№ 440
гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело частен характер № 20225220201566 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:36 часа се явиха:
Тъжителя Е. Д. Д.- редовно призована се явява лично и с адв. И. Б. от
АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
Подсъдимият Г. Й. Д.- редовно призован се явява лично и с адв. С. М.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
Свидетеля Т. И. М. – редовно уведомен се явява лично.
Свидетеля М. С. С. – редовно уведомен се явява лично.
Свидетеля Т. Г.ев Д. - при режим на довеждане от повереника.
Свидетеля П.Б. Д. - при режим на довеждане от процесуалния
представител на подсъдимия.
Свидетеля Т. Й.а И.а -при режим на довеждане от процесуалния
представител на подсъдимия.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на св., както следва:
1
Т. И. М.- на 50 години, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, работещ, без родство със страните.
М. С. С.- на 28 години, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, работещ, без родство със страните.
Т. Г.ЕВ Д.-на 58 години, българин, български гражданин, женен, с
основно образование, неосъждан, работещ, тъжителката ми е съпруга.
П.Б. Д.-на 58 години, българка, българска гражданка, вдовица, с средно
образование, неосъждана, работеща, майка на подсъдимия.
Т. Й.А И.А-на 36 години, българка, българска гражданка, омъжена, с
средно образование, неосъждана, работеща, сестра на подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината напуснаха съдебната зала с
изключение на св. М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили материали от РУ на МВР Септември -
докладна записка, характеристична справка по отношение на подсъдимия и
протокол за предупреждение -3бр. Докладва и получено писмо от Национална
система 112 Кърджали с приложен компактдиск, както и справка съдимост по
отношение на подсъдимия от Бюро „Съдимост“ при Районен съд Пазарджик.
АДВ. Б.: Да се приемат.
АДВ. М.: Да се приемат.
Съдът счита, че така постъпилите материали са относими и следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателства по делото постъпили
материали от РУ на МВР Септември - докладна записка, характеристична
справка по отношение на подсъдимия и протокол за предупреждение – 3бр.,
писмо от Национална система 112 Кърджали с приложен компактдиск, както
и справка съдимост за подсъдимия от Бюро „Съдимост“ при Районен съд
Пазарджик.
2
Пристъпи се към разпит на св. М..
СВ. М.: Знам за случая. Посетихме адреса за възникнал скандал с
колегата С. на адреса в гр. С.. Имаше спор в дома в който живеят и двете
страни. Аз вътре не съм влизал. Ставаше въпрос за косене на трева и е
възникнал спор между тях за косенето, затова съставихме предупредителни
протоколи за напред да не се саморазправят. Там на адреса беше подсъдимия,
неговата майка, тъжителката и съпругът и. Аз конкретно разговарях с
подсъдимия и с майка му и на тях написах протоколи. Това беше пред дома,
пред входа. Не е ставало въпрос, че тъжителката е бита. Е. Д. аз я видях, не
мога да кажа дали е била изплашена. Колегата влиза вътре, аз не съм влизал
вътре в дома.
В залата влиза св.С..
Пристъпи се към разпит на св. С..
СВ. С.: Знам за случая. Някакъв сигнал имаше за двор. 2-3 пъти ходим
там за това, че единия косил тревата. И двете страни бяха изнервени /св. сочи
тъжителката, подсъдимия и майка му/. Предупредихме ги да не се
саморазправят. Ние погледнахме в двора и не установихме нищо необичайно.
И с двете страни говорихме, тъжителката беше там. Тя не се е оплакала е
била бита, нямаше по нея следи от нараняване и не е била притеснена по
някакъв начин. Не си спомням точно какво беше. Не съм установил данни за
извършено престъпление.
В залата влиза св. Т. Д..
Съдът разяснява на св. разпоредбата на чл. 119 и чл. 121 от НПК.
СВ. Д.: Желая да бъда свидетел.
Пристъпи се към разпит на св. Д..
СВ.Д.: Знам за случая. Още от 7-ми, преди 9-ти имаше събаряне на
плодовете от дърветата и след това нанесен бой на кучето ми-жена ми го е
видяла. На 9-ти имах пейки и столове отвън, които реших да мия в тревната
площ. Той /св. сочи подсъдимия/ беше отвън с косачката и я прибра вътре. Аз
в това време слагах пейките и столовете да ги измия в тревата и майка му
дойде и го насърчи да окоси от нас поддържаното място. Каза му да влезе да
окоси. Каза „местото не е негово и ние имаме право“- нещо такова. Чух майка
му да му казва да влезе да коси и аз застанах пред косачката. Майка му взе
3
столовете и започна да хвърля столовете на вън и даже взе да твърди, че са
нейни тия предмети. При дърпането на столовете и пейката нанесе- понеже
жена ми беше между нас и се беше хванала за косачката и нанесе удари. Аз
бях застанал пред косачка и той я буташе в мен. Моята съпруга чу, че има
разправия и аз я извиках, за да няма после лъжи и че е имало насилие от моя
страна, защото това се случва за 2-ри път. Когато дойде съпругата ми
подсъдимия държеше косачката и с нея ме буташе мен. Нейната ръка беше на
дясната ръчка на косачката и му казваше да престане. С една от ръцете
държеше косачката. В момента в който майка му започна да хвърля
столовете, за да ги изнася от тревната площ и аз ги взех да не ги дърпа- не
може да хвърля моите вещи и в това време Г. нанасяше на съпругата ми удари
в рамото. С дясната ръка сигурно. В рамото я удари, поне два пъти. Оказа се
после, че имаше синьо и на двете ръце. С едната ръка държеше косачката, а с
другата я удряше. След като майка му изхвърли столовете аз и казах, че ще се
обадя на тел. 112 и той окоси. Съпругата ми аз я отдръпнах. След като я удари
окоси цялото място. И тогава аз звъннах на тел. 112. Полицаите дойдоха и
майка му каза „пишете мен“, но нашето оплакването беше повече към него.
Бяхме отвън с полицаите до едно място при една саксия и те прецениха, че
там е и тяхна собственост и те да го ползват. Не е имало обиди и заплахи.
Подписахме протокол като дойдоха полицаите, които беше съставен и на мен
и на тях двамата. Моята съпруга не се оплака пред полицаите, че е била
удряна. Първо преценихме, че трябва да се обадим на адвоката. Полицаите ни
съветваха да се разберем като хората, защото идват няколко пъти. На
полицаите казахме, че се занимаваме с едни и същи щуротии и сме в
непрекъснат конфликт. После като дойде племенницата си говорихме
нормално. Той говореше, че е единствен наследник и аз да се откажа от
наследство. Те не разбраха, че се обадих втори път на тел. 112, за да се
прекрати това нещо и бях тръгнал към магазина и си бях взел едно кафе. В 8
без 20 вечерта. Полицаите не дойдоха втори път и ми направиха забележка да
си говорим пред съда. Те не могат да решат и да се разберем. Ние затова
подадохме жалбата. Тя беше със синини на другия ден вечерта. Питах я дали
са от Г., каза „да“. Аз не очаквах, че са били толкова силни ударите. Тя от
тогава е в депресия. В дясното и в лявото рамо имаше синьо. В съдебна
медицина като отидохме едната синка беше избледняла и снима само едната.
В петък беше случката, после събота и неделя почивка. В понеделник не си
4
спомням точно, мисля, че ги нямаше след обяда. Моят палец реших да не го
снимам. Оплакваше се от болки жената най-малко 10 дни. Бълнуваше „ не ме
удряй“ и не смее да излезе да нахрани зайците, когато Г. си е в къщи. В
лицето удари не е имало. Жена ми не добре. Ходи по санаториуми и по
болници. Разказваше как била станала лека жена и затова я нямало в къщи.
Това винаги съм го премълчавал. Аз застанах пред косачката и той я бутна в
мен в десния ми крак. Казах му „Г. престани, защото ще ме порежеш“. След
това извиках жена ми, защото знам, че ще се заформи конфликт. Тя дойде
при нас. Застана между мен, него и майка му- бяхме в триъгълник. На
съдебен лекар отидохме след 5 дни. Те синините седяха още 10 дни. Петък
вечерта се случи, събота- неделя са почивни дни. В понеделник я нямаше
лекарката и на следващия ден отидохме. На 14-ти отидохме. Делото, което е
тук в РС Пазарджик за защита от домашно насилие срещу мен е във връзка с
този инцидент. Първото дело преди една година пак се заформи по същия
начин.
В 14,00 Ч. СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ДАВА ПОЧИВКА.
Заседанието продължава в 14,25 часа при същите страни.
В залата влиза св.Д..
Съдът разяснява на св. разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК.
СВ. Д.: Желая да бъда свидетел.
Пристъпи се към разпит на св.Д..
СВ. Д.: Знам за случая. Върнах се от работа за въпросното място, което
преди това пак сме имали домашно насилие между съпруга му и мен всичко
се случва. Когато се върнах от работа Т. миеше пейките и столовете пред
входа на новата къща. Там имаме саксии наредени по двора, които трябваше
да махна, за да може сина да окоси въпросното място. И Т. коси и ние косим
това място. Сина ми започна да коси и аз да му помогна за саксиите и дойде
Т. срещу нас започна да вика, да псува, че щял да ни трепе. Псуваше ни,
защото сме писнали да косим мястото. Каза “ вие нарушихте спогодбата“,
затова, че косите моето място. Аз го питам „това твое място ли е-всичко е
общо“. Той ми каза „ вие ще видите сега“ и започна да се сили срещу мен да
5
ни трепе със сина ми „аз ще ви утрепя и ще ви изгоня от тази къща, вие
нямате място да живеете.“ Започна да пренася столовете и пейките да ги
слага на мястото. Аз ги отмествам, той ги слага, за да ни пречи и да не косим.
Отиде и извика съпругата му Е. и тя дойде. Започна да се бута в сина ми в
косачката. Може би искаше да се нарани. Странично се бутна в него. Т.
извика полицаите да дойдат. Те дойдоха и ни написаха протоколи. При
бутането на Е. в сина ми той си продължи да коси, удари не и е нанасял. Аз си
местих столовете и пейките. Тя се бутна в него и се отмести. Бутна се с
лявото рамо мисля и после се махна. Не е казала нищо и се отмести. Т. извика
полиция и те дойдоха и написаха протокол. Тогава сина ми спря косачката и
излязохме отвън при полицейската кола. Написаха ни протокол, за да се
прекрати спора. Е. беше там, но нищо не каза за никакви удари, защото това
не е вярно, как може да го каже? Тръгнаха си полицаите и дойде моята
дъщеря. Ние и казахме за случилото се. Т. започна и с нея да се кара пред
децата, което не е дин път го е правил. Имало е много случаи. След това
извика пак полиция, но те не дойдоха. Мина време и се прекрати спора.
Всичко това беше. Аз веднага се обадих на адвоката още по време на спора.
То беше в петък на 9-ти С.. В понеделник дойдохме при адвоката и пуснахме
молбата за домашно насилие. Един път мина домашно насилие, сега 2-ри път.
След случилото се на 09.09, на третия ден Е. тя отиде в магазина да си купи
цигари и алкохол.
В залата влиза св. И.а.
Съдът разяснява на св. разпоредбите на чл. 119 и чл. 121 от НПК.
Св.И.а: Желая да бъда свидетел.
Пристъпи се към разпит на св. И.а.
СВ.И.А: Знам за случая. Аз отидох след като си бяха тръгнали
полицаите. Г-н Д. нападна и мен. Започна да обижда и мен, че нямам право да
съм там. Всеки път ме обижда пред децата ми. Започнаха брат ми и майка ми
да ми казват какво е станало. Той излезе и запозна да казва, че това място е
негово и аз също нямам право да ходя вътре. Аз му казах да престане, защото
аз не искам всеки път децата да са свидетели на това. Е. Д. беше в страни
когато аз отидох. Нормално изглеждаше, както всеки път. Не са споменавали
майка ми и брат ми да е имало бой. Само ми казаха за поредния скандал за
мястото за мястото, не са ми казали за бой. Казаха, че Т. ги е нападал, както
6
всеки път. Не физически, а с думи. След 9-ти, след 2-3 дни видях Е. и тя
изглеждаше нормално, беше тръгнала до магазина.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на приложения диск от
Национална система Кърджали -112.
ПОСТАВИ се диска в четеца на компютъра.
УСТАНОВИХА се два аудио файла.
ПРИСТЪПИ към изслушване на същите.
АДВ. Б.: Нямаме искания, моля да се приключи делото.
АДВ. М.: Нямаме искания. Представям договор за правна защита и
съдействие.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Б.: Уважаеми господин Председател, ще Ви моля да признаете за
виновен подсъдимия в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление,
както и да го осъдите да заплати гражданския иск в предявения и справедлив
размер. Безспорно е от всички доказателства, които са събрани по делото,
както и от свидетелските показания, че е възникнал спор. Първо има
конфликт в цялата къща, която обитават и подсъдимия и пострадалата. Този
конфликт е ескалирал. Единия тръгнал да си мие градинската мебел,
подсъдимия Г. тръгнал да коси и е възникнала ситуация в която са се
намесили пострадалата Е. и майката на Г. и в тази ситуация подсъдимия е
нанесъл няколко удара по тялото и най-вече в рамената на Е. Д.. Може би не
са възприели тези удари, но е явно едно безспорно доказателство, каквото е
съдебно-медицинското удостоверение, че има кръвонасядания по рамото.
Жената я видяхте и Вие в съдебната зала, че е крехка и слаба, едва ходеща и
тялото и не би издържало на по-големи удари, а съответно Г. Д. цЕ.сочено я е
удрял и блъскал по рамената, както каза и съпругът и Т. Д.. В следствие на
7
тези удари тя е получили и тези наранявания. Считам, че безспорно е
доказано извършването на престъплението и извършителя и ще Ви моля да го
признаете за виновен. Моля да му присъдите и разноските по делото.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател считам, че от така събраните
в хода на съдебното следствие доказателства не се доказа, че подзащитният
ми Г. Д. е извършил вмененото му престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Предвид акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес,
моля да го отхвърлите като неоснователен. Анализа на доказателствените
средства и доказателствата води до извода, че тъжителката не успя да докаже
по несъмнен и категоричен начин повдигнато от нея частно обвинение.
Считам на първо място свидетелските показания на Т. Д. са противоречиви и
непоследователни и не следва да се дава достоверност на тях. Свидетелят е
заинтересован предвид това, че е съпруг на тъжителката и показанията му не
се подкрепят от останалите доказателства по делото. В това число и от
съдебно-медицинското удостоверение, поради което не следва да им се дава
вяра. В тъжбата, тъжителката е заявила, че Г. Д. е започнал да я удря с
юмруци по тялото и да я блъска. Тя твърди, че е имало удари с юмрук по
тялото. В съдебно-медицинското удостоверение, 5 дни след инцидента е
констатирано единствено мораво кръвонасядане с размери 3x3 см. в горна
трета на мишницата по външната повърхност. Д-р П. не е констатирал
никакви други белези или кръвонасядания по други части на тялото в
следствие на твърдените от тъжителката удари. В съдебно-медицинското
удостоверение кръвонасядането е посочено че, е мораво на цвят. Това е
характерен цвят на кръвонасяданията в началния им етап. Съгласно учебник
по съдебна медицина на И. П. и С.Р. на стр. 44 е записано, че в началото на
кръвонасяданията е червеникаво-синкав, което е близко до моравия цвят.
След 3-5 дни преминава в кафеникав. Към 4-6 ден става зеленикав, а след 8-
12 дни и повече жълтеникав, след което кръвонасяданията постепенно
избледняват и изчезват. Моравото кръвонасядане на тъжителката отговаря да
е получено 2-3 дни преди освидетелстването й от д-р П., а не 5 дни след
случилото се на ... г., поради това считам, че не следва да се дава
достоверност на съдебно-медицинското удостоверение, за това, че
тъжителката е освидетелствана 5 дни след случилото се. Вяра следва да се
даде на показанията на св.П. Д., която заяви, че тъжителката сама се е бутнала
в Г. Д. и заедно с Т. Д. са провокирали случилото се. Показанията на
8
полицейските служители, които са незаинтересовани и обективни считам за
достоверни. Те и двамата заявиха, че при пристигането на място не са
установили някой от лицата да се оплаква от нанесени вреди по него. Самата
Е. Д. не е споменала нищо за удари или бутане от подзащитният ми. Тя не е
изглеждала нито изплашена, нито притеснена- така споделиха полицейските
служители пред нас. В подадения сигнал на тел.112, Т. Д. нейният съпруг не
съобщава за нанесени удари, като основание за пристигането на полицейските
служители на място, а споменава за нарушена спогодба. В тази връзка няма
нито една дума за нанесени удари от страна на подзащитният ми спрямо Е. Д.,
а това е нелогично, тъй като непосредствените впечатления са най-обективни
и достоверни, а именно в този телефонен разговор Т. Д. не споменава за
такива. Нелогично е в днешното с.з. след толкова време той да си спомни за
двата удара, насени от подзащитният ми спрямо Е., а непосредствено след
случилото се и при подаденият на тел. 112 сигнал да не спомене нито една
дума- както в първият, така и във вторият разговор. Относно предявения
граждански иск считам, че акцесорния характер на гражданския иск в
наказателния процес обуславя неговата зависимост от решението за
въпросите, свързани с повдигнатото обвинение, поради което той следва
неговата съдба. Съгласно Решение № 217 на 3-то НО на ВКС от 18.05.2011 г.,
когато подсъдимия бъде оправдан предявената гражданска правна-претенция
следва да бъде отхвърлена. Моля да постановите оправдателна присъда с
която да признаете подзащитният ми Г. Д. за невинен и да отхвърлите така
предявеният граждански иск. Моля да осъдите тъжителката да заплати
направените по делото разноски на доверителят ми.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Предният път това,
което добавих то се знае, че той я викна. Тя дойде, бута се, дръпна се на
страни и се прибраха. Аз го казах какво е. Това е. Провокираха едва ли не
нещо да стане. Другото, което е, това не е вярно. 2-3 дни след това тя си ходи
до магазина, взима си цигари и алкохол. Кварталния знае на гр. С.-казахме му
в кой магазин ходи. Направиха и провокираха да стане нещо, което не можа
да ги огрее. Това, което казва за пейките не е вярно, защото те не са били на
това място. Те бяха отвън.
9
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Аз не съм виновен. Искам да бъда
оправдан.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, обяви
същата на страните и разясни сроковете за нейното обжалване.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 15,20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10