№ 13902
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110167169 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Т. А. Ц. твърди, че сключил с ответника Сдружение „**********“ договор
№ 1 от 01.12.2022 г, по който имал качеството изпълнител и се задължил срещу заплащане
на 59,46 лева на час да предоставя консултантски услуги според договореното –
разработване на ИТ системи, управление на разработените ИТ системи, проектни услуги –
въз връзка с проект на ответника от 31.10.2022 г. с клиент „*********“ ЕООД. Твърди, че е
изправна страна, като за периода от сключване на договора до м.05.2023 г. ответникът е
изпълнявал задълженията си, като му е заплащал дължимото възнаграждение. Изложени са
твърдения, че между страните не е била уговаряна форма за отчитане на свършената
ежемесечно работа, но ищецът в началото на всеки месец подавал към ответника писмен
отчет, в който посочвал броя на изработените през предходния месец часове. Сочи, че за
периода 01.12.2022 г. до 02.06.2023 г. всички отчети са били приети от ответника и е било
заплатено съответното възнаграждение, но на 30.06.2023 г. ищецът подал към ответника
отчет за свършената през м.06.2023 г. работа, като посочил, че е отработил 176 работни часа
на стойност 9419,52 лева. Ответникът не отговорил дали приема или не отчета и не изплатил
в срок до 20.07.2023 г. следващото му се възнаграждение. На 26.07.2023 г. ищецът изпратил
писмено искане с покана да се приеме отчетът, като с писмо от 27.07.2023 г. ответникът го
уведомил, че прекратява договора, без да се сочи причина за това. Ищецът поддържа, че
ответникът е получил плащане от клиента, чийто софтуер ищецът тествал, за извършената
от ищеца през м.юни 2023 г. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от 5000 лв., частична претенция при пълен глобален размер от
9419,52 лв., възнаграждение по чл. 3 от договор № 1 от 01.12.2022 г., дължимо за м.06.2023
г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба 21.08.2023 г. до
1
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Сдружение „**********“ оспорва иска по основание и размер.
Признава, че между страните е бил сключен процесният договор за услуги за срок от 12
месеца, по който ищецът следвало да осигурява софтуерно качество по проект на ответника
във връзка със споразумение за ИТ услуги от 01.11.2022 г., сключено между ответника и
„*********“ ЕООД. Твърди се, че ищецът следвало да извършва дейност по
идентифициране и коригиране на бъгове и грешки в приложения, т.е. проверка и тестване на
софтуерно качество на продукти. Възнаграждението било дължимо до 20-о число на месеца,
следващ съответния предходен календарен месец след представяне на отчет за извършената
дейност и реално отработените часове, декларация за осигурителен доход за отчетния месец
и подписване на двустранен констативен протокол за приемане на работата. Ответникът
признава, че не е платил възнаграждение за м.06.2023 г., като причина за това било
неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора през този период. Към
01.06.2023 г. по споразумението, сключено с ********* ЕООД, били стартирани дейности,
свързани със софтуерна разработка на нови функционалности, свързани с тестването на
софтуерното качество, за която дейност ищецът не притежавал компетентност, с оглед което
проверката и тестването на качеството на новите функционалности са били извършени през
процесния месец от други експерти от екипа на ответника. Оспорва посочените в отчета на
ищеца 176 работни часове да са били действително отработени. От друга страна, за
дейностите, предоставени от страна на ответника на ********* ЕООД, последното било
издало фактура № 39/30.06.2023 г. за следните дейности: предоставяне на ИТ услуги,
свързани с поддръжка и обслужване на ИТ системи и приложения, съгласно договор от
01.11.2022 г. и отчет на извършени дейности за периода 01- 30.06.2023г. за сумата 8408,94
лева без ДДС и предоставяне на ИТ услуги, свързани с разработка на нови функционалности
(Integration Cola-PV) съгласно договор от 01.11.2022 г. и отчет на извършени дейности за
същия период на стойност 60 537,04 лева без ДДС. В тази връзка поддържа, че за дейността
тестване на софтуер му е било изплатено възнаграждение в размер на 8408,94 лева без ДДС,
а ищецът претендирал, че му се дължи сума в размер на 9419,52 лева, макар да е предявил
иска си за сумата от 5000 лева. Сочи още, че дори да беше изпълнявал дейност по процесния
граждански договор физически ищецът не би имал възможност да изработи 176 работни
часа, с оглед обстоятелството, че е работил и по трудов договор, сключен с „*************“
ЕООД с работно време от 09:00 ч. до 17:30 ч., т.е. ответникът счита за физически
невъзможно ищецът да е полагал труд по трудовото си правоотношение в рамките на 176
часа месечно и изработи още толкова по гражданския договор. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Вземането по чл. 266 ЗЗД възниква при осъществяването на следните
2
правопораждащи юридически факти: 1. сключени между страните валидни договори за
изработка с предмет СМР или друг фактически резултат; 2. изпълнение на договорите от
ищеца като изпълнител по същия; 3. престиране на изработеното, получаването и
приемането му от възложителя – ответник.
При договора за изработка, какъвто не се спори, че е процесният договор, има
уговорен, определен по съдържание и обем краен трудов резултат и уговорено конкретно по
размер възнаграждение за този резултат, а при трудовия договор се престира наемен труд.
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД,
не е формален и писмена форма не е условие за неговата действителност.
По делото не се спори, че между страните е бил сключен процесният договор № 1 от
01.12.2022 г за срок от 12 месеца, по който ищецът следвало да осигурява софтуерно
качество (разработване на ИТ системи, управление на разработените ИТ системи, проектни
услуги) във връзка с проект на ответника по споразумение за ИТ услуги от 01.11.2022 г.,
сключено между ответника и клиента „*********“ ЕООД. Не се спори, че за периода
01.12.2022 г. до 02.06.2023 г. всички отчети на ищеца за изработеното са приемани от
ответника и е било заплатено съответното възнаграждение, както и, че на 30.06.2023 г.
ищецът е подал към ответника отчет за свършената през м.06.2023 г. работа, като е посочил,
че е отработил 176 работни часа на стойност 9419,52 лева.
Вещото лице К. по СТЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно
изготвено и неоспорено от страните, сочи, че реално извършената работа от ищеца през
месец юни 2023 г. като вид попада в обхвата на договореното, като в писменото заключение
и устно в съдебно заседание вещото лице сочи, че работата не е била свързана с
разработването на автоматизирани тестове на софтуера на клиента (за които не се спори, а и
от кредитираните показания на св. М. се установява, че са били особено нужни в този
момент от развитието на софтуерния проект на клиента), а представлява дребни промени в
кода, пул-рикуести, рутинна работа.
Уговореното възнаграждение по договора е според брой отработени часове, като
вещото лице сочи, че броят часове и логването ръчно ги въвежда самият изработващ
програмист – и няма как да се провери колко точно часове е работил конкретният
програмист.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД изработващият по договора за изработка има право на
възнаграждение за приетата от него работа, но от друга страна по чл. 264, ал. 1 ЗЗД той е
длъжен за приеме изработеното съгласно договора, а по ал. 3 на чл. 264 ЗЗД е въведена
презумпция за приемане на работата, ако няма възражение незабавно при открИ.е на
недостатъци в изработеното съгласно ал. 2 на чл. 264 ЗЗД. Изпълнителят е подал отчет до
възложителя за работата през м.06.2023 г. на 30 юни 2023 г., като едва на 27.07.2023 г.
последният е възразил в имейл – но това не е незабавно възражение. В крайна сметка,
съгласно заключението на вещото лице С. по ССчЕ клиентът на възложителя е платил на
възложителя по проекта и възложителят е получел плащане, формирано като функция от
броя часове труд на програмистите – включително и за претендираните часове труд от
3
ищеца. Това е още едно доказателство, че извършеното от ищеца е отишло в полза на
ответника. Дори и работата по качество да е имала недостатъци, срокът за възражението по
чл. 264, ал. 2 ЗЗД е изтекъл. Работата се счита приета, възнаграждение по договора се дължи.
Следва да се има предвид, че по чл. 3, ал. 5 от процесния договор задължението за
плащане на възнаграждение за предходния месец е 20-о число на следващия месец, но това
не е договорно определен срок за преглед на изработеното по чл. 264 ЗЗД, а само срок за
плащане на възнаграждението по чл. 266 ЗЗД. В чл. 6, ал. 2 от договора, в която е
предвидено, че възложителят има право да получава изпълнение в срок и без отклонение от
договореното и без недостатъци, не е предвиден срок за преглед по-дълъг от незабавния.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът реално не би могъл да е
изработил 176 часа за месец юни 2023 г., тъй като е бил в трудово правоотношение с друго
юридическо лице – евентуалното неуплътняване на работното време по това трудово
правоотношение може да доведе до дисциплинарна отговорност към третото неучастващо
по настоящото дело юридическо лице, но не се отразява на дължимостта на вземанията на
ответника към ищеца по сключения между тях договор.
Колкото до обема на работата в количествено отношение, презумпцията по чл. 264,
ал. 3 ЗЗД за това не важи, но от показания на св. М. се установява, че през месец юни 2023 г.
ищецът е работил, логвал се е онлайн, както и останалите от екипа. От друга страна, по
делото липсват данни през месец юни 20234 г. ищецът да е работил в количествено
отношение по-малко от останалите, като съпоставката е дадена в заключението на СТЕ:
ищецът – 176 часа, Ц. К. (който също води дело против ответника) – 176 часа, И.М. – 94
часа, Л.Д. – 156 часа, М.П. – 176 часа. Съвкупната преценка на тези данни дава основание на
съда да приеме, че ищецът действително има изработени 176 часа през месец юни 2023 г.
Искът следва да бъде уважен в предявения частичен размер от 5000 лева, ведно със
законната лихва от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил разноски от 200 лева държавна такса, 960 лв. платен адвокатски
хонорар и 800 лева депозити за вещо лице, общо 1960 лева. Те следва да му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „**********“, ЕИК *********, да заплати на Т. А. Ц., ЕГН
**********,
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лева, частична претенция при пълен
глобален размер от 9419,52 лв., възнаграждение по чл. 3 от договор № 1 от 01.12.2022 г. за
консултантски услуги, дължимо за м.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на исковата молба 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, и
4
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1960 лева, разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5