Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 29.09.2014 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд
втори граждански състав
На осемнадесети
септември две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: СН.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 731
по описа за 2013 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба на Р.И.И. ЕГН **********
***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****" №5 и С. А. Ч. ЕГН **********
живуща ***. „****” № 5, в която се твърди, че ответника И.М.И. ЕГН **********
живущ ***. „ ****” № 5 е бивш съпруг на първата молителка, баща на втория
молител, а молителката С.Ч. живеела на съпружески начала с молителя М.И..
Твърди се, че тримата молители живеят в едно общо домакинство.
Твърди
се, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело 1510/2013г. е разтрогнат
брака между Р.И. и И.И.. Ответника живеел и работел в Кралство Англия.
На 29.06.2014 г. около
04.50 часа, тримата молители били събудени от силни удари по вратата на първият
етаж. Молителката И. отворила вратата на първият етаж и още с отварянето,
ответника И. се нахвърлил върху нея с обидни думи като псувал, наричал я курва,
боклук, мръсна мастия. Хванал я за лявата ръка и я извил силно. Дърпал я и
искал да и свали гривната от ръката, като постоянно и повтарял да му даде пари
и всичкото злато което има. Била силно изплашена от тази негова агресия, тъй
като го познавала като силно агресивен. Твърдят, че бил употребил алкохол и
лъхал силно. Изплашила се за живота и здравето си. Синът и М.И. се намесил,
като го молел да я остави. Той започнал да го заплашва, че ще му изкара
червата, и че ще го заколи. Наричал го педераст. Третата молителка С.Ч. силно
изплашена, с бебе на двумесечна възраст на ръце успяла да избяга и излезе на
улицата и от там отишла у нейните родители. Молителката Р.И. успяла да избяга
през прозореца на вторият етаж където се била качила междувременно и отишла у
съседите им, които също се събудили от скандала и виковете на ответника. През
това време молителката С. се обадила на Полицията и около половин час след това
дошла патрулен автомобил с полицаи.
Молителите твърдят, че
се страхували за живота и здравето си и МОЛЯТ съда, да образува производство по
ЗЗДН и като се убеди в основателността на молбата, със заповед за незабавно
изпълнение, да наложи на ответника подходяща мярка по чл. 5 от ЗЗСДН, а именно:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие,
както и забрана на извършителя да се приближава до жилището в което живеят,
находящо се в с. Р. ул. „**** „ № 5 , което не е негова собственост, до
местоработата и местата им за социални контакти и отдих, при условия и срок
определени от съда.
Ответникът не взема становище по
молбата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното:
По делото са представени като доказателства Декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от всеки от молителите, че ответника по молбата е осъществил на 29.06.2014
г. домашно насилие като са изложени обстоятелствата.
Приложено
е като доказателство гр. дело №1510/2013 г. по описа на КРС, от което се
установява, че първата молителка Р.И. и
ответника са бивши съпрузи, а втория молител М.И. е негов син от брака му с Р. И..
Приложено е като доказателство НАХД
№ 358/2014 г. по описа на КРС, от което се установява, че ответника И.М.И. е осъден за дребно хулиганство извършено на
29.06.2014 г.
С
решението си по делото съдът следва да извърши преценка дали ответника е
проявил домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН така, както е описано в
молбата и ако е налице такава проява да
наложи подходящи мерки за защита.
От представената молба на молителите,
декларациите по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, както и от приложеното като доказателство НАХД
№ 358/2014 г. по описа на КРС, се установява, че ответника И.М.И. е нанесъл
обиди на молителите и е упражнил е
физическа сила по отношение на първата молителка.
Тези твърдения изложени в молбата на
молителите са подкрепени и в записаното в декларациите по чл.9 от ЗЗДН.
Ответника не оспори нито
обстоятелството за наличие на родствени връзки с молителите, нито фактите и
обстоятелствата изложени в молбата до съда.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
дефиницията дадена в чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Законодателят не е посочил изрично
как трябва да се тълкуват понятията физическо, психическо или сексуално насилие,
затова съдът при преценката си дали е налице такова деяние трябва да вземе
предвид физическите и психични особености и следите останали в съзнанието на пострадалото лице.
При така обсъдените доказателства,
включително и декларациите на молителите
по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдът приема че на 29.06.2014 г. И.М.И. е упражнил физическо и психическо насилие
върху своята бивша съпруга Р.И.И., срещу
синът си М.И.И. и срещу своята снаха С. А. Ч., с която синът му м.И. живее на
съпружески начала.
При постановяване на мерките за
защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с посочените
от молителя такива в молбата и декларацията, а следва съобразно изложените
обстоятелства да прецени кои от тях
в най – добра степен биха
защитили пострадалия от домашно насилие.
Като подходящи мерки за защита на пострадалата от насилието следва да се
приложат мерките по т.1, 2 и т.3 от чл. 5 ал.1 от ЗЗДН, а именно: да се задължи
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и опит за такова
насилие спрямо молителите; да се забрани на извършителя да
приближава молителите, жилището на молителите в с. Р., обл. Пловдив, ул.“****“ №5, местоработата на
молителите: за молителката Р.И. ***, магазин за хранителни стоки; за молителя М.И.И.
в „****“, цех в с. К., както и местата за социални контакти на молителите, за
срок от осемнадесет месеца.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна предвижда
кумулативно налагане на глоба в размер на 200 – 1000 лева. Съдът намира, че на ответника
следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 25,00 лева.
Молителите не са претендирали разноски по
делото, затова такива не им се присъждат.
На основание чл.5 ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно
изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.2 от ЗЗДН. Следва да укаже на ответника, че съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Водим от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл.5, във
вр. с чл.16 ал.1 от ЗЗСДН, съдът
Р Е Ш И:
ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1 и
т.3 от ЗЗДН по отношение на Р.И.И. ЕГН ********** ***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****"
№5 и С. А. Ч. ЕГН ********** живуща ***. „****” № 5, чрез адв. С.Ш., следните
мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И.М.И. ЕГН ********** живущ ***. „ ****” № 5,
да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/ или психическо
насилие, по отношение на Р.И.И. ЕГН **********
***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****" №5 и С. А. Ч. ЕГН **********
живуща ***. „****” № 5, чрез адв. С.Ш..
ЗАБРАНЯВА на И.М.И. ЕГН ********** живущ ***. „ ****” № 5,
да приближава молителите Р.И.И. ЕГН ********** ***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****"
№5 и С. А. Ч. ЕГН ********** живуща ***. „****” № 5, адреса на
молителите в с.
Р. Пловдивска област ул. „****" №5, местоработата на молителите: за
молителката Р.И. ***, магазин за хранителни стоки; за молителя М.И.И. в „****“,
цех в с. К., както и местата за социални контакти на молителите, за срок от
осемнадесет месеца.
УКАЗВА
на извършителя на домашно насилие, че И.М.И. ЕГН **********
живущ ***. „ ****” № 5, съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише
предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН.
ДА
СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните
и на РУП – Карлово.
ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН ********** живущ ***. „ ****” № 5,
да заплати глоба в размер на 200(двеста) лева по сметка на КРС, в полза на
бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН ********** живущ ***. „ ****” № 5,
да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 25(двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчване
на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.
ЗАПОВЕД
В ИМЕТО НА НАРОДА
Град Карлово, 29.09.2014 г.
Карловски районен съд, втори граждански
състав с председател
Мария Личева – Гургова, в открито заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и четиринадесета година, като констатира, че решение по гр. дело № 731/2013 г. подлежи на
изпълнение, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД :
ВЗЕМА на основание чл. 5 ал.1 т.1 и
т.3 от ЗЗДН по отношение на Р.И.И. ЕГН ********** ***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****"
№5 и С. А. Ч. ЕГН ********** живуща ***. „****” № 5, чрез адв. С.Ш.,
следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА И.М.И. ЕГН **********
живущ ***. „ ****” № 5, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/ или психическо насилие, по отношение на Р.И.И. ЕГН ********** ***, М.И.И. ЕГН **********
живущ ***. „****" №5 и С. А. Ч. ЕГН ********** живуща ***. „****” № 5,
чрез адв. С.Ш..
ЗАБРАНЯВА на И.М.И. ЕГН ********** живущ ***. „ ****” № 5,
да приближава молителите Р.И.И. ЕГН ********** ***, М.И.И. ЕГН ********** живущ ***. „****"
№5 и С. А. Ч. ЕГН ********** живуща ***. „****” № 5, адреса на
молителите в с.
Р. Пловдивска област ул. „****" №5, местоработата на молителите: за
молителката Р.И. ***, магазин за хранителни стоки; за молителя М.И.И. в „****“,
цех в с. К., както и местата за социални контакти на молителите, за срок от
осемнадесет месеца.
УКАЗВА
на извършителя на домашно насилие, че И.М.И. ЕГН **********
живущ ***. „ ****” № 5, съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение от органите на РУП – Карлово.
ПРИ
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта на съда полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: