Определение по дело №2790/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2498
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20195300502790
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 2498

03.12.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА  МИХОВА                                  

              ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                           ХРИСТО  ИВАНОВ

                                     

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2790  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  от   ГПК.

Делото е  образувано по частна жалба  на  К.  М.  К.,  чрез  пълномощника му  М.  С.  С.,  против  определение  №1361  от  13.09.2019г.,  постановено  по    гр.д.№4/2016г. по  описа  на  Районен  съд-  Асеновград, с  което съдът  е  отказал  да  освободи  на  основание  чл.83, ал.2  от  ГПК  К.  М.  К. от  заплащане  на  присъдените  в  полза  на  насрещните  страни  по делото  Е. К.  К.  и  Х.  Р. К.   разноски  в размер  на  2000 лв.,  както  и  от  други разноски  и  такси  по  делото.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба  е  процесуално  допустима,  тъй като  е  подадена  в срок,  от легитимирана  страна  и  е  насочена  срещу  съдебен   акт,  който  подлежи  на  обжалване.  Разгледана  по същество,  частната  жалба  е  неоснователна.

Първоинстанционното  производство  е  приключило  с  влязло  в сила  на  08.01.2019г.  съдебно  решение,  с  което жалбоподателят  К.  М.  К.  е  бил осъден да  заплати на  Е.  К.  К.  и Х.  Р.  К.  сума  от  по  1000  лв., представляващи  направени  по  делото разноски. След влизане  в  сила  на  решението  същият  е  сезирал  първоинстанционния  съд  с няколко  молби,  с  които  е  искал  освобождаване  от  заплащане  на такси  и разноски  по  делото,  като  с  писмена  молба  вх.№12567/02.09.2019г.  е  уточнил,  че искането  му  се  отнася  за  освобождаване  от  заплащане  на присъдените  в полза  на  ответните  страни  разноски  в  общ размер  от 2000  лв.,  както  и  от  други  такси  и  разноски  по  делото. С обжалваното  в настоящото производство  определение първоинстанционният  съд  е  оставил  искането  без  уважение.

 Определението  е правилно  като краен резултат,  поради  което  следва  да  бъде  потвърдено.

Действително  съгласно  разпоредбата на  чл.83, ал.2 от  ГПК  такси  и  разноски  по производството  не  се  внасят  от  физически  лица, за които  е  признато  от  съда, че нямат  достатъчно средства  да  ги заплатят,  а  съгласно  ал.3  в тези случаи  разноските  по  производството  се плащат  от  сумите,  предвидени  от  бюджета  на  съда.  Посочената  разпоредба  намира  приложение  спрямо дължимите  държавни  такси по водене  на делото,  както  и  за разноските, дължими  от  съответното  лице  за  събиране на доказателства  или  за  извършване на други процесуални  действия  по делото,  но  не  и  по  отношение  на  отговорността  за разноски на  страната,  чиято претенция  е  била  отхвърлена  или  предявената срещу  която  претенция  е  била уважена,  спрямо  другата страна  за направените  от  нея  разноски. Предвид  горното  искането  на  К.  М.  К.  за  освобождаване  от  заплащане  на  присъдените  с влязлото  в сила  решение  в  полза  на  насрещните  страни  разноски  не  може да  бъде  уважено.  Видно  от  материалите  по делото,  същият  е  искал  изменение на  постановеното  по  делото  решение  в частта  му  за  разноските  за адвокатско  възнаграждение,  присъдени  в полза  на насрещните  страни,   като с  определение  на първоинстанционния  съд  от  11.09.2017г.,  постановено  в  производство по  чл.248 от  ГПК,  искането  му  е  било оставено  без уважение, а  жалбата му  срещу  посоченото  определение  е  върната  с  влязло  в сила  разпореждане  от  16.11.2017г.   Що се отнася  до  поисканото  освобождаване  от  „други разноски  и такси  по делото“, то доколкото  в  молбата  не  се  сочат  такива,  а  производството  по  делото  е  приключило с влязло  в сила  решение, то  същата правилно  е  била  оставена  без  уважение  и  в тази  й  част.   

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  се  потвърди.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №1361  от  13.09.2019г.,  постановено  по    гр.д.№4/2016г. по  описа  на  Районен  съд-  Асеновград.

Определението  подлежи  на  касационно  обжалване  пред  Върховния  касационен  съд  в  едноседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните. 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                          

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: