№ 819
гр. Враца, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Х.а
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело №
20251420100448 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ф. И., срещу И. Х. И., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия и е длъжен да заплаща
цена за топлоснабдяването и за услугата дялово разпределение. Твърди, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за потребители за битови нужди в гр. София са публикувани във в. „Монитор“ и
са в сила от 10.07.2016 г. Заявява, че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, като сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, а в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Заявява, че за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г. ответникът е потребявал
доставена от ищеца топлинна енергия, за което му дължи сумата от 1 487,40 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за имот -
апартамент с адрес: *************. Сочи, че до подаване на исковата молба от
ответницата не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията й. Претендира
1
и лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 233,75 лева за
периода от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.
Твърди се, че за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г. в сградата на
посочения адрес е потребявана топлинна енергия, чието разпределение се извършва по
системата за дялово разпределение при сключен договор с „Техем сървисис“ ЕООД,
като за процесния период ответникът дължи на ищеца стойността на услугата дялово
разпределение в общ размер на 44,67 лева, както и лихва за забава върху тази сума в
размер на 10,34 лева, начислена за периода от 16.12.2021 г. до 26.07.2024 г.
Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 3432/2024 г. и издадена заповед
за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.08.2024 г. до окончателното
изплащане. Сочи, че тъй като ответникът депозирал възражение срещу издадената
заповед, за ищеца е налице правен интерес от водене на настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът И. Х. И., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 1 487,40 лева – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *******, инсталация
********/ аб. № ********** за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., сумата от
233,75 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.,
сумата от 44,67 лв. - главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., сумата от 10,34 лв. – лихва
за забава върху тази сума за периода от 16.12.2021 г. до 26.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението – 07.08.2024
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2080/31.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3432/2024 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира направените в хода на заповедното и
настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника И., чрез адв. М. В., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Заявява, че между ответника и трето за спора лице Д. С. Б. е сключен
договор за наем от 01.10.2016 г. за процесния имот – ап. 2 и за търговски обект
/*******/, като с допълнително споразумение срокът му е продължен с 10 години,
считано от 01.10.2021 г. Сочи, че ответникът е дал разрешение наемателят да бъде
купувач на топлинна енергия за търговския обект – *******. Счита, че не ответникът,
а наемателят е потребител на топлинна енергия, поради което исковете са
неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не взима
2
становище по спора.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3432/2024 по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 2080/31.10.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: 1 487,40 лева /хиляда четиристотин осемдесет
и седем лева и четиридесет стотинки/ – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *******, инсталация
********/аб. № ********** за периода м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., сумата от 233,75
лв. /двеста тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ – лихва за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г., сумата от 44,67 лв. /четиридесет
и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, представляваа стойността на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2021 г. до м. 04.2023 г., сумата от 10,34
лв. /десет лева и тридесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху тази сума за
периода 16.12.2021 г. до 26.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на заявлението – 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 35,52 лева /тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
разноски в производството за държавна такса, както и сумата от 50 лева /петдесет
лева/ – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.12.2024 г. и в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. № 620/15.01.2025 г., поради което с
Разпореждане № 294/16.01.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на
указанията е депозирана искова молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
Страните не спорят, а и от Нотариален акт № 58, том I, рег. № 1067, нот. дело
№ 56/2010 г. на нотариус Йонко Литовски, се установява, че ответникът И. И. е
собственик на процесния топлоснабден имот – апартамент ****, находящ се в
*************, както и на още един имот в сградата – търговски обект – *******,
разположен на две нива – на партер /на кота 0,00 м/ и в сутерена /на кота -3,10 м/.
Видно от Договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г., ответникът И. е
отдал под наем на трето за спора лице – Д. Б. и двата самостоятелни обекта – ап. 2 и
*******нето за срок от 5 години. Съгласно чл. 3.2., наемателят е длъжен да заплаща
разходите за парно съгласно договорения с наемодателя начин, като в договора този
начин не е описан.
3
Видно от Допълнително споразумение от 01.09.2021 г. /л. 68/, страните по
наемния договор от 01.10.2016 г. са продължили неговия срок с 10 години, считано от
01.10.2021 г.
Представено е Заявление-декларация вх. № Г-22394/27.10.2016 г. по описа на
„Топлофикация София“ ЕАД, с която лицето Д. Б. е поискала откриване на партида на
нейно име за апартамент 2.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
Представени са 2 бр. фактури с получател ответника И., с които е направено
годишно изравнение на топлоенергията за процесния имот, както следва: фактура №
**********/29.04.2024 г. /л. 27/ – за топлоенергията за периода м. 10.2021 г. – м.
04.2022 г., на стойност 492,32 лева с ДДС и фактура № **********/29.04.2024 г. /л. 26/
– за топлоенергията за периода м. 07.2022 г. – м. 04.2023 г., на стойност 889,25 лева с
ДДС.
Видно е от протокол от 05.05.2011 г. от проведено общо събрание на етажните
собственици в процесния вход на ЕС, че лицето Д. М. е упълномощена да сключи от
името на етажните собственици договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и да представлява
етажната собственост по време на изпълнение на договора. Видно е от приложения
към делото списък на собствениците към протокола от общото събрание, че
ответникът И. е присъствал, като е положил подпис в списъка за апартамент 2.
Приети са по делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД с предмет извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради –
етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София
За установяване на релевантни за спора обстоятелства е прието заключение на
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно изготвено.
Съгласно заключението, абонатната станция захранва целия блок, който е
включен в централизирано топлоснабдяване през м. 06.2011 г. АС е тип БРУТЕРМ
200/150 kW. Технологичните разходи от топлоснабдяване за единица време от
съоръженията в АС през летен/зимен период са 0,3203/0,35254 kW.
Услугата дялово разпределение на ТЕ за процесния период е осъществявана от
„Техем Сървисис“ ЕООД. В имота за процесния период е начислявана месечно
прогнозно топлинна енергия въз основа на отчетени количества топлинна енергия от
предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове ТЕ за фактуриране през
4
следващия отоплителен сезон - ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ. В края на отоплителния
сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение /топлинният счетоводител/ е
извършвала отчитане на индивидуалните разпределители /уреди/ в имотите на
абонатите, показания на топломера в АС и е изготвила индивидуалните за имотите и
общите за отчетената топлинна енергия в АС изравнителни сметки. С изравнителната
сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон
количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното/ през
отделните месеци от „Топлофикация София” ЕАД.
Дяловото разпределение за процесния период е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД в съответствие с действащата нормативна уредба. В имота е
разпределяна и начислявана ТЕ за общи разходи, сградна инсталация въз основа на
отопляемия обем на имота по проект - 123 куб. м и за битово горещо водоснабдяване
при неосигурен достъп на представител на топлинния счетоводител в края на
съответния отоплителен сезон за отчитане показания на уредите в имота. Разпределяна
е и е начислявана ТЕ за разход на топла вода на брой лица - за 1 брой лице ТЕ
съгласно действащата нормативна уредба - начислен разход на потребление на гореща
вода 140 л на обитател за денонощие, или за сезона /140 л х брой дни в сезона с
подаване на гореща вода/. От представените отчетни формуляри от топлинния
счетоводител в края на съответния отоплителен сезон в имота не е осигурен достъп за
отчитане показанията на уредите. Изготвяни са протоколи, подписани от представител
на ЕС, в който е отразен апартамент **** с неосигурен достъп.
За отоплителен сезон от м. 10.2021 г. до 30.04.2022 г. в имота не е осигурен
достъп за отчет показанията на уредите. Съставен е Протокол, в който са отразени
имотите, включително и апартамент ****, че на определените дати 05.05.2021 г. и
14.05.2022 г. съответно за първи и втори отчет, в имота не е осигурен достъп, като
протокол е подписан от представител на етажната собственост от ап. *** Й. М.
Представен е и отчетен формуляр, подписан от служител, на който липсва подпис на
абонат. Топлинна енергия за сградна инсталация е разпределена на база отопляемия
обем на имота по проект 123 куб. м. В изравнителната сметка за отоплителен сезон
2021/2022 г. е отразена топлинна енергия за БГВ в имота при неосигурен достъп
съгласно нормативната уредба.
За отоплителен сезон от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в имота не е осигурен
достъп за отчет показанията на уредите. Съставен е Протокол, в който са отразени
имотите, включително и апартамент ****, че на определените дати 26.05.2023 г. и
29.05.2023 г. съответно за първи и втори отчет, в имота не е осигурен достъп, като
протоколът е подписан от представител на етажната собственост от ап. 44 Георгиев.
Представен е и отчетен формуляр, подписан от служител, на който липсва подпис на
абонат. Топлинна енергия за сградна инсталация е разпределена на база отопляемия
5
обем на имота по проект 123 куб. м. В изравнителната сметка за отоплителен сезон
2022/2023 г. е отразена топлинна енергия за БГВ в имота при неосигурен достъп
съгласно нормативната уредба.
Представител на „Техем Сървисис“ ЕООД е предал в запечатани писма
справки за дялово разпределение на ТЕ на абонатите на упълномощено лице на ЕС.
Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение „Техем
сървисис” ЕООД за имота на ответника за процесния период, са въвеждани в
информационната система на „Топлофикация София” ЕАД за съответния отоплителен
сезон в едномесечен срок от изготвянето им и довеждането им до знанието на
абонатите.
Топломерът в АС, захранваща с ТЕ имот в *********, апартамент ****, е
преминал на технологични проверки, като са издадени свидетелства от извършените
проверки, както следва.
Свидетелство за проверка № C3-254-2/22.03.2021 година на Лаборатория за
проверка АРТЕСТ-Б“ със заключение: уредът съответства на одобрения тип съгласно
изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологична проверка. Срок на валидност на проверката две години.
Свидетелство за проверка № СЗ-227-2/16.03.2023 година на Лаборатория за
проверка АРТЕСТ-Б“ със заключение: уредът съответства на одобрения тип съгласно
изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологична проверка. Срок на валидност на проверката две години.
Свидетелство за проверка № C3-131-2/15.01.2025 година на Лаборатория за
проверка АРТЕСТ-Б“ със заключение: уредът съответства на одобрения тип съгласно
изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологична проверка. Срок на валидност на проверката две години
Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимите суми за ТЕ за процесния
период по месеци и общо за периода в имот в *********, апартамент ****, абонатен
№ **********, за процесния период е на обща стойност главница 1 484,57 лева, а
размерът на дължимата лихва за забава на плащанията, изчислена съгласно
конкретизирания период, посочен в исковата молба - до 26.07.2024 г. е в размер на
232,97 лева.
Дължимите суми по издадени фактури за услугата дялово разпределение на ТЕ
в СЕС от фирма за дялово разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за процесния
период са в общ размер на 44,67 лева, а лихвата за забава на плащанията по
издадените фактури за реализирана услуга дялово разпределение е в размер на 9,90
лева.
Установило е, че по издадени фактури за дължимите суми плащания не са
извършвани.
6
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Останалите приложени от ответника към писмения му отговор документи са
неотносими към настоящия спор, тъй като касаят втория притежаван от ответника
самостоятелен обект в сградата – търговско помещение-*******не, както и касаят
период, следващ исковия. Видно от представената декларация с нотариална заверка на
подписа, с която ответникът заявява съгласие лицето Д. Б. да бъде купувач на
топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 01.10.2023 г., същата касае само и
единствено търговския обект – *******, а не и жилищния имот – ап. 2. Освен това
подписът на ответника е заверен от нотариуса едва на 14.08.2023 г., т.е. след исковия
период, което означава, че към датата на сключване на наемния договор и на
допълнителното споразумение, такова съгласие не е било налице, респ. не са
представени доказателства да е било налице. Приложената електронна
кореспонденция, с която се твърди, че ответникът е уведомил ищцовото дружество за
продължения срок на наемния договор, също касае само търговския обект и също е
след исковия период, поради което не може да се приемат за доказани твърденията, че
преди исковия период „Топлофикация София“ ЕАД е била уведомена за наемното
правоотношение между ответника и третото за спора лице – наемател.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия
за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6.
количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия
7
период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, а
именно, че за процесния период за задълженията за плащане на доставената и
потребена топлинна енергия за процесния имот, находящ се в *******, инсталация
********/ аб. № **********, отговаря наемателят на имота, за което ответникът е дал
писмено съгласие в нотариално заверена форма.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск
е частично основателен.
Ответникът не оспорва, че е собственик на имота, както и не оспорва
останалите предпоставки – че имотът е топлофициран, че за процесния период
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, както и нейното количество за
исковия период.
Единственият спорен между страните въпрос е кой е материалноправно
легитимираният ответник – кой дължи заплащане на сумите за исковия период –
собственикът на имота – ответникът И. или наемателят.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са
действали в процесния период. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са наведени твърдения, нито са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е извършено нормативно тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота. С т. 1 от
цитираното ТР се очертава кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
8
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване/, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ОУ на „Топлофикация – София“ ЕАД, клиент може да
бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика на имота, при
условие че последният е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма за
това.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ОУ, при подаване на заявление за откриване или
промяна на партида Клиентът следва да представи на Продавача идентифицираща
информация и документи, легитимиращи заявителя като Клиент по смисъла на
настоящите общи условия, в това число договор за наем, заедно с нотариално заверена
декларация за съгласие от собственика по чл. 64.
Следователно за да бъде задължен наемателят на топлоснабдения имот да
заплаща потребеното количество топлинна енергия, следва да е налице писмено
съгласие в нотариално заверена форма от собственика на имота, както и сключен
договор между наемателя и „Топлофикация – София“ ЕАД, макар и неформален. Тези
предпоставки в случая не са налице. Наличието на сключен договор за наем и
подадено заявление от наемателя за промяна на партидата на негово име не е
достатъчно, за да бъде обвързана „Топлофикация – София“ ЕАД.
Ето защо съдът намира, че именно собственикът на имота е клиент/краен
ползвател на топлинна енергия и дължи заплащането й на „Топлофикация – София“
ЕАД. Отношенията му с наемателя относно платените суми подлежат на уреждане
между тях.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения
9
имот за процесния период – от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., ответникът И. е клиент на
топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност за посочения период.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Вещото лице е установило, че за исковия период от м. 10.2021 г. до м. 04.2023
г. стойността на топлоенергията е в размер на 1 484,57 лева с ДДС. Искът е
основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 487,40 лева.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
стойността на потребената топлинна енергия:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването
на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия,
клиентите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
деня на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Лихвата за забава се претендира в размер от 233,75 лева за периода от
15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.
Вещото лице е установило, че за този периода лихвата за забава е в размер на
232,97 лева. Искът е основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 233,75 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на услугата „дялово
разпределение“:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период
и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; 2. че между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия и
че ответникът има качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
10
битови нужди; 3. че е налице договор между ищеца и търговеца, извършващ услугата
дялово разпределение, сключен при общи условия; 4. размерът на цената на услугата
дялово разпределение, нейното реално осъществяване през процесния период, както и
заплащането й от ищеца на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
Предпоставките за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е
намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, че е налице договор, сключен между „Топлофикация –
София“ ЕАД и топлинния счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД, сключен при общи
условия, услугата е реално осъществена през процесния период, а ищецът е заплатил
цената й на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно ОУ, купувачите са длъжни да заплащат цената за услугата дялово
разпределение съгласно общи условия на договорите между „Топлофикация – София“
ЕАД и и търговец за извършване на услугата.
Вещото лице е изчислило, че за процесния период от м. 10.2021 г. до м.
04.2023 г. дължимата сума за услугата е в размер на 44,67 лева, колкото се претендира
от ищеца, поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Сумата
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 07.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
стойността на услугата „дялово разпределение“:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
лихвата за забава.
Претендира се лихва за забава в размер на 10,34 лева за периода от 16.12.2021
г. до 26.07.2024 г.
Вещото лице е изчислило, че за процесния период лихвата за забава върху
сумата за дялово разпределение е в размер на 9,90 лева. Искът е основателен за тази
сума, като същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 10,34 лева.
11
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страните.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски общо 85,52 лева, от които
35,52 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 85,32 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК /л. 113/, както следва: 173,98 лева –
платена държавна такса, 500 лева – депозит за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лева.
Разноските на ищеца са в общ размер на 873,98 лева, като ответникът следва да бъде
осъдена да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер на
871,99 лева съразмерно с уважената част на исковете.
Ответникът претендира разноски в размер на 720 лева с ДДС – платено
адвокатско възнаграждение, което видно от представените фактура и преводно
нареждане е заплатил по банков път на Еднолично адвокатско дружество „Н. К.“.
Възражението на ищцовото дружество за прекомерност е основателно, като
съобразно правната и фактическа сложност на делото следва да се определи
адвокатско възнаграждение по делото в размер на 600 лева с ДДС, от което ищцовото
дружество следва да заплати на ответника сумата от 1,37 лева съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: *********; BIC:
********, „******“ АД.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Х. И., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
12
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед №
2080/31.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 3432/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149
и чл. 150 ЗЕ сумата от 1 484,57 лева /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки/ – главница, представляваща незаплатени суми за
консумирана топлинна енергия за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *************, инсталация ********/ аб. №
**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
07.08.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
горницата над присъдената сума от 1 484,57 лева до пълния предявен размер от
1 487,40 лева;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 232,97 лева
/двеста тридесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.07.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над присъдената сума от
232,97 лева до пълния предявен размер от 233,75 лева;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149
и чл. 150 ЗЕ сумата от 44,67 лева /четиридесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/ – главница, представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“,
дължима за периода от м. 10.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението – 07.08.2024 г. до изплащане на вземането,
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9,90 лева
/девет лева и деветдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата
за стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода от 16.12.2021 г. до
26.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата над
присъдената сума от 9,90 лева до пълния предявен размер от 10,34 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. Х. И., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 871,99 лева /осемстотин
седемдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - разноски в настоящото
производство съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата от 85,32 лева
/осемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3432/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав,
съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, ДА
13
ЗАПЛАТИ на И. Х. И., ЕГН **********, сумата от 1,37 лева /един лев и тридесет и
седем стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената
част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: *********; BIC: ********,
„******“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14