№ 203
гр. С., 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря В.Н.Л.
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20254150100** по
описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание с правно основание с правно
основание чл.55 от ЗЗД и в условията на евентуалност- осъдителен с правно
основание чл.55 от ЗЗД.
Ищецът И. С. И., чрез адв.А. А. от АК П. твърди в искова молба, че на
08.11.2023 г. сключил от разстояние договор за потребителски кредит № ** за
предоставяне на кредит в размер на 400,00 лева при ГПР 58.41 %, ГЛП 47 % на
разсрочено плащане на 18 /осемнадесет/ месечни вноски с обща дължима
сума 536,29 лева. Навежда твърдение, че е направил плащания по договор в
общ размер на 732,00 лева, на посочени в исковата молба дати, за което
представи разписки. Твърди, че по договора бела предвидена неустойка, която
имала характер на скрито възнаграждение, чиято стойност трябвало да бъде
отразено в ГПР и общата сума. Счита, че било неизпълнимо задължението да
се предостави обезпечение съгласно условията в договорите. Сочи, че в
решение ** на СЕС от 21.03.2024г. предвиждането на задължението за
предоставяне на обезпечение при невъзможни условия и неизпълнението на
тази задължения да се начислява неустойка, разсрочена на погасителни
вноски, следва да спадне в категорията с общи разходи по кредита за
потребителя заради търсената крайна цел- допълнително генериране на
доходи. Т.55 от решението гласяла, че неточното посочване на ГПР се
приравнявало на липса на посочване на ГПР, което опорочавало
действителността на договора по смисъла на 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Твърди, че ответникът не е посочил действителния годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита, поради което договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.
Излага, че погасителния план към договора бил неясен, поради включването
на вноска с неустойка, плащането по която следвало да отива по погасяване на
1
лихва и главница. Счита, че при изискване за плащане на вноска в размер, в
който се включва недължимата неустойка, за потребителя било неправилно
вписана дължимата лихва. Сочи, че разпоредбата на чл.18, ал.1 от Договора
предвиждала неустойка, която се разсрочвала поравно на всяка месечна
вноска. Нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК предвиждала, че когато клауза в договор
надвишава законно допустимите граници на ГПР се счита за нищожна клауза,
поради което навежда твърдение, че клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора
противоречи на чл. 19, ал.4 от ЗПК, тъй като видимо за посочените месечни
периоди предвидената неустойка е в кратен размер в съотношение с
дължимата лихва и обща сума. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК счита, че
клаузата за нищожна. Искането е да се признае за установено, че Договор за
потребителски кредит № **, сключен на 08.11.2023 г. между И. С. И. и „**“
ЕООД с ЕИК **, е недействителен, поради противоречие с императивните
разпоредби на ЗПК и ЗЗП /неточно посочено в него ГПР/ и на основание чл.55
от ЗЗД да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 332,00 лева,
ведно със законната лихва.
В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият
договор е недействителен, искането е да се признае за установено, че клаузата
на чл.18 по сключения между „**“ ЕООД с ЕИК **и И. С. И., Договор за
потребителски кредит № **/08.11.2023 г. е нищожна и на основание чл.55 от
ЗЗД да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 262,62 лева,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.. В хода на
устните състезания не взема становище. В писмено становище, представено
по дело прави на осн. чл. 214 от ГПК изменение на предявените осъдителни
искове, чрез намаляване на размера, като предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД да счита предявен за сумата 268,00 лева, ведно със
законна лихва от депозиране на молбата, вместо първоначално претендираната
сума от 332,00 лева и предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, чрез намаляване на размера и същият се
счита предявен за сумата от 131,71 лева, ведно със законна лихва от
депозиране на молбата, вместо първоначално претендираната сума от 262,62
лева. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на искова
молба, ответното дружество „**“ ЕООД, чрез адв.Х. М. е подало отговор по
чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Представя
Справка за движения по кредити. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице
недействителност по смисъла на ЗПК. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на
целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Неустоечната
клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е
договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно
задължение на заемателя. Твърди, че в случай че неустойката се приеме от
съда за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между
страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради
това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Валидността на договора за
кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва,
били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Твърди, договора
2
отговаря на всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен. Видно
било от Лог файл по договор за паричен заем № 1002030, който представя по
делото, че още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е
бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и
условията му. Предвид това клаузите по процесния договор се явявали
индивидуално договорени с конкретния потребител. Счита, че
кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на договора с
неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното
дружество. Твърди, че в процесния договор лихвата била уговорена като
фиксирана за целия срок и била посочена, както в проценти, така и с цифрова
стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска е изрично описана в
Погасителния план. Относно въведеното от ищеца твърдение по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК излага, че както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено
какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Твърди, че
уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Тя била
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, ставало ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Оспорва твърдението на ищеца за нищожност на процесната неустойка. Тя
била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че
кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения
при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не
води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните:
представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу
обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и
договорената лихва. Процесният договор бил сключен изцяло по волята на
ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е
подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на
Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не
с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.
Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема
по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение
по кредита, кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни
правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е
получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по
никакъв начин от оспорената неустойка, както и без никакви други
отрицателни последици-заплащания на обезщетения и такси. На следващо
място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент,
също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото
3
преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки
конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по
тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № **/2009 г., IV г. о., ГК, в разглежданата клауза такова противоречие
с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този
въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също
отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека,
както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от
неизпълнението вреди. При сключване на процесните договори
кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което да гарантира
интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки
изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна
оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на
несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорената неустойката, като
е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова
обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следвало да се вземе
предвид също, че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на
неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която
същата е била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по
общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Решение № 26 ОТ 26.04.2017 г. по т.д. № **/2016 г., III Г О. на
ВКС, Решение № 123 от 17.11.2010 г. по гр. д. № **/2009 г., II ГО. на ВКС и
др/. По отношение на предявените осъдителни искове, не спори че ищецът е
направил плащания по договора, но спорят, че не са в размера посочен в
исковата молба. Наведено е твърдение от ответника, че от представената по
делото справка за плащанията по договора, се установявало, че платената
сума над главницата била в размер на 268,00 лева, а тази за неустойката –
189,03 лева, което не отговаряло на претендираното от ищеца. Счита, че
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Претендира разноски.. В
хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище
поддържа отговора на исковата молба, моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. По отношение на разноските взима становище, че е
невъзможно е да се установи дали представения по делото договор за правна
защита е свързан с настоящото гражданско дело. Посочено е единствено, че
адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет,
за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие.
Сочи, че в раздел „предмет“ на договора било посочено, че дължимата правна
помощ се изразява в „изготвянето и депозиране на искова молба, възражение
срещу заповед за изпълнение или отговор на искова молба и процесуално
представителство във връзка със сключени договори за кредит“. Служебно им
било известно обаче, чрез достъпа до ЕИСС, че същият договор за правна
помощ е представен и по дело № **/2025 РС С. на ищеца срещу ответното
дружество, поради което счита, че така представения договор за правна
помощ не е индивидуализиран по начин, по който да послужи като
доказателство за сторени разноски по всички дела между страните, поради
4
което не може да породи желаните от ищеца правни последици. В условията
на евентуалност, ако съда реши да присъди на ищеца разноски, моли съда да
съобразите промените в националното законодателство, продиктувани от
Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело
**/22. Претендира разноски.
С протоколно определение № **/11.12.2025 г. по гр.д. №**/2025 г. по
описа на СвРС, е допуснато на осн.чл. 214 от ГПК изменение на предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, чрез намаляване на размера,
като същият се счита предявен за сумата 268,00 лева, ведно със законна лихва
от депозиране на молбата, вместо първоначално претендираната сума от
332,00 лева и изменение на предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, чрез намаляване на размера и
същият се счита предявен за сумата от 131,71 лева, ведно със законна лихва от
депозиране на молбата, вместо първоначално претендираната сума от 262,62
лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено:
На 08.11.2023 г., между ищеца И. С. И. и ответника „**“ ЕООД бил
сключен от разстояние договор за потребителски кредит № **, по силата на
който кредитодателят „**“ ЕООД предоставил на ищеца кредит в размер на
400,00 лева, при ГПР 58.41 %, ГЛП 47 % на разсрочено плащане на 18
/осемнадесет/ месечни вноски с обща дължима сума 536,29 лева. Съгласно чл.
3 от договора, кредитополучателят следвало да върне главницата и да заплати
лихвите по кредита на осемнадесет погасителни вноски, както следва: четири
вноски по 15,67 лева и 14 вноски по 37,66 лева, като последната била с падеж
08.05.2025 г. В чл. 6, ал. 1 и ал.2 от договора за потребителски кредит било
посочено, че в срок до два дни, считан от сключване на договор,
кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение, а именно: или
безусловна банкова гаранция, или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят кумулативно на посочените в цитираната разпоредба
условия, като в чл. 18 от договора било уговорено, че при непредставяне от
страна на кредитополучателя на договореното в чл. 6 от договора обезпечение
в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, визирани в чл. 6, дължи неустойка в размер на 536,76
лева, която може да се заплаща разсрочено. Видно от представяния
погасителен план към договора, същата била разсрочена на 18 брой вноски.
Съгласно чл. 3.10 от договора, общата сума, дължима от кредитополучателя
по договора за кредит била в размер на 536,29 лева.
Видно от представяния стандартен европейски формуляр за
предоставена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат
с параметрите на договора, в това число и ГПР.
По делото е приложен Лог файл по договора за паричен заем №**, в
който са отразени всички действия на кредитополучателя - ищец при
кандидатстването и сключването на договора за кредит.
Представени са и искането за кредит, подадено от ищеца, както и
5
справка за движение и извършения по процесния договор.
По реда на чл. 192 от ГПК са изискани и представени са по делото от
третото неучастващо по делото лице „**“ АД данни за извършени плащания
от ищеца в полза на ответното дружество за периода от 08.11.2023г. до
26.04.2025г., както следва на 18.12.2024г. – 150 лева; 19.12.2024г. – 50 лева;
08.02.2025г. – 200 лева; 02.05.2024г. – 76 лева; 12.07.2024г. 76 лева;
09.04.2025г. – 500 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявения иск е с правно основание с правно основание чл.55 от ЗЗД-
ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 268,00 лева -
представляваща заплатената от него сума по недействителен, поради
противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП /неточно посочено в
него ГПР/ Договор за потребителски кредит № **/08.11.2023 г., сключен
между И. С. И. и „**“ ЕООД с ЕИК **. В условията на евентуалност-
осъдителен с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество да бъде
осъдено да му заплати сумата 131,71 лева - представляваща заплатената от
него сума по нищожна клауза на чл.18 ал.1 по сключения между „**“ ЕООД с
ЕИК ** и И. С. И., Договор за потребителски кредит № **/08.11.2023 г.
По делото не е спорно между страните, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че на 08.11.2023 г., между ищеца И. С. И. и
ответника „**“ ЕООД бил сключен от разстояние договор за потребителски
кредит № **, по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищеца заем в размер на 400 лева, като последният се е задължил да върне
сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва и неустойката, на
осемнадесет погасителни вноски, в срок до 08.05.2024 г., съгласно приложения
към договора погасителен план.
По делото се установи, че са извършвани плащани по процесния
договор, видно от представената справка от страна на ответното дружество и
разписките от третото неучастващо лице ** АД. Съобразно представените от
** АД плащанията от ищеца към ответника за периода 08.11.2023г.-
26.04.2025г. са в общ размер 1052,00 лева. Ответното дружество не спори, че
по делото има извършвани плащания, но поддържа, че платените суми над
главницата са в размер на 268,00 лева, а тези за неустойката 189,03 лева.
Ищецът, с нарочна молба, представена по делото на осн. чл. 214 от ГПК е
поискало изменение на осъдителния иск, чрез намаляване, а именно от 332,00
лева на 268,00 лева за основният иск, и от 262,62 лева на 131,71 лева за искът,
предявен в условията на евентуалност. Поради което съдът приема, че няма
спор между страните по отношение на надвесената сума над главницата, както
и по отношение на неустойката.
Относно наведените доводи от страна на ищеца за недействителност на
договора, съдът намира същите за основателни. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова
6
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно - на
кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно годишният процент на разходите следва да бъде
включено оскъпяването на кредита, което включва не само дължимите лихви,
но и таксите и комисионните, които заплащат кредитополучателите. В
процесния договор е предвидена неустойка, уредена в чл. 6, ал.1 и ал. 2 от
Договора, според която потребителят следва в срок от два дни от сключването
на договора да предостави на кредитора обезпечение под формата на
безусловна банкова гаранция за период от сключване на договора до изтичане
на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасителния
план или поръчителство от едно или две физически лица, които следва да
отговарят да следните кумулативно поставени критерии: при един поръчител-
осигурителният доход следва да е в размер не по- малко от три пъти размера на
минималната работна заплата; при двама поръчители, размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко
от два пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по
други договори за кредит сключени с кредитора; да не са кредитополучатели
по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания доход. Предвидено е в чл. 18 от
договора, че при неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за
предоставяне на обезпечение, в тежест на ищеца- потребител е да заплати на
кредитора неустойка в размер от 536,76 лева. По този начин уговорена
неустойката, при непредоставяне на обезпечение след отпускане на кредита,
цели прехвърляне на риска от неизпълнение на задължението на кредитора
преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и
да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на
длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на
вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да
7
черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни
разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се
цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие
включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на
кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което и на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с които същата е уговорена са
нищожни. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договорите по
ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. От
съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с
предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора
клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски.
Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК,
като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита,
без начислените лихви. На горните основания следва да се прогласи за
нищожен Договор за потребителски кредит № ** от 08.11.2023 г. и да бъде
уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за заплащане на
сумата 268,00 лева.
По евентуалния иск съдът не следва да се произнася след като е уважил
главния иск за нищожност на целия договор и е осъдил ответното дружество
да заплати сумата 268,00 лева, представляваща разликата между заплатеното
от ищеца и чистата стойност на кредита-400,00лева, което не се спори от
ответното дружество.
Относно разноските. Предвид изхода на делото разноски се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК само на ищеца. От същия е направено искане за
присъждане на сторените по делото разноски, както и е направено искане на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца - адв. А. А. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга. По направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА съдът намира следното:
В производството по делото ищецът е представляван от адвокат А. А. А. въз
основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който
адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата, т. е. на материално затруднено лице. В представения
списък по чл.80 от ГПК, по делото адв.А. претендира възнаграждение в
размер на 400,00лева. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност, доколкото става въпрос за един иск и че следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер. На практика осъдителният иск по чл.55
от ЗЗД, инкорпорира в себе си иска за нищожност на договора за
потребителски кредит. По делото се претендира обявяване на нищожност,
съответно връщане на недължимо платена сума по реда на чл.55 от ЗЗД.
Отчитайки даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС с Решение от
8
25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г., задължително за съда съгласно
разпоредбата на чл. 633 от ГПК, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при
договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.
когато се касае за заварени договори, като същите не обвързват съда и могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията. При съобразяване на посочените критерии, а именно -
обжалваемият интерес в настоящото производство, че по предмета на делото е
формирана трайна съдебна практика, делото е разгледано в рамките само на
едно проведено открито съдебно заседание, в което ищеца не се явил лично,
нито е представляван от оказалия му безплатна адвокатска помощ адвокат,
осъществил защитата му по делото чрез подадените писмени становища, по
делото са приети само писмени доказателства и не е бил налице спор по
релевантните факти, както и че минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, служат само за
ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че
справедливо възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200,00
лева.
Ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане
на държавна такса в производството по делото в размер на 100 лева. При това
положение и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на Районен съд – С. сумата в
размер на 100,00 лева, представляваща дължимата държавна такса, както и
5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
Следва да бъде посочена в решението банковата сметка на ищеца, по
която могат да бъдат заплатени признатите за дължими суми - IBAN: **
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № **,
сключен на 08.11.2023г. между И. С. И. с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул.“**“№25 и „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„**“ № 115, вх.Е, ет.5, р-н М., представлявано от Н.П.П.-управител на
основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК -
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „**“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „**“ № 115, вх.Е, ет.5, р-н М.,
представлявано от Н.П.П.-управител да заплати на И. С. И. с ЕГН **********,
с адрес гр. С., ул.“**“№25 сумата 268,00 лева /двеста шестдесет и осем лева/,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
потребителски кредит № **, сключен на 08.11.2023г., ведно със законната
лихва от 28.04.2025 г., до окончателното плащане на сумата.
9
Сумите могат да бъдат заплатени на И. С. И. с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул.“**“№25 по банкова сметка с IBAN: **
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „**“ № 115, вх.Е, ет.5, р-н М., представлявано от Н.П.П.-управител да
заплати на Районен съд С. държавна такса
100,00 лева/сто лева/, както и 5,00лева-такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „**“
ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „**“ № 115, вх.Е,
ет.5, р-н М. да заплати на адвокат А. А. А. от АК П., с адрес гр.П.,
ул.“Златица“ №3, сл.№********** сумата от 200,00 лева /двеста лева/,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10