№ 1780
гр. Варна , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501103 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, чрез пълномощник адв. И. срещу разпореждане
№266034/16.02.2021г. по ч.гр.д.2182/21г по описа на ВРС 10 с-в, В ЧАСТТА с
която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК за заявени задължения за сума от 100.80 лв направени от
кредитор по договор за потребителски кредит разноски за уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост на главницата.
Жалбата вх. №279153/19.03.21г. е подадена с куриерска пратка на
18.03.21г в законоустановения едноседмичен срок, считано от уведомяването
на заявителя за постановения частичен отказ. Изявлението за сезиране на
въззивен съд е на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване
разпореждане и производството по жалбата е процесуално допустимо, на осн.
чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата такса в минимален размер е
внесена.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилно приложена
нормативна уредба, като твърди, че забраните по чл.10а ал.1 и ал.4 ЗПК не са
приложими, тъй като действията, извършени от кредитора не са свързани с
предоставяне на допълнителна услуга или управление и усвояване на кредита,
нито обичаен административен разход, присъщ за нормално развитие на
1
правоотношението, а изпълнение на императивно изискване за упражняване
на защита на кредитора срещу неизправен длъжник. Сочи, че разхода е
провокиран изцяло от недобросъвестно поведение на длъжника, а тъй като
страните не са уговорили конкретен начин за уведомяване, и адресатът не е
бил открит на адреса, обявен по сделката, кредиторът е възложил връчване на
нотариална покана и на уведомление от съдебен изпълнител. Счита, че
ограничението на обема на отговорност за забава по чл. 33 ал.2 ГПК не се
отнася за такива разходи, направени допълнително за удостоверяване на
предпоставка за съдебна защита, поради принципна разлика между
мораторните обезщетения (компенсиращи кредитора за неполучен доход от
забавено плащане) и загубата, породена от направени разходи по събиране на
дълга от неизправен длъжник. Като счита, че е установил претенцията си като
обезщетение, за разходи за сметка на неизправния длъжник по чл. 309а ал.1
пр. 2 от ТЗ, моли обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и
вместо нея въззивният съд да постанови издаване на заповед и за тази
изрично заявена от кредитора сума. Претендира и за определяне на разноски
за това въззивно производство.
Насрещна страна не се конституира в настоящото производство( чл. 413
ал. 2 ГПК).
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право,
съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и
служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на
заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу
физическо лице – потребител с настоящ адрес в седалището на сезирания съд.
Компетентният районен съд е сезиран с формуляр, основан на приложени
документи по чл. 417 ГПК (извлечение от сметка и договор с потребител).
Съответно на това сезиране разпореждането на първоинстанционния съд
2
кореспондира на акт по чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г,
ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана
сборна претенция, формирана от отделни вземания, начислени като
задължения, възникнали от договор за потребителски кредит, като сумата от
100.80 лв е посочена като дължимо обезщетение за уведомяване. В т. 14 от
заявлението по тази претенция е уточнено, че представлява сбор от направени
разходи за връчване на покани до длъжниците, изпратени в изпълнение на
изискване за защитата на правата на кредитора, а възлагането на тези разходи
на неизправната страна е предвидено в чл. 309а ал. 1 пр. 2 ТЗ.
Същото обосноваване на пораждане на вземането се излага и във
въззивната жалба. На първо място въззивният съд споделя изцяло доводите за
разликата между допълнителни услуги, съпътстващи основното кредитиране,
които доставчикът на финансовата услуга може да предлага на потребителя
срещу допълнително заплащане във вид на такси и комисионни и действията
по упражняване на потестативно право на кредитора при допуснато
неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя, осуетяващо и
получаването на дължима от кредитополучател основна престация.
Същевременно, именно по тези съображения, действията генерирали разхода
са част от присъщата на кредитора основна дейност по администриране на
вече просрочен кредит. Не може да се приеме, че предвидими за кредитор,
специализиран в този сектор не пазара на кредитиране, са само разходи по
срочно и добросъвестно изпълнение на правоотношението. Напротив, при
уговаряне на сделка, предшествана от проверка за платежоспособност на
клиент, получаващ право да ползва определена главница срещу заплащане и
задължаващ се да върне кредита на части с уговорени падежи, кредиторът
несъмнено следва да положи дължимата грижа в необходимия обем,
включващ и съобразяване на риска от неизпълнение на задължението и
предвидимите действия за преодоляване на това неизпълнение. Именно
защото е договорил в своя полза право на предсрочна изискуемост,
кредиторът е следвало да предвиди и средствата за реализирането на това
право, включително и стойност на възложени на външни доставчици услуги
по връчване на уведомление но длъжниците, изисквано от закона като
елемент от фактическия състав, пораждащ промяната в погасителния план и
3
падежите, уговорени в полза на длъжника. Затова и направените разходи,
макар и по повод допуснато неизпълнение от кредитополучателя не са
допълнителни, извънредни и непредвидени, а напротив, имат типичен за този
вид дейност характер и следва да се калкулират в стойността на основната
престация. Затова действия по добросъвестно изчерпване на допустимите
средства за връчване на писмено изявление за последици от забава на
длъжника следва да се предвидят като включени в цената администриране на
изпълнението на длъжника, присъщи за сделка на потребителско
кредитиране. Отделното начисляване на суми за такива разходи като
„префактурирани“ допълнителни задължения по сметка на
кредитополучателя въз основа на документи за заплащ4ена на външна услуга
по същество е идентично действие с начисляване на допълнително
възнаграждение за дейност, покрита от основното възнаграждение
(договорната лихва). Такова начисление обаче е изключено с изрично правило
на чл. 10а ал. 2 и 3 ЗПК.
Евентуално, дори и да се приеме, че престацията на кредитора се
изчерпва в рамките на редовния срок за ползване на кредита и предсрочното
му търсене е част от действията, причинени от забава на длъжника (съответно
не са покрити от договорна лихва), то негативният интерес на кредитора,
накърнен поради нуждата от заплащане на допълнителни средства за
извършване на нужните уведомления се покрива от отговорността за
неизпълнен договор, а специалният закон ограничава размера на това
обезщетение до законна лихва. Затова други разходи не могат да се търсят на
общо основание,както правилно е изтълкувал чл. 33 ЗПК и районния съд.
Изцяло необосновано е позоваване на разпоредба, уреждаща общи правила за
сделките между равнопоставени специализирани в търговския оборот
участници (чл. 309а ал. 1 пр. 2 ТЗ) за които ограниченията по ЗПК не се
отнасят. Обратно, поради специализация на доставки на кредитни услуги на
потребители, банката е следвало да съобрази особения режим на договаряне,
възлагащ тежест за полагане на грижа за насрещна страна, не само при
началния момент на разясняване на икономическата тежест на предлагания
продукт на бъдещия клиент, но също така и в хода на обслужване по вече
предоставен кредит и след като е настъпила забава. Именно израз на тази
повишена грижа е и задължението на кредитора да уведоми своя клиент за
4
упражнено поради забавата потестативно право. Съответно и не може да се
приема за адекватно на целта на специалния закон, уреждащ стандартите на
грижа за клиента, тълкуване, с което правилото ограничаващо отговорността
на длъжника при допусната забава да не се прилага за разходи, направени за
надлежното му уведомяване за последици от забава.
В заключение въззивният съд достига до изводи, съвпадащи с тези,
изложени в мотиви на първа инстанция. Налага се извод за пълна
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Разноски във въззивното производство по неоснователна жалба не се
определят.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №266034/16.02.2021г. по
ч.гр.д.2182/21г по описа на ВРС 10 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено
искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за
заявени задължения за сума от 100.80 лв, претендирани като направени от
кредитор по договор за потребителски кредит разноски за уведомяване на
длъжника за предсрочна изискуемост на главницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( т.8 от
ТР4/2013 на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5