РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Благоевград, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210200744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба от Н. Г. З., ЕГН ********** с адрес гр.З....... ,
подадена чрез адв.И. В. със съдебен адрес гр.С...... срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № ....... издадена от В... М... К.на длъжност младши
автоконтрольор във 02 РУ Б.... с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, заради "данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК", на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка
"задържане за срок от 24 часа".
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на действията на
служителите на полицията във връзка със задържането на З. и се иска от съда
да отмени заповедта. Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания
акт, за допуснати нарушения, изразяващи се в липсата на съществени
реквизити в същия, както и с несъответствие на същия с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с редовно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество и в писмени
бележки излага доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, като
1
счита, че същата противоречи на процесуалния и материалния закон и моли
за нейната отмяна. Претендира разноски.
Ответникът – полицейски орган мл. автоконтрольор В...... К..се явява
лично, като моли заповедта да бъде потвърдена, като законосъобразна, в хода
по същество развива доводи за наличието на основания за задържане на
лицето.
Районна прокуратура гр.Б....... редовно призовани не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2023 г. ответникът К..... и св.К., изпълнявали служебните си
задължения в гр.Б..... когато около 01.10ч. забелязали лек автомобил „БМВ
73ОД” с рег. № ........ който се движел по ул.”......” с посока на движение от
ул.”Д......към ул.”Б......, като през люка се били показали момичета, които
танцували и пеели. Полицейските служители последвали автомобила и го
спрели. Извършили проверка на водача, като установили, че това е
жалбоподателя, като очите му били воднисти и неспокойни, поради което го
тествали за алкохол, като теста отчел отрицателен резултат, бил тестван и за
употреба на наркотични вещества с „Дрегер Дръг тест 5000”, който отчел
положителен резултат за употреба на амфетамин. На З. бил съставен
АУАН№....за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, който същия подписал без
възражения, както и два броя ЗПАМ за отнемане на СУМПС и прекратяване
на регистрация. На жалбоподателят бил издаден и талон за медицинско
изследване, като същия бил съпроводен до ЦСМП за даване на кръвна проба.
Бил изготвен и протокол за извършеа проверка /л.16/, в който св.К. отразил
констатациите си, като било отбелязано, че състоянието на З. било възбудено
и имал нарушено равновесие. З. бил отведен в полицейското управление,
където св.К. изготвил докладна, в която отразил случилото се, а ответника
К...... издал атакуваната в настоящото производство заповед, с която З. бил
задържан за 24 часа. Като фактическо и правно основание за задържане на
лицето било посочено следното: " престъпление по чл.343б, ал.3 от НК".
Т....... подписал Заповедта за задържане. Според вписване в самата Заповед
задържаното лице е освободено на 19.04.2023 г. в 15. 30 часа.
На 19.04.2023 г. било започнато досъдебно производство № .......по
2
описа на 02 РУ – Б......за извършено на 19.04.2023 г. престъпление по чл. 343б,
ал. 3 от НК. Именно по това досъдебно производство бил задържан
жалбоподателя..
На 20.04.2023 г. по това досъдебно производство била назначена
експертиза на дадената от З. проба, като според отговор от РП Благоевград
същата понастоящем не е готова.
В хода на настоящото съдебно производство са разпитани св.А. К.,
....Г.....и В--- Й.....Като от показанията на св.К. се установяват факти, свързани
със задържането на З., причините за това, както и обстоятелството, че е
установено, че същия е употребил наркотично вещество. Показанията на
св.Г.а и Й....са свързани с извършената проверка на жалбоподателя, като
същите твърдят, че не е имал неадекватно поведение. При разпита си същите
посочват извършени действия от полицейските служители и спрямо тях
заради поведението. Тези свидетелки твърдят, че З. впоследствие им казал, че
си правил кръвна проба, която била отрицателна, както и че преди проверката
бил на зъболекар, което не споменал пред полицейските служители, видно от
приложените доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, доколкото същите кореспондират със събраните писмени
доказателства, По делото са приобщени следните писмени доказателства:
Заповед за задържане на лице с рег. № ...... издадена от В...... К....... на
длъжност младши автоконтрольор в 02 РУ Б......протокол за обиск на З.,
декларация от Н. З. от 19.04.2023 г., , съобщение за образуване на досъдебно
производство № ......по описа на 02 РУ – Б.....Докладна записка ,
удостоверение от Отдел "Административен" – ОД МВР в уверение на това, че
В.... К.....е държавен служител, изпълняващ длъжността младши
автоконтрольор, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „младши
автоконторольор”, АУАН№......Талон за медицинско изследване, Протокол за
проверка за наркотични вещества, резултати от изследване на
жалбоподателя, документ, установяващ поставена упойка /л.50 /, два броя
ЗПАМ /л.13 и л.14/ .
Доколкото цитираните по-горе доказателства съдържат достоверна
дата, обективни и непредубедени са, явяват се информативни и относими към
този правен спор и същевременно няма противоречия помежду си,
настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло.
3
От Заповед за задържане на лице с рег. № 244зз - 17 от 19.04.2023 г.,
издадена от В..... ..... на длъжност младши автоконтрольор в 02 РУ
Благоевград се установява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР Н. З. е
бил задържан във 02 РУ – Б.......а 19.04.2022 г. до 15. 30 часа на 19.04.2022 г.
С доказателствена сила за посочените в него обстоятелства се
характеризира и предоставеното на съда удостоверение от Отдел
"Административен” при ОД МВР Благоевград. От него се установява, че
В....... К..... заема длъжността "младши автоконтрольор” при 02 РУ-Б.... а от
представената длъжностна характеристика се установяват неговите
правомощия във връзка с длъжността.
От Докладната записка, показанията на св.К. и представения АУАН,
протокол за проверка, и представена проба, с оглед тяхната еднопосочност и
обективност, съдът приема за безспорно доказано, че на 19.04.2023 г. З. е
управлявал посоченото МПС след употреба на амфетамин
От представените от Районна прокуратура гр.Б.......доказателства,
писмо, уведомление, се установява, че е било образувано досъдебно
производство № .......по описа на 02 РУ – Б... В тази връзка приложеното по
делото съобщение за образуване на досъдебно производство като документ,
издаден от държавен орган, разполага с доказателствена сила за посочените в
него обстоятелства, а именно, че е било образувано досъдебно производство
№ .... по описа на 02 РУ – Б.... От приложения протокол за проверка и
представените проби/л.17/, както и съставения АУАН /подписан от
жалбоподателя без възражения/ се установява, че същия е употребил
амфетами. От показанията на св.К., че е посетил ЦСМП за предоставяне на
кръвна проба, спрямо която е назначена експертиза.. Във връзка с доводите на
защитата, обосновани от представени от същите отрицателни проби от
неакредитирани лаборатории и удостоверение, че на 07.04.2023г. му е
поставяна упойка, следва да бъде посочено, че в рамките на настоящото
производство съдът няма задължение да изследва последващи действия,
извършени след задържане на лицето, както и да коментира наличието на
безспорно доказано престъпление, това е правомощие на наказателния съд
при евентуално внасяне на обвинителен акт. В случая релевантно за
настоящия случай е, че към датата на задържане на З. за служителите на 02
РУ Полиция, извършили проверка на З. е било несъмнено (с оглед
4
отбелязаната информация в докладна записка и съставения АУАН, както и
извършената проверка, обективирана в протокол за проверка и приложена
проба), че същия управлява МПС след употреба на амфетамин, което се
потвърждава от св.К. и посочените писмени доказателства. Именно от тук
следва изводът, че към 19.04.2023 г. за полицаите, пристъпили към задържане
на З., са били налице достатъчно данни, че той е реализирал състав на
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което и на същата дата
19.04.2023 г. е било образувано и досъдебно производство за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
анализ на доказателствата, съдът прави следните правни изводи:
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
установения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок и изхожда от лице с
правен интерес от обжалването и, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно
разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на
адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V
отд. по адм. дело № 616/2015 г. и други).
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
5
административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед за задържане на Н. З. с рег. № 244зз - 17 от
19.04.2023 г., е издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател –
Венцислав Костадинов на длъжност младши автоконтрольор при 02 РУ Б...се
явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР. Като такъв съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР той може да задържа лице
за срок до 24 часа, поради което възраженията в обратна насока са
неоснователни.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл. 74, ал. 1 от
ЗМВР. Тя е подписана от полицейския орган и от задържаното лице. З. е
попълнил и декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Препис от Заповедта е връчена на З. срещу подпис, както изисква чл.
74, ал. 6 от ЗМВР. Поради всичко това съдът прима, че е спазена
предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал.
2 от ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал Заповедта; отбелязани са данни,
индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес /; вписани
са датата и часът на задържането; разяснени са правата на задържаното лице
да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, право да бъде информирано за основанията за задържането на
разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира
български език/, право да се информира лице, посочено от задържания, както
и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други
права, освен правото на свободно придвиждане. Това означава, че в случая
спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3,
т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. От декларацията, следва, че на
Терзийски освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и
правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от
семейството й или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал. 2,
т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Поради това съдът приема, че при задържането му
са били разяснени правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
В чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на
Заповедта за задържане – "фактическите и правните основания за
6
задържането". В оспорената Заповед е посочено, че тя се издава "на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано,
когато за него има данни, че е извършило престъпление. Фактическото
основание за издаване на Заповедта, вписано в самата нея, е " престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК". За да отговори на въпроса дали това съдържание на
Заповедта за задържане отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР, следва да се посочат някой принципни правила относно този реквизит
на Заповедта. За прилагането на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да
има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е
наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Многократно съдебната практика се е
произнасяла за това, че приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в
рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи - с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24
часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да
може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
съпричастно към определено противоправно деяние. В конкретния случай от
момента, в който полицейски екип е спрял З. и установил употреба на
наркотично вещество у него, което темпорално е станало преди задържането
му, полицаите са имали данни за това, че същия управлява МПС след
употреба на наркотични вещества, от което следва, че към датата на
задържане на З. за полицейските служители, извършили проверка на лицето, е
било несъмнено, че същия е употребил наркотично вещество, след което е
предприел управление на МПС. От тук следва изводът, че към датата на
задържане на 19.04.2023 са били налице данни, че той е реализирал състав на
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Това означава, че към момента на фактическото задържане на З.
полицаите, извършили му проверка, са имали достатъчно данни /не само от
личните си възприятия, но и от извършена проба/ за поведението на З., т. е.
може да се заключи, че те са имали данни на престъпна проява от страна на
лицето, към чието задържане са пристъпили. Член 72, ал. 1 от ЗМВР
овластява пряко полицейските органи по своя преценка /съобразявайки се с
ограниченията на закона/ да постановяват принудителни административни
7
мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката за
това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността
на предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже,
че действително е разполагал с данни, даващи му основание да направи
основателно предположение за участие на задържаното лице в извършването
на престъпление (в този смисъл е Решение № 7556/03.12.2019 г. на АССГ, V
касационен състав по КНАХД № 8239/2019 г.). Това задължение в случая е
изпълнено. От представените по делото и кредитирани по-горе доказателства
следва, че З. е бил задържан след като полицаите са го спрели и в хода на
проверката са установили, че е употребил наркотични вещества. Тези данни
основателно могат да се подведат под състава на чл. 343б, ал.3 от НК.
Именно от тук следва изводът, че полицаите са имали достатъчно данни за
съпричастност на З. към състав от НК, поради което са и пристъпили към
задържането на лицето. Липсва изрично законово изискване в Заповедта за
задържане да се посочва детайлна информация по казуса. За издаването на
Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има достатъчно данни, за
да се образува досъдебно производство или вече да е образувано такова,
макар че в случая са представени доказателства, че в деня на задържането на
З. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б,
ал.3 от НК. Поради това дали има или няма дадена правна квалификация на
деянието на задържаното лице е без значение – първо защото на този ранен
етап това не е необходимо, а в някой случаи е и невъзможно; второ защото
правната квалификация се дава от разследващите органи и прокурора, а не от
полицейски орган, осъществяващ дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 от
ЗМВР (чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР); трето защото и да е написан
конкретен текст от НК то това автоматично не означава, че задържаното лице
ще разбере защо му се ограничава свободата на придвижване, макар, че в
случая е посочено. Поради това изискването към Заповедта е за посочване на
информация, а не на квалификация на деянието на задържаното лице. Вярно
е, че информацията в случая е оскъдна, но все пак е налична, още повече от
представените доказателства се установява, че преди издаване на заповедта са
извършени действия, установяващи данни за престъпление, включително
установеното от протокол за извършена проверка, съставен АУАН и
показанията на полицейския служител за употреба на наркотично вещество,
поради което и доводите в обратна насока са неоснователни, още повече
8
видно от съставения АУАН същия е подписан от З. без възражения, а в същия
е отразена консататацията на проверяващите, поради което и съдът намира, че
към момента на задържането си същия е имал достатъчно информация за
основанията за неговото задържане и доколкото З. е подал жалба срещу
процесната Заповед за задържане, то явно е разбрал за какво е бил задържан .
В съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС мотивите и фактологията около задържането на лицето са
доразвити /изяснени/ в изготвената по случая Докладна записка, АУАН и
съобщението за образуване на досъдебно производство, където подробно са
описани действията на жалбоподателя. Тези документи са създадени в деня на
задържане на лицето. С тях се изяснява фактическото описание, дадено в
Заповедта /че има "данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК"
от страна на З., като е направено и препращане с цитиране на номера на
образуваното досъдебно производство. /. В случая представените
доказателства от това досъдебно производство дават основание на съда да
приеме, че към момента на задържането на Златокв са били налице
основанията да се счита, че той е извършил престъпление по чл. 343б, ал.3 от
НК, поради което е и бил задържан, а също така е било и образувано
досъдебно производство по случая.
Мотивиран от изложеното до тук съдът приема, че заповедта е
издадена при спазване на административно-производствените правила и при
правилно приложение на материалния закон.
На следващо място: доколкото по реда на чл. 72 – чл. 73 от ЗМВР се
ограничава правото на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка
следва да се прилага по изключение, а не безразборно. Правомощията на
органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да се упражняват
само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. В конкретния случай са налице посочените
предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в
съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека
по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС и възраженията в тази насока са
неоснователни. Като всяка ПАМ - задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от
ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от
9
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен
характер. Прилагането на принудителната административна мярка в случая е
съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и
прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление.
Задържането на лицето е осъществено след като същия е заловен да
управлява след употреба на наркотици. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в случая е оправдано,
с оглед наличните данни. Този извод на съда не се променя и от
представените заповеди, че му е иззето СУМПС и е прекратена регистрацията
на колата. Предвид това правилен е бил изводът на полицейските служители,
че лицето следва да се задържи, за да може да се проведат действия, за
потвърждаване или оборване на съпричастността му към деянието.
Установеното посредством представените от РП Благоевград доказателства,
обективно сочи, че полицейските органи са действали активно и целта на
задържането е била да се разкрие обективната истина, а не да се въздейства
неправомерно върху задържания. Настоящият състав намира, че в случая не е
налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на
правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права
и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като
в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за
невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи
по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия
случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице
достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения
интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В случая издаването на Заповедта не превишава целта на закона, тъй като
задържането се обосновава от нуждата да се разкрие обективната истина и
10
пресече престъпна дейност. Задържането на лицето не е обвързано от
евентуалната наказателна отговорност. За решаването на този правен спор е
без значение дали досъдебното производство ще приключи с ангажиране на
наказателната отговорност на З. или ще се прекрати В случая е важно дали
към 19.04.2023 г. данните са сочели към реализиран състав на престъпление.
И направеният по-горе анализ на доказателствата обосновава именно този
извод. Поради което и задържането на З. се явява законосъобразно към
19.04.2023 г.
С оглед на събраните и кредитирани по-горе доказателства съдът
приема, че задържането на Н. З. към 19.04.2023 г. се явява пропорционално на
нуждата от преустановяване на противообществената проява на лицето /чл.
22 от ЗАНН/ и се явява съответно на демонстрираното от него поведение.
Гореизложеното означава, че оспорената Заповед е била издадена и в
съответствие с целта на закона.
Мотивиран от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателят следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Благоевградския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Н. Г. З., ЕГН ********** с адрес
гр.З........срещу Заповед за задържане на лице с рег. № .....от ...., издадена от
В....М... К.... на длъжност младши автоконтрольор във 02 РУ Б.... с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, заради "данни за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК", на жалбоподателя е била наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на сторени по
делото разноски като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Б.. в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12