РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. гр. Хасково, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Персиана Люб. Михова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640102867 по описа за 2024 година
Предявени са от Е. С. М., чрез процесуален представител – адвокат,
против „Неткредит“ ООД, следните искове:
установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК за
прогласяване недействителността на сключения между страните договор
за потребителски кредит от 12.03.2022г.;
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на
евентуалност с първия иск, за прогласяване нищожност на клаузата на чл.
6 от сключения между страните договор за потребителски кредит от
12.03.2022г.;
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
48,58 лв., представляваща платена без основание сума за договорна
неустойка по сключения между страните договор за потребителски
кредит от 12.03.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди да е сключил с ответника на 12.03.2022г. договор за
потребителски кредит, съгласно който страните се съгласили ответникът да
предостави на ищеца заемна сума в размер на 2400 (две хиляди и
четиристотин) лева. В чл. 4 ал. 3 от процесния договор да е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и
1
условията съгласно общите условия на договора или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита; в чл. 6 страните да са уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция,
кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1000 лв. като
неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Навежда съображения клаузата за неустойка в размер
на 1000 лв. да е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради
нарушения на ЗЗП. Твърди, че нито една от страните не е имала реално
намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. С уговорената
неустойка целяло да се заобикалял предвидения максимален размер на ГПР –
чл. 19, ал. 4 ЗПК като ако се прибавел размерът на неустойката към ГПР,
същият би нараснал многократно. Твърди уговорената неустойка да излиза и
извън присъщите й обезщетителна. обезпечителна и санкционна функция и на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. На отделно основание, твърди
неяснота на клаузата за ГПР, което води до недействителност на целия
договор. Счита договорът за потребителски кредит да е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално- на осн. чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК. С уточнителна молба от 11.04.2025г.
заявява, че е изплатил изцяло процесния кредит, а именно – 2400 лв. –
главница, 200 лв. – възнаградителна лихва, 1000 лв. – неустойка. Иска да бъде
прогласена нищожността на процесния кредит, а в случай, че съдът отхвърли
този иск – да бъде прогласена нищожност на клаузата на чл. 6 от договора,
както и бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 5 лв., претендирана
като част от недължимо платена сума за неустойка. В хода на съдебното
заседание ищецът е заявил изменение на третия предявен иск от сумата от 5
лв., предявен като частичен, до сумата от 48,58 лв. като пълен размер на
вземането за платена без основание сума за неустойка. В съдебното заседание,
проведено на 05.08.2025г., на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал
изменение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ищецът
претендира съдебни разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
Ответникът признава обстоятелството, че между него и ищеца е
сключен потребителски кредит № 0340820 от 12.03.2022г., с посочените в
исковата молба параметри. С молба от 19.05.2025г. оспорва твърдението за
платени 1000 лв. за неустойка и заявява, че е получил 48,58 лв. за погасяване
на договорна неустойка. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ищеца. Претендира възнаграждение и
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По делото е прието за безспорно установено между страните и поради
това – неподлежащо на доказване обстоятелството, че между ищеца и
ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от
12.03.2022г., с което страните са се договори заемодателят – ответник в
настоящото да предостави заемна сума в размер на 2400 лв. на заемателя –
ищец в настоящото производство, който да я върне съгласно сроковете и
условията на договора. Съгласно приложения договор заемната сума се
представя при ГЛП - 40,05%, ГПР - 48,28%, със срок за погасяване от 6
месеца, при месечна вноска –в размер на 448 лева. Не е спорно, че
договорената заемна сума е предоставена от заемодателя на заемателя.
Приети са за безспорно установени и поради това – неподлежащи на
доказване също и обстоятелствата, че в чл. 4, ал. 3 от процесния договор е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по
начина и условията съгласно общите условия на договора или банкова
гаранция в полза на институцията, предоставила кредита; в чл. 6 от процесния
договор страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението
си да предостави гаранция по кредита, заемателят дължи неустойка на
кредитора в размер на 1000 лв. като неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски; в уговорения ГПР е
включена само възнаградителна лихва и не са включени разходи за неустойка
и други разходи; заемателят е платил на заемодателя сумата от 48,58 лв. за
погасяване на договорна неустойка по договора за предоставяне на
потребителски кредит от 12.03.2022г.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в
общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова финансова институция трябва да бъде предоставена до края на
следващия ден от сключването на договора и трябва да бъде за сума в размер
на 2688 лева, със срок на валидност до 14.09.2022 г.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор неустойката се начислява на
месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Съгласно чл. 6,
ал. 4 неустойката се дължи само за периоди, в които кредита е бил без
осигурена гаранция. В този смисъл, ако кредитополучателя осигури надлежна
гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3,
неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде
прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който
действието на гаранцията е било прекратено, неустойката отново се
начислява. Съгласно чл. 6, ал. 5 начислената неустойка се заплаща заедно със
следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения
погасителен план.
3
Съгласно чл. 12 от договора при забава на една или повече погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за забава в периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска,
При тази фактическа обстановка, съдът намира за установено
следното от правна страна:
Договорът за потребителски кредит е с предмет предоставяне на заемна
сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън
рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем
има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК и в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби
на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите
изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните
изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК. Освен това,
длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1. ДП на ЗЗП, а
кредитодателят - качеството търговец по см. на § 13, т.2. ДП на ЗЗП.
Следователно, в отношенията между страните по договора се прилагат и
защитните разпоредби на ЗЗП спрямо потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисква договорът да е
изготвен по ясен и разбираем начин.
Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът
за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
4
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.
19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република
България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителят и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В конкретния случай, в договора не е посочено как е изчислен ГПР в
размер на 48.28%, посочен в договора – не са посочени допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. Освен това, посоченият в договора размер на ГПР не съответства
на реално приложения размер на ГПР. Това е така, защото размерът на
неустойка следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Не е спорно, че
размерът на неустойката не е включен в размера на ГПР. С включването на
неустойката към ГПР от 48,28%, какъвто се сочи, че е ГПР по договора,
действителният такъв би нараснал многократно над допустимата стойност,
която е пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в лева.
С невключването в ГПР на размера на неустойката се постига заобикаляне на
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита.
Като не е включил размера на неустойката в ГПР заемодателят е
нарушил основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин (арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК). Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, което представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита, е заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
5
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел.
Предвидената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в
противоречие и с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. На практика, такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху С.я длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да предостави след като кредитът е
предоставен, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение/гаранция
и след предоставянето му да се да предостави кредитът. В случая, това
изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за
предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за
себе си, за да изведе легитимен интерес от описаната неустойка.
От изложеното следва, че е налице е основание за недействителност на
договора, предвидено в чл. 22 ЗПК –не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая, не е приложима общата разпоредба на
чл.26, ал.4 ЗЗД – нарушени са императивни разпоредби, нарушението на които
специалният закон - ЗПК е въвел като основание за недействителност на целия
договор.
Следователно, предявеният главен иск за прогласяване
недействителност на договора за потребителски кредит от 12.03.2022г. е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне с
отделен диспозитив по евентуалния иск за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 6 от сключения между страните договор за потребителски
кредит от 12.03.2022г.
Недействителността по договора е изначална и ответникът следва да
върне неоснователно получената сума. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
последица от недействителността на договора за потребителски кредит е
връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. По делото е прието за безспорно установено, че ищецът –
заемател е платил на ответника сумата от 48,58 лв., която е осчетоводена от
ответника като плащане за неустойка. Следователно, осъдителния иск за
6
сумата от 48,58 лв., представляваща платена без основание сума за
договорна неустойка по сключения между страните договор за
потребителски кредит от 12.03.2022г. е основателен и следва да бъде
уважен. Следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва от
23.10.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. На ищеца
следва да се присъди сумата за платена държавна такса в размер на 146 лв.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
Адвокатът на ищеца претендира възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Претендира адвокатско
възнаграждение за в размер на 648 лв. с ДДС за първия иск и 480 лв. с ДДС за
втория иск. Представен е договор за правна помощ, от който се установява, че
ищецът се е договорил с процесуалния си представител за предоставяне на
правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C438/22
г. и съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, при определяне
размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., преди изменението - Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения). Следва да се
съобразяват принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за
достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на
разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и
правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото
в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Следва да се отчита разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа /в този смисъл – определение №
1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №
409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от
15.02.2024 г. по т. д. 1990/2023 г. на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д.
1908/2022 г. на ВКС и др./
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, приключило е в две съдебни заседания, като
първото заседание е отложено, за да се даде възможност на ответника да вземе
7
становище по молбата на ищеца за изменение на осъдителния иск, в съдебните
заседания не са се явили страните и техните процесуални представители. По
въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително
със заемодател ответника има постановени влезли в сила съдебни решения,
които са непротиворечиви. Това прави делото без затруднения при
доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни въпроси.
Следователно, делото не се отличава с правна сложност. Освен това, на
съдебният състав е служебно известно, че адвокат Димитър Милев е
процесуален представител на физически лица – потребители по множество
дело с предмет прогласяване недействителност на договор и неравноправни
клаузи със сходни, в някои случаи – идентични по съдържание искови молби и
процесуално поведение. Това значително улеснява и намалява времето на
адвоката за подготовка по делото и реално извършената процесуална защита.
Като съобрази горното, както и реално извършения от адвоката труд и
отчете критериите за справедливост, разумност и пропорционалност на
възнаграждението, съдът намира, че на процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди възнаграждение от 480 лв. с ДДС общо за двата иска (по
240 лв. за иск с ДДС).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на Договор за
потребителски кредит от 12.03.2022г., сключен между Е. С. М., ЕГН
**********, с адрес: *** и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Лъчезар
Станчев“ (ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“
(ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. М., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 48,58 лева, представляваща платена без основание сума
за договорна неустойка по сключения между страните договор за
потребителски кредит от 12.03.2022г., ведно със законна лихва от 23.10.2024 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“
(ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. М., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 146 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“
(ЛИТЕКС ТАУЪР) № 3, ет. 10, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско
дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********, представлявано от
управителя Димитър Мирославов Милев, сумата от 480 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на ищеца Е. С. М..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково. Препис да се
изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
9