Р Е
Ш Е Н
И Е №67
гр. София,
08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 144
по описа за 2019 година на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното :
К.М.Б. ***, пл. „П.“ № 1, с ЕГН **********, е предявила срещу „Д. – О.
з.“ ЕАД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим
на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000
лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тежка
депресия, безсъние и апатия, търпени поради смъртта на сина й М. Н.Б. с ЕГН
**********, настъпила на 14.07.2014 год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014
год. на ул. „А.м.” /срещу № 1А и № 2/ в с. В. злополука – нанесен удар в
областта на главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С
06266, със застрахователна полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2014 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по
делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на
28.06.2014 год. на ул. „А. м.” /срещу № 1А и № 2/ в с. В. синът на ищцата М. Н.
Б.претърпял трудова злополука при и по повод на осъществяваната от него работа
като каналджия в СД „Ц. – З. и с-ие” при
доизграждане на уличната канализационна мрежа на с. В..
Твърди се, че на посочената дата и
място синът на ищцата заедно с негови колеги – Н.З. и В.Т., полагали тръби и
стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти, като работата им се
наблюдавала от техническия ръководител И.Д.И.. Същия ден работниците трябвало
да изправят поставения накриво предишния ден стоманобетонен пръстен на
канализационна шахта, като Н.З. и М. Б. закачили бетонния пръстен с помощта на
стоманено въже на кофата на многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С 06266,
управляван от багериста В.Й.Т.. Багеристът спуснал пръстена, като в това време
каналджиите Н.З. и М. Б. били извън изкопа. Тъй като пръстенът не съвпадал с
дупките на тръбите, се наложило ръчното му напасване, с което се заел М. Б.,
който слязъл в изкопа сам. Багеристът В.Т. чул как някой нарежда „пускай” и
спуснал пръстена, при което работния орган на багера /кофата/ ударила М. Б. в
областта на дясната лицева половина на главата.
След злополуката пострадалият бил закаран от колегите
си във ФСМП – гр. Б., но тъй като травмата му била преценена като
животозастрашаваща, бил насочен към УМБАЛ „С. А.” – гр. С.. След
хоспитализирането му там на 14.07.2014 год. Матей Боновски починал, като
констатираната причина за смъртта му била претърпяната черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в счупване от импресионен тип на челната кост вдясно, счупване от
многофрагментен тип на покрива на дясната очница, контузия на мозъка челно
вдясно, тежък оток на мозъка с вклиняване, в резултат на което пострадалият
получил тежки усложнения, изразяващи се в тромбоза от сагитялния синус на
твърдата мозъчна обвивка, довела до остро разстройство на мозъчното
кръвообращение и тежка двустранна пневмония, довела до дихателна
недостатъчност.
Твърди се, че след извършено разследване на
злополуката на В.Й.Т. /багерист/ и на И.Д.И. /технически ръководител на обекта/
били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.123, ал.1 от НК, като
било образувано НОХД № 200/2019 год., насрочено за разглеждане в разпоредително
заседание на 19.06.2019 год.
Твърди се, че в резултат на трагичната и внезапна
смърт на М. Б. неговата майка е претърпяла и продължава да търпи нестихващи
болки и страдания, които продължават и към настоящия момент. След като научила
за смъртта на сина си, ищцата изпаднала в тежка депресия, затворила се,
страдала от безсъние, не се хранела, изпитвала апатия към заобикалящия я свят.
Болката от загубата на сина й не преминава и към настоящия момент, ищцата
изпитва празнота от загубата, нейният син й липсва непрекъснато.
Сочи се, че за многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК №
С 06266, управляван от багериста В.Й.Т. при злополуката, е била сключена с „Д.
– О. з.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № 06113001990759, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год., което ангажира отговорността на ответника за
обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал
писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е
направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът излага следните възражения срещу
предявените искове :
- за липса на покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите, в които превозните
средства не се използват като средство за транспорт, а като работни машини за
изпълнение на определен вид работа;
- за завишен размер на претендираната сума по главния
иск;
- за приспадане на платеното от страна на работодателя
за трудовата злополука;
- за изключителен принос от страна на пострадалия,
респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от негови действия;
- за неоснователност на претенцията за законна лихва,
считано от датата на инцидента и за частично погасяване на претенцията за законна
лихва поради направено възражение за изтекла давност за тригодишен период преди
предявяване на иска.
Ответникът сочи, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не покрива
отговорността за причинени на трети лица вреди, в резултат на работата на
земекопна строителна машина по време на извършваните от нея строително-монтажни
работи. Превозните средства като багер, сочен в и.м., могат освен като средство
за транспорт, да бъдат използвани при определени обстоятелства и като работни
машини. В конкретния случай при настъпване на злополуката, в която е участвал и
багерът, последният е бил използван като работна машина, генератор на
двигателната сила, необходима за задвижване на работния орган на багера, с който
се е извършвало преместването и поставянето на бетонния пръстен в изкопа.
Подобно използване на багера се свързва преди всичко с функцията на този багер
като работна машина, а не като средство за транспорт и съответно вредите,
причинени с него, не попадат в обхвата на покритието по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сочи се, че в случая е налице постановено по
преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно
чл.633 от ГПК е задължително за съдилищата в Република България – Решение на
Съда от 28.11.2017 год. по дело С-514/16 (Isabel Maria Pinheiro Vieira
Rodrigues de Andrade и Fausto da Silva Rodrigues de Andrade срещу José
Manuel Proença Salvador). Сочи се, че цитираното решение следва да бъде
приложено като задължително за настоящия правен спор, тъй като е с идентичен
предмет, постановено е по искане за тълкуване на чл.3, §1 от Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год. относно сближаване на законодателствата
на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка.
Сочи се, че с горното решение е постановено, че чл.3,
§1 от Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази
разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който
селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към
момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за
транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за
задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. Сочи се, че механизмът на
причиняване на увреждането на сина на ищцата при претърпяната от него злополука
е сходен на този, описан в решението на СЕО по дело С-514/16, поради което в
случая следва да се приеме, че липсва покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
При условията на евентуалност ответникът прави
възражение за изключителен принос, респ. за съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на наследодателя на ищцата, който към момента на
инцидента като работник на обекта в нарушение на техническите правила и норми
за безопасност се е намирал в опасна близост до работната зона на багера и без
предпазна каска. Пострадалият сам е подал знак на багериста да предприеме
спускане на бетонния пръстен в изкопа, с което сам е поставил в риск живота и
здравето си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Ответникът сочи, че описаното в исковата молба събитие
по своята същност представлява трудова злополука, като твърди, че ищцата е
получила обезщетение във връзка с процесното събитие от работодателя СД „Ц. –
З. и с-ие“, ЕИК *********. При условията на евентуалност счита, че горното
обстоятелство следва да се вземе предвид и изплатените суми от работодателя
следва да се приспаднат при евентуално определяне на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото се обезщетяват едни и
същи вреди /решение № 29 от 11.07.2019 год. на ВКС, III г.о. по гр.д. №
1865/2018 год./.
По отношение на претендираната законна лихва, считано
от датата на злополуката, 28.06.2014 год., ответникът счита, че в случая
смъртта на пострадалото лице е настъпила в един по-късен момент, различен от
момента на самата злополука – на 14.07.2014 год., т.е. лихвата би била дължима
от този по-късен момент. Отделно прави възражение за изтекла погасителна
давност по чл.111, б. „в“, предл.2-ро от ЗЗД по отношение на претенцията за
лихва за период от настъпване на вредоносния резултат, смъртта на пострадалото
лице – 14.07.2014 год. до три години преди предявяването на иска на 14.06.2019
год.
Ответникът също претендира разноски по делото.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Между страните по делото не е
спорно, като се установява и от представената с исковата молба справка от база
данни на Информационен център на Гаранционен фонд, че за многокофов багер марка
„JSB” 4СХ с ДК № С 06266 е била сключена с „Д. – О. з.“ ЕАД застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 06113001990759, валидна
от 24.08.2013 год. до 23.08.2014 год.
От представеното с и.м. удостоверение за родствени връзки
изх. № 520-003/06.06.2019 год. на кметство с. В. се установява, че ищцата
К.М.Б. е майка на М. Н. Б., починал на 14.07.2014 год., видно от представения с
исковата молба препис – извлечение от акт за смърт № 945/16.07.2014 год.,
издаден от Столична община, район „М.“.
С
определението си от 27.09.2019 год. по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е налице причинна връзка между описаната с исковата молба злополука от
28.06.2014 год., при която
на М. Н. Б. са причинени
телесни увреждания и настъпилата на
14.07.2014 год. вследствие на уврежданията смърт на наследодателя на ищцата.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, се установява следния механизъм на
злополуката, описана в и.м. :
На
28.06.2014 год., преди обяд, при дневна светлина, в с. В., община Б., на улица
„А. м.“, работници от СД „Ц. З. и сие“ извършвали довършителни работи по
доизграждане на улична канализационна мрежа на селото. Задачата била регулиране
на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта бетоновият пръстен бил
закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна машина – многокофов
багер марка „JСВ –
4СХ“ с ДК № С 06266 от багерист В.Й.Т. и по този начин пръстенът бил повдигнат
и се наложило същият да бъде регулиран на ръка – така, че отворите му да
съвпаднат с канализационните тръби.
За регулиране на пръстена в шахтата слязъл
пострадалият М. Н.Б., който работел в СД „Ц. З. и с.“ на длъжност „каналджия“.
Машинистът на багера видял, че Б. слиза в шахтата, като знаел, че същият се
намира в работния обсег на машината. Поради разликата в нивата на моментното
положение на бетоновия пръстен, съответно на положението на Б. и кабината на
багера, директна видимост между Б.и багериста Т. не съществувала, поради което
след напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай !“. Последния пуснал
кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което кофата
ударила в областта на дясната лицева половина на главата Б. и той прилегнал в
канализационната шахта. След злополуката бил хоспитализиран в УМБАЛ „С. А.“ –
София, където на 14.07.2019 год. починал.
Вещото
лице сочи, че техническият анализ на
приетия механизъм за възникване и развитие на произшествието сочи, че водеща,
основна причина за възникването му било допускането в областта на работния
обсег на багера да престоява пострадалия М. Н. Б., в момент, в който с багера
се изпълняват строително-монтажни работи.
По делото са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелите В.Т., И.И. и Н.З., които установяват механизма на
произшествието такъв, какъвто го е установило и вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза. Свидетелят Т. сочи, че багерът, който е управлявал,
е земекопна машина, но може да се използва и като подемна такава. За монтажа на
бетоновия пръстен добавя, че той имал метални куки, а към багера – стоманено
въже, което закачали на кофата; въжето не било към окомплектовката на багера,
не е приспособление към него – закачали го на един от зъбите на кофата, когато
пускали пръстена. По принцип напасването на тези пръстени било ръчно – самият
бетонов пръстен трябвало да се фиксира точно върху пластмасова гофрирана тръба,
за което имало нужда от човешка намеса.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите И.Н. Г., дъщеря на ищцата и Д. В. Г., се установяват в пълнота
твърдените с и.м. неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й М. Н. Б.
– ищцата рухнала психически и не могла да се възстанови от загубата му, тъй
като приживе били неразделни и разчитала на него като опора в семейството за
всичко след смъртта на съпруга й. Затворила се в себе си, не искала да общува и
с най-близките си. Здравословното й състояние също се влошило – развила болест
на щитовидната жлеза, зъбите й започнали да се клатят, зъболекарят й казал, че
е на нервна почва.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор
в случая/ е
уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В
настоящия случай по делото не е спорно, като се установява и от събраните
гласни доказателства и заключението на неоспорената от страните
съдебно-техническа експертиза, че причина за смъртта на М. Б. е удар от
работния орган на багера /кофата/ в областта на главата му – дясната лицева
половина, при спускане на бетонен пръстен, закрепен с помощта на стоманено въже
за кофата на багера.
Предвид така установен механизъм на осъществяване на
злополуката съдът намира, че в случая не е налице „пътнотранспортно
произшествие“ по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП – събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети.
На следващо място, от събраните по делото
доказателства не се установи, че процесният багер е бил използван като
транспортно средство при злополуката с М. Б. – обратно, свидетелите по делото
сочат, че е използвана само подемната му /двигателна/ сила. С оглед на горното
процесният инцидент не представлява покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, произтичащо от приетото с Решение на СЕО от 28.11.2017 год. по
дело С-514/16 (Isabel Maria Pinheiro Vieira Rodrigues de Andrade и Fausto da
Silva Rodrigues de Andrade срещу José Manuel Proença Salvador).
Цитираното решение следва да бъде приложено като задължително за настоящия
правен спор, тъй като е с идентичен предмет, постановено е по искане за
тълкуване на чл.3, §1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 год.
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност” при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка.
Съдът на Европейските общности, счита, че посочената норма от Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година трябва да се тълкува в смисъл, че
съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не
обхваща случаи, в които превозно средство е участвало в произшествие и
основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била
да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина,
двигателната сила, необходима за някаква цел.
Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК решението на
Съда на Европейските общности, постановено по преюдициално запитване, е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В този
смисъл следва да се приеме, че злополуката със сина на ищцата не представлява
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият
багер, марка „JСВ – 4СХ“ с ДК № С 06266, не е
бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна машина.
Във връзка с позоваването от страна на ищцата на решение на СЕО от 04.09.2014
год. по дело С 162/13 следва да се посочи, че приетото в това решение не е в
противоречие с приетото в Решение
от 28.11.2017 год. на СЕО, постановено по дело С 514/2016 год., а обратно –
първото решение е използвано за постановяването на второто, като е цитирано в
него. В решението от 2017 год. СЕО сочи, че чл.3, §1 от
Първа директива трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие
„използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по
пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване
на превозното средство в съответствие с обичайната му функция. От друга страна,
съдът подчертава, че моторните превозни средства по член 1, точка 1 от Първа
директива независимо от характеристиките им обикновено служат като средство за
транспорт. Същността обаче на направените изводи от СЕО се състои в това, че
когато става въпрос за превозни средства, които като процесния багер могат освен като
средство за транспорт, да бъдат използвани и като работни машини, е важно да се
прецени дали при настъпването на произшествие, в което е участвало такова
превозно средство, последното е било използвано преди всичко като средство за
транспорт, в който случай използването му може да бъде обхванато от понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, §1 от Първа директива, или като работна машина, в който случай
използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие.
В случая
доказателствата по делото сочат, че при настъпването на произшествието, в което
е участвал процесният багер, същият е бил използван като генератор на
двигателната сила, необходима за повдигане на бетонен пръстен, който е следвало
да бъде положен в изкоп, като част от канализационна мрежа. Затова подобно
използване се свързва преди всичко с функцията на този багер на работна машина,
а не на средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на чл.3, §1 от Първа директива.
Независимо от изложеното следва да се отбележи и
следното във връзка с въведения в допълнителната искова молба довод, че в
случая не се касае за ПТП, а за злополука, настъпила в резултат на свойствата
на вещта :
Съобразно приетото в решение № 15/01.06.2012 год. на ВКС по т.д. №
279/2011 год., I т.о., рискът при застраховката „Гражданска отговорност“
включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл.45 от ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не
само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не
непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил
изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ,
отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл.46, ал.2, чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Аргументи за този извод се
съдържат в разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 от КЗ /отм./, включващи като обект
на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с
притежанието и използването на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно
българското законодателство /чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 КЗ /отм./. Социално оправдано е
застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи,
възникнали без вина на отговорното лице – чл.49 и чл.50 от ЗЗД, за да няма опасност от накърняване
на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С
оглед разпоредбите на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ има всички основания
да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване
на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл.45 и чл.49 от ЗЗД/, но и тези, които са причинени от
самата вещ, от нейното състояние, характер /чл.50 от ЗЗД/. Доколкото в случая е прието
по-горе, че не е налице покрит риск при управлението и използването на
процесното ППС, следва да се направи извод, че не може да се ангажира и
отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ за
обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД, но следва да се разгледа и хипотезата на безвиновна отговорност на
деликвента на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.49 и чл.50 от ЗЗД и
съответно да се ангажира отговорността на застрахователя при наличието на
такава.
В настоящия случай не са въведени
твърдения, касаещи приложението на цитираните по-горе разпоредби на чл.257, ал.1 и чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД
с оглед на което да се ангажира и отговорността на застрахователя поради
наличието на безвиновна отговорност на оператора на процесния багер, поради
което съдът не следва да обсъжда тази хипотеза.
Последната хипотеза на безвиновна отговорност на
деликвента, съотв. застрахователя, е когато вредите са причинени от
характеристиките или свойствата на вещта, в случая на процесния багер – по чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. с чл.50 от ЗЗД. Обект на застраховането по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската
отговорност на
застрахования за причинените вреди от самата вещ, от нейното състояние,
изправност или неизправност, отговорност
за които носи собственикът на вещта. В
настоящата хипотеза не се установи от събраните по делото доказателства, а
липсват и конкретни твърдения на ищцата процесния багер по някакъв начин да е
способствал в резултат на негови характеристики и свойства за настъпването на
смъртта на М.Б..
Тъй като отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на
непозволеното увреждане, то в настоящия случай не се установи основанието за
отговорността на ответника.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение от 27.06.2019 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СТЕ в размер на 300 лева и възнаграждение и
разноски за явяване в с.з. на свидетеля З. в размер на 80 лева, остават за
сметка на държавния бюджет.
С
оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото – размерът на възнаграждението се определя с оглед
уважения размер на иска, а същият с настоящото решение следва да се отхвърли
изцяло.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 165 лева, от които – 160 лева внесен депозит за разпит на свидетели с
призоваване и 5 лева – за издадено съдебно удостоверение. Ответникът е бил
представляван по делото от юрисконсулт, поради което дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение е в претендирания с молбата на ответника от
01.06.2020 год. размер от 100 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и
8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 265 лева,
съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.Б. ***, пл. „П.“ № 1, с ЕГН
**********, срещу „Д. – О. з.“ ЕАД, ЕИК ********* обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение в размер на 100 000 лева /сто хиляди лв./ за
причинени й неимуществени вреди – душевни болки и страдания, тежка депресия,
безсъние и апатия, търпени поради смъртта на сина й М. Н. Б. с ЕГН **********,
настъпила на 14.07.2014 год. вследствие на претърпяна на 28.06.2014 год. на ул.
„А. м.” /срещу № 1А и № 2/ в с. В. злополука – нанесен удар в областта на
главата с работния орган на земекопна строителна машина – многокофов багер марка „JSB” 4СХ с ДК № С
06266, със застрахователна полица № 06113001990759 за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, валидна от 24.08.2013 год. до 23.08.2014
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2014 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК К.М.Б. от с. В., Софийска област, пл. „П.“ № 1, с ЕГН
**********, да заплати на „Д. – О. з.“ ЕАД, ЕИК *********сумата от
265 лева /двеста шестдесет и пет
лв./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :