Решение по дело №13954/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266162
Дата: 20 октомври 2021 г.
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20201100513954
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

гр. София, 20.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, с участието на прокурора Ива Цанова от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 13954 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д.И., действащ чрез представителя си по пълномощие, срещу решение № 98896 от 23.05.2020 г., постановено по гр. дело № 40197/2019 г. на СРС, III ГО, 37 състав, с което е отхвърлена молбата му за промяна на фамилното му име от „И.“ на „К.“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго решение, с което да се промени фамилното му име от „И.“ на „К.“. Представя нови доказателства.

Столична община не вземат становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, вр. с чл. 540 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като прецени относимите доказателства и доводи на въззивника, приема за установено следното:

С обжалваното решение № 98896 от 23.05.2020 г., постановено по гр. дело № 40197/2019 г. на СРС, III ГО, 37 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Д.И., за допускане промяна на фамилното му име от „И.“ на „К.“.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства.

Видно от удостоверение № 1785/03.06.2020г. на Районна прокуратура – Благоевград, срещу Д.И. е имало образувано едно наказателно производство – ДП № 223/2009г. по описа на 01. РУП – Благоевград, НП № 431/2009г. по описа на РП – Благоевград, което е било прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК.

От удостоверение с изх. № 1433/03.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Благоевград се установява, че към 02.06.2020г. срещу Д.И. няма обвинения по неприключени наказателни производства.

От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че въззивникът е роден на ***г. в гр. Велес, Република Северна Македония, като преди сключването на граждански брак е с фамилно име К.. От акт за сключен граждански брак № 102 от 24.07.2006г., съставен от община Дупница, Кюстендилска област, се установява, че молителят е бил в граждански брак с македонската гражданка Т.И., който брак е прекратен с решение от 23.10.2015г. по гр. дело № 1213/2015г. на РС - Дупница. В графа „бележки“ на акта за брак е отразено, че по силата на съдебното решение Д.И. ще запази фамилното си име И..

От удостоверение на МВР – СДВР, Отдел „БДС“ от 14.02.2020г. се установява, че за Д.И. няма регистрирани данни за приложени принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I и санкции по Глава VII, раздел II от Закона за българските документи за самоличност.

От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи наличие на евентуален користен мотив за исканата промяна в името на въззивника.

На молителя се легитимира с документ за самоличност – лична карта № *********, издадена от МВР – София на 28.06.2019г., в която е отразено, че е български гражданин.

Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят М.К. – баща на молителя, който сочи в показанията си пред съда, под страх от наказателна отговорност, че от раждането всички познават молителя с фамилията му К., а след развода със съпругата си иска да възстанови тази фамилия.

Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени от страните.

Въз основа на така установените факти и с оглед направеното от молителя искане, въззивният съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Настоящият съдебен състав счита, че известността на въззивника с фамилно име „К.“ и идентифицирането на лицето с това име в ежедневните му взаимоотношения с обкръжаващия го семеен, професионален и социален кръг, са „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, които обстоятелства се установиха в съдебното производство. В този смисъл въззивният съдебен състав съобрази и споделя за правилно заявеното становище от представителя на СРП в първоинстанционното съдебно производство (лист 51-52 от делото на СРС).

Следва да се добави, че фамилното име служи не само за идентификация, но има и функцията да идентифицира произхода на лицето и принадлежността му към даден род, което понастоящем, следвайки патриархалната традиция на българския етнос, е отразено в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Установи се, че молителят е на 42 години, а от раждането си се е идентифицирал с бащиното си фамилно име „К.“. Това е достатъчно дълъг период, през който лицето се е идентифицирало с посоченото име. При прекратяването на гражданския брак, продължил в период от девет години и три месеца, молителят е пропуснал да възстанови фамилното си име преди брака. Следва, че по делото е установено „важно обстоятелство” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, което е основание за уважаване на молбата.

В този смисъл въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а молбата за промяна на фамилното име на въззивника – да се промени от „И.“ на „К.“.

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 98896 от 23.05.2020г., постановено по гр. дело № 40197/2019г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 37 състав, с което е оставена без уважение молбата на Д.И., ЕГН **********, за промяна на фамилното му име и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА ПРОМЯНА НА ФАМИЛНОТО ИМЕ на Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, от „И.“ на „К.“;

СЪОБЩЕНИЯ за промяната на името да се изпратят на служба ГРАО – София и на бюрото за съдимост при Софийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                  2.