РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Шумен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Т.
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630100056 по описа за 2024 година
Производство по иск, с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК, от М. С.
Б. от гр. Шумен, против К. Я. Т., от гр. Варна, с цена 5 500.00 лева, частично
от 26 000.00 лева, за осъждане ответницата да прати обезщетение за вреди,
настъпили вследствие допуснато с Определение № 278/05.04.2022 г.,
постановено по ГД № 112/2022 г., по описа на ШОС, обезпечение на
предявени искове.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с влязло в
сила Решение № 111/21.04.2023 г., постановено по ГД № 112/2022 г, по описа
на ШОС, обезпечените по искане на ответницата срещу ищцата искове били
отхвърлени като неоснователни. Вследствие допуснато обезпечение чрез
налагане възбрана върху построените в ПИ с идентификатор № 83510.672.133:
сграда с идентификатор № 85310.672.133.1, с предназначение - друг вид
сграда за обитаване, с площ от 55 кв. м.; сграда с идентификатор №
85310.672.133.2, с предназначение - хангар, депо, гараж, с площ от 68 кв. м. и
сграда с идентификатор № 85310.672.133.3, с предназначение - хангар, депо,
гараж, с площ от 27 кв. м., претърпяла имуществени вреди изразяващи се в
платена неустойка по два предварителни договор за продажба на
възбранените имоти и два анекса към тях, както и договор за посредническа
1
поръчка. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
й плати сумата 5500 лева - частична от 26 000 лева, пропорционална и равна
част на всяко едно от увреждащите действията, за причинени имуществени
вреди. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, подава писмен отговор. Намира
иска за неоснователен. Претендира разноски.
В проведените съдебни заседания ищецът, чрез процесуален
представител поддържа исковата молба, ответникът чрез процесуален
представител – отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечение, бъде отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на
ищеца срок или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от
ищеца да му плати причинените вследствие на обезпечението вреди. Става
въпрос за търсене на отговорност от ищец, който е поискал и получил
обезпечение на иска си, ако ответникът по този обезпечен иск, който е и
ответник в обезпечителния процес, е понесъл вреди от допуснатите
обезпечителни мерки. По своя характер отговорността по иска с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК e извъндоговорна - отговорност за обезщетяване
на вреди, която произхожда от общата забрана да не се вреди другиму (чл. 45
ЗЗД) и се основава на накърняването на т. нар. „негативен интерес“ -
вследствие на допуснатото обезпечение ответникът е претърпял едно
неблагоприятно изменение на обективната действителност поради
поведението на ищец, който е поискал обезпечение. В този смисъл
отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична, но деликтна, гражданска
отговорност. Същността на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е в поетия от
ищеца/молителя риск да бъдат допуснати по негово искане обезпечителни
мерки, което ще ограничи правата и интересите на ответника, вкл. създава и
възможността (опасността) да му причини вреди. Ето защо тази отговорност
се счита за обективна, безвиновна. С други думи искането да се обезпечи иска
е правомерно действие, но щом то доведе до противоправен резултат (вреди),
това обосновава възникването на отговорността на молителя/ищеца, като няма
2
никакво значение дали е направил проверка на обезпечената претенция, каква
е субективната му увереност относно претендираните от него права и т. н. В
този смисъл възражението на ответника, че обезпечаването на иска
представлява право на ищеца да гарантира реализиране на евентуално
положително за него решение, поради което не следва да дължи обезщетение
на другата страна, е неоснователно
Фактическият състав на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК възниква
при три кумулативни елемента: 1/наложена обезпечителна мярка; 2/доказване
на някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК; 3/наличието на вреди причинени
от обезпечителната мярка.
В процесния случай страните не спорят, че с Определение №
278/05.04.2022 г. и с Определение № 283/08.04.2022 г., постановени по ГД №
112/2022 г., по описа на ШОС, е допуснато обезпечение на предявени от
ответника в настоящото производство искове, както и, че с влязло в сила
Решение № 111/21.04.2023 г., постановено по ГД № 112/2022 г, по описа на
ШОС, обезпечените срещу ищцата искове са били отхвърлени като
неоснователни. В този смисъл предявеният иск е по първа хипотеза по чл. 403,
ал. 1 ГПК, съгласно която отговорността възниква, когато обезпеченият иск
бъде отхвърлен.
Спорът между страните е относно наличието на вреди причинени от
обезпечителната мярка. По общо правило вредите, които има предвид
разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, могат да бъдат както имуществени, така и
неимуществени по смисъла на чл. 82 ЗЗД. В процесния случай се търси
неустойка за имуществени вреди, които могат да бъдат, както понесени
загуби, така и пропуснатите ползи, като ищецът претендира понесени загуби –
платено обезщетение поради виновно неизпълнение от негова страна на
задължения по два предварителни договор за продажба на недвижими имоти
построени в ПИ с идентификатор № 83510.672.133: сграда с идентификатор
№ 85310.672.133.1, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ от
55 кв. м.; сграда с идентификатор № 85310.672.133.2, с предназначение -
хангар, депо, гараж, с площ от 68 кв. м. и два анекса към тях, както и договор
за посредничество, вследствие наложената, по искане на ответника, с
Определение № 283/08.04.2022 г. постановено по ГД № 112/2022 г., по описа
на ШОС, възбрана върху същите.
3
От приетите по делото, неуспешно оспорени от ответника по реда на
чл. 193 ГПК, в частта относно подписа на лицето – купувач „Т. Й. М.“:
Предварителен договор от 28.03.2022 г. за продажба на сграда, с
идентификатор № 83510.672.133.1 /л. 35/ и Анекс към него № 1/10.05.2023 г.
/л. 36/; Предварителен договор от 28.03.2022 г. за продажба на сграда, с
идентификатор № 83510.672.133.2 /л. 37/ и Анекс към него № 1/10.05.2023
г./л. 38/, за което по делото има прието заключение по допуснатата съдебно-
графична експертиза, съдът намира за установено, че поради неоснователно
наложените по искане на ответника обезпечителни мерки ищцата не е могла
да изпълни задължението си като продавач, да прехвърли на купувача
собствеността в определен срок, от което е претърпяла имуществени вреди.
Съдът намира за установено по делото, че поради това неизпълнение като
продавач ищцата е платила общо 8 400 лева - неустойки, от които 3 900 лева
/горницата над върнатия задатък по Предварителен договор за сграда, с
идентификатор № 83510.672.133.1/, съгласно Анекс № 1/10.05.2023 г. /л. 36/ и
4 500 лева /горницата над върнатия задатък по Предварителен договор за
сграда, с идентификатор № 83510.672.133.2/, съгласно Анекс № 1/10.05.2023 г.
/л. 38/. Това е така, тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 от двата Предварителни
договора „При виновно неизпълнение, на което и да е от задълженията на
продавача по настоящия договор (чл. 3, ал. 1 - 4), той възстановява на
купувача предплатата (задатъка) съгласно чл. 2, т. 1, в двоен размер, както и
всички виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на договора.“
Този извод извежда, както предвид събраните по делото писмени
доказателства, така и въз основа на гласните доказателства на свидетелката В.
Б. Н., от които се установява, че била посредник при сключването на
предварителните договори, купувач, по които бил приятел на нейния брат.
Към момента на сключване на предварителните договори по партидите на
имотите нямало вписани вещни тежести, но преди изповядване на сделките,
след като документите били оставени при Нотариус, се оказало, че има
вписани такива, договорите били развалени, поради което ищцата платила на
купувача неустойките.
Твърдението на ищцата, че претърпяла вреда плащайки комисионна за
посредничество, доколкото не са представени годни доказателства за наличие
на такъв договор, както и, че по него е платена неустойка, съдът намира за
4
недоказано.
Предвид изложеното настоящият състав на ШРС намира, че по делото
се установява наличие на хипотезата по чл. 403, ал. 1, хип. 1 ГПК, поради
което предявеният иск за обезвреда е основателен и следва да се уважи в
предявения размер от 5 500.00 лева, като частичен от 8 400 лева, а не до пълно
предявения размер от 26 000.00 лева, който намира за неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, съгласно представения списък по /л. 159/. Ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца за един адвокат, което съдът счита за
основателно, поради следното: Уговореното и платено от ищеца
възнаграждение е в размер на 2800 лв., което е три пъти над минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, като с оглед фактическата и правна сложност
на делото и осъществената от адвоката на ищеца дейности съдът счита, че
същото се явява прекомерно и следва да бъде намалено, при условията на чл.
78, ал.5 до минималния размер съгласно посочените по горе разпоредби на
Наредба № 1 или до размер от 850 лв. С оглед на това разноските на ищеца
следва да бъдат определени в размер на 1878.34 лв..
Мотивиран от горното, Шуменския районен съд.
РЕШИ:
Осъжда К. Я. Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на М. С. Б.,
с ЕГН: ********** и постоянен адрес г***, сумата 5 500.00 (пет хиляди и
петстотин) лева, частично от 8 400 лева, а не до пълно предявения размер от
26 000.00 лева – обезщетение за вреди, настъпили вследствие допуснато с
Определение № 278/05.04.2022 г., постановено по ГД № 112/2022 г., по описа
на ШОС, обезпечение на предявени искове, платими по банкова сметка IBAN
BG 19 FINV 9150 1117 5172 87 BIC FINVBGSF, на основание чл. 403, ал. 1,
хип. 1 ГПК.
Осъжда К. Я. Т., с ЕГН: **********, адрес: ***, да плати на М. С. Б., с
ЕГН: ********** и постоянен адрес ***, сумата 1 878.34 (хиляда осемстотин
5
седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лв. разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6