№ 22577
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110104382 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 22081/24.01.2024 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на Е. К. К., с ЕГН ********** в
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, правещо ги клиенти на топлинна
енергия, доставяна до същия, с която ИМ са предявени кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане при условията на разделност на сумите, както следва: общо 759,35 лв., от която
сума 591,99лв., цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
доставяна до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна-2, бл.7, вх.А, ап.24,
с аб. № 212359, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане; 117,90 лв. - представляваща мораторна лихва върху главницата за
потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г.; 39,43 лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане; 10,03 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР,
дължима за периода на забава от 15.02.2021 г. до 10.01.2024 г.
С уточняваща молба вх. № 86760/15.03.2024 г., ищецът е насочил претенциите си
срещу установените наследници на Е. К., а именно конституираните ответници: Ц. С. Т. , с
ЕГН **********, А. С. К., с ЕГН ********** и В. С. К., с ЕГН **********.
С отговор на искова молба, с вх. № 146619/02.05.2024 г. ответника В. С. К. е заявил от
името на тримата ответници, че задълженията към ищеца са били изцяло заплатени, за което
представя доказателства и моли за прекратяване на делото. В подкрепа на изложеното
представя и фискален бон от 02.05.2024 г., удостоверяващ заплащането на сумата от общо
781,77 лв., с вкл. законна лихва до датата на плащане на претендираните главници за ТЕ и
ДР, в размер на 22, 42 лв.
С разпореждане № 69230/15.05.2024 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението да изрази становище по твърдението за плащане, като в същия срок да заяви
продължава ли да поддържа исковете си по отношение на ответниците.
С молба с вх. № 164992/21.05.2024 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане на
всички вземания, предмет на делото, в т.ч. законната лихва, дължима върху просрочените
1
главници за периода от завеждане на ИМ в съда до датата на плащане 02.05.2024 г.,
посочвайки още, че непогасени са останали само извършените от ищеца съдебни разноски за
производството (в общ размер на 415 лв.), а именно за заплатената държавна такса (от 300
лв.) за издадените му СУ (15 лв.) и дължимо се юрисконсултско възнаграждение, което
претендира в минимален размер, също от 100 лв.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците,
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, което недвусмислено се признава от „Топлофикация
София“ ЕАД, то за последното дружество не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 21.05.2024 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер и съдебните разноски -
заплатени държавна такса и такси за СУ. Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно
процесуално допустимо съдебно производство, поради което, в случай че констатира
липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежно
възникване на правото на иск – правен интерес от заявената с исковата молба съдебна
защита, следва да счете, че предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал
правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях
съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 02.05.2024 г., т. е. след връчване на
препис от исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са дали повод за
завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от ищеца
разноски по него.
Ищецът е претендирал такива за държавната такса и такси за СУ в общ размер на 315
лв., както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да бъде
присъдено в минимален размер от 100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност, а освен това извършените от името на
„Топлофикация София“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на
исковата молба и една уточнителна молба към нея.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците Ц. С. Т. , с ЕГН **********, А. С. К., с
ЕГН ********** и В. С. К., с ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят
разделно, съобразно квотите си в съсобствеността на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от общо 415, 00 лв., представляваща разноски по делото или всеки от тях да заплати по
138,33 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4382/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му.
ОСЪЖДА, на осн. чл.81 вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Ц. С. Т. , с ЕГН **********, А.
С. К., с ЕГН ********** и В. С. К., с ЕГН ********** да заплатят на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б сумата от общо 415,00 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски по делото, за държавна такса, такси за СУ и за юрисконсултско
възнаграждение, или всеки от тях да заплати по 138, 33 лв. в полза на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3