Решение по дело №5889/2017 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№  998/ 18.05.2018 год., град Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                         

Бургаският районен съд                                                     ХXXVІІ – ми граждански състав

На двадесети април                                                         две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание, в състав                                                                      

                                                                                       Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря Ж.Славова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5889 по описа за 2017 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:   

 

                                      Производството е по искова молба на М. Д. против „Сичес Полска Сп.з.о.о.”, с място на стопанска дейност България, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца:

                                    - сумата от 2571.50 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.07.2014 год., в т.ч. 1276.50 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 46 часа положен извънреден труд след изтичане на работното време, 1295 лв. - възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в почивни дни, ведно с мораторна лихва в размер на 784.42 лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.08.2014 год. до 08.08.2017 год.;

                                    - сумата от 1230.59 лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 год., ведно с мораторна лихва в размер на 319.07 лв., начислена върху обезщетението, за периода от 10.08.2014 год. до 08.08.2017 год.,

                                    както и законната лихва върху горните главници, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното плащане.

                                      Исковете са с правно основание в чл.128, вр. с чл.150 и чл.262 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържат се от пълномощника на ищеца, който ангажира доказателства и моли за уважаването им и присъждане на разноските по делото.

                                      Процесуалният представител на „Сичес Полска Сп.з.о.о.” оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. При условията на евентуалност предявява възражение за прихващане със сумата от 3827 лв. – равностойността на заплатени от ответния работодател настаняване в хотел, храна и пътни разноски за срока на трудовия договор, за сметка на ищеца. Също ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

                                      Правното основание на възражението за прихващане е в чл.59 от ЗЗД.

                                      След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

                            Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото срочен трудов договор от 04.03.2014 год., че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, на длъжност “Монтьор, тръби за продуктопроводи”.

                            Безспорно е също, че трудовото правоотношение е прекратено на 31.07.2014 год., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ - по взаимно съгласие.

                            По делото е налично извлечение от ведомостта за работни заплати, касателно начисленията и удръжките на ищеца за м.юли 2014 год., в т.ч. дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за 8 дни, в брутен размер на 1230.59 лв.

            От заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза се установява, че през периода на трудовото правоотношение ответникът работодател е заплащал разходите на ищеца за хотел, храна и пътни, възлизащи общо на 3827 лв. Според записванията във ведомостта на работодателя, а също и в присъствената книга на бригадира, ищецът няма изработен извънреден труд, а обезщетението по чл.224 от КТ за наличните дни неизползван отпуск, е включено изцяло в изплатената на ищеца по банков път сума за м.юли 2014 год.

                          При така установената фактическа обстановка, настоящия състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за неоснователни.

                          Извънреден е трудът, положен за същия работодател, при превишение на установената продължителност - чл.143 от КТ. Липсват доказателства ищецът да е полагал такъв след работно време, в почивни или в празнични дни, поради което иска по чл.128, вр. с чл.150 и чл.262 от КТ, а оттам и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд, следва да се отхвърлят.

                          При прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл.224, ал.1 от КТ, работодателят следва да обезщети работника за неизползваната част от полагаемия платен отпуск.

              Ищецът е имал 8 дни неизползван платен годишен отпуск, поради което начисленото във фиша за м.октомври 2014 год. обезщетение в брутен размер от 1230.59 лв. е дължимо, а в случая - след съответните удръжки е изплатено на ищеца, затова претенцията по чл.224, ал.1 от КТ, а оттам - и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, са неоснователни.  

                          Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца Д. се възлагат сторените от „Сичес Полска Сп.з.о.о.”  деловодни разноски, възлизащи на 1000 лв., в т.ч. 200 лв. - депозит за вещо лице и 800 лв. - адвокатски хонорар, определен в този му размер като справедлив и съответстващ на сложността на делото, след възражение на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК.

                          Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

               

                ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, исковете на М. Д., гражданин на Полша, роден на *** год., адрес: Република Полша, ********, п.к.***, предявени против „Сичес Полска Сп.з.о.о., БУЛСТАТ *******, седалище: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от *******, за заплащане на сумата от 2571.50 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.07.2014 год. до 31.07.2014 год., в т.ч. 1276.50 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 46 часа положен извънреден труд след изтичане на работното време, 1295 лв. - възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в почивни дни, ведно с мораторна лихва в размер на 784.42 лв., начислена върху сборната главница за периода от 10.08.2014 год. до 08.08.2017 год., както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.

              ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, исковете на М. Д. против „Сичес Полска Сп.з.о.о., за заплащане на сумата от 1230.59 лв., представляваща обезщетение, дължимо по чл.224, ал.1 от КТ - за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2014 год., ведно с мораторна лихва в размер на 319.07 лв., начислена върху обезщетението, за периода от 10.08.2014 год. до 08.08.2017 год., както и за законната лихва върху главницата, начиная от 09.08.2017 год. до окончателното й изплащане.

              ОСЪЖДА М. Д. да заплати на „Сичес Полска Сп.з.о.о. деловодни разноски, възлизащи на 1000лв.

                                    Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                               Съдия: (п)

 

Вярно с оригинала!

К.К.