№ 513
гр. ********** 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********** ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101053 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240
от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК. Съединен е с осъдителни искове с пр. основание
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ,,************‘‘ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и
адрес на управление: гр.*******, бул.,,**********‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В
е предявила срещу Б. А. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.**********
ул.,,***********‘‘ № 17 обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, със следния петитум: да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ,,*******
**********‘‘ЕООД към Б. А. Б., ЕГН **********, дължими по сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 40021747013 от
448,56 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
Да бъде осъден ответника да заплати на дружеството-ищец сумите
по кредита,както следва:
-71,47 лв.-договорно възнаграждение/възнаградителна лихва/,
дължима за периода от 15.03.2024 г. до 15.10.2024 г.;
-195,58 лв.- възнаграждение за закупена услуга,,Фаст‘‘;
-240 лв.-възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси‘‘;
-91,26 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 16.01.2024 г.
До 15.10.2024 г. Ведно със законната лихва.
1
Претендира деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГП, като искът се оспорва
като процесуално допустим, но изцяло неоснователен, за което в
отговора се излагат подробни съображения, предвид което ответникът
моли съда да отхвърли исковата молба в цялост.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства и
на осн. чл. 235, ал.2, вр. чл, 12 от ГПК, намира за установено следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като
предявени от и срещу надлежни страни в процеса, в законния срок. Разгледани
по същество, установителният иск за главница е изцяло основателен, а
останалите- осъдителни искове, са изцяло неоснователни, предвид следните
съображения:
Доказателствата по делото са писмени.
Не е спорно между страните и е видно от приобщените писмени
доказателства, че между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит №40021747013, при следните параметри по кредита:
-Сума на кредита: 600 лв.;
- Срок на кредита: 11м.;
- Размер на месечната вноска по кредита:65,02 лв.;
- Падеж: 15то число от месеца;
-ГПР- 47,94%;
-ГЛП-40,90%;
-Лихвен процент на ден:0,11%;
- Общо дължима сума по кредита:715,09 лв.
Допълнителни услуги по Кредита:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга ,,Фаст‘‘ 270 лв.;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга,,Флекси‘‘- 330 лв.;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга- 54,55 лв.
Общо задължение- 1 315,09 лв.;
Общ размер на месечната вноска- 119,67 лв.
Съдът, съгласно чл. 7, ал.3 от ГПК служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, предвид което намира
за установено следното: В конкретния случай, претендираното от заявителя
вземане за допълнителни услуги- закупени пакети допълнителни услуги –
пакети Фаст и Флекси не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като
срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво
конкретно поведение. Задълженията по кредита възникват за потребителя със
сключване на договора без значение дали услугите са предоставени и без
значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не.
Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива, свързани с
усвояването и погасяването на кредита, за което законът императивно
забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
2
На следващо място, видно е от приложения към заявлението погасителен
план, че дължимото възнаграждение по пакети допълнителни услуги
Фаст и Флекси е платимо разсрочено месечно към месечните
погасителни вноски по кредита. От посоченото може да се заключи, че
това недопустимо оскъпява допълнително кредита и представлява т.нар.
„скрита лихва“ по договора, чрез което се цели заобикаляне на закона, а
също така въвежда потребителя в заблуждение относно конкретните
параметри по кредита. Също така клаузите, с които е уговорена
дължимостта от потребителя на посочените възнаграждения пряко
нарушава императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 от ЗПК,
предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата-
респективно недопустимо е начисляването на всякакви други комисиони
и такси по кредита.
Претендираното възнаграждение за допълнителните услуги не е
включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В част VI. Параметри от Договора е описан размер
на погасителна вноска от 11 вноски по 65,02 лева, като в тези вноски не
са включени автоматично начислените услуги Фаст и Флекси. Към
погасителния план на договора обаче услугите са включени към
месечните погасителни вноски и така кредитополучателят дължи 11
вноски по 119,57 лева. Начисляването на тази т.нар. допълнителни услуги
води до заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Видно е, че с
плащането ГПР надвишава многократно допустимия размер от 50%.
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
п***********гания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1
от Закона за защита на потребителите.
Нарушението на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК има за последица
недействителност на договорките между страните освен за
допълнителните услуги - за договорното възнаграждение, законната
лихва за забава, за законната лихва, поради което и длъжникът дължи
връщане само на заетата сума. Респективно договорът следва да се
прогласи за недействителен от съда по смисъла на чл. 22 от ЗПК, предвид
което и на осн. чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита-
главницата, която е в размер от 448,56 лв.-претендиран непогасен размер.
Предвид, че по делото не са представени доказателствата сумата да е
погасена от ответницата, следва да се приеме, че е дължима. Останалите
вземания- по осъдителните искове, са недължими, тъй като са по
недействителен договор за кредит.
Предвид горните мотиви, съдът намира, че обективно кумулативно
съединените осъдителни искове, като изцяло неоснователни, следва да се
отхвърлят от съда, като следва да се уважи в цялост като основателен,
единствено установителният иск за главница.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има
право да му се заплатят сторените от него деловодни разноски-както в
3
исковото, така и в предхождащото го заповедно производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2, вр. чл. 12 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от
ЗПК, че съществува вземането на ,,************‘‘ЕООД, ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление: гр.*******,
бул.,,**********‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В към Б. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр.********** ул.,,***********‘‘ № 17 дължимо по сключения
между страните Договор за потребителски кредит № 40021747013 от
448,56 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането;
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани
осъдителни искове с правно основание: чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2
от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД предявени от ,,************‘‘ЕООД, ЕИК:
********** със седалище и адрес на управление: гр.*******,
бул.,,**********‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В срещу Б. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр.********** ул.,,***********‘‘ № 17 за следните суми, дължими
по горепосочения Договор:
-71,47 лв.-договорно възнаграждение/възнаградителна лихва/,
дължима за периода от 15.03.2024 г. до 15.10.2024 г.;
-195,58 лв.- възнаграждение за закупена услуга,,Фаст‘‘;
-240 лв.-възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси‘‘;
91,26 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 16.01.2024 г.
До 15.10.2024 г. Ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Б. А. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр.********** ул.,,***********‘‘ № 17 ДА ЗАПЛАТИ на
,,************‘‘ЕООД, ЕИК: ********** със седалище и адрес на
управление: гр.*******, бул.,,**********‘‘ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от
166,68 лв.- деловодни разноски в исковото производство и 62,23 лв.- разноски
в заповедното производство- съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4