№ 1401
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502549 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. И. Т. срещу
Решение № 4436/-8.07.2025г. по гр.дело № 4617/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 15с-в в
частта му с която е уважен искът с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 13.12.2022г. за разликата над сумата от 75 000 лева до
сумата от присъдените 170 000 лева. Счита че обжалваното решение в частта на
обжалваемия интерес е немотивирано, необосновано и неправилно поради съществено
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли поради наличие
на съпричиняване и прекомерност да се редуцира определеното от първоинстанционният
съд обезщетение в частта, която представлява разликата над сумата от 75 000 лева до
присъдените със съдебното решение 170 000 лева. В условията на евентуалност
жалбоподателят моли да се намали посочената сума, като несъобразена от
първоинстанционният съд с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита и че следва да
се намали и присъденото обезщетение за имуществени вреди поради наличие на
съпричиняване от страна на починалото лице, като въззивният съд определи по-голяма
степен на съпричиняване по отношение на нарушение по чл.108 от ЗДвП, вследствие на
което е настъпило ПТП.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени в обжалваната
1
част Решение № 4436/-8.07.2025г. по гр.дело № 4617/2023г. на Софийски градски съд, ГО,
15с-в, като неправилно и в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила обжалваното първоинстанционно решение в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди представляващи разликата над
сумата от 75 000 лева до сумата от присъдените 170 000 лева, ведно със законната лихва от
18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна С. П. Р., подаден чрез процесуалния й представител адв. Д. З.. Излагат се
съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са подробно
изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на Софийски градски
съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна осъдителна част,
поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и
направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на С.
П. Р. с която срещу ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ е предявен иск с правно основание
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Изложени са твърдения, че на 13.12.2022 г., около 4:50 часа в гр. София, по ул.
„Източна тангента“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към бул. „Ботевградско шосе“, в
района на Park and Travel на летище София се е движел товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.
№ ***, управляван от И. С. К.. Твърди се, че в нарушение на правилата за движение – чл. 5,
ал. 1 т. 1 и чл. 116 ЗДвП водачът на товарния автомобил е реализирал ПТП с пешеходеца К.
С. А.. Сочи се, че в резултат на пътния инцидент пострадалият К. А. получил черепно-
мозъчна травма и впоследствие починал. Ищцата сочи, че е майка на починалия пешеходец.
Помежду им имало изградена силна и хармонична връзка, отношения на взаимна обич,
разбирателство и уважение, подкрепа и помощ. Ищцата изпаднала в тежко депресивно
състояние – затворила се в себе си, отказвала да общува с хората, да се храни, плачела
постоянно, чувствала се безпомощна. Загубата й била невъзвратима. Ищцата сочи, че
гражданската отговорност на водача на т.а. „Мерцедес“ към датата на ПТП била
застрахована при ответното дружество. На 18.01.2023 г. ищцата предявила пред ответното
дружество претенция по чл. 380 КЗ, но обезщетение и към датата на сезиране на съда не й е
било изплатено. По изложените съображения моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на претендираната
сума. Претендирани са и направените по повод на производството пред
първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско
2
възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ не е
оспорил наличието на застрахователно правоотношение по отношение на водача на
товарния автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Възразил е обаче, че процесният инцидент не е
настъпил по вина на водача на автомобила в резултат на нарушение на правилата за
движение. Направил е при условията на евентуалност възражение за съпричиняване- че
пешеходецът се движил по пътното платно в нарушение на правилата за движение –
пресичане на необозначени места и навлизане на пътното платно внезапно и при ограничена
видимост. Заявил е и становище за прекомерност на претендираното обезщетение.
Въз основа на горното е поискал отхвърляне на иска като неоснователен.
Претнендирал е и присъждане на направените в производството пред първоинстанционния
съд съдебно-деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Констативен протокол с участието на пострадали лица се установява, че на
13.12.2022г. около 04.50ч в гр. София товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***,
управляван от И. С. К. при движение по ул. „Източна тангента“ с посока на движение от
бул. „Брюксел“ към бул. „Ботегвградско шосе“, в района на Park and Travel на летище София
е станал причина и е реализирал ПТП, блъскайки попътно движещият се пред него до
дясната страна на тротоара- непочистен от сняг и лед, пешеходеца К. С. А., вследствие на
което последният е починал.
Видно е от представената по делото и приета като доказателство Присъда по НОХД
2814/2024 г. на СГС, 20 с-в, че деликвентът И. С. К. е бил признат за виновен за това, че на
13.12.2022 г., около 05.00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство -
товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с регистрационен № ***, по
платното за движение на ул. „Източна тангента“, с посока на движение от бул. „Христо
Ботев“ към ул. „Мими Балканска“ и в района на паркинг „Парк енд Травел“, с
административен адрес ул. „Мими Балканска“24 е нарушил правилата за движение,
установени в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата, а
именно: "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“, като не е реагирал своевременно със спирачната
система и реализирал пътнотранспортно произшествие, като ударил с предната си част
движещият се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната пътна лента за
посоката на автомобила, пешеходец К. С. А., при което е причинил смъртта на същия -
престъпление по чл. 343, ал. 1,б. „в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Като
необжалвана/непротестирана, присъдата е влязла в сила на 07.12.2024 г.
Между страните не се спори, а и се установява, че към 13.12.2022 г. гражданската
отговорност на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** е била застрахована
при ответното дружество.
3
От показанията на разпитания в хода на производството пред първата инстанция
свидетел Й. К. се установява, че на 13.12.2022 г. свидетелят работел в „Унипек“ в гр. София,
Нови Искър. Сутринта с колегата си И. К. натоварили хляб и свидетелят помолил да го
закара до Централна гара. Към 4:30 тръгнали от фурната в посока кв. „Христо Ботев“.
Според свидетеля условията били „трагични“ – мъгла, заледен пътен участък, неопесъчен.
На един десен завой водачът бил заслепен от фарове на дълги светлини на насрещно
движещ се автомобил и по тази причина в последния момент видял пешеходец, движещ се в
средата на пътното платно, на метър от шахтата вляво. Водачът се опитал да направи всичко
възможно, за да избегне удара, навил волана наляво, но въпреки това със страничното
огледало на автомобила пешеходецът бил ударен. В хода на разпита свидетелят е посочил,
че поради заледяването двама пешеходци, един от които бил пострадалият, ходели в средата
на пътното платно „без жилетки, без нищо“, имали и куфар, а тротоарът бил заледен.
Според свидетеля преди да настъпи удара водачът управлявал автомобила със скорост 40-45
км/ч, в рамките на допустимото ограничение.
От показанията на свидетеля Й. Р. се установява, че ищцата е имала само едно дете-
К., чийто баща починал когато той бил още на 3-4 години. Ищцата и детето живеели в ***, а
към 13.12.2022 г. ищцата живеела и с приятеля си Т.. До 8 клас К. учел в ***, след това
завършил техникум в гр. Бяла Слатина. За период от месец заминал да работи в Чехия.
Ищцата и сина й контактували изключително често, почти ежедневно. Към датата на
смъртта си К. заминавал да работи в Германия тъй като искал да изкарва повече пари.
Сутринта на 13.12. свидетелят получил телефонно обаждане за смъртта на К.. Преди да
съобщи новината на сестра си свидетелят й дал лекарство, за да приеме по-леко новината.
След като научила тя изпаднала в шок- глътнала си езика и припаднала, не можели да й
извадят езика. От този момент насетне ищцата била много зле: загубила блясъка в очите си,
постоянно била тъжна и плачела. При всеки разговор намесвала името на сина си: „К.
това…, К. онова…“
От съдебно-психиатричната експертиза изготвена от вещото лице д-р А. П. се
установява, че след научаването на травмиращата новина за смъртта на сина К. на 13.12.2022
г., при ищцата са започнали да се наблюдават мисловни доминанти и емоционални
състояния, доминиращи ежедневието, които са характерни за продължаваща, но
незавършена преработка на загубата. Въпреки това, благодарение на подкрепящата среда и
наличието на сработващи психични защити, ищцата функционирала понастоящем
сравнително добре в ежедневието си. Според експертизата, при ищцата се установявала
протрахирана (продължителна) реакция на скърбене, изразяваща се в тревожно-депресивни
симптоми и персистиращи мисли, свързани със загубата. Налице е според вещото лице и
тенденция към фантазийно осъществяване присъствието на изгубения обект (сина ), но без
развитие на тежка дезадаптация или психотични симптоми. Експертизата изрично е
отбелязала, че състоянието на ищцата е следвало да бъде разграничено от посттравматично
стресово разстройство (ПТСР), тъй като при нея не се наблюдавали халюцинаторни
феномени, квазипсихотични състояния, патологичен хипервиталитет или поведенческа
4
репродукция на травмата. В обобщение експертът е заключил, че ищцата към момента
страда от протрахирана реакция на скърбене (F43. 2 Разстройство в адаптацията – Реакция
на скърбене), като състоянието й не отговаряло на критериите за посттравматично стресово
разстройство или друго тежко психично разстройство. Социалната подкрепа и наличието на
близки са подпомогнали адаптацията й и са предотвратили развитието на по-тежка
дезадаптация.
В допълнение вещото лице е пояснило, че актуалното състояние на ищцата е реакция
на скърбене. Констатираната остра стресова реакция е с продължителност 1 месец и текущо
не може да се приеме за налична. Прогнозата на експерта е, че ищцата се възстановява,
използвайки наличните ресурси и среда, която успява да я държи в добро психично
състояние, въпреки продължаващото страдание по повод загубата. Донякъде е компенсирана
от това, че вижда детето си в лицето на своя внук (син на починалия). При добро развитие
на отношенията с внука според експерта следвало да е налице положителна прогноза за
възстановяване на ищцата. Ако обаче връзката поради една или друга причина прекъсне –
прогнозата според него не е оптимистична.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице С. М. се установява следният най-вероятен механизъм на настъпилото
пътно-транспортно произшествие :
Водачът И. К. е управлявал т.а. „Мерцедес Спринер“ по дясната (североизточна)
лента на платното за движение на ул. „Източна тангента“ в посока от югоизток на
северозапад. През това време пешеходецът К. А. се е движел по лявата за него
(североизточна) част на платното за движение в посока от северозапад на югоизток, срещу
т.а. „Мерцедес Спринер“. В един момент пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от
2 lux от фаровете на автомобила на разстояние около 75 m пред автомобила. Водачът на
автомобила е реагирал, когато автомобила е бил на около 42 m, като е отклонил автомобила
наляво, но въпреки това е настъпил удар в предната дясна част на т.а. „Мерцедес Спринер“.
След удара т.а. „Мерцедес Спринер“ се е установил на мястото и в положението, отразени в
протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. След удара
пешеходецът е паднал на платното за движение на мястото и в положението отразени в
протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. Ударът е настъпил
върху дясната (североизточна) лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която се намирала: по дължина на около 35 – 36 m югоизточно от
ориентира, приет в протокола за оглед. По широчина на около 1 – 1,5 m в югозападно от
североизточната граница на платното за движение. Според вещото лице в анализираната
пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача, той е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно е нямал
възможността да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Дължината на
пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила със скорост 64 km/h е била
69,24 m. Пешеходецът е попаднал в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила
на разстояние около 75 m пред автомобила, като тъмен обект попаднал в зоната на
5
осветеност при над 1,2 lux до максимална стойност на осветеността от 2,0 lux може да бъде
забелязан. В анализираната пътна ситуация схоред вещото лице, при реакция на водача в
момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на
автомобила, той би имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при
движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина - автомобилни
фарове. Платното за движение в мястото на произшествието имало настилка от асфалт,
която по време на произшествието е била мокра и заледена. Скоростта на автомобила
непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е била
около 64 km/h при разрешена скорост от 50 км/ч. Пешеходецът е имал възможност да
забележи автомобила (фаровете му) след като автомобилът е преминал пред левия за него
завой преди местопроизшествието т.е. на около 170 – 190 m. В анализираната пътна
ситуация, при реакция на водача в момента на попадане на пешеходеца в зоната на
осветеност от 2 lux от фаровете на автомобила, той би имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и съответно би имал възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
При разпита му в с.з. експертът е допълнил, че и при скорост от 64 км/ч и при
шофиране с допустимата скорост от 50 км/ч ударът за водача на товарния автомобил е бил
предотвратим, от значение според вещото лице в случая е късната реакция на водача. Към
момента на тази реакция пешеходецът вече е бил в опасната зона и ударът е бил неизбежен.
Пешеходецът е могъл да избегне удара като напусне платното – т.е. да отиде до тротоара,
който е бил заснежен и заледен и по тази причина изначално пешеходецът не е можел да се
движи по тротоара. Ако пешеходецът е знаел, че водачът няма да реагира – пострадалият е
могъл да се премести внимателно като се качи върху заснежения и заледен тротоар, тъй като
това изисква малко по-внимателно отместване. Когато пешеходецът е осъзнал, че водачът на
лекия автомобил няма да реагира с цел предотвратяване на ПТП са оставали 1,8 секунди до
удара – т.е. пешеходецът е нямал време да се отмести вляво.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имащи право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна поради следните
съображения :
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
6
на процесното ПТП – 13.12.2022 г., по силата на което ЗАД“ОЗК-Застраховане“ е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования товарен автомобил
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ , с рег.№ ***, управляван в конкретния случай от виновния
водач И. С. К..
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за специален
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или
намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съобразно изискванията
на чл. 380 КЗ ищцата е отправила до застрахователя писмена претенция с вх. номер от
18.01.2023г., по която е образувана щета и по която не е изплатено обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, които
предпоставки настоящият съдебен състав намира да са налице :
По делото не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, вкл.
и от приетото и неоспорено от страните експертно заключение на вещото лице от КСТЕ се
установява по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило като деликвентът И. С. К.,
при управлението на товарния автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ , с рег.№ ***,
движейки се по ул.“Източна тангента“ с посока от бул.“Брюксел“ към бул.“Ботевградско
шосе“ е блъснал попътно движщия се пред него до дясната страна на тротоара- непочистен
от сняг и лед, пешеходец К. С. А., вследствие на което последният е починал на място.
По отношение на виновния и протИ.правния характер на поведението на деликвента
следва да бъде зачетена и влязлата в сила присъда на наказателния съд, която по силата на
чл.300 ГПК е обвързваща за гражданския съд по отношение на наличието на виновно и
противоправно деяние от страна на деликвента. В конкретния случай с присъдата е
установено, че водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ е пренебрегнал правилото на
чл.20, ал.2, изр. второ ЗдП, а именно, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като в случая водачът
не е реагирал своевременно със спирачната система и е рализирал пътно-транспортното
произшествие с движещия се успоредно на осевата линия на пътя, по средата на дясната
пътна лента за посоката на автомобила пешеходец, в резултат на което е настъпила и
смъртта му.
По горните съображения въззивният съд приема, че деянието на водача на товарния
7
автомобил „Мерцдес“ е осъществило всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана.
Тези обстоятелства – относно виновния и противоправен характер на поведението на
деликвента, между впрочем не са и спорни по предмета на въззивното обжалване и с оглед
правилото на чл.269 ГПК не са предмет на повторно установяване по повод на въззивното
обжалване, доколкото по силата на цитираната разпоредба въззивният съд по въпросите за
правилността на първоинстанционното решение е ограничен само от посоченото в жалбата.
Спорни за предмета на делото остават единствено въпросите относно размера на
подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, както и обстоятелствата относими
към направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който чрез своето неправомерно движение по средата на пътното
платно също е допринесъл в определена степен за настъпване на ПТП и оттам за
възникването на вредоносния резултат.
По отношение на първият основен спорен въпрос- за приетият от страна на
пръвоинстанционният съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният
съд приема следното :
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите от това
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението
на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки или възможности за настъпване
на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай по отношение на механизма за настъпване на ПТП изслушаната
в производството пред първата инстанция СТЕ изяснява че непосредствената причина за
удара се дължи на посоченото от вещото лице споделено неправомерно поведение и на
двамата участници в ПТП- на водача на товарния автомобил Мерцедес и на движещия се по
пътното платно пешеходец.
От една страна, според заключението на вещото лице от значение за настъпване на
ПТП е късната и неосвоевременна реакция на водача на товарния автомобил, който при
своевременна реакция още от момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от
2 lux от фаровете на автомобила, той би имал техническата възможност да установи
автомобила си преди мястото на удара и съответно би имал възможност да избегне
8
произшествието чрез предприемане на безопасно екстрено спиране. Вещото лице е
уточнило, че ако шофьорът е реагирал незабавно и адекватно в конкретната пътна ситуация,
като измени посоката на движение още когато е забелязал и е възприел пешеходеца на
платното за движение- на около 75м. разстояние, то ударът би бил предотвратим за водача,
дори и при движението му със скорост от 64 км/ч, която няма спор, че е превишавала
максимално допустимата в конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч. Към момента на
тази реакция пешеходецът обаче вече е бил в опасната зона, на около 42м., и ударът вече е
бил неизбежен.
От своя страна, според обясненията на вещото лице дадени в с.з., пострадалият също
така е могъл да избегне удара като напусне платното за движение – т.е. да отиде до тротоара,
който е бил заснежен и заледен и по тази причина изначално пешеходецът не е можел да се
движи по тротоара.
Настоящият състав на съда при така установеният механизъм на ПТП намира, че
водещо и главно значение за настъпването на вредоносния резултат следва да има
противоправнотото поведение на водача на товарния автомобил. Още след като е възприел
движещият се срещу него пешеходец, каквато и да е била причината за движението му по
осевата линия на пътното платно, вкл. и поради непочистения от снежни преспи тротоар,
което обстоятелство действително не представлява отклонение от правилото на чл.108 ЗдвП
за ползването на пътен банкет когато това е невъзможно с оглед достъп до тротоара, но не и
когато това е затруднено поради зимни метеорологични условия, с оглед избягването на
риска от настъпването на ПТП, водачът на товарния автомобил все пак е следвало да
съобрази това конкретно обстоятелство и своевременно да измени посоката си на движение
като заобиколи пешеходеца и по този начин да се опита да избегне настъпването на удара.
Такова предпологаемо поведение на водача на товарния автомобил, което съответства на
опитните правила за движение по пътя, и следователно е било напълно логично да бъде
предположено за възможно да бъде предприето и от страна на самия пешеходец след като е
възприел светлините на движещия се срещу него автомобил, и поради тази причина
последният да не се е преместил своевременно на непочистения тротоар, оправдано
очаквайки че движещият се срещу него автомобил ще го заобиколи.
Независимо от неправомерното поведение на пешеходеца, който е ползвал пътния
банкет в отклонение на правилото на чл.108 от ЗДвП и независимо от причините за това
поведение, което представлява безспорен факт по делото, потвърден и от експертното
заключение на вещото лице и от протоколите за оглед по досъдебното производство,
виновният водач е следвало да го вземе своевременно предвид и да предприеме такова
поведение на пътя, с което да избегне настъпването на вредоносния резултат. Вместо това
той е извършил една напълно погрешна и лекомислена преценка, несъобразявайки се с
намиращия се пред него пешеходец, която както се потвърди от заключението на вещото
лице е била напълно несъответна и несъобразена с конкретните пътни условия- заледени и
непочистени от сняг пътно платно и тротоар.
При това положение сам водачът се е поставил в положение да не може да избегне
9
удара и с това е съпричинил основно и във водеща степен настъпването на пътно-
транспортното произшествие. Движението му по правомерен начин в собствената лента,
дори и при разрешена в конкретния пътен участък скорост, каквато в случая дори не е била
спазена от самия него тъй като се е движил със скорост от 64км/ч при максимално разрешена
от 50км/ч, не го освобождава от задължението да следи ставащото на пътното платно, вкл. и
поведението на останалите участници в движението, доколокото ЗДвП, макар и да не
съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се охрани живота и здравето на
всички участници в движението, дори и когато някои от тях имат неправомерно поведение
на пътното платно, какъвто случай е именно конкретният / така и Решение № 232 от
18.05.2009г. на ВКС по н.д.№ 229/2009г. на ВКС, 3 НО; Решение № 120 от 17.03.2009г. на
ВКС по н.д.№ 90/2009г. на ВКС, 3 НО/.
В разглеждания случай водачът на товарния автомобил освен, че е следвало да
възприеме като потенциална опасност и риск нарушението на правилата на движение,
насочени към движение на пешеходец по пътното платно, както и затруднението да се
ползва от последния тротоара поради непочистването му от сняг, той е следвало да съобрази
всички тези обстоятелства и своевременно да избере начин на движение, който максимално
да изключи или поне да намали риска от настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Начина на движение на пешеходеца по пътното платно и конкретната затруднена пътна
обстановка със заледени и непочистени от сняг пътен банкет и тротоар, всичко това в тази
ситуация е следвало да служи като обоснована преценка от съществуващ напълно вероятен
завишен риск от евентуалното настъпване на пътно-транспортното произшествие.
С оглед на това и при съобразяване на протовиправното поведение и на двамата
участници в движението, както и с оглед разпоредбата на чл.5 от ЗДвП, която възлага на
водачите на моторни превозни средства задължението да осигуряват безопасността на
пешеходците като особено уязвими участници в движението, настоящият състав на съда
намира, че пострадалият е допринесъл за настъпането на вредоносния резултат в само в
размер на 15 %, както е приел и първоинстанционният съд. Макар и възприетият от
въззивния съд подход при определяне начина и степента на съпричиняване на пострадалия
да се различава от подхода на първоинстанционния съд, крайните изводи на двете съдебни
инстанции по отношение на степента на съпричиняване са напълно идентични.
С оглед правните изводи по-горе, с които се приема категорично да е налице
съприняване на вредоносния резултат и че с поведението си пострадалият също е
допринесъл съществено за настъпването му, съобразно приетата от съда степен на
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира стореното от ответника възражение за
съпричиняване да е основателно само до размера от 15%, какъвто размер е приет и от
първоинстанционния съд. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите,
приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Доколкото никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение, дължимото на ищцата обезщетение
следва да бъде намалено съобразно приетия процент на съпричиняване, както е сторил и
първоинстанционният съд.
10
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателствени средства- показанията на свидетеля Й. Р., които са преки и непосредствени,
безспорно се установява, че отношенията между ищцата и починалия й вследствие на
злополуката единствен син са били много добри, основани са били на взаимна обич,
уважение и подкрепа, поради което претендираният размер на обезщетението е справедлив
и съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл. 52 от 3ЗД. От
събрания по делото доказателствен материал се установи, че починалият е бил силно
привързан към своята майка, подкрепяли са се взаимно един друг, като особената им
близост надвишаваща обикновената близост между майка и син се дължала на това, че още
рано двамата са останали сами- без съпруг и съответно баща и по този начин е трябвало се
уповават взаимно един на друг. Налице е била една изключителна емоционална близост
между майката и сина, като предвид раната загуба на бащината фигура в живота именно
ищцата е била тази която е поела грижите по отглеждане и възпитанието на своето дете и с
която починалият е бил в изключително близка духовна връзка.Приживее починалият син,
вече в зряла възраст, се е грижил постоянно за своята майка – не я оставял сама, помагал й в
домакинската работа, в поддържането на домакинската работа, в поддържането на къщата,
превозвал я когато имал нужда. Приживе между майката и сина е съществувала топла,
хармонична връзка, основана на взаимна обич, уважение и разбирателство. Били са
изключително близки, посрещали са заедно добри и лоши дни. Същевременно установява се
от свидетелските показания, че ищцата е претърпяла изключително трагично новината за
загубата, като е изпаднала в несвяст и в шоково състояние, при което си е глътнала езика. И
към момента психологическото състояние на ищцата продължава да е изключително тежко,
тя се чувствала отчаяна и безпомощна, като постоянно споделяла на свидетеля, че се чувства
отчаяна и безпомощна и че за нея вече няма бъдеще. За да се справя с постоянно
повтарящите се кризи на психическата травма от загуата на сина й ищцата и до сега била
принудена да приема различни медикаменти.
Свидетелските показания отразяват преки и обективни възприятия и впечатления на
разпитания свидетел, същите са достоверни и кореспондират с целия събран по делото
доказателствен материал, в т.ч и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице съдебно-психиатрична експертиза.
От същото се установява, че ищцата вследствие на тежката и необратима травма от
11
загубата на най-близкото си човешко същество е развила тревожно-депресивна
симтоматика, характерезираща се с непрекъснато повтарящи се доминантни натрапчиви
мисли свързани със загубата, които под една или друга форма ще я съпътстват през целия й
живот. Въпреки наличието на социална подкрепа, според експертното заключение на вещото
лице психичното здраве на ищцата остава засегнато като се наблюдават непрекъснато
проявяващи се симптоми на безсъние, тревожност, депресивни състояния, загуба на интерес
към обичайните дейости и прояви на социална изолация. Към настоящия момент социалното
общуване, емоционалната подкрепа от страна на партньора й в живота и близостта с
внучето, в което тя припознава чертите и характера на безвъзвратно изгубения й син, са
довели до известно смекчаване на интензитета на страданието, но пълно преодоляване на
последиците на травмата според вещото лице не се очаква.
Предвид безспорно доказаните близки отношения между майка и син , безспорно е
при това положение, че моралните страдания, болки и претърпяната скръб никога няма да
отшумят, а ищцата ще продължава да изпитва болка и тъга през целия си живот. Ето защо
въззивният съд приема, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение в
размер на 200 000 лева, редуцирано с 15 % съпричиняване напълно отговаря на критерия за
справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е в сътояние да компенсира
пострадалата.
На основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Я. Д. сумата 10 320 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4436/-8.07.2025г. по гр.дело № 4617/2023г. на
Софийски градски съд, ГО, 15с-в в частта му с която е уважен искът с правно основание
чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.12.2022г. за разликата над
сумата от 75 000 лева до сумата от присъдените 170 000 лева, ведно със законната лихва от
18.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“, АД, ЕИК *********, със съдебен адрес
гр.София, бул.“Витоша“№42, ет.3, ап.5, чрез адв. И. Т. да заплати на адв. Я. Д., със служебен
адрес за изпълнение на дейността гр.София, ул.“Алабин“№36, ет.2, на основание чл. 38, ал.1
от ЗАдв. сумата 10 320 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13