№ 21647
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110151036 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу М. Л. М. и А. Е. Д. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници – настоящи ответници,
по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
за разделно заплащане /по ½ част всеки един от тях/ на следните суми: сумата от общо
1249,69 лева, представляваща доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 283,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от общо 29,48 лева, главница за услуга
за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от
общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2021г. до
29.05.2024 г.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството им на
собственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: 1/М. Л. М. – сумата от 624,84 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 141,60 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 283,20
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от 14,74 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 29,48 лева, представляваща главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,44 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.; 2/А. Е. Д. - сумата от 624,84 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г.
2
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 141,60 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 283,20
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от 14,74 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 29,48 лева, представляваща главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,44 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г. Претендира и сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Д. е подал възражение, в което заявява, че
от 40 години не живее в описаното в исковата молба жилище. Твърди, че притежава ¼
ид.ч. от същото по наследство от неговата майка М. М.а, но в жилището няма
радиатори и не се отоплява. Моли за прекратяване на производството.
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. М. е подал молба-обяснение, в която
заявява, че не е абонат на ищцовото дружество, няма договорни отношения с него и не
ползва услугите му. Сочи, че в жилището няма радиатори и моли за прекратяване на
производството.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Нелбо” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата
длъжници-настоящи ответници да заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на
дружеството следните суми: сумата от общо 1249,69 лева, представляваща доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 283,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от
общо 29,48 лева, главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, както и сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.
3
С разпореждане от 29.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед,
поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал
исковата молба.
По делото е приложен договор за продажба на държавен имот от 15.12.1970 г.,
от който се установява, че собственик на процесния недвижим имот е било лицето М.
Е.а М.а.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че М. Е.а М.а
е починала на 27.10.2020 г., като е оставила двама наследници по закон – съпруг и син.
По делото е приложен протокол от проведено на 13.09.2002 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Нелбо инженеринг“
ООД, както и договор от 17.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на
клиент, който не е оспорен по надлежния ред.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата
експертиза вещото лице е посочило, че исковия период включва три отчетни периода –
2020г./2021г., 2021г./2022 г. и 2022 г./2023 г. В имота е разпределяна ТЕ само от сградна
инсталация, а за БГВ – по отчет на един водомер за топла вода. Вещото лице е
констатирало, че от потребителя не са представени възражения/рекламации до ФДР
във връзка с изготвените изравнителни сметки. През исковия период начислените от
ищцовото дружество суми са съгласно действащите към момента нормативни
документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи в АС са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия
топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От
представените свидетелства за метрологичен контрол вещото лице е установило, че
общия топломер е преминавал метрологични проверки, относими към процесния
период.
4
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1279,17 лева – главница, в т.ч. сумата от
29,48 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 290,08 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 6,88 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че ответниците са се възползвали от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
5
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Предвид гореизложеното и посочената нормативна уредба, се обуславя извод,
че ответниците, в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, са били
клиент на ищцовото дружество. Двамата ответници се легитимират като собственици
на процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство. Доколкото
по делото няма данни дали към датата на закупуване на процесния недвижим имот –
15.12.1970 г. М. Е.а М.а да е имала сключен граждански брак с М. Л. М., то следва да
се приеме, че след нейната смърт наследниците са наследили собствеността при равни
права – по ½ част всеки от тях. С оглед предходното, твърденията на ответника А. Д.,
че е собственик само на ¼ ид.ч. останаха недоказани в процеса.
Следва да се отбележи още, че обстоятелството дали в процесния обект се
потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и
размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо
водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на
облигационното правоотношение.
По повод възражението на ответника М. М. относно неоснователността на иска
за топлинна енергия следва да се има предвид решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г., с което Конституционният съд отхвърли
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е
посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и
Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част
от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си
имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата
6
им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е
решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна
енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът ,
че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
предвид характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо
подписване на писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за
откриване на партида . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД
и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и
ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
7
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
С оглед предходното, предявените искове за заплащане на главница за топлинна
енергия са основателни и доказани в предявените размери.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
8
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответниците /в този смисъл е
и решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, като от приетата и неоспорена от ищеца
съдебно-техническа експертиза се установява, че през исковия период изравнителните
сметки за изготвени от третото лице-помагач на страната на ищеца. По делото няма
данни как е формирана сумата от общо 29,48 лева, ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за плащане
на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
9
дружеството е направило разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 368,61 лева, 320,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза и
320,00 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното, всеки
от ответниците следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от
предявените срещу него искове или сумата от по 441,42 лева от всеки от тях
/представляваща ½ част от разноски в общ размер на 882,85 лева/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма доказателства за
направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед е, че същата включва разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 81,39 лева. Съразмерно на уважената
част от предявените искове, всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сумата
от по 32,41 лева /1/2 част от сумата от общо 64,82 лева/.
В заповедното производство няма данни за направени от ответниците разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу М. Л. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 624,84
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева - главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Красна поляна II част, бл.11, вх.А, ап.4, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 141,60 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 283,20 лева - представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., за сумата
от 14,74 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 29,48 лева - главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата
10
от 3,44 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева - обезщетение за
забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу А. Е. Д., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 624,84
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева - главница за доставена
от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Красна поляна II част, бл.11, вх.А, ап.4, за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 141,60 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 283,20 лева - представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., за сумата
от 14,74 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 29,48 лева - главница за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 3,44 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева - обезщетение за
забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Л. М., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 441,42 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 32,41 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 36209/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Е. Д., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 441,42 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 32,41 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 36209/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Нелбо” АД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12