МОТИВИ КЪМ НОХД 1574/ 10г. .
Производството е образувано въз основа
на внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Пазарджик .
Обвинението
е против А.С.Н. ***, за това че на 06.01.2010г., в гр. Септември, при условията на продължавано престъпление и
в съучастие с Н. А.Н. *** Загора и А.М.Д. ***, в качеството му на извършител за
това, че - противозаконно е отнел чуждо
МПС – л.а.»ВАЗ 21061», с ДК№ РА 06-57 АВ,от владението на Х.Н.Ш. ***, без
негово съгласие, с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство на стойност 100.00 лв., и то е оставено без надзор;
- е направил опит противозаконно да отнеме
чуждо моторно средство – л. а. «ВАЗ 2107», с ДКН РА 44-89 АС, от владението на Й.С.П.
***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини,като деянието е извършено повторно и
деецът, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си –престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т. 2, пр. 3, във
вр. с ал.1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във
вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК.
ІІ. НИЯЗИ А.Н. - роден на *** *** Загора, с
настоящ адрес гр. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. „Димитър Благоев”, № 3,
българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, ученик във ВУИ „Ангел Узунов” -гр. Ракитово, ЕГН:
**********
За това, че на 06.01.2010г., в
гр. С., при условията на продължавано
престъпление и в съучастие с А.С.Н.,*** и А.М.Д. ***, в качеството му на
извършител:
- противозаконно е отнел чуждо МПС – л.а.»ВАЗ 21061», с ДК№ РА 06-57
АВ,от владението на Х.Н.Ш. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва,
като е последвала повреда на превозното средство на стойност 100.00 лв., и то е оставено без надзор;
- е направил опит противозаконно да отнеме
чуждо моторно средство – л. а. «ВАЗ 2107», с ДКН РА 44-89 АС, от владението на Й.С.П.
***, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини,
като деянието е извършено повторно, и
деецът, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си –престъпление по чл.346 ал.2, т.1 и т. 2, пр. 3, във
вр. с ал.1 от НК, във
вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК.
И:
ІІІ. А.М.Д. - роден на *** ***, с
настоящ адрес с. Брестовец, обл. Плевен, ул. „Генерал Скобелев”, № 6, българин,
български гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, ученик във ВУИ „А. У.” -гр. Ракитово, ЕГН:
********** за това, че
На
06.01.2010г., в гр. Септември, при
условията на продължавано престъпление и в съучастие с А.С.Н.,*** и Ниязи А.Н. ***
Загора, в качеството му на извършител:
- противозаконно е отнел чуждо МПС – л.а.»ВАЗ 21061», с ДК№ РА 06-57
АВ,от владението на Х.Н.Ш. ***, без негово съгласие, с намерение да го ползва,
като е последвала повреда на превозното средство на стойност 100.00 лв., и то е
оставено без надзор;
- е
направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно средство – л. а. «ВАЗ 2107»,
с ДКН РА 44-89 АС, от владението на Й.С.П. ***, без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като деянието е останало недовършено по независещи от
него причини,
като деецът, макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си –престъпление по чл.346 ал.2, т.1,
във вр. с ал. 1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК.
Производството по делото се проведе по реда
на гл. 27 от НПК.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП
Пазарджик, който пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказание пробация при определяне на мерки за въздействие и контрол, които да
са за по –продължителен период.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва съставомерността на деянието , като пледира за
налагане на същото наказание.
Подсъдимите се признават за виновни.
Районният съд, като прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото, по свое вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона и с оглед разпоредбата на чл. 301 от НПК,
установи:
На 06.01. 2010 г., А.М.Д. ***, А.С.Н. ***
и Ниязи А.Н. *** Загора избягали от
възпитателно училище-интернат „А. У.” – гр. Ракитово. Тръгнали пеша за гр.
Велинград. Оттам хванали такси и отишли в с. Варвара, а след това пеша стигнали
до гр. Септември. Докато се разхождали в града, тримата подсъдими видели на ул. „Младост” паркиран лек автомобил – „ВАЗ 21061 1500 С”, с
ДК№ РА 0657 АВ. Същият бил собственост
на Х.Н.Ш. ***. Решили, да се повозят. През предния малък страничен прозорец
отворили предната врата. След това започнали да бутат автомобила на заден ход,
а подс. А.Н. счупил кората за жиците,
като се опитвал да включи двигателя. Тримата
бутали автомобила на разстояние около 500-600 м. След като не могли да
включат двигателя, четиримата изоставили
автомобила в района на “Винпром”
АД и отново продължили разходката си. Вследствие на манипулациите им върху
автомобила, на последния бил изкривен кормилния кръг.
На ул.
„Васил Левски”, подсъдимите видели друг
паркиран лек автомобил „ВАЗ 2107”,
с ДК№ РА 44-89АС, собственост на И. С= Г. от гр. Пазарджик и управляван
от Й.С.П. ***. Вратите на същия били отключениАтанас Н. влязъл в автомобила,
повикал и Н. Н., като двамата счупили волана на автомобила, но не могли да
включат двигателя. Подсъдимите оставили автомобила и тръгнали на изхода на гр. Септември, в посока
с. Злокучене. Нощта прекарали във фургон, намиращ се до бензиностанцията и на
следващата сутрин на стоп отпътували за гр. Бургас.
Стойността
за демонтаж, монтаж и подмяна на увредените авточасти по л. а. ВАЗ 21061 1500 С”, с ДК№ РА 0657
АВ, е от порядъка на 100 лв., според оценката на експерта.
Към посочената дата
А.Н. е неколкократно е
осъждан за престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 1 и т. 3 от НК, с присъди на РС-Бургас, влезли в сила през 2009 г.
Ниязи Н. е осъден с присъда № 7/27.01.2009
г. по НОХД 206/2008 г. и с присъда№ 11/10.02.2009 г. по НОХД 8/2009 г., и двете
на РС-Чепеларе за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.
Съдът възприе описаната фактическа обстановка като взе предвид направеното
самопризнание от страна на подсъдимите, което напълно прие, че се потвърждава
от събраните по надлежен ред в ДСП доказателства.
На досъдебната фаза подсъдимите са дали изчерпателни обяснения, в които
съвсем детайлно са възпроизвели участието си в двете инкриминирани престъпни
деяния. Обяснили са подробно откъде, кога и как са отнели двата автомобила
всъщност на отнели единия и са направили опит да отнемат втория. Обясненията им
напълно кореспондират с дадените показания от самите пострадали, респ. лицата,
които ползват процесните МПС. В този
смисъл следва да се имат предвид показанията на свидетелите Ганчев, П. и Й. и Ш.. . Бягството на тримата подсъдими към датата на техните деяния от училището, в
което са били настанени е установено от показанията на св. Х. – инспектор ДПС в
РУ Велинград , тези на св. Т. – служител
на същото РУ.
Доказателствата които са
събрани в хода на разследването са достатъчно информативни относно обективните
и субективни признаци на инкриминираното престъпно деяние. От същите се
установява , че при първото се посегателство върху лекия автомобил, който е
предмет на първото инкриминирано престъпно деяние подсъдимите са упражнили с
цел да го приведат в движение фактически действия , с които са причинили
повреди , изразени с изкривяване на кормилния кръг. И по отношение на двете МПС са направили опит
да приведат двигателя в движение, но не са успели, поради което са изоставили без надзор и двата
отнети автомобила.
Второто деяние е останало на фазата на опита, като не е довършено по
независещи от дейците причини.
Двете престъпни деяния осъществяват различни съставина едно и също престъпление, извършени
са през минути , при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като
второто в обективно и субективно продължение на първото. Поради това и правилно са приети като едно
продължаван престъпление , при което подсъдимите са действали в съучастие като
съизвършители.
Видно от приложените справки
за съдимост двама от подсъдимите са били осъждани към датата на деянията за
същите по вид престъпления : Към посочената дата А.Н. е
неколкократно е осъждан за престъпление
по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НК, с присъди на РС-Бургас, влезли в сила
през 2009 г. – л. 21, а подс. Ниязи Н. е осъден с присъда № 7/27.01.2009
г. по НОХД 206/2008 г. и с присъда№ 11/10.02.2009 г. по НОХД 8/2009 г., и двете
на РС-Чепеларе за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.- л. 27.
В
субеуктивно отношение и всеки от подсъдимите е съзнавал противопрания характер на деянието си. Съзнателно и
обмислено са предприели действия по отнемане на всеки от автомобилите, които се
опитали да приведат в движение, причинявайки повреди на превозните средства и
оставяйки ги съзнателно без надзор. Подсъдимите са действали при наличие на
общност на умисъла. Н. и Н. са съзнавали, че извършват деянието след като са
били вече осъждани за същото по вид престъпление. Макар и непълнолетни, подсъдимите са могли да
разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят.
Предвид горното се налага
правния извод, че с действията си подс. А.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.346 ал.2 т.1, във вр. с
ал.1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК, подс. Ниязи А.Н. и подс. А.С.Н., са
осъществили от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и т. 2, пр. 3, във вр. с ал.1 от НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
във вр. с чл. 63, ал. 1,т. 3 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се
наложи на подсъдимите съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК
, въз основа на която определи наказанието по чл. 58 а от НК и в редакцията на
нормата към датата на продължаваното престъпление. Имайки предвид вида и
размера на предвиденото наказание за всеки от подсъдимите за извършената от
него престъпление и след редукцията по
чл. 63, ал.1, т.3 от НК , наказанието се определи за всеки от подсъдимите на
основание чл. 55, ал.1т.2 б.Б от НК.
За да определи конкретните по вид и продължителност пробационни мерки
съдът взе предвид от една страна високата обществена опасност на деянието и
тази на дейците, като различна степен следва да се отчете при подсъдимия Н.,
който е многократно осъждан ( л. 21) – общо 12 пъти, подсъдимия Н. и осъждан
осем пъти ( л. 27) и само един път е осъждан подс. Д.. И тримата подсъдими имат
негативни характеристични данни. От друга страна ниска е стойността на предмета
на престъплението, но пък същото е продължавано и е съставено от две
престъпи деяния. Очевидно и също така,
че по отношение на подсъдимите трудно се постига поправително и превъзпитателно
въздействие , тъй като за да извършат деянието са избягали от ВУИ, където са
били настанени за предходни такива прояви или по повод на същите. Поради това и
съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания за постигане на промени в
съзнанието на подсъдимите ,както и общопреивантивен ефект по отношение на всеки от тримата , следва да
се наложат следните мерки по чл. 42а ал.2 т.1 , 2 и 4 от НК – а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти
седмично , задължителни периодични срещи с пробационен служител и включване в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие
които се наложат на всеки от подсъдимите за следния срок: за Н. – за срок от по две
години за всяка една от визираните пробационни мерки, за подс. Н. – също за
срок от по две години – за всяка една от мерките по чл. 42а ал.2 т.1 , 2 и 4 от НК и по отношение на подс. Д. – за срок от по едва година за всяка една от тези
мерки.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите се възложиха
сторените съдено деловодни разноски в размер на по 17.34 лева - по сметка на ОД
МВР Пазарджик и в размер на по 5 лв. за всеки от тях, които да заплатят по
сметка на РС Пазарджик.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...................