях в това число и установената в процес на изграждане сграда ,
която по КККР на село Росен представлява сграда с идентификатор
63029.127.82.1. Не се спори , че строителните книжа за сградата не са изрядни, че няма приети актове обр.14 и 15.Сградата
обаче обективно съществува и видно от
доказателствата е дори частично отразена
в кадастъра. Както и страната се позовава на съдебната парктика на ВКС по
случая – Решение №183/18.06.2012 г. по д.№88/2012 на ВКС , ІІ г.отд., ГК този
недвижим имот, независимо от факта дали следва да бъде квалифициран като жилищна
сграда, къща в процес на строеж или
постройка е станал собственост на ищеца по приращение още в деня на дарението
на поземлените имоти. По така изложените
съображения исковата претенция следва да
бъде уважена както е предявена.
С оглед изхода на спора по делото съдът намира , че в полза на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно приложения от същата списък по чл.80 от ГПК и
приложените по делото доказателства във връзка с направените разходи – за
адвокатско възнаграждение – 6 349 евро, държавна такса в размер на
1 884.21 лв., внесен депозит за възнаграждение за особен представител в
размер на 1600 лв. – или общо 15 901.77 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.22 ал.1 от Семейния кодекс и чл.92
от Закона за собствеността, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
УВАЖАВА иска на ищецът Ж. – Л.М.Л. , гражданин на
Република Франция, роден на ***** г. в Тунис , с настоящ адрес с.Р., област Б.
като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.Ч.,
гражданка на Полша , родена на ***** г., от гр.Варшава – бивша съпруга на Ж. – Л.М.Л.
и чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение, че закупените по време на брака на страните по делото чрез търговското дружество „Мерцедес Дрийм“
ООД четири броя поземлени имоти в село Росен
- урегулиран поземлен имот / УПИ / №ІV – 127082 в м.К.ц. по плана
на село Росен с площ от 5125 кв.м с идентификатор по КККР – 63029.127.82; УПИ №ІІ-127120 в м.К.ц. по плана на село Росен с площ по КККР 5125 кв.м с
идентификатор 63029.127.120; УПИ №ІІІ-127083 в м.К.ц. по плана на
село Росен с площ от 5124 к.м и с идентификатор по КККР 63029.127.83; УПИ №І-127121 в м.К.ц. по плана на село Росен с площ от 4973 кв.м и с
идентификатор по КККР 63029.127.121 ведно с намиращата се в процес на строеж
в единия от поземлените имоти с
идентификатор 63029.127.82 жилищна
сграда с идентификатор 63029.127.82.1 са лична собственост на ищеца Ж. – Л.М.Л..
ОСЪЖДА А.К.Ч. да заплати на Ж. – Л.М.Л. сумата в размер на 15 901.77 / петнадесет хиляди деветстотин и
един лв. и 77 ст./ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от уведомяването му на
страните.
Окр. съдия: