Р Е Ш
Е Н И Е
№ 167
гр.***,
10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5377 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № 58, чрез представляващия – Х.П., против Наказателно постановление
№ 43655-F449509/07.05.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие
с материалния закон. Посочва се, че в конкретния случай дневният отчет не е бил
разпечатан поради техническа причина, стоящи извън волята на дружеството.
Застъпва се, че въпреки това – на следващия ден, след отстраняване на проблема, дневният отчет е бил принтиран. Твърди
се, че в хода на производството са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, като издадените АУАН и НП не съответстват на законовите
изисквания. Под евентуалност се иска приложение на чл. 28 ЗАНН, като се
развиват подробни съображения в подкрепа на тази теза.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя – Х.П.,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че към момента
фискалните устройство автоматично генерират дневен финансов отчет, както и че
реално фискът не е бил ощетен по никакъв начин.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Тодорова, която оспорва
жалбата. Обобщава, че нарушението е доказано по безспорен начин, поради което и
пледира за потвърждаването на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.8, НП е връчено на
упълномощено лице на 22.10.2019г., а жалбата е депозирана на 28.10.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 20.11.2018г. в 12.17 часа св. М.А. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – магазин за хранителни стоки „***“, находящ се в гр. ***, ул. „***“ №
58, стопанисван от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката
констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „Datecs FP-2000 KL”
с ИН на ФУ № DT547446.
Св. А. проверила Книгата за дневни финансови отчети в обекта, като съпоставила
данните от нея с извадените КЛЕН, при което констатирала, че на 25.10.2018г. не
е бил изведен дневен финансов отчет. Свидетелката преценила, че с това си
поведение дружеството не е изпълнило задължението си за всеки работен ден, в
който са се извършвали продажби да принтира дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен
протокол с № 0265029/20.11.2018г., като представител на дружеството бил поканен
да се яви в ТД на НАП – ***.
На 28.11.2018г. в ТД на НАП-*** се явил пълномощник,
като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F449509/28.11.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4
от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на пълномощника,
който го подписал и получил копие от него, посочвайки че възражения ще бъдат
представени в срок. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН били депозирани писмени
възражения (л.31-32), в които било посочено, че през деня е имало технически
проблем с фискалните устройства, който не е позволил генерирането на дневен
финансов отчет, както и че отчетът е бил принтиран в началото на следващия ден,
когато проблемът е бил отстранен.
Въз основа на АУАН на 07.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган не дал вяра на
изложеното във възражението, а също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради следните причини.
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 2018г.) – лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ИАСУТД, няма задължение за отпечатване на дневен финансов отчет. Очевидно към датата на нарушението законът в вменявал задължение на търговеца да отпечата пълен дневен финансов за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Няма никакъв спор, че за 25.10.2018г. такъв няма отпечатан. Единственият спор се съсредоточава, около това дали в случая неотпечатването на дневния отчет влече административнонаказателна отговорност за дружеството или не.
В тази връзка съдът следва да анализира причините, довели до неотпечатване на отчета. Видно от писмото на фирмата поддържаща фискалните устройства (л.33) – това се дължи на технически проблем: „касите са минали в локален режим, заради което е било невъзможно операторът да направи „Z”отчет и същият е бил направен на следващия ден след приключване на работа на търговския обект“. Вярно е, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, но вярно е също така, че това не означава, че всеки път когато се констатира настъпването на противоправен резултат, без оглед причините за това, дружеството следва да носи отговорност. В конкретния случай единствената причина, поради която не е могло да се изведе дневен отчет, е внезапно настъпила техническа повреда,която стои извън волята и извън възможностите на санкционирания субект. Очевидно че, операторът е искал да изпълни задължението си и да извади отчет, но това е било невъзможно по техническа причина. При това положение, съдът счита, че няма как дружеството да бъде санкционирано заради форсмажорни обстоятелства, които въпреки желанието му – не е имало как да отбегне. Поради това настоящият състав счита, че конкретното нарушение не може да се разглежда като резултат от неправомерно бездействие на задължения субект, а по-скоро като независеща от него техническа причина, поради което и не следва търговецът да носи отговорност за това.
На следващо място,съдът счита, че дори горната теза да не се възприеме, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Дори да се приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Не следва да се подминава, че търговецът е искал да принтира отчета, но не е могъл поради техническа причина, а не поради неправомерно бездействие. Не следва да се отминава и че на следващия ден - след отстраняване на проблема – дневният отчет е бил принтира – т.е. касае се за минимално забавяне, от което не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска. Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява.
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
Следва да се подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 г. Видно от изявленията на представителя на дружеството-жалбоподател в съдебното заседание – към момента фискалните устройства в обекта подават автоматично данни за дневния отчет към НАП – т.е. дружеството е изпълнило задължението си да преведе ФУ в съответствие с нормата на чл. 39, ал.1 от Наредбата. Това твърдение не е оборено от АНО по никакъв начин, поради което и съдът няма причина да не му се довери. С оглед горното съдът приема, че за дружеството вече не съществува задължение за принтиране на дневен финансов отчет (което така или иначе ще настъпи на 31.03.2020г., дори и ФУ към момента да не разполагат с такава автоматична функция), поради което и е налице по-благоприятен закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 39, ал. 1 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да отпечатва дневни отчети, ако използваните ФУ притежават съответната функция за автоматично генериране на отчета (както е в случая). Щом е последвал по-благоприятен закон, който води до отпадане на задължението на дружеството – по силата на чл. 3, ал.2 ЗАНН съдът е длъжен да приложи именно него, което е и допълнителен довод за несъставомерност на извършеното.
При така
установените обстоятелства следва извод, че извършеното от жалбоподателя деяние
не осъществява състав на административно нарушение. По тази причина
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43655-F449509/07.05.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.