РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Ихтиман, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова АрА.
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20241840101044 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. В. Й.,
ЕГН ********** против М. А. А., ЕГН **********. Със същата са предявени
осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесена телесна повреда на 30.12.2023 г. в размер на
20 000 лв., и на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
3117 лева, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 30.12.2023
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че с Протоколно определение № 85 от 12.08.2024 г. по
НОХД № 434/2024 по описа на Районен съд - Ихтиман, ответникът М. А. А.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 30.12.2023 г., около 12:15
часа по второкласен път 82 /път гр. Костенец - гр. Долна баня/, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фокус“ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, като не е възприел своевременно изпреварващия го лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д4 Матик“ и е предприел М.ра изпреварване,
вследствие на което го е ударил странично, и по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице - на две лица, както следва: на
ищеца Е. В. Й. средна телесна повреда - трайно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период по-голям от 30 /тридесет/ дни, изразяваща се
в травма на дясната подбедрица /многофрагметно счупване на костите на
подбедрицата на десния крак/ и средна телесна повреда на Н. Г. Й. -
разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в травма
1
на гръдния кош, наложила оперативно отстраняване на насъбралия се
двустранно в гръдната кухина въздух /контузия на гръдния кош с развитие на
двустранен пневмоторакс/ - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, пр. 2, вр.
ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Ищецът твърди, че от удара изпитал силна болка в десния крайник. От
мястото на произшествието бил транспортиран до ФСМП – Костенец, от
където го транспортирали с линейка до МБАЛ „Света Анна“ АД София, а от
там го изпратили в „УМБАЛСМ Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД, където го приели и
извършили операция на десния му крайник, като на 06.01.2024 г. го изписали.
Впоследствие няколко месеца провеждал процедури по раздвижване и
рехабилитация, а на 18.08.2024 г. в „УМБАЛСМ Н. И. ПИРОГОВ“ ЕАД му
направили и втора операция на същия крайник. Вследствие на това претърпял
неимуществени вреди, които оценява на 20 000 лв. и претендира да му бъдат
присъдени, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че за извършените операции направил и разходи,
свързани със закупуването на медицински пособия /тибиален патрон
комплект/, болничен престой и др. Ищецът претендира да му бъде присъдена
сумата от 3117 лева – претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 30.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявените искове, тъй като се касае за
травма, която не е с висок интензитет на страдание, без усложнения.
Ответникът оспорва причинната връзка между настъпилите вреди и
процесното ПТП, както и между втората операция и процесното ПТП. Прави
възражение за съпричиняване.
Във връзка със сключена от страна на ответника задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е привлечено като трето лице-помагач
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.
Приети са за съвместно разглеждане и обратни искове от ответника М.
А. А., ЕГН ********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
п.к. 1700, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от П. В. Д., В. В. И. и В. В. М. обратни искове на основание чл. 219, ал. 3 ГПК
при условие, че съдът осъди ответника М. А. А. да заплати на ищеца Е. В. Й.,
ЕГН ********** сумата по първоначалния иск, то на основание чл. 435 КЗ
ответникът по обратния иск ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД с ЕИК ********* да бъде осъден да заплати на М. А. А., с ЕГН
**********, сумата от 23 117 лева - обезщетение за репарация на
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, причинено с участие на М. А.
на 30.12.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.12.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По предявените обратни искове спрямо третото лице помагач, ищецът
твърди, че между тях е имало сключен действащ договор гражданска
отговорност, обективиран в застрахователна полица
BG/22/123000750549/08.03.2023 г., по силата на който ответникът по обратния
2
иск е длъжен да репарира вредите. Ето защо, при условията на евентуалност,
ако бъде уважен главния иск, предявява процесния обратен иск.
Третото лице-помагач и ответник по обратния иск
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД оспорва предявения иск
по основание и по размер, като признава валидността на сключената от страна
на ответника полица за застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че
виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие е ищеца.
Алтернативно, прави възражение за съпричиняване. Оспорва настъпилите
травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка между
произшествието и вредите.
В открито съдебно заседание ищецът Е. Й., редовно призован, се явява
лично и се представлява от пълномощника си адв. И. А., който поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания пълномощникът на ищеца моли
съдът да постанови решение, с което да уважи в цялост предявените искови
претенции. Счита, че същите са доказани по основание и размер. Сочи, че от
изслушаното заключение по комплексната съдебно-медицинска експертиза
(КСМЕ) се установява, че причината за увреждането на ищеца е именно
настъпилото ПТП. Сочи, че състоянието на ищеца е било тежко, като
първоначално са настъпили значителни по обем и интензитет болки и
страдания. Твърди, че за придвижването му е била необходима чужда помощ,
като това състояние е продължило месеци наред. След това се наложило
извършването на втора операция, която не е била породена от поведението на
ищеца, като тази втора операция също е причинила болки и дискомфорт и е
последвало продължително възстановяване. Адв. А. сочи, че ищецът и към
настоящия момент не се е възстановил напълно. При натоварване изпитва
болки и дискомфорт, поради което е в невъзможност да започне работа,
каквато е извършвал преди инцидента и съответно това го лишава от доходи.
Ето защо, моли за уважаване на иска в пълен размер.
В открито съдебно заседание ответникът М. А., редовно призован, не се
явява и не се представлява. От пълномощника му адв. С. М. е депозирано
становище, с което моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск от Е. Й., като неоснователен и недоказан или при
условията на евентуалност съдът да приеме, че претендираното обезщетение е
изключително завишено и размерът му следва да бъде намален значително.
Моли да бъде уважен предявения обратен иск в цялост при настъпване на
условията за разглеждането му. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2300 лева, платено изцяло в брой по договор от
30.09.2024 г. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. моли да му бъде определено
адвокатско възнаграждение за защита по обратния иск във връзка с
предоставвена безплатна правна помощ на М. А. и да бъде осъдена „ЗК Лев
Инс“ АД да го заплати на адв. С. М., съгласно договор за предоставяне на
безплатна правна услуга от 18.06.2025 г. Прави възражение за прекомерност
на адвокатските възнаграждения, претендирани от другите страни по делото.
В последното проведено открито съдебно заседание, ответникът по
обратния иск „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. И. К., която моли да бъде отхвърлена
исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Алтернативно, моли да
бъде намален претендирания размер на обезщетението. Моли да бъде
3
присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В депозирани писмени бележки от ответника по обратния иск, чрез юрк.
К. се сочи, че телесните травми са настъпили вследствие на липсата на
поставен обезопасителен колан от ищеца. По отношение на свидетелските
показания, според които ищецът е бил възпретпятстван да изпълнява
трудовите си задължения, юрк. К. възразява, че липсват представени писмени
доказателства, които да удостоверяват наличието на трудова заетост и
съответно, право на обезщетение за временна нетрудоспособност.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от
фактическа страна:
С Протоколно определение № 85 от 12.08.2024 г. по НОХД № 434/2024
г. по описа на Районен съд - Ихтиман, съдът е одобрил споразумение за
прекратяване на наказателното производство, сключено между РП - Самоков,
ТО - Ихтиман, ответника М. А. А. - обвиняем в наказателното производство и
защитника адв. Б. М., с което ответникът е признат за виновен в това, че на
30.12.2023г., около 12,15 часа по второкласен път 82 / път – гр.Костенец –
гр.Долна баня/, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство …“, като не е възприел
своевременно изпреварващия го лек автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350
Д4 матик“ и е предприел М.ра изпреварване, вследствие на което го е ударил
странично, и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на
повече от едно лице - на две лица, както следва: на Е. В. Й., средна телесна
повреда – трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за
период по-голям от 30 /тридесет/ дни, изразяваща се травма на дясната
подбедрица /многофрагметно счупване на костите на подбедрицата на десния
крак/ и средна телесна повреда на Н. Г. Й. – разстройство на здравето,
временно опасно за живота, изразяваща се в травма на гръдния кош, наложила
оперативно отстраняване на насъбралия се двустранно в гръдната кухина
въздух /контузия на гръдния кош с развитие на двустранен пневмоторакс/ -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. с чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От изслушаното в открито съдебно заседание заключение по
допуснатата КСМЕ, което е изготвено въз основа на представените от ищеца
медицински документи и наличните такива в приетите по делото като писмено
доказателство материали по НОХД № 434/2024 г. по описа на РС Ихтиман, се
установява, че при ПТП на 30.12.2023 г. ищецът като водач на лек автомобил е
получил следните травматични увреждания: контузия на гръдния кош, със
срок на възстановяване от една-две седмици и многофрагментно счупване на
костите на подбедрицата на десния крак със срок на възстановяване 7-8
месеца. Сочи се в заключението, че е предприето оператично лечение на
счупването на костите на подбедрицата на десния крак, както и е предприето
широкоспектърно лечение – обезболяваща терапия, венозни влИ.ия на водово-
4
солеви разтвори, антибиотична терапия и антикоагулантна профилактика.
Вещите лица твърдят в заключението, че не се установяват настъпили
усложнения при двете болнични лечения на пострадалия. Посочено е в
заключението, че на 18.08.2024 г. по повод рентгенови данни за забавено
срастване, Е. Й. е постъпил за оперативно лечение, като проксималните
статични винтове са премахнати и е поставен АО-винт в динамична позиция, с
цел ускоряване на костното срастване, тоест се касае за продължаващо във
времето лечение на първичната травма. В заключението се твърди, че към
момента на изготвяне на заключението ищецът е в добро общо състояние, с
възстановени движения в десния долен крайник, анамнестични данни за
болки, оттоци в дясна подбедрица и затруднения при придвижване на дълги
разстояния, качване на стълби и носене не тежко. Според вещите лица при
пострадалия не се установяват медицински данни за т.нар. „коланни травми“,
но описаната гръдна контузия може да се свърже с ударното действие на
предпазния колан върху гръдната клетка. Сочи се, че именно възпиращото
дейстиве на предпазния колан е възпрепятствало получаването от ищеца на
други травми по главата, гърдите и корема.
При изслушването на вещите лица изготвили заключението в съдебно
заседание, същите уточняват, че поставения на ищеца пирон може да остане и
за цял живот, но може и да се премахне при определени медицински
показания – инфекции, разпадане на ортосинтезата. Вещото лице д-р П. Т.
заявява, че при промяна на метеорологичните условия често се наблюдава
болка при такива травни, но с годините тези периодични оплаквания
намаляват. Вещите лица д-р П. Т. и д-р Д. Н. са категорични, че поведението
на ищеца не е утежнило състоянието на крака и не е наложило извършването
на втората операция на крайника. Д-р Н. заявява също така, че поставянето на
АО-винт при вотрата операция е било абсолютно наложително с цел
възстановяване на костното счупване.
Съдът кредитира заключението по приетата КСМЕ като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено.
От събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на
свидетелите Й. А. (дядо на ищеца) и В. А. (баща на ищеца) се установява, че
след изписването на ищеца от болницата и провеждането на две операции на
крака му, той изпитвал сериозни затруднения в придвижването си, използвал
патерици, била му необходима чужда помощ първоначално, както и изпитвал
силни болки. И двамата свидетели твърдят, че от инцидента досега Е. Й. не
може да работи, както и че е приемал обезболяващи лекарства.
Съдът цени показанията на свидетелите, при условията на чл. 172 от
ГПК при съобразяване на всички други доказателства по делото, като
логични, обективни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на
останалия събран по делото доказателствен материал. Липсата на ясен спомен
по отношение на някои детайли като например детайли около провеждано
лечение и други, съдът не намира за основание да не кредитира показанията
на свидетелите, доколкото изразената липса на спомен е нормална, с оглед
изтеклия дълъг период от време между инцидента и момента на депозиране на
показанията – около година и половина, както и индивидуалните субективни
възможности на отделната личност да възприема и запаметява дати, цифри
имена и информация като цяло.
5
По делото са приети като писмени доказателства фактури и фискални
бонове, издадени от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, от които се
установява стойността на извършените разходи от ищеца за болничен престой
и лечение, както и стойността на вложените медицински изделия – пирони,
винтове и др.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а
останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По отношение на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие),
което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с
правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това да са
произтекли 4) вреди и което поведение да е и 5) виновно. В общия случай
ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални
предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а
ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване, като
обори презумпцията за вина (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 2
от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно – арг.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, ненуждаещи се от доказване в случая са
следните обстоятелства, установени с Протоколно определение № 85 от
12.08.2024 г. по НОХД № 434/2024 г. по описа на Районен съд - Ихтиман, а
именно, че ответникът М. А. А. на 30.12.2023г., около 12,15 часа по
второкласен път 82 / път – гр.Костенец – гр.Долна баня/, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП –
„Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство …“,
като не е възприел своевременно изпреварващия го лек автомобил
„Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д4 матик“ и е предприел М.ра изпреварване,
вследствие на което го е ударил странично и по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице - на две лица, както следва: на
Е. В. Й., средна телесна повреда – трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период по-голям от 30 /тридесет/ дни, изразяваща се травма
на дясната подбедрица/ многофрагметно счупване на костите на подбедрицата
на десния крак/ и средна телесна повреда на Н. Г. Й. – разстройство на
здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в травма на гръдния кош,
наложила оперативно отстраняване на насъбралия се двустранно в гръдната
кухина въздух / контузия на гръдния кош с развитие на двустранен
пневмоторакс/ - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, буква
„б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
6
Предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 300 ГПК доказани се
явяват три от материалноправните предпоставки за уважаване на исковата
претенция, а именно действие на ответника; неговата противоправност и
вината на ответника. За основателността на исковата претенция следва да се
установи наличие на пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди за ищеца.
Несъмнено бе установено, че причинените на ищеца телесни
увреждания са в резултат от противоправното поведение на ответника М. А. -
водач на автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, който е нарушил правилата
за движението по пътищата, което е довело до настъпването на
пътнотранспортното произшествие, което от своя страна е причинило
констатираните в КСМЕ телесни увреждания на ищеца.
Съдът приема, че увреждането е причинено виновно, при условията на
небрежност, като ответникът, притежаващ нужната квалификация да бъде
водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на ПТП, но
преди да предприеме изпреварване не се е убедил, че че не го изпреварва
друго пътно превозно средство, което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, поради което е и причинил настъпването на уврежданията на
пострадалия.
В случая няма каквито и да е данни за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, доколкото от заключението по КСМЕ безспорно
се установи, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като в
противен случай щяха да настъпят и други увреждания в областта на главата,
гърдите и корема.
Установено е от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че
констатираните на ищеца увреждания – контузия на гръдния кош и
многофрагментно счупване на костите на подбедрицата на десния крак, са
били в резултат именно на настъпилото пътнотранспортно произшествие, т.е.
е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответника и
настъпилите вреди.
Затова и съдът приема, че предявените искове по чл. 45 ЗЗД са доказани
по основание.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди следва да се посочи, че същият е доказан по размер, доколкото от
приетите по делото фактури и фискални бонове се установява, че ищецът е
заплатил общо сумата от общо 3117 лева. Същите разходи нямаше да бъдат
сторени от ищеца, в случай че не бяха настъпили процесните увреждания,
тоест сторените разходи от ищеца за болничен престой, лечение и медицински
изделия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания,
вследствие на причиненото с действия на ответника по главния иск ПТП.
Съдът не споделя възражението на ответника по главния, че част от тези
разходи са луксозни такива по отношение на разходите за самостоятелна стая
и придружител, доколкото от данните по делото се установява, че ищецът не е
могъл да се обслужва сам първоначално, т.е. е било необходимо присъствието
на придружител, а присъствието на такъв е обосновало и ангажирането на
самостоялна стая, за което са заплатени от ищеца допълнителни разходи.
По отношение на размера на обезщетението за претърпени
7
неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД същото се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства.
При определяне размера на обезщетението при телесните увреждания
следва да се имат предвид обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление №
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищеца в
резултат на настъпило ПТП, следва да се отчете че периодът на физическо
възстановявавне от тази травма съобразно изложеното от вещите лица е бил в
продължение на седем-осем месеца, като в този период са били ограничени
движенията на ищеца и същият е изпитвал болки. Дори след този период, а и
към момента на изготвяне на КСМЕ ищецът продължава да изпитва болки
макар и с по-нисък интензитет, при по-сериозна физическа активност –
качване на стъпала, придвижване на по-дълги разстояния и носене на по-
тежки предмети. Съдът отчете също така, че на ищеца се е наложило да бъдат
извършвани две оперативни интервенции, като и при двете са били поставяни
медицински винтове в крака му. Отделно от това, съдът отчете съобразно и
изложеното в показанията на св. Й. А. и св. В. А., според които ищецът в
резултат на травмата няма възможност и не е работил дейностите, които преди
инцидента е изпълнявал – като работник по чистотата и в строителството.
Следва да се посочи, че за тези обстоятелства не е налице пречка да се
установяват и със свидетелски показания, доколкото ако ищецът не е
изпълнявал работа на трудов договор преди инцидента, то няма как да бъдат
ангажирани писмени доказателства за това, че р неработоспособен или че
получава обезщетение за безработица. Същевременно съдът отчете, че не са
били налице усложнения във връзка с болничното лечение на пострадалия, но
е възможно и до края на живота на ищеца той да има поставен винт в
травмирания крак.
Отчитайки всички тези критерии, най-вече вида на нанесените
травматични увреждания на ищеца от страна на ответника, тяхната тежест,
болките и страдания и останалите трайни негативни последици, с оглед на
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна повреда, следва да
бъде определено в размер на 15 000 лева.
Предвид гореизложеното, искът по чл. 45 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 15
000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.12.2023 г.
до окончателното заплащане на сумата, като следва да бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 20000 лева.
По обратния иск с правно основание чл. 435 КЗ.
Според разпоредбата на чл. 435 КЗ ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
8
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
на покритието по застрахователния договор.
За да възникне това право на застрахованото лице, е необходимо преди
това да е реализирана деликтна отговорност на застрахования спрямо трето
лице поради настъпило застрахователно събитие, да има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахованият да е платил
обезщетение за причинените вреди на увредения. Размерът на дължимото
обезщетение от застрахователя се простира в рамките на уговорената по
сключената застраховка застрахователна сума.
По делото бе установено, че между ответника и третото лице – помагач
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е имало валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на ищеца по
обратния иск за причинени на трети лица вреди. Пътнотранспортното
произшествие, при което е пострадал ищецът по главния иск е настъпило в
срока на сключения застрахователен договор, като вина за него има
застрахованият водач на марка „Форд“, модел „Фокус“ – М. А.. Съдът приема
за установено, че настъпилото застрахователно събитие е в рамките на
покритите рискове от застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, доколкото съдът задължи в първото
открито съдебно заседание ответникът по обратния иск да представи общите
условия към сключената застраховка, но в дадения срок за това, същите не
бяха представени, поради което съдът приема за установени обстоятелствата,
за които страната е създала пречки да бъдат установени, сългасно чл. 161 от
ГПК.
По делото не се установи плащане на обезщетение от страна на третото
лице-помагач в полза на увредения от пътнотранспортното произшествие, а се
доказаха имуществени и неимуществени вреди, за чиято обезвреда
застрахованият е осъден да заплати обезщетение. След тяхното изплащане
застрахователят следва да заплати на застрахования платената сума, с която
последният е удовлетворил увреденото лице, по риска, покрит от
застрахователя и които вреди са били обезпечени със сключения между
страните договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС.
В този смисъл съдът приема, че обратният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По акцесорания иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава по
чл. 86 ЗЗД, съдът съобрази, че правото на обезщетение за вреди възниква от
датата на увреждането, поради което следва да бъде присъдена законната
лихва върху уважения размер на главницата, считано от 30.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Исковите претенции са уважени за сумата от 15000 лв. от общия
предявен размер от 20000 лв. При този изход на спора разноски се дължат в
полза и на двете страни съобразно уважената/отхвърлената част от иска. От
ищеца по главния иск не са представени доказателства за направени разноски,
поради което такива не следва да се присъждат.
От ответника по главния иск са представени доказателства за сторени
9
разноски в размер на 2300 лева за адвокатско възнаграждение. В полза на
ответника по главния иск се поражда право да му бъде заплатена сумата от
575 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска. Съдът намира, че следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника
по главния иск сумата от 575 лева за адвокатско възнаграждение.
По отношение на обратния иск, от ищеца по него е представен договор
за безплатна правна помощ, поради което ответникът по обратния иск следва
да заплати съразмерно на уважената част от него в полза на адв. С. М. сумата
от 1872 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, определено към минималния размер от съда, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР.
Ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на осн. чл.
1 от ТДТКССГПК, във връзка с чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на РС - Ихтиман
сумата от 724,68 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на исковата претенция, както и заплатените от бюджета на съда разноски за
изготвянето на КСМЕ в размер от 1108,00 лева, доколкото ищецът по обратния
иск е освободен от заплащане на такси и разноски по делото пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Й., ЕГН
********** сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на 30.12.2023 г.
около 12:15 часа на второклаен път 82 /път гр. Костенец – гр. Долна баня,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния предявен размер от 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Й., ЕГН
********** сумата от 3117 лв. /три хиляди сто и седемнадесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
на 30.12.2023 г. около 12:15 часа на второклаен път 82 /път гр. Костенец – гр.
Долна баня, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.12.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
СЛЕД ИЗПЛАЩАНЕ НА ГОРНИТЕ СУМИ ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано заедно от В. В. И. и В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на М. А. А., ЕГН
********** сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2023 г. до окончателното
й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, заплатено от застрахования на увредения Е. В. Й., ЕГН **********,
както и сумата от 3117 лв. /три хиляди сто и седемнадесет лева/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2023 г. до окончателното
10
й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, заплатено от застрахования на увредения Е. В. Й., ЕГН **********, на
основание чл. 435 КЗ, във вр. с чл. 429 КЗ и чл. 219, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. В. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. А., ЕГН
********** сумата от 575 лв. /петстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от В. В. И. и В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Ихтиман сумата от 1832,68 лв. /хиляда осемстотин
тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща държавна
такса върху уважения размер на исковете, както и разноски, изплатени от
бюджета на съда, на основание чл. 78, ал. 6 и 10 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано заедно от В. В. И. и В. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. М., сумата от 1872 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и два лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца по обратния иск М. А., на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, във
връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 НВАР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11