РЕШЕНИЕ
№602
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на двадесет
и осми март, през две хиляди и двадесет и третата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева,
като разгледа
административно дело № 1293 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.175 от АПК.
Със свое решение
с № 2469/20.12.2022 г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по искова
претенция на Н.З.К., като е оставил без разглеждане исковата молба и е
прекратил производството в една негова част, осъдил е ответника Главна дирекция
Изпълнение на наказанията да заплати на ищеца обезщетение от 455 лева за
неимуществени вреди, причинени му в периода 28.04.2021 г. до 27.07.2021 г. от
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, ведно със законна лихва върху сумата от 28.07.2022 г.
до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил отчасти исковата
претенция за разликата до пълния предявен размер на претендираното обезщетение
от 7000 лева и за част от оплакванията по исковата молба, като неоснователна и
недоказана.
Решението е било
предмет на касационна проверка по жалба от ищеца К. само в отхвърлителната му
част, като с Решение № 595/28.03.2023 г. на тричленен състав на Административен
съд Пловдив е оставено в сила в обжалваната му част.
Съгласно
разпоредбата на чл.175, ал.1 от АПК по свой почин или по искане на страна съдът
може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или
други подобни очевидни неточности. В разпоредбата не е посочен срок за
извършване на поправката.
В конкретния случай съдът установи по свой
почин, че в мотивите на постановеното по адм. дело № 1293/2022 г. решение с №
2469/20.12.2022 г. съдът при определяне началния момент на дължимостта на
законната лихва върху обезщетението е отчел задължителното за съдилищата ТР
№3/2004 г. на ВКС, ОСГК, а именно, че при незаконни действия/бездействия на
административни органи, лихвата е дължима от момента на преустановяването им. В
тази връзка и съдът е констатирал, че предвид освобождаването на ищеца К. ***
на 28.07.2021 г., то именно от тази дата се дължи законна лихва върху
присъжданото му обезщетение. Това съдът е посочил на страница 12 от съдебното
решение, като на стр.3 от съдебното решение е приел за установено, че ищецът е
бил освободен от Затвора Пловдив на 28.07.2021 г. Същото е изрично констатирано и на стр.4 от
съдебното решение. Същевременно е видно, че така установената дата, от която е
прието от съда, че следва да се присъди законна лихва, е била неправилно
пренесена в осъдителния диспозитив на съдебното решение, като вместо правилната
2021 г. след датата 28.07. е записана годината 2022. Констатира се при това
допусната писмена грешка, която
съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.175 от АПК и
следва да бъде изправена с настоящия съдебен акт.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в първия осъдителен диспозитив на Решение № 2469/20.12.2022 г. по адм.дело № 1293/2022
г., като в текста на диспозитива на решението на страница 13, ред 6 отгоре
надолу, ВМЕСТО посочената дата „28.07.2022 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „28.07.2021
г.“.“
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив.
На основание
чл.175, ал.2 АПК, след влизане в сила на настоящото, поправката да се отбележи
върху поправеното решение № 2469/20.12.2022 г., както и върху издаваните
преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: