№ 142
гр. Враца, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
Членове:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
В. П. Ганов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора К. Н. И.
като разгледа докладваното от Агнеса Б. Ставарова-Заркова Частно
наказателно дело № 20231400200552 по описа за 2023 година
Постъпило е искане за признаване и изпълнение на финансова санкция от
Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието при Кралство
Нидерландия- Minister van Justitie en Veligheid-,наложена с решение на несъдебен
орган по наказателни дела № 4062542254767870 от 06.01.2023г.,в сила от 17.02.2023г.
Koninkligke Marechaussee,наложена на българския гражданин В. Т.,роден на
**********г. в гр. Враца, в размер на 150 евро за нарушение на чл.2 от Кодекса за
движение по пътищата на Нидерландия.
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение
2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват
основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Кралство
Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде
признато и изпратено на НАП за изпълнение.
1
Засегнатото лице нередовно призовано не се яви,призовката е върната с
отметка,че лицето е напуснало адреса.
Производството по делото се провежда по реда на чл.32 вр. с чл.16
ал.3акона.Назначеният служебен защитник на засегнатото лице- адв. Т. З. на основание
представените от нея писмени доказателства от АК-Враца,справка от ТР и ТД НАП-
Враца за липса на средства и на регистрирано недвижимо имущество на името на
лицето моли решението да не бъде признато за изпълнение от този съд.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено
следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова
санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен
орган на държава – членка на Европейския съюз акт,влязъл в законна сила, за налагане
на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на
правилата за движение по пътищата на територията на Кралство Нидерландия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС
от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на
издаващата държава"Централно инкасаторско бюро при Министерството на
правосъдието"-Нидерландия, който е удостоверил и неговото съдържание. От
съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени
реквизити.Отразено е ,че лицето е уведомено за правото на жалба.
За извършеното от засегнатото лице Т. закононарушение на правилата за
движение по пътищата в Нидерландия, а именно че при управление на МПС с рег. №
ВР *** СМ на 15.12.2022г. в 19:34ч. като водач/и или пътник не е седнал на местата за
сядане по време на участие в пътното движение,с което е нарушил разпоредби от
кодекса за движение по пътищата-чл.2 и Закона за административната уредба при
нарушаване на кодекса за движение по пътищата ,за което му е наложена финансова
санкция в размер на 150 евро.
От посоченият в Удостоверението адрес за обичайно пребиваване на
засегнатото лице е видно, че настоящия адрес на пребиваване на българският
гражданин В. Т. е *** , обстоятелство подкрепено и от изисканата справка от служба
ГРАО за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/09г. При това положение и
съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 и чл. 31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС, компетентният съд,
който следва да се произнесе по направеното искане е именно Врачанския окръжен
съд.
2
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС
основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението
на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по
образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова
санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд съгласно чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът
за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от
закона/.Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича към
17.02.2028г. по законодателството на молещата държава. Засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република
България или е било извършено извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция
не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 150 евро.В
удостоверението посоченият размер на санкцията е 150 евро,който се различава от
посочения в решението,където са присъдени и 9 евро,представляващи
административни разноски.В удостоверението-формално сезиращ производството по
взаимно признаване на акт се търси плащане на 150 евро-чистият размер на
административната санкция, без таксите,въпреки възможността за тяхното
претендиране по чл.3 ал.1 т.3 от специалния закон.Доколкото е в полза на наказаното
лице,този въпрос не препятства признаването на решението за отразената в
Удостоверението сума.
Решението е по отношение на физическо лице, което е
административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било
писмено и лицето е уведомено за правото си за участие лично или чрез упълномощен
представител съгласно законодателството на Нидерландия и срока за обжалване на
решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от
изричната отметка в т.3 на удостоверението.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение
на решението на несъдебен орган на Нидерландия против лицето В. Т. от гр. Враца за
наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на
финансовата санкция от 150 евро е 293.37 лева по фиксиран курс на БНБ/1.95583 лева/
към датата на постановяване на решението-06.01.2023г.
3
Съгласно чл.30 ал.3 от Закона съдът не признава решението в случаите когато
лицето няма имущество,не получава доходи и няма регистрация за местоживеене в
страната.От представените доказателства е видно,че няма регистрирана фирма в Р
България,не притежава доходи и недвижимо имущество,но не са представени
доказателства за наличие на недвижимо такова,справки от КАТ за притежание на
МПС-а,както и извлечение от банкови институции.
Българският гражданин има адресна регистрация в страната,поради което
възражението на защитата и искането за непризнаване на решението на компетентния
орган на молещата държавна е неоснователно.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния български
орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, а именно – "Централно инкасаторско бюро при МП-Нидерландия, а копие от
уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република
България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и привежда в изпълнение решение на несъдебен орган по
наказателни дела на Minister van Justitie/Министерство на правосъдието/ - №
4062542254767870 от 06.01.2023г.,в сила от 17.02.2023г.-Koninkligke Marechaussee,с
което на българския гражданин В. Г. Т.,роден на **********г. в гр. Враца,ЕГН:
**********,с адрес на пребиваване *** е наложена финансова санкция в размер на
150 евро за нарушение на чл.2 от Кодекса за движение по пътищата на
Нидерландия, в левова равностойност 293.37 лв./двеста деветдесет и три лева и 37
стотинки/ към датата на постановяване на решението-06.01.2023г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. София.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП-офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите
действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава
Централно инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието при Кралство
Нидерландия- Minister van Justitie en Veligheid-, за признаването на Решението за
4
налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за
изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България
като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5