Присъда по дело №839/2024 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 3
Дата: 23 януари 2025 г. (в сила от 8 февруари 2025 г.)
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20241420200839
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Враца, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
СъдебниДЕСИСЛАВА ХР. ХРИСТОВА

заседатели:КЛАРА П. НИНАРСКА
при участието на секретаря Ваня Люб. Василева
и прокурора К. Ив. К.
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Наказателно дело от общ
характер № 20241420200839 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. К. И., роден на ***** г. в ***** българин,
български гражданин, средно образование, разведен, осъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през ноември 2016
г. в гр.Враца с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у М. К. К.
заблуждение, че ще закупи от негово име и негова сметка, и ще му достави
л.а.„Мазда“, производство 2003 г. от Република Австрия и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 2800 евро и 1800 лева или общо сума в
размер на 7274.00 лева, поради което и на основание чл.209, ал.1 НК вр.
чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал., т.1 НК ГО ОСЪЖДА на
шест месеца лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от три години.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
1
днес пред ВрОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 3/23.01.2025 г., постановена по н.о.х.д.№
839/2024 г. по описа на ВРС.
Срещу подсъдимия В. К. И. е повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата през ноември 2016 г., в гр.Враца, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил у М. К. К. заблуждение, че ще закупи от негово име
и негова сметка, и ще му достави л.а.„Мазда“, производство 2003 г. от
Република Австрия и с това му е причинил имотна вреда в размер на 2800
евро и 1800 лева или общо сума в размер на 7274.00 лева - престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е
възведено в обвинителния акт, намира същото за доказано по несъмнен начин
и пледира за постановяване на осъдителна присъда по реда на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т. 1 НК, поради наличие на изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно изминалия продължителен период от време от
извършване на деянието до приключване на делото.
Назначеният служебен защитник - адв.Цв.М. от ВрАК намира
обвинението за доказано, като пледира при постановяване на присъдата да
бъде приложен чл.55 НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и най-вече поради изминалия дълъг период /девет години/ от
извършване на деянието до постановяване на съдебен акт.
Подсъдимият В. К. И., роден на ***** г. в гр.***********, адрес:
гр.*****, ул.*****, българин, български гражданин, средно образование,
разведен, осъждан, ЕГН ********** признава вината си, изразява съжаление
за извършеното и прави искане съдебният процес да протече при условията
на съкратено съдебно следствие. Същият призна изляло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът даде ход на делото по реда на глава XXVII НПК - чл.371, т.2 НПК,
като намери че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства.
При проведеното наказателно разследване и след използване на
допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на
доказателствата, е установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият В. К. И. и пострадалия М. К. К. /б.ж. на гр.Враца/ се
познавали от дълги години, тъй като подсъдимият работел за св.К., като
извършвал превоз на автомобили втора употреба от чужбина, с товарен
автомобил собственост на св.К., като двамата работели по следният начин:
св.К. обикалял в РАвстрия и след като харесал автомобил, го капарирал.
Впоследствие, давал сумата за закупуване на автомобила на подс.И. и
последният с товарен автомобил с платформа, собственост на св.К., отивал до
РАвстрия, там плащал сумата за автомобила, натоварвал съответния
1
автомобил на платформата и го докарвал до РБългария. Около една година
преди 2016 година подсъдимият напуснал и спрял да работи за св.К.. През
лятото на 2016 година подс.И. потърсил св.К. и поискал отново да работи за
него, при което св.К. се съгласил. Подс.И. извършил два курса, при които
закупил и докарал автомобили от РАвстрия до РБългария и които предал на
св.К.. През месец ноември 2016 г. подс.И. видял в РАвстрия л.а. „Мазда“ и се
свързал със свой познат - св.************* от гр.***********, като му
предложил да го закупи, но последният нямал толкова пари. Поради тази
причина, подс.И. предложил на св.К. да заплати цената за автомобила, да го
превозят до РБългария, а впоследствие св.К. да събере сумата и да го заплати
на св.К. и той да му го предаде. Св.К. се съгласил, но поискал да се срещне със
св.К.. По тази причина подс.И. организирал среща между св.К. и св.К..
Срещата между тримата се провела в района на Автогара – гр.Враца, където
св.К. предал на св.К. сумата от 500.00 лева като първоначална вноска за
автомобила. След това св.К. се върнал в гр*********, а подс.И. и св.К.
отишли до обменно бюро в района на ***** в гр.Враца, където св.К. обменил
левове в евро. След това св.К. предал на подсъдимия сумата от 2800 евро като
цена за автомобила и сумата от 1800.00 лева за превоз и гориво. Още същият
ден св.К. предоставил на подс.И. т.а. „Мерцедес Спринтер“ с платформа, с
който последният следвало да осъществи превоза, като двамата се уговорили
подсъдимият да тръгне на път още същата вечер. По време на пътуването,
св.К. неколкократно се опитвал да се свърже с подс.И., за да провери докъде е
стигнал, но последният не отговарял на обажданията му. Пристигайки в
РАвстрия, подсъдимият оставил т.а.„Мерцедес Спринтер“ на паркинг до една
бензиностанция „Шел“ /където обикновено по време на път почивал/, заедно с
ключовете и документите за товарния автомобил. Междувременно, св.К. се
свързал със св.Т.Й. който живеел в РАвстрия и последният по молба на св.К.,
проверил и открил т.а.„Мерцедес Спринтер“ на въпросния паркинг, за което
уведомил св.К.. Тъй като нямал връзка с подсъдимия, след няколко дни св.К. с
друг шофьор пристигнал в РАвстрия и си прибрал т.а.„Мерцедес Спринтер".
Въпреки опитите му да се свърже с подс.И., до средата на 2017 година същите
останали безуспешни.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло и
безпротиворечиво от всички събрани и приобщени от съда по съответния
процесуален ред гласни и писмени доказателства. Гласните доказателства са
събрани посредством самопризнанието на подсъдимия, което е подкрепено от
показанията на свидетелите М.К., Ал.К., К.К., ***********. Показанията на
свидетелите са последователни и непротиворечиви, кореспондират на
събраните писмени доказателства, както и един спрямо друг, поради което
съдът им дава вяра. Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от
събраните по делото писмени доказателства, които на основание чл.283 НПК
са прочетени и приобщени към делото и имат значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, като в това число са всички писмени документи,
съдържащи се в ДП №1295 /2017 г. по описа на РП-Враца, като в това число
2
са: жалба от св. М.К. от 06.12.2016 г. до РУ-Враца, справки за задгранични
пътувания, докладни записки, договор за покупко-продажба на МПС, справка
за съдимост на подсъдимия – л.43 ДП и характеристични данни за същия –
л.47 от ДП. Съдът изцяло кредитира приложените писмени доказателства.
Тези доказателства в своето единство и логическа взаимовръзка изясняват
по несъмнен начин всички обстоятелства, имащи съществено значение за
правилното решаване на делото – факта на извършване на престъпното
деяние, неговото авторство, механизма и начина на осъществяването му,
личността и субективното отношение на дееца към извършеното. Въз основа
на логичния и безпротиворечив анализ на наличния доказателствен материал
и възприетата фактическа обстановка, съдът прие за безспорно доказано, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение, е извършено от подсъдимия
И., за което са налице всички обективни и субективни признаци,
квалифициращи го като такова по чл.209, ал. 1 НК, а именно на
инкриминираните дата и място /неустановена дата през ноември 2016 г., в
гр.Враца/ с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у М. К. К.
заблуждение, че ще закупи от негово име и негова сметка, и ще му достави
л.а.„Мазда“, производство 2003 г. от Република Австрия и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 2800 евро и 1800 лева или общо сума в
размер на 7274.00 лева.
Обект на наказателноправна закрила на престъплението “измама” са
обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при
разпореждане с движимо или недвижимо имущество, като въздействието
върху пострадалия е по един измамлив начин, така че да се създадат и/или да
се затвърдят вече създадени неверни представи, относно определени факти и
обстоятелства от обективната действителност. В НК са очертани състави на
различни видове измама, като общото между тях е, че във всички случаи
актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице,
поради негова неправилна представа, относно основанието или условията за
това разпореждане. Обикновената (класическа) измама е законово
регламентирана като престъпни състави в чл.209–211 от НК. Основните
състави на престъплението измама са предвидени в чл.209, ал. 1 и ал.2 НК.
Различните форми на класическа измама се отличават само по въздействието
върху измамения. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние по
ал.1 може да бъде осъществено в две форми: първата е възбуждане на
заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия,
относно съществуването, несъществуването или естеството на определени
факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с
основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане. Като, ако не се създаде тази невярна представа, пострадалият
не би се разпоредил с имуществото си. Втората е поддържане на заблуждение,
т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували
изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от
3
подсъдимия или от друго лице. Възможно е да бъдат осъществени
едновременно и двете форми на изпълнително деяние и това е най-често
срещаната хипотеза – деецът, след като е възбудил заблуждение, по-нататък да
поддържа тези неверни представи. Приема се, че по необходимост всяка една
от тези две форми на изпълнително деяние изисква активно
поведение, действие, дори и когато деецът поддържа заблуждение. Тази
постановка не е еднозначна, защото е възможно изпълнителното деяние да
бъде осъществено и чрез бездействие, особено когато се отнася за поддържане
на заблуждение.
При измамата винаги се мами, лъже друг човек. Но не всякога
маменето, лъжата, непременно съставляват измама. За да има измама, е
необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване
на правнозначимо поведение – да извърши нещо – напр. да плати нещо
недължимо; да пропусне някаква полза – да не потърси вземането си в срок;
да претърпи загуба и т.н. При измамата се очертават причинни връзки
между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и
настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в
това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират
или затвърждават неверни представи за гражданскоправно релевантните
обстоятелства от значение за осъществяване на имуществено разпореждане.
Измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието
върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не
би направил, ако имаше верни представи, относно действителното фактическо
положение на нещата и по този начин претърпява имотна вреда.
Престъпният резултат на измамата се състои в имотна вреда, като тя
може да бъде причинена, както на заблуденото лице, така и на друго лице –
заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат.
От съществено значение за доказване на престъпния състав на измамата
е наличието на причинно-следствена връзка между невярната представа у
адресата и причинения с деянието резултат т.е., че наказателна измама по
основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато
измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с
настъпването на имуществената щета, какъвто е и настоящият случай.
От субективна страна, настоящето престъпно деяние е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като субективното отношение на подсъдимия
И. е било насочено за постигане на пряко целения резултат, съзнавал е
обществената опасност на деянието и на последиците от него и е искал и се е
стремял към тяхното настъпване.
След като призна подсъдимия за виновен по предявеното обвинение по
чл.209, ал.1 НК и при спазване императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК
вр. чл.58а, ал.4 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът го осъди на шест месеца
лишаване от свобода, което счете за достатъчно за постигане целите на чл.36
НК и за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на правовия
4
ред. За да наложи това конкретно по размер наказание, съдът отчете като
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства –
самокритичност, чистото съдебно минало към датата на извършване на
деянието, добрите характеристични данни, изминалия дълъг период от време
от датата на деянието до постановяване на присъдата, а като отегчаващи
такива отчете високата обществена опасност на деянието, а именно засяга се
правото на собственост на гражданите.
Съдът постанови на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като
отчете наличието на законовите предпоставки за прилагане института на
условното осъждане.
В хода на настоящето дело не е предявен граждански иск от
наследниците на пострадалия свидетел и не са направени разноски по делото.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

27.01.2025 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
гр.Враца
5