Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.04.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, ІІ-ри състав, в публично заседание на 9 март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Веска Китанова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 529 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правна квалификация
чл. 415, вр. чл. 422 ГПК и чл.86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба
обстоятелства и съображения ищецът „В.и К.” ООД, гр. Перник, с ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж.Б.И., ЕИК ..,
чрез адв.М.М., е предявил искове срещу ответника Р.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които
моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1973,70 лв.– главница,
представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 02.12.2016 г. до
04.10.2019 г., сумата 327,09 лв. - лихва за периода от 05.02.2017 г. до
16.12.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по настоящото и по заповедното производство /ч.гр.д. №
1463/2019 г. на РС- Радомир/.
Ответникът е уведомен по реда на
чл.47 ГПК, като същият не се е явил да получи книжата.
С определение от 25.09.2020 г. съдът
е назначил за процесуален представител на ответника Р.В.Г. адв.К.И., която не
подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. С отговора е изразено становище, че
искът е неоснователен.
В съдебно заседание ищцовото
дружество „В. и К.“ ООД, редовно призовано, не е изпратило представител.
В съдебно заседание представителката
на ответника е изразила становище, че искът е изцяло неоснователен и недоказан.
Твърди, че сумите са погасени по давност, като освен това не е налице
облигационна връзка между страните.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 е
чл.235 ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срок е подадено
възражение по реда на чл.414 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден
в преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е
неоснователен по следните съображения:
Ищцовото дружество „В. и К.“ ООД е подало
на 27.12.2020 г. до Районен съд- Радомир заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл.410 ГПК, против Р.В.Г., за дължими суми за ползвана
питейна вода за обект, находящ се в гр.Радомир, ул.“С. п.“ № ., с абонатен № ….,
за сумата от 1973,70 лв.– главница, представляваща стойността на ползвана
услуга – доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 02.12.2016 г. до 04.10.2019 г., сумата 327,09 лв. - лихва за периода
от 05.02.2017 г. до 16.12.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 27.12.2019 г. до изплащане на вземането.
Въз основа на това заявление било
образувано ч.гр.д. № 1463/2019 г. на РС- Радомир, по което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 31/22.01.2020 г., против
длъжника и настоящ ответник, връчена на последния по реда на чл.47 ГПК.
По делото са представени и приети
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, както и справка - извлечение за ползваното
количество питейна вода за процесния водоснабден имот и за дължимите и
незаплатени суми.
По молба на ищцовата страна e допуснал
изслушване на съдебно- икономическа експертиза, със задачи Вещото лице да извърши проверка в счетоводните регистри на
„ВиК" ООД-Перник за процесния период като определи стойността /размера/ на
претендиралите вземания и даде заключение за дължимата от ответника сума, общо
и по месеци, както и за размера на дължимото обезщетение за забава /лихва/,
върху всяка от просрочените главници, смятано от датата на настъпване на
изискуемостта. Вещото лице, след като се е запознало с доказателствата по
делото и е направила справка в карнета на инкасаторана ройона за начина на
отчитане и разпределянена количествата отведени и пречистени води по партидата
за исковия период е дало заключение отосно дължимите стойности. Според същото размерът
на задължението на Р.В.Г., към ищеца за ползваните, незаплатени “В и К” услуги
- доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване за периода 02.12.2016 г. до
04.10.2019 г. е 1012 куб.м. вода, отчетена по показания на водомер е на обща
стойност 2300.79 лв., от които главница в размер на 1973.70 лв. и лихва за
забава на месечните плащания за периода 05.02.2017 г. - 16.12.2019 г. е 327.09
лв.
Размерът на главницата, за периода
от три години назад, съгласно ч.гр.д. № 1463/27.12.2019 г. погасени по давност
за периода 03.12.2014 г. до 26.12.2016 г. е 1611.99 лв., а лихвата за забава на
месечните плащания върху горната главница е в размер на 281.19 лв.; общ дълг
погасен по давност в размер на 1893.18
лв.
За периода извън погасителна давност
от 27.12.2016 г. до 04.10.2019 г. задължението за доставена и ползвана, но
незаплатена вода е главница в размер на 361.71 лв.
и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 45.90 лв., общ
дълг в размер на 407.61 лв.
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи качеството потребител на В и К услуги на ответника,
както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни,
респ. консумирани В и К услугите в размерите, претендирани с исковата молба.
Освен наличието на изтекла
погасителна давност по отношение на по- голямата част от исковата пратанция, по
делото не се установи ответникът да има качеството потребител на В и К услуги,
предоставяни от ищеца, в качеството си на собственик или ползвател на имота. В
отговора си особеният представител на ответнка изрично е оспорил, че последният
притежава качеството си на потребител- че е собственик или ползвател на имота,
поради което посоченият въпрос е спорен и е в тежест на ищеца да докаже при
условията на пълно и главно доказване правото на собственост или ограниченото
вещно право на ответницата. Според чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К са:
1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата
Наредба, потребител на В и К услуги може да е собственикът на имота или лице,
което притежава ограничено вещно право върху същия.
Според настоящия съдебен състав доказателства
в тази насока по делото не са ангажирани. От ищеца не е представен документ за
собственост, който би могъл да послужи като годно доказателство за установяване
на горепосоченото обстоятелство.
След като ответникът не е собственик
на имота или носител на право на ползване, той не е в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и не може да отговаря за плащане на сумите,
дължими за потреблението на питейна вода. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви
процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда
възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответникът е собственик или
титуляр на вещното право на ползване на водоснабдения имот. При доказателствена
тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства.
Поради това, предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изложените мотиви, на
отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от ищеца „В. и .К.” ООД, гр.
Перник, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя инж.Б.И., ЕИК .., чрез адв.М.М., искове срещу ответника Р.В.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с
които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1973,70 лв.– главница,
представляваща стойността на ползвана услуга – доставка на питейна вода и
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 02.12.2016 г. до
04.10.2019 г., сумата 327,09 лв. - лихва за периода от 05.02.2017 г. до
16.12.2019 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и да му бъдат присъдени
направените разноски по настоящото и по заповедното производство /ч.гр.д. №
1463/2019 г. на РС- Радомир/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно
с оригинала,
Секретар,/И.С./