Решение по дело №2013/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Н. С. Б. с [ЕГН] с посочен адрес в [населено място], [жк], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 28-3388-000085/28.07.2023г. на Н. Г. към О. М.-Бургас, РУ 05 Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца , считано от 28.07.2023г. до 28.07.2024г. и са отнети СРМПС № *********, 2 бр. рег. Табели с № [рег. номер].

Жалбоподателят Бакалова оспорва заповедта като неправилна в частта досежно определения размер на наложената принудителна административна мярка. Моли се срокът й да бъде намален. Твърди, че съпругът й без нейно знание е взел собственият й автомобил, като малко по-късно е бил спрян от полицията и при проверката е установено, че не притежава свидетелство за правоуправление. Жалбоподателя твърди, че има две малки деца, които са хронично болни и се нуждаят от непрекъсната медицинска помощ, а семейството живее на отдалечено място от медицинско заведение, поради което автомобилът им е необходим. С оглед необходимостта от ползване на автомобила и невъзможността за закупуване на нов, моли да бъде намален срока за наложената административна мярка. Представя актове за раждане на децата и медицински документи.

Органът, издал оспорения акт, до настоящия момент не е взел становище по оспорването. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязване оспорентаа ЗППАМ е връчена лично на жалбоподателя на 30.10.2023г., а жалбата против нея е депозирана в съда на 03.11.2023г., следователно и в преклузивния 14-дневен срок. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка по отношение на собственика на МПС л.а. „ДЕУ Тико“ с рег.№ [рег. номер], изразяваща се в "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от дванадесет месеца, считано от 28.07.2023г. до 28.07.2024г. ". Като правно основание за издаването й административният орган е посочил разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

За да наложи на тази мярка, ответният орган е приел, че при проверка от органите на Пътна полиция на 28.07.2023г. около 16,00ч. в [населено място], кв.Рудник по ул.А. Б. е установено, че водачът А. Е. Б. с [ЕГН] управлява посоченото МПС „ДЕУ Тико“ с рег.№ [рег. номер] след като е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца с НП № 22-0769-001914/01.09.2022г., връчено на 19.09.2022г., с което е нарушил чл.150а, ал.1 ЗДвП. За горното е съставен и АУАН серия АД № 464140/28.07.2023г. от командир на отделение към ОДМВР-Бургас, 05 РУ срещу Н. С. Б., в качеството й на собственик на автомобила за това, че на 28.07.2023г. личният й лек автомобил е бил управляван от лишения от право да управлява МПС А. Б..

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен е упълномощен със Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Министъра на МВР.

Към жалбата са представени актова за раждане на Е. А. Б., роден на [дата]. и А. А. Б., род. на 27.04.2022г., в които за майка и баща на двете деца са вписани жалбоподателя Н. Б. и А. Е. А.. Представена е епикриза по ИЗ № 6838 относно детето Е. А. Б., издадена от МБАЛ „Лайф Хостпитал“ ЕООД-Бургас, видно от която детето е прието в стационар на 26.09.2023г. и изписано на 01.10.2023г. с окончателна диагноза „Бронхопневмония в дясно“ по КП – Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст. За детето А. А. Б. е представен амбулаторен лист № 232848074СВ4 от 11.10.2023г. с посочена основна диагноза „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.

При така представените доказателства се налага извод за законосъобразност на административния акт.

Същият е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и предвид посочената Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г..

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК. За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Заповедта съдържа и необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в допускане от страна на жалбоподателя управлението на собственото му МПС от лице, което е лишено от право да управлява МПС с влязло в законна сила наказателно постановление. Наред с това, административният орган изрично се е позовал на съставения АУАН № [рег. номер] от 28.07.2023 г., като по този начин е инкорпорирал в мотивите си съдържащите се в него констатации, но освен това е инкорпорирал в съдържанието на обстоятелствената част на заповедта и изложените фактически обстоятелства по АУАН.

В оспорения административен акт е посочено относимото правно основание – чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) "за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка" - "прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; "

Следователно единствените правнорелевантни факти за налагане на ПАМ по този текст са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая всички тези обстоятелства са налице, като жалбоподателят не е оспорил, че на посочените в АУАН дата, час и място собственото му МПС е било управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

В конкретния случай административният орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150 от ЗДВП, който сочи, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Несъмнено се установява, че към момента на проверката водачът е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в законна сила НП. Издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС, като по делото не се установява жалбоподателят да има правоспособност. Като управлявал собственото си МПС, като водач, който е неправоспособен, жалбоподателят е реализирал хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Ето защо оспорената заповед е съответна на материалния закон.

Същата съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

Анализът на разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В конкретния случай оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона -предотвратяване и преустановяване на възможността лицето да извърши нарушения по ЗДвП, респ. да допусне собственият му автомобил да бъде управляван от лице, което е лишено от СУМПС; за осигуряване безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая административния орган е наложил мярката за срок който е съответен на регламентирания от законодателя, като при определянето му органът действа в условията на оперативна самостоятелност.

Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определена съобразно данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието. В случая собственикът на МПС е допуснал, управлението на автомобила му от лице, което не само не притежава съответното свидетелство за управление, но неговото СУМПС е отнето по административен ред за друго нарушение на ЗДвП с влязло в законна сила наказателно постановление, посочено по-горе. Настоящият съдебен състав споделя преценката на ответния административен орган, че проявите на трайно незачитане на правилата за движение по пътищата /сред които и настоящата/, създават реална опасност за живота и здравето на участниците в движението и предпоставят настъпването на много по – тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което определеният при оперативна самостоятелност максимален срок на ПАМ не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, е правилна и законосъобразна и искането за нейната цялостна отмяна е неоснователно. Неоснователно е и направеното в жалбата искане за изменение на заповедта в частта относно продължителността на мярката. Това е така, защото е недопустимо в производството по обжалване на заповед за прилагане на ПАМ да се намалява предвидения в нея срок на действие на принудителната административна мярка, защото определянето на срока е от компетентността на административния орган, а съдът само проверява законосъобразно ли е определен този срок с оглед на конкретните обстоятелства по случая.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на осн.чл.172, ал.5 ЗДвП, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Б. с [ЕГН] с посочен адрес в [населено място], [жк], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 28-3388-000085/28.07.2023г. на Н. Г. към О. М.-Бургас, РУ 05 Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца , считано от 28.07.2023г. до 28.07.2024г. и са отнети СРМПС № *********, 2 бр. рег. Табели с № [рег. номер].

Решението е окончателно.