Присъда по дело №4633/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към присъда по НОХД N 4633 по описа за 2024 год. на Варненския районен
съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ш. К. А., за
това , че:
На 19.12.2022 г. в с. Близнаци, обл. Варненска отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 6000 лева и 1 бр. черно портмоне на стойност 18 лева,
всичко на обща стойност 6018 /шест хиляди и осемнадесет/ лева, от владението на И.
Б. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 194 ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от И. Б. Н. срещу подс. Ш. А. за сумата от 6018 /шест
хиляди и осемнадесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на Н.
имуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинение по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателно
изплащане на сумата.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия А.. Излага становище, че в хода на съдебното следствие
са събрани достатъчно категорични доказателства за неговата вина. Пледира да се
кредитират изцяло показанията на пострадалата Н. и на свидетелката К., както и
заключенията на изготвените по делото експертизи. Сочи , че дактилоскопната
експертиза установява оставената следа от ръката на подсъдимия от вътрешната част
на прозореца, а иззетата биологична проба от намерената на местопрестъплението
ръкавица доказва, че посочената вещ принадлежи на подсъдимия. Излага становище,
че обясненията на подсъдимия представляват защитна теза, неподкрепена от
доказателствата по делото. Представителят на ВРП пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“,
което същият да изтърпи ефективно.
Повереникът на гражданския ищец Н. адресира до съда искане подсъдимият Ш.
А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Претендира уважаване
на предявения граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 6018
лева, причинени от процесното деяние, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане в полза на
Н. на сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Ш. – адв. Н. излага
становище, че в хода на съдебното производство единственият доказан по делото факт
е, че подс. А. е влязъл в жилището на подс. Б., който същият е признал и в хода на
обясненията си. Излага становище, че не е безспорно установено, че в дома на Н. в
наличен в спалнята гардероб е съхранявана сума от 6000 лева. Твърди, че е
констатирано противоречие досежно конкретната сума между гласните доказателства,
приобщени чрез разпита на пострадалата и свид. К. и възпроизведения в съдебно
заседание аудиофайл, съдържащ се в изпратения компактдиск от Дирекция
„Национална система – 112“, като в последния, подалото сигнала лице сочи сумата от
5000 лева. С оглед на изложеното,формира извода, че наличието на подобна сума и
1

нейното отнемане почива на предположение, поради което следва съдът да постанови
оправдателна присъда по отношение на подс. А..
В хода на съдебното производство подсъдимият не се признава за виновен.
Същият се възползва от правото си да даде обяснения във връзка с повдигнатото му
обвинение като заявява, че е влязъл в жилището на пострадалата Н. на процесната дата
през прозореца с цел отнемане на вещи, но не е намерил такива и е напуснал дома й.
Същият не се възползва от правото си на последва дума.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През мес. декември 2022 г. пострадалата И. Б. Н. живеела сама в къща,
находяща се на адрес с. ***. В двора, прилежащ към къщата, се влизало през метална
входна врата. Имотът бил ограден с мрежа и бетонни колове, като в задната част на
двора оградата била ниска.
Няколко години преди мес. декември 2022 г. Н. започнала да спестява парични
суми в черно дамско портмоне, подарено й от внучката й – свид. Ц. К.. Паричните
средства, които спестявала били от рентата и пенсията й, в банкноти от 50 и 100 лева.
Към 19.12.2022 г. спестената от Н. сума в портмонето била в размер на 6000 лева, като
същото пострадалата съхранявала под дрехите на един от рафтовете в гардероб с три
крила, находящ се в една от стаите в къщата.
На 19.12.2022 г. свид. Н. оставила на маса, в едно от помещенията в къщата,
картон с 15 бр. яйца и два стека с по 10 бр. пакети захар от 1 кг. На посочената дата в
едно от помещение в имота се намирали и 1 бр. медна пръскачка със зелени дръжки,
разклонител с четири гнезда и бял кабел и синьо-черна пароструйка, марка „Еinhell“,
модел ВТ-НР 1435.
Около обяд на посочената дата, свид. Н. решила да отиде до магазин, находящ
се в с. Близнаци. Излизайки от дома си, тя затворила входната врата на къщата, без да
я заключва, но заключила портата, осигуряваща достъп до двора.
Междувременно, подс. А. живущ в с. Детелина, обл. Варна, отишъл до с.
Близнаци с намерение да отнеме вещи от нечий имот. По време на отсъствието на
свид. Н., същият влязъл в двора й по неустановен по делото начин и проникнал в
къщата през отключената входна врата. Същият се насочил към гардероба, съборил
част от намиращите се в него дрехи и разхвърлял други, вследствие на което намерил
съхраняваното там от Н. портмоне със сумата от 6000 лева и го взел. Решил да отнеме
и други, находящи се в жилището вещи. За целта отворил едно от крилата на
прозореца на къщата, намиращо се в близост до описаната по-горе маса и оставил
картона с яйцата от външната страна на перваза, а двата стека със захар сложил от
външната страна на къщата на земята под прозореца. След това намерил
съхраняваните в жилището на Н. 1 бр. медна пръскачка със зелени дръжки,
разклонител с четири гнезда и бял кабел и синьо-черна пароструйка, марка „Еinhell“ и
също ги изнесъл от къщата. Пръскачката оставил на земята близо до захарта, а
разклонителя и пароструйката сложил на земята вдясно от прозореца, приготвяйки ги
за отнемане.
Междувременно същият напуснал имота с портмонето и съдържащата се в него
сума, без да вземе приготвените за отнемане вещи поради неустановени по делото
причини. Преди да напусне имота, подс. А. изпуснал на земята чифт работни бели
2

ръкавици от плат със сини гумирани длани и пръсти, които ползвал докато извършва
деянието.
Когато се върнала от магазина, свид. Н. забелязала отворения прозорец и
изнесените извън къщата вещи, а като влязла в дома си възприела отворения гардероб
и разхвърляните и съборени дрехи. Проверила съдържанието на гардероба и
установила, че от същия липсва съхраняваното от нея на един от рафтовете портмоне
със сумата от 6000 лева. Жената се притеснила, звъннала на внучката си свид. К. и й
заявила, че са я обрали, като й е взето портмонето със съответната сума.
Впоследствие, неустановена по делото близка родственица на Н., подала сигнал
за инцидента на тел. 112 от телефонен номер **********.
По случая, на основание чл. 212 ал. 2 от НПК, е започнато ДП № *** г. по
описа на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествието.
В хода на проведения оглед на имота на Н. са иззети следи и веществени
доказателства, както следва: обтривка за биологично изследване /ДНК/ от дръжката на
отваряемото крило на „PVC“ прозореца; чифт бели ръкавици с гумирани пръсти, сини
на цвят; дактилоскопна следа № 1 от вътрешната страна на отваряемото крило, на
около 20 см от дръжката на „PVC“ прозореца; дактилоскопни следи № 2, № 3 и № 4 от
вътрешната страна на касата на отваряемото крило на „PVC“ прозореца от долната
страна.
В хода на разследването е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която се установява, че стойността на процесното портмоне,
съдържащо отнетата сума, е в размер на 18 /осемнадесет/ лева.
По делото е изготвена дактилоскопна експертиза, в заключението на която е
обективиран извода, че дактилоскопна следа № 3 е оставена от ляв показалец , ляв
среден пръст и ляв безимен пръст на подс. Ш. А..
Видно от заключението на изготвената по делото ДНК експертиза, при
изследването на иззетите с протокола за оглед чифт бели ръкавици с гумирани длани и
пръсти, е определен ДНК профил, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на Ш.
К. А..
Подс. Ш. К. А. е роден на *** г. в гр. Варна, живущ в с. *** , българин,
български гражданин, с начално образование, женен, не работи, осъждан, с
ЕГН:**********.
По отношение на подс. Ш. А. има влезли в сила съдебни актове, както следва:
1/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 369/2011 г. по описа
на РС-Несебър, влязло в сила на 21.06.2011 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. с
чл. 194 ал.1, вр. с чл. 20 ал. 1, вр. с чл. 18 ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, извършено
на 04.10.2010 г., му е наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от задължителните
пробационни мерки за срок от шест месеца и пробационната мярка „включване в
програми за обществено въздействие“ за срок от шест месеца.
2/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 5605/2012 г. по
описа на РС-Варна, влязло в сила на 30.10.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4
пр. 1 и пр. 2 и т. 7, вр. с чл. 194 ал. 1 , вр. с чл. 20 ал. 2 , вр. с чл. 18 ал. 1, вр. с чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК, извършено на 14.12.2011 г., му е наложено наказание „Пробация“ в
съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок от осем месеца и
пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 6 от НК – безвъзмезден труд в полза на
3

обществото от 100 часа за срок от една година. Наказанието „Пробация“ е изтърпяно
на 12.07.2013 г.
3/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 6549/2012 г. по
описа на РС-Варна, влязло в сила на 07.03.2013 г., за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК, извършено в периода от 09.05.2012 г. до 11.08.2012 г., му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият е реабилитиран по горепосочените осъждания на основание чл.
88а ал.1 от НК, считано от 08.03.2021 г.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от
събраните в хода на съдебното производство доказателства – показанията на св. Н. и
свид. К., протоколът за оглед на местопроизшествие, заключенията по изготвените
съдебнооценителна експертиза, дактилоскопна експертиза и ДНК експертиза, писмо от
Национална система-112 с вх. № 105820-271/14.04.2025 г., аудиофайл с наименование
„*********.wav“, излъчен в съдебно заседание и справката за съдимост на
подсъдимия.
Съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че на посочената в обвинителния акт дата, подс. А. е влязъл в жилището
на свид. Н. като е отнел от нейно владение процесното портмоне със сумата от 6000
/шест хиляди/ лева. Относно присъствието на подсъдимия в жилището на Н. безспорно
свидетелстват изготвената дактилоскопна експертиза и ДНК експертиза. Наличието на
дактилоскопни следи на лицето по вътрешната част на прозореца в помещение в
къщата и присъствието във вътрешността на жилището на ползвана от същия
ръкавица, са факти, които по несъмнен начин свидетелстват, че подсъдимият е
пребивавал в имота в периода на краткото отсъствие на пострадалата, предвид и
твърдението на Н., че ръкавиците не са се намирали в къщата преди да тръгне да
пазарува.
С оглед показанията на свид. Н. /които съдът изцяло кредитира като достоверни
и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/, че
прозорецът на къщата не е бил отворен, а същата е оставила отключена входната врата
на дома си, съдът не съобрази твърденията на обвиняемия, че е влязъл в жилището
през прозореца, а възприе, че лицето е проникнало в къщата през отключената входна
врата-
Единствено като защитна теза, не кореспондираща на събрания доказателствен
материал, съдът оцени обясненията на подсъдимия, че е напуснал жилището на Н., тъй
като не е намерил вещи, които да отнеме. Видно от показанията на пострадалия и
протоколът за оглед на местопроизшествието, извън къщата в близост до прозореца са
се намирали изнесените от А. вещи, които същият е приготвил с намерение да отнеме.
Действително не е установена по безспорен начин причината, поради която лицето се
е отказал от намеренията си по отношение на тези вещи, като житейски логично и
достоверно е предположението, че след като е намерил съхраняваното в гардероба
портмоне със сумата от 6000 лева, подсъдимият е решил да се задоволи с посочената
находка. Доколкото въздействието му върху вещите, извън процесното портмоне, са
странични за обвинението, същото се оценява единствено като пряко доказателство
относно намерението, с което е действал подсъдимия при проникване в имота и
косвено доказателство в тази връзка за осъщественото присвоително действие по
4

отношение на инкриминирания предмет и съдържащата се в него сума. Същевременно
констатираното предположение относно отказът от присвоителното намерение върху
тези вещи, предвид ирелевантния им характер за обвинението, не влияе върху
обосноваността на последното.
Относно намерението за своене, с което подсъдимият е проникнал в имота на
свид. Н., свидетелстват и установените на местопроизшествието ръкавици, явно
ползвани от А. за прикриване на следите от престъпната дейност, част от които обаче
не е успял да заличи, предвид установените дактилоскопни следи от пръстите на
същия от вътрешната страна на прозореца в дома на пострадалата.
Като неоснователни съдът оцени доводите на защитника на подсъдимия за
недоказаност на обвинението по отношение на отнетото портмоне със съдържащата се
в него парична сума и конкретния й размер. По отношение на мястото на съхранението
на отнетите вещи, техния вид и размера на паричните средства, съдът изцяло
кредитира показанията на свид. Н., като констатира, че същите кореспондират на
събрания по делото доказателствен материал и се подкрепят от други непреки и
косвени доказателства. Като непреки гласни доказателства съответстващи на
твърденията на пострадалата, съдът съобрази възприятията на свид. К., която в
съдебно заседание възпроизвежда споделеното от Н. непосредствено след деянието, а
именно твърденията й, за отнетото имущество, неговия вид и размера на
съхраняваната в гардероба сума. Същевременно видно от разпита на внучката на
пострадалата, същата е била запозната с факта, че баба й има спестявания, които
съхранява в дома си, които гласни доказателства са съобразени като поредното косвено
доказателство подкрепящо изявленията на Н. досежно отнетата й сума. Като косвено
доказателство относно обвинителната теза съдът съобрази и протоколът за оглед,
видно от който именно в процесния гардероб са установени разхвърляни вещи, част от
които са се намирали на пода, явно вадени от подсъдимия при реализиране на
намерението му да установи ценни предмети, които да отнеме. Като непряко
доказателство досежно отнетата парична сума бе съобразен и излъчения в съдебно
заседание аудиофайл, който възпроизвежда съдържанието на подадения сигнал от
близко на пострадалата лице, неустановено по делото. Фактът на разминаване между
заявената в сигнала сума, а именно 5000 лева, съдът не съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение относно достоверността на заявения от Н. размер на същата,
като взе предвид възможната грешка при възприемане на информацията предадена по
телефона на подаващата сигнала.
С оглед на изложените доводи, съдът намери, че обвинението е доказано по
безспорен начин, като констатира, че с поведението си подс. Ш. К. А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като
на 19.12.2022 г. в с.Близнаци, обл. Варненска отнел чужди движими вещи - парична
сума в размер на 6000 лева и 1 бр. черно портмоне на стойност 18 лева, всичко на
обща стойност 6018 /шест хиляди и осемнадесет/ лева, от владението на И. Б. Н., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои .
От обективна страна, подсъдимият е прекъснал досегашната фактическа власт и
е установил своя собствена такава върху чуждите движими вещи. За извършването на
тези действия същият не е имал съгласието на владеещите вещите лица към момента
на инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си
действия прекъсва владението върху чуждата движима вещ и установява своя
5

фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещта – да се
разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно,
при форма на вината - пряк умисъл.Правната квалификация не се оспорва и от
страните по делото.
При определяне на наказанието на подсъдимия за осъщественото от същия
деяние, съдът оцени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на лицето, предвид настъпилата реабилитация. Като отегчаващ отговорността
на същия факт е взето предвид нарушаването неприкосновеността на частната
собственост при извършеното отнемане, което не е съставомерен признак на деянието.
Поради изложеното, като взе предвид, че престъплението е извършено от подс. А. при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът му
наложи наказание „Лишаване от свобода” между минималния и средния размер, а
именно – за срок от една година и шест месеца, като намери, че същото ще изпълни
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, доколкото
подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/ и от целите на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати без ефективното изтърпяване
на наказанието, съдът отложи изтърпяването на същото с изпитателен срок от три
години.
Относно предявения граждански иск от конституирания граждански ищец
в хода на съдебното производство:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В
хода на съдебното производство безспорно се установи, че гражданският ищец И. Н. е
претърпяла имуществени вреди в размера, до който претендира обезщетяването им,
както и че вредите са пряка и непосредствена последица от осъщественото от
подсъдимия деяние, което е извършил виновно, като щетите не са възстановени.
С оглед на изложеното, съдът намери, че гражданският ищец основателно
претендира репарации за обезвреда в претендирания размер от 6018 /шест хиляди и
осемнадесет/ лева, поради което уважи предявеният иск в пълен размер, както и
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху сумата по уважения
иск, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимия беше възложено да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
1018,33 /хиляда и осемнадесет 0,33/ лева, явяваща се направените в хода на
досъдебното производство деловодни разноски, както и да заплати по сметка на РС-
Варна сумата от 100 /сто/ лева, явяваща се минимална държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. А. да заплати на
гражданския ищец И. Б. направените по делото разноски от същата за адвокатско
възнаграждение в размер на 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лева.
6

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ ПРИ ВРС:
/АЛБЕНА СЛАВОВА/

7

Номер на акта:	142
Дата:	14 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия:	Албена Славова

Дело:	20243110204633
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 ноември 2024 г.

Присъда по дело №4633/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите