Определение по дело №127/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 81
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180700127
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 81

 

гр. Пловдив, 18 януари 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският административен съд, ХХ състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА                                                                                                                              

 

като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев ЧКАНД № 127 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 и ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на П.Д.Г., ЕГН ********** чрез адв. Т.Т.-пълномощник, срещу Определение № 260409 от 02.11.2020г., по АНД № 2222/2020 г. на РС – Пловдив.

С обжалваното определение съдът допълнил постановеното по АНД № 2222/2020г. решение в частта за разноските, като присъдил на въззивника П.Г. сторените за адвокатско възнаграждение разноски в размер  300 лева.

В жалба се твърди, че е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК още в хода на производството пред ПРС и впоследствие извършените разноски са претендирани в хода по същество пред въззивната инстанция. Посочва се, че предвид благоприятния изход на делото за П.Г., извършените разноски следва да бъдат възложени на ответната страна, която не е направила възражение за прекомерност. В съответствие с изложеното се прави искане да се отмени Определение № 260409 от 02.11.2020г. по АНД № 2222/2020г. на Районен съд Пловдив, с което е осъдена ОД на МВР-Пловдив да заплати на въззивника разноски в размер на 300 лева и се измени Решение № 260422 от 20.10.2020г. по АНД № 2222/2020г. на Районен съд Пловдив в частта за разноските, като касационната инстанция присъди ОДМВР-Пловдив да заплати на П.Г. направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лева.

Ответникът – РУП – Стамболийски не взема становище по частната жалба.

АС – Пловдив, в настоящия състав, приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения.

РС – Пловдив е постановил Решение № 260422/ 20.10.2020 г. по АНД № 2222/2020 г. по описа на същия съд, с което е отменил наказателно постановление № 20-0333-000300/24.03.2020 год., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив – РУ Стамболийски, с което на П.Д.Г., ЕГН ********** на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 лева, както ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение  разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. По искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се осъди териториалната структура – ОДМВР –Пловдив, към която принадлежи ответникът, да заплати направените разноски за водене на делото пред Районния съд, е постановено оспореното в настоящото производство определение, с което са присъдени разноски в размер на 300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.  

Оспореното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с което е отказано да се измени решение № 260422/20.10.2020 г. по АНД № 2222/2020г., като се присъди пълният претендиран размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, е неправилно.

Както се установи, с решение № 260422/20.10.2020г. по АНД № 2222/ 2020г. РС – Пловдив е отменил оспореното пред него наказателно постановление № 20-0333-000300/24.03.2020г., издадено от началник РУ – Стамболийски. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски, същите са дължими от ответника по делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН/в съответната редакция/, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК. На л. 13 по АНД № 2222/2020 г. на РС – Пловдив се съдържа Договор за правна защита и съдействие с дата 10.04.2020г., сключен между П.Д.Г. и адв. М.И.К. с предмет оказване на правна защита и съдействие при обжалване срещу НП № 20-0333-000300/24.03.2020г., издадено от началник РУ – Стамболийски. В ДПЗС е отбелязано, че при подписването му на 10.04.2020г. е изплатено в брой възнаграждение на адвоката в размер на 900 лв., формирано така- 300лв. адвокатско възнаграждение за постановената с НП глоба и 600лв. за постановеното с НП лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На л. 24 по делото на ПРС е прието пълномощно от 13.08.2020г., с което адв.М.К. е упълномощила адв. Т.В.Т. да представлява П.Г. *** във връзка АНД № 2222/20г.

В производството пред ПРС пълномощникът на жалбоподателя е подал допълнителни мотиви /л.8/, с които е поискал присъждане на деловодни разноски по представен списък на разноските/л.12/, а в последствие и в съдебно заседание от 13.08.2020г. е претендирал разноски.

При така установеното следва да се приеме, че адвокатът е получавал съобщения, представил е молба по същество пред РС, явявал се е в съдебни заседания. По този начин е изпълнил поетия ангажимент, за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в общ размер на 900 лева, съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 3 /в действащата редакция към датата на ДПЗС/, във връзка чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От изложеното следва, че частната жалба е основателна и следва да се уважи, като се отмени Определение № 260409 от 02.11.2020г., по АНД № 2222/2020г. на РС – Пловдив и се  постанови друго, с което се уважи искането на П.Г. за изменение на решение № 260422 от 20.10.2020г. по АНД № 2222/2020г. РС – Пловдив, в частта за разноските като се присъдят в пълния доказан размер.

Искането за присъждане на разноски за настоящото разглеждане следва да се остави без уважение, понеже това производство е съпътстващо, а не отделно и затова разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът

       

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Определение № 260409 от 02.11.2020г., по АНД № 2222/2020 г. на РС – Пловдив и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 260422 от 20.10.2020г. по АНД № 2222/2020г. на Районен съд Пловдив, в частта за разноските, като осъжда ОДМВР – Пловдив да заплати на П.Д.Г., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 900 лв. (деветстотин лева).

Определението е окончателно.

       

                

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: