Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 180
гр.Габрово,
18.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела
Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 222 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ и чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ и
чл. 156, ал.1 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Същото
е образувано по жалба с вх. № 1347/20.07.2020г.
по описа на Административен съд – гр. Габрово на С.Т.С. с ЕГН ********** ***, с
адрес за връчване на книжа гр. З., ул. **** № *,
против Акт за установяване на задължения № А000342 от 18.06.2020г. на Старши
експерт- орган по приходите в Дирекция
“Местни данъци и такси” /ДМДТ/ при Община Габрово, изменен с Решение изх. №
МДТ-02-14#1 от 3.07.2020г. на Директора на ДМДТ –
Габрово, в частта на акта, която е потвърдена с посоченото решение.
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се отмяната му и присъждане на деловодните разноски. Жалбоподателката
била заплатила дължимите местни данъци в полза на община Златарица, на чиято
територия бил регистриран автомобила, за който са определени данъчните
задължения. В съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът – Директор на ДМДТ – Габрово чрез надлежно
упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена. От
събраните по делото доказателства се установявало, че жалбоподателката била
променила адресната си регистрация, новият й адрес бил в Габрово, поради което
правилно били определени задълженията. Иска се отхвърляне на оспорването и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Габрово в настоящия си състав за да
се произнесе съобрази следното:
Със
Заповед № 160/4.02.2020г. Кметът на Община Габрово на основание чл. 4, ал.4 от ЗМДТ е определил служители на Дирекция “Местни данъци и такси” в Община Габрово
които да извършват дейностите по чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.
На
18.06.2020г. Старши експерт при Община Габрово, Дирекция “Местни данъци и
такси”, надлежно оправомощен с посочената по-горе заповед е издал Акт за
установяване на задължения № А000342 от същата дата /л.13-14/. С акта са
установени задължения на жалбоподателя - данък върху превозните средства за
притежаван товарен автомобил с ДК № ВТ***АС. Размера на установените задължения
е 467,78 лева, от които 365,14 лева – главница и 102,64 лева – лихви. Актът
съдържа таблична част в която подробно са описани задълженията за главница и
лихва по години от 2015г. до 2019г. включително.
Актът
е обжалван по административен ред, като Директорът на Дирекция “Местни данъци и
такси” при Община Габрово е отменил акт в частта отнасяща се за 2015г. и 2016г.
и е потвърдил акта в останалата му част /за 2017, 2018 и 2019г./
По
делото е приложена административната преписка.
В
законния срок Административен съд – Габрово е сезиран с жалба, с описаните
по-горе доводи за недължимост на твърдените задължения.
По
делото няма спор, че жалбоподателката е била собственик ат 2001г. до
19.05.2020г. на товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК № ВТ****АС. Не е спорно,
че на 5.12.2016г. е променила адресната си регистрация по постоянен адрес ***,
на ул. *** №**, вх.*, ап.*, в Габрово. Не е спорно също, че не е подавана
декларация от страна на жалбоподателката пред Община Габрово за притежавания от
нея автомобил и регистрацията на МПС не е променяна.
Съгласно чл. 52, т. 1
от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, като чл. 53 от ЗМДТ регламентира, че данъкът се заплаща от собствениците на
превозните средства. За да бъде решен осноовня въпрос по делото следва да бъде
разгледана нормата на чл. 61 от ЗМДТ в нейното историческо развитие.
-Съгласно
текста на нормата, действащ в периода от 1.01.2015г. до 1.01.2019г. „данъкът се внася в приход на бюджета на
общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал
декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в
приход на общината, в която е регистрирано превозното средство“. Следователно
за 2017г. и 2018г. данъкът правилно е внесен в полза на бюджета на Община
Златарица. Това е така, тъй като през този период жалбоподателката е имала
постоянен адрес ***, не е подадена декларация в Община Габрово за притежанието
на автомобила и автомобилът е регистриран в КАТ – Велико Търново. Изложеното
налага извода, че обжалваният акт за установяване на задължения е
незаконосъобразен в частта, с която са установени задължения на
жалбоподателката в полза на Община Габрово за 2017г. и 2018г.
Нещо
повече, същият е издаден от орган, който не притежава местна компетентност да
издава акт с такова съдържание. Съгласно чл. 8, ал.5 от ДОПК определящ местната
компетентност на органите, компетентността относно местните данъци се определя
по местонахождението на общината, в приход на чийто бюджет следва да постъпи
съответният местен данък съгласно Закона за
местните данъци и такси. Следователно в тази му част АУЗ е издаден
от местно некомпетентен орган и следва да бъде прогласена нищожността му. /в
този смисъл Р. 13185/30.10.2018г. по АД 4030/2018г. І отд. на ВАС/.
-след
изменението на чл. 61 от ЗМДТ /в сила от 1.01.2019г./ текстът придобива следния
вид „данъкът се внася в приход на бюджета
на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в
случаите по чл. 54, ал. 5
– в приход на общината по регистрация на превозното средство“. Прави
впечатление че изразът „подал декларацията, а когато не е подадена такава“ не
съществува в новата редакция. Следователно задължението за данък върху
превозните средства, се явява дължимо в полза на Община Габрово – общината по
постоянен адрес на жалбоподателката. АУЗ в частта му, с която са установени
задължения за 2019г. се явява законосъобразен, а жалбата в тази й част следва
да бъде отхвърлена.
При този резултат претенциите за разноски следва да бъдат
уважени пропорционално – 2/3 в полза на жалбоподателката и 1/3 в полза на
ответника. На жалбоподателката следва да бъдат присъдени 246,67 лева /2/3 от
370лв./, а на Община Габрово следва да бъдат присъдени 33,33 лева /1/3 от
100лв./. След компенсация, Община Габрово следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателката 213,34 лева деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, от
Административнопроцесуалния кодекс и чл. 160, ал.1 от Данъчно осигурителния
процесуален кодекс във връзка с чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и
такси, Административен съд - Габрово
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Акт за установяване на задължения № А000342
от 18.06.2020г. на Старши експерт- орган по приходите в Дирекция “Местни данъци и такси” /ДМДТ/ при
Община Габрово, в частта му, с която са установени задължения за 2017г. и 2018г.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Т.С. с ЕГН ********** ***, с адрес за
връчване на книжа гр. З., ул. **** № *,
против Акт за установяване на задължения № А000342 от 18.06.2020г. на Старши
експерт- орган по приходите в Дирекция “Местни
данъци и такси” /ДМДТ/ при Община Габрово, в частта му с която са установени
задължения за 2019г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО да заплати на С.Т.С. с ЕГН ********** *** сумата 213,34 /двеста и тринадесет
лева тридесет и четири стотинки/ разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл.160, ал.6 от ДОПК.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: