№ 24881
гр. С., 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20251110122995 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 141073/22.04.2025 г., подадена
от името на „*******“ АД, ЕИК ******* против К. Л. А., ЕГН **********, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2050,84 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на застрахователно събитие, настъпило
на 19.03.2020 г. с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева,
причинено виновно от ответника, който при управление на лек автомобил
„*******“, рег. № *******, в гр. С., на кръстовището на бул. „*******“ и ул.
*******, движейки се по бул. „*******“, поради неспазване на дистанция,
реализирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил „*******“, рег. №
*******, като е управлявал лек автомобил „*******“, рег. № ******* без да
притежава правоспособност за управление на съответната категория МПС, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 22.04.2025 г. до
окончателното й изплащане.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, като всички те
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Съдът намира, че с оглед липсата на депозиран от името на ответника
отговор на исковата молба, то произнасянето по исканията на ищеца за допускане
изслушването на съдебна автотехническа експертиза, за допускане събирането на
гласни доказателства, чрез разпит на свидетели при режим на призоваване
/посочени в искането, обективирано в исковата молба/, както и за приобщаване на
АНП, образувана във връзка с процесното ПТП, следва да бъде отложено за
насроченото по делото открито съдебно заседание, след изслушване становището
1
на ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.07.2025 г. от 10.45 часа, за когато да се призоват страните.
ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на 19.03.2020 г., в срока на застрахователното
покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени имуществени вреди
на лек автомобил „*******“, рег. № *******. Поддържа, че щетите са на
стойност 2035,84 лева и посочената сума е била изплатена като обезщетение
от ищеца, като са направени и разходи за определяне на обезщетението в
размер на 15 лева, след което в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземане срещу прекия причинител на вредата – ответникът (водач на лек
автомобил „*******“, рег. № *******), който при управление на лек
автомобил „*******“, рег. № *******, в гр. С., на кръстовището на бул.
„*******“ и ул. *******, движейки се по бул. „*******“, поради неспазване на
дистанция, реализирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил
„*******“, рег. № *******, като е управлявал лек автомобил „*******“, рег.
№ ******* без да притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС. Излагат се твърдения, че към датата на реализиране на
процесното ПТП „Гражданската отговорност“ на лицата, управляващи лек
автомобил „*******“, рег. № *******, включително на водача К. Л. А., е била
застрахована при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица №
BG/30/*******. Поддържа се, че до ответника била изпратена регресна
покана, но плащане не последвало.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2050,84 лева,
представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
2
застрахователно събитие, настъпило на 19.03.2020 г. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, причинено виновно от
ответника, който при управление на лек автомобил „*******“, рег. № *******,
в гр. С., на кръстовището на бул. „*******“ и ул. *******, движейки се по бул.
„*******“, поради неспазване на дистанция, реализирал ПТП с движещия се
пред него лек автомобил „*******“, рег. № *******, като е управлявал лек
автомобил „*******“, рег. № ******* без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2050,84
лева, представляваща регресна претенция за заплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
застрахователно събитие, настъпило на 19.03.2020 г. с включени
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, причинено виновно от
ответника, който при управление на лек автомобил „*******“, рег. № *******,
в гр. С., на кръстовището на бул. „*******“ и ул. *******, движейки се по бул.
„*******“, поради неспазване на дистанция, реализирал ПТП с движещия се
пред него лек автомобил „*******“, рег. № *******, като е управлявал лек
автомобил „*******“, рег. № ******* без да притежава правоспособност за
управление на съответната категория МПС, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 22.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т.
4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
3
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ ищецът следва да
установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-
ответник с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП
между ответника и ищеца е съществувало действително облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като в
изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на
увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка)
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на
действителните вреди; и че делинквентът при причиняване на процесното
ПТП е управлявал моторното превозно средство, без да е притежавал
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване
на противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане
изслушването на съдебна автотехническа експертиза, за допускане събирането
на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели при режим на призоваване
/посочени в искането, обективирано в исковата молба/, както и за
приобщаване на АНП, образувана във връзка с процесното ПТП, за
насроченото по делото открито съдебно заседание, след изслушване
становището на ответника.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
4
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
5
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6