№ 222
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500879 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Н. А. Г. срещу Решение №
130 от 05.08.2024 г., постановено по гр. д. № 491/2024 г. по описа на РС – С., с
което на основание чл. 150 СК е изменена дължимата от жалбоподателя
издръжка за непълнолетното му дете – Н. Н. Г., като размерът й е увеличен от
200 лева месечно на 350 лева месечно.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност
незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното съдебно решение.
Намира, че районният съд е направил неправилна оценка на финансовите му
възможности, приемайки, че е в състояние да заплаща издръжка в размер на
350 лв. месечно. Изтъква, че е в невъзможност да заплаща така определения
размер на издръжката, като в тази връзка районният съд не отчел
обстоятелството, че жалбоподателят е инвалидизиран и всеки месец заплаща
по около 354 лв. за рехабилитация, която му е нужна, за да може да поддържа
нормални жизнени функции. Сочи се още, че възникналите допълнителни
разходи за спортни мероприятия и уроци по математика не са необходими за
задоволяване на жизненоважни потребности на детето, а са един „лукс“, за
който не би следвало да му се вменява задължение за заплащането им.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
нов въззивен акт по същество на спора, с който предявеният иск за увеличение
на издръжката да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна е депозиран отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
1
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което
не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително
предявения такъв.
ІІІ. По същество
Решението на районният съд е правилно. Настоящият съдебен състав
споделя изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и препраща към
тях на основание чл. 272 ГПК. В допълнение, както и в отговор на наведените
във въззивната жалба доводи, съдът взе предвид следните съображения:
Предявеният иск е с правно оснвоание чл. 150 СК.
Във въззивното производство безспорни са обстоятелствата, че родители
на детето – Н. Н. Г., родено на 09.03.2010 г., са Д.Л.С. и Н. А. Г.. Родителските
права и задължения по отношение на детето Н. са предоставени на майка му.
Не е спорно и обстоятелството, че първоначално отношенията межу
страните са били уредени със съдебна спогодба по гр.д. № 436/2021 г. на РС –
С., с която бащата Н. А. Г. се е задължил да заплаща на малолетното дете Н. Н.
Г., чрез неговата майка и законен представител Д.Л.С. месечна издръжка в
размер на 200 лева.
Следователно, жалбоподателят е задължен да осигурява издръжка на
въззиваемия.
Спорен е въпросът за размера на издръжката.
Основен критерий за определяне на справедливото количествено
измерение на задължението за издръжка е закрепен в разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата. С
Постановление № 359 на МС от 23.10.2024 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната (обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г., в
сила от 01.01.2025 г.), този размер е определен на 1 077 лв., считано от
2
01.01.2025 г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 269,25
лв. и не може да бъде определен под тази граница.
Във въззивната жалба са наведени доводи за несъобразяване на
обжалваното решение с нуждите и потребностите на детето, както и с
имущественото състояние на дължащия издръжката родител, които доводи са
по принцип релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 1 СК, доколкото
конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се
определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава,
но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се
търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни
обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС
№ 5 от 16.XI.1970 г. Отношение към процесния казус има и т. 19 от ППВС №
5 от 16.XI.1970 г., тъй като решаваща предпоставка за изменение на
издръжката е трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Анализирайки тези доводи при съобразяване с относимите нормативни
разпоредби и задължителната съдебна практика, съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че районният съд не бил взел
предвид реалните нужди на детето, както и че жизненоважните разходи за
детето не били нараснали. В частта от мотивите на обжалваното решение,
касаеща потребностите на правоимащото лице, преценени съобразно т. 4 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., районният съд правилно е взел предвид
промяната на нуждите на детето, с оглед неговото израстване и обичайните
такива за дете на неговата възраст, отчитайки това обстоятелство като фактор
за увеличаване на размера на издръжката. С израстването на децата обективно
се увеличават разходите за задоволяване на техните материални, духовни и
образователни потребности, дори без да е необходимо да се представят
доказателства за това. В случая възрастта на детето е училищна, което по
подразбиране налага разходи за обучение и учебни пособия. Наистина,
специфични или изключителни нужди и потребности на детето Н. по смисъла
на чл. 143, ал. 4 СК не се твърдят и не се доказват по делото, поради което
такива не може да се презюмират, но са събрани писмени и гласни
доказателства за негови трайни извънкласни занимания (посещава уроци по
математика и участва на спортни състезания по биатлон, а като ученик в
спортното училище „Н.В.“ в гр.С. посещава и училищните летни лагери),
които изискват допълнителни регулярни разходи.
Ноторен е и фактът, че с течение на времето жизненият стандарт в
страната се повишава, което предполага увеличаване на разходите за неговото
поддържане, без това да надхвърля релевираните от жалбоподателя
„обикновени условия на живот“. Последният размер от 200 лв. на дължимата
от жалбоподателя издръжка е бил определен меджу страните през 2021 г., т.е.
преди повече от 4 години преди настоящото производство.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че доходите му са
недостатъчни за покриване на увеличения размер на издръжката. Съгласно т. 5
от цитираното по-горе ППВС, възможността на задълженото лице да
предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и
квалификация. В конкретния случай не са ангажирани доказателства за
3
образованието и квалификацията на жалбоподателя, но от Удостоверение изх.
№ 01-05 от 31.05.2024 г. за трудовото възнаграждение на ответника от
работодателя му „И.Б.“ ЕООД, се установява, че същият е трудово ангажиран,
като липсват данни за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Не е без значение фактът, че жалбоподателят през 1994 г. е бил с призната
временна неработоспособност поради пълна или частична травматична
ампутация на ръката и дланта. Видно обаче от самото Експертно решение на
ТЕЛК № 3150 от 02.12.1994 г. е, че същият не е нетрудоспособен, а напротив
дори получава допълнителен доход от пенсия, който съобразно приложеното
по делото Удостоверение от НОИ за получен доход от пенсия е в размер от по
549,19 лв месечно, който размер е достатъчен за покриване на разходите му за
рехабилитация.
Друг релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на
издръжката е, че майката на въззиваемия е също задължено за неговата
издръжка лице. От друга страна, обаче страните не спорят, че детето Н. живее
при майка си. Поради това съдът намира, че освен парична издръжка, тя
реално осигурява и непосредствените ежедневни грижи по неговото
отглеждане и възпитание, които са неоценими в пари. Съобразяването с този
фактор по принцип обуславя задължение на жалбоподателя да осигурява по-
голяма част от необходимата парична издръжка на въззиваемия.
Други доводи не са изложени във въззивната жалба, поради което съдът
не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.
При тези данни съдът намира, че в случая е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания и издръжката следва да бъде опредЕ. в
размер, близък до минималния, но все пак не равен на него, с оглед
цялостното отглеждане на детето от майката, допълнителните разходи за
неговите извънкласни занимания, както и факта, че жалбоподателят е трудово
ангажиран и това предполага възможност да реализира месечен доход поне в
минимален размер, както и обстоятелството, че същият освен твъдово
възнаграждение получава и допълнителен доход от пенсия.
С оглед гореизложеното и при преценка на справедливия баланс и
съразмерност между нуждите на детето и възможностите на родителя, съдът
намира, че размерът на издръжката (който при това надхвърля с около 30% -
минималния такъв съгласно чл. 142, ал. 2 СК) е определен правилно от
районния съд.
По тези съображения, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл искане,
въззиваемият има право на разноски за въззивното производство, каквито се
установяват в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение (л. 37 от делото).
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130 от 05.08.2024 г., постановено по гр. д.
№ 491/2024 г. по описа на РС – С., с което на основание чл. 150 СК размерът
4
на месечната издръжка, дължима от Н. А. Г. с ЕГН *** на непълнолетният му
син Н. Н. Г. с ЕГН **********, е увеличен от 200 лв. месечно на 350 лв.
месечно, а Н. А. Г. с ЕГН: *** е осъден да заплаща на сина си Н. Н. Г. така
увеличения месечен размер на издръжката, считано от 26.04.2024 г. – датата
на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА Н. А. Г. с ЕГН *** да заплати на Н. Н. Г. с ЕГН **********
сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5