№ 73
гр. Силистра, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Теодора В. Василева
Анелия Д. Великова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20223400600098 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател – частен тъжител: С. Д. Ф. – редовно призована, не се
явява. За нея се явява адв.П.Й. Н. – АК – ВАРНА – надлежно упълномощен и
приет от съда от преди.
Подсъдим: ИВ. Т. Г. – редовно призован, явява се лично и с адв.С.М. Н.
– АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощен и приет от съда от преди.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.П.Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.С.Н.: Моля да се даде ход на делото. Представям, във връзка с
направените възражения, епикриза от 03.12.2021г., тъй като за тази дата има
твърдение, че в 13:00 часа нямало никой на адреса. Представям епикриза, че
на същата дата моят подзащитен е придружавал майка си до гр.Русе за
преглед в очно отделение на МБАЛ – Русе, която е изписана на 03.12.2021г. в
11:35часа.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Д. Ф.
против Присъда №11 от 11.03.2022 г., по описа на Районен съд – Силистра.
Жалбоподателката не е доволна от постановената присъда. Счита същата за
неправилна, незаконосъобразна, некореспондираща с доказателствения
материал по делото. Молят да им се даде възможност за излагане на
допълнителни съображения след запознаване с мотивите към присъдата. В
допълнение към въззивната жалба се излагат доводи за това, че съдът не е
обсъдил всички събрани доказателства по делото, за да формулира своите
изводи, които се явяват неправилни, а съдебното решение необосновано и
неправилно, поради което се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт
и признаване на подсъдимия ИВ. Т. Г. за виновен по предявеното му
обвинение по чл.182, ал.2 от НК, като им се присъдят сторените съдебни
разноски.
АДВ.П.Н.: Поддържаме жалбата.
Аз имам искане за събиране на доказателства. Тъй като за това решение,
за което ние твърдим, че не се изпълнява – решението на ВКС, подробно са
обсъждани заключения на вещи лица, които ние в настоящото наказателно
производство не бихме могли да ползваме, доколкото по делото не е била
изготвена съдебно – психологическа експертиза на подсъдимия, поради което
правим искане за назначаване на такава експертиза. Това е и във връзка с
твърденията на защита, а и с мотивите на Районен съд – Силистра, че в този
случай никой не може да накара подсъдимия да оказва съдействие на майката,
ако той не желае или ако той не я харесва, то никой не може да го накара да
има отношение към нея.
Ние обаче твърдим, че по делото има достатъчно данни за това, че
децата са отчуждавани от отчуждаващия родител – това е именно
подсъдимият. Неговите действия са системни, продължителни, като те са
продължили и след решението на ВКС, включително в този инкриминиран
период.
Поради това аз считам, че с оглед на твърденията за неговото
поведение, а именно от какво е провокирано неговото поведение и какви са
неговите личностни качества е важно да изясним този релевантен за делото
въпрос, а именно:
Налице ли е родителско отчуждени? Кой е родителят, който програмира
и създава това родителско отчуждение? Какви са причините за това? Какъв е
родителският капацитет на бащата? Може ли да полага адекватни грижи,
доколкото има препоръки за това и от съда, които обаче не се изпълняват,
както и да изясним какви са отношенията между двамата родители и на какво
се дължат?
2
В този смисъл, моля да назначите съдебно – психологическа експертиза,
която след запознаване с материалите по делото, обследване и събеседване с
подсъдимия, да отговори на така поставените от мен въпроси в днешното
съдебно заседание.
АДВ.С.Н.: Считаме жалбата за неоснователна.
Първо искам да направя едно възражение. Никога от наша страна – от
мен и от подзащитния ми, не е правено подобно изказване или твърдение,
както се изрази процесуалният представител на въззивницата. Нашето
изявление беше досежно това, че съдебният акт не вменява задължение на
Ивайло да кани в дома си бившата си съпруга. Точно в този смисъл беше.
Стигнало се е до развод и обтегнати отношения между тях и тя не може да
очаква да бъде посрещната в дома му като скъпа гостенка. Това бяха нашите
думи. Изобщо не става въпрос за твърдения, които бяха изложени от
процесуалния представител на въззивницата.
По отношение на самото доказателствено искане аз смятам, че същото
не е направено своевременно и освен, че не е направено своевременно,
същото е и неоснователно. На практика въпросите, които процесуалният
представител на въззивницата поставя, целят вещото лице да се произнесе с
едно заключение, което да каже дали подсъдимият е виновен или не. Това,
според мен, е недопустимо и неоснователно.
СЪДЪТ, с оглед направеното искане и изслушване становищата на
ответната страна намира същото за неоснователно, с оглед на това, че
поставените от процесуалния представител на тъжителката въпроси нямат
никакво отношение към основния факт на доказване, съставомерността и
авторството на деянието, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от процесуалния представител на
тъжителката за назначаване на съдебно – психологическа експертиза.
СЪДЪТ, по представеното доказателство от процесуалния
представител на подсъдимия
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото епикриза от 03.12.2021г., издадена
от УМБАЛ „Медика“ – Русе за Красимира Иванова Иванова.
3
АДВ.П.Н.: Нямаме други доказателствени искания.
АДВ.С.Н.: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.П.Н.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите нашата въззивна
жалба и да отмените първоинстанционния съдебен акт. Подробни доводи за
това сме навели и в пледоарията си пред Районен съд – Силистра, а така също
и в допълнението към въззивна жалба.
Аз само искам да допълня, че не мога да приема тезата на защитата,
изложена в протокола, който обективира пледоарията пред Районен съд –
Силистра за това, че едно поведение не може да бъде повлияно от съдебните
актове и от законите. Именно една от основните цели на наказателното право
е свързано с превенцията, с превъзпитанието и с промяната на поведението на
хората. В противен случай това би означавало, че всеки в правния мир ще
прави каквото си поиска и ще настане един абсолютен хаос в отношенията
между хората. Действително, тук спорът на първо място е гражданско –
правен и той много трудно може да се реши от съда, когато има такива
сложни и заплетени отношения между родители и деца.
Аз считам, че това, което е указал ВКС в своя съдебен акт не е никак
случайно. Той е на база едно дело, което е водено няколко години, по което
има нови социални доклади, има и множество мнения на вещи лица. Там
подробно е описана личността на подсъдимия, неговото поведение, влиянието
на неговата семейна среда, в която се отглеждат децата, както и поведението
му към майката, което определено се приема като укоримо и сериозно,
нуждаещо се от корекция. Тази корекция не е толкова сложна и трудна и аз
смятам, че с една безнаказаност, липса на каквато и да било санкция, макар и
минимална за подсъдимия, това означава, че той ще продължи да прави
същото, както и в момента се случва при срещите на децата с майката. Тя е
абсолютно безпомощна, търсила е всякакви варианти за помощ и съдействие
от институциите през годините. За съжаление по един или друг начин факт е,
че подсъдимият е в гр.Силистра, неговата майка е дългогодишен служител на
„ДСП“ – Силистра, са му помогнали той да формира едно поведение, като
чувство на безнаказаност.
Поради това аз ще Ви моля да разгледате внимателно всички събрани
по делото материали и да наложите, макар и символично, наказание или
минимално такова, каквото е предвидено по закон, но аз считам, че то е
необходимо, защото в нашия случай считам, че подсъдимият може да
промени мнението и поведението си само, ако той получи критиката на съда и
4
то свързана със съответното наказателно решение.
Благодаря.
АДВ.С.Н.: Уважаеми окръжни съдии, считам въззивната жалба за
изцяло неоснователна, а съдебният акт, срещу който е подадена, за
законосъобразен и изцяло в съответствие с фактическите обстоятелства и
доказателства, които са събрани в хода на производството.
Не съм съгласен със становището, че един влязъл в сила съдебен акт
може да нарежда на хората какви чувства да изпитват. Той може да съдържа
предписание, досежно тяхното поведение, но не и относно чувствата, които
изпитват. Това противоречи не само на всяко едно демократично общество,
но и на всяка една житейска човешка логика.
Не с постановяването на този съдебен акт на ВКС, а от самото начало –
това са вече повече от шест години, откакто са започнали да се указват
контролирани срещи и вменени задължителни привременни мерки, досежно
режима на лични контакти на майката с децата, подсъдимият е изпълнявал
всичко стриктно и точно. По никакъв начин той не е възпрепятствал, дори
напротив, винаги е насърчавал и подтиквал децата към провеждане на срещи
с тяхната майка, както и задължително подписаните такива със социалните
работници и с психолозите, както и от отдел „Закрила на детето“, така и от
„Център за обществена подкрепа“, където се води случаят с техните деца.
Дебело искам да подчертая и факта, че всички лица които са работили
по този случай, както социалните работници, така и психолозите изцяло
подкрепят действията на подсъдимия. От тях никога не е отправен дори и
елементарен упрек спрямо неговото поведение в тази насока и единственият,
който е недоволен от тази житейска ситуация това е майката на децата.
Въпреки засилващите се във времето лични контакти между нея и децата,
както е постановено от ВКС, отношението на децата към нея не се променя.
Напротив, същите вече са в една възраст, която по мое лично наблюдение, те
още по – остро изявяват нежеланието си да контактуват с майка си. Искането
на тяхната майка, според мен, е свързано само и единствено с
обстоятелството по никакъв начин да отмъсти на бившия си съпруг. Това
особено се проличава от факта, само няколко дни след постановяване на
решението на ВКС, че майката завежда отново същото производство пред
Районен съд – Силистра паралелно с настоящото наказателно дело. Всичко
това говори, че изтъкнатите от нея доводи нямат нищо общо с твърденията,
които е изложила, защото не може в един момент да използващ като
основание всичко, което се е случило по това приключило дело, а в
следващия момент в друго производство да отричаш всичко това и да
изразяваш несъгласие. В крайна сметка, кое от двете изявления е вярно?
За конкретната среща – 03.12.2021г., за която представихме
доказателства в днешното съдебно заседание, се говори от нейна страна, че в
13:00часа нямало никой в дома на подсъдимия, което ние оспорваме и искаме
5
да изразим становище:
Първо, същият ден преди обяд подсъдимият е водил майка си в гр.Русе
в очно отделение в МБАЛ – Русе за манипулация и той се е върнал навреме за
оказаната среща между майката и децата, която, искам дебело да подчертая,
че съобразно съдебния акт часът на срещите не е от 13:00 часа, а от 14:00
часа. Това, че майката е отишла по – рано в дома му и не е успяла, което ние
не можем да кажем дали се е случило, да види децата, не мисля че може да се
вменява като някакво виновно, престъпно деяние извършено от страна на
подсъдимия.
В други срещи, когато тя неизменно води трети лица които да
присъстват на срещите, нейните твърдения за неоказано съдействие от страна
на подсъдимия се състоят в това, че на тях им е било студено и не били
поканени в дома на подсъдимия. Това е една неочаквана претенция от нейна
страна, тъй като се установи по безспорен начин, че същите са били поканени
в двора на дома, в който живее подсъдимият с децата. Подсъдимият е
подготвил маса да седнат, изнесли са столове, посуда, покривки и всичко
останало, за да може да бъде проведена тази среща. Нещо повече,
очакванията на въззивницата са, че на тези срещи той също трябва да
присъства, каквото задължение не му е вменено със съдебния акт, и точно
това негово отсъствие на срещите с децата тя се опитва да го изтълкува като
престъпно деяние, за което ние водим настоящото производство. С цялото си
поведение аз смятам, че подсъдимият по никакъв начини не е нарушил нищо,
което да му е предписано от влезлият в сила съдебен акт. Напротив, същият е
вършил винаги всичко, което е било по неговите сили и възможности, като
следва да се има предвид, че не всеки може да разполага с педагогически и
психологически умения така, че да въздейства върху децата по начин, който
желае тяхната майка.
Бих искал да отворя една скоба и да кажа, че повече от шест години
всички институции и всички служители, които са работили с тези деца не са
успели да направят това, то тогава може ли да очакваме това да бъде
извършено от страна на техния баща?
Предвид тези съображения, аз моля да оставите без уважение
въззивната жалба, с всички произтичащи от това последици. Моля да
присъдите разноски на доверителя ми в настоящото производство.
Благодаря.
РЕПЛИКА АДВ.П.Н.: По отношение на писменото доказателство за
лечение на майката на подсъдимия, това твърдение за първи път се навежда
днес в съда, въпреки че подсъдимият е можел още с обясненията си пред
първоинстанционния съд или с отговора на тъжбата да ги наведе, но така или
иначе времето, в което майка му е била в гр.Русе, по документи, е извън
периода, който е посочен в тъжбата.
Всъщност, по делото има и друго несъответствие, като там се
6
установява, че И.Г. е бил доста преди 14:00 часа в гр.Силистра. Така че не би
могъл да е едновременно в гр.Силистра и в гр.Русе.
Поради това аз считам, че така представеното в днешното съдебно
заседание доказателство има за цел единстевно да представи отново колко е
добър и перфектен подсъдимият. За съжаление, самите актове – да вземеш
две деца от майка им и да ги настроиш срещу нея до крайна степен така, че те
вече да не могат да се коригират, да ги увредиш психически през пубертета и
през тази ранна детска възраст и влиянието на майката на подсъдимия, което
е описано в решенията, включително и в решенията на Районен съд –
Силистра, показва съвсем друга истина, но не тази, която защитата,
изпълнявайки своята работа, обяснява за него.
В този смисъл, моля да вземете под внимание всички неща които са
написани, а не тези, които се казват в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМ ИВ. Т. Г.: Винаги съм насърчавал и подкрепял децата за
срещи с майката.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ ИВ. Т. Г.: Искам да се запази решението на
първоинстанционния съд.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след
съвещание обяви, че ще се произнесе с Решение в срок.
Заседанието приключи в 10:33часа.
Протоколът е написан в съдебно заседание и изготвен на 17.06.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7