РЕШЕНИЕ №….
гр.
Д., 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане
гр. дело №1688 по описа за 2019г. на
ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-**, бул. „В. В.” №**, вписано в
Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д., чрез юрисконсулт Я.Н. срещу М.С.Х., ЕГН **********,***. Искът е с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът е
абонат на ищцовото дружество с кл. №** с аб. №**, за обект, находящ се в гр.Д.,
ул. „Р.” №**. М. Х. не е заплащал стойността на потребената от него ел. енергия
за периода от 19.01.2018г. – 19.04.2018г., за което са били издадени 5 бр.
фактури на обща стойност 221.88 лв. /подробно визирани в исковата молба/.
Ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главницата в
размер на 15.32 лв., сформирана от сбора от мораторната лихва на всяка една от
процесните фактури от падежа и до 07.12.2018г.
Поради неплащане от страна на ответника,
ищецът е подал заявление по чл.410 в ДРС срещу длъжника и по образуваното ч.
гр. д. №33/2019г. е била издадена заповед за следните суми: главница – 221.88
лв. и мораторна лихва – 15.32 лв., 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Връчването на заповедта на длъжника е станало
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу М. С. в
едномесечен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в
дадения срок ищецът е депозирал настоящата искова молба.
С разпореждане от 17.05.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от назначения от съда особен представител на
ответника – адв. Е.Е. на 20.09.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете, счита ги за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение,
прие за установено от фактическа
страна следното:
С молба вх. №261438/14.09.2020г. ищецът заявява,
че след подаване на исковата молба на 15.05.2019г., ответникът е заплатил /на 15.07.2020г./ дължимите суми по
главния и акцесорните искове и в този аспект сочи, че не поддържа исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като иска да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в установителното производство.
Ответникът, чрез особения
си представител моли да се отхвърлят исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е от представените писмени доказателства,
че ответникът е клиент на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД и ползва
услугите му за обект, находящ се в гр.Д., ул. „Р.” №** с кл. №** с аб. №**.
Видно от представените фактури, извлечения за фактури и плащания, както и
извлечение от сметка към 18.04.2019г. /л.16/, задълженията на ответника по
фактури са в размер на 221.88 лв. –
главница, представляваща незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за
периода от 19.01.2018г. до 19.04.2018г. и
сумата от 15.32 лв.,
представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа и до 07.12.2018г. По
силата на чл.27 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби“ АД, клиентът заплаща ежемесечно на „Енерго-Про Продажби“
АД стойността на фактурираната електрическа енергия, като сроковете за плащане
се обявяват по реда на чл.20 от същите ОУПЕЕ, както и във фактурит. С
обявяването на сроковете по реда на предходното изречение клиентът се счита
надлежно уведомен, че дължи плащане за доставената електрическа енергия.
Съгласно чл.32 от ОУПЕЕ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден
забава, считано от първия ден на забава до пълното погасяване
на задължението.
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от 03.01.2019г.
/дата на пощенското клеймо/, подадено от Енерго-Про Продажби“ АД, е издадена
заповед №12/08.01.2019г. по ч. гр. д. №33/2019г.
по описа на РС-Д. е разпоредено на
длъжника М. С. да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. В. сумата от сумата от 221.88 лв. – главница, представляваща незаплатена
ел. енергия по 5 бр. фактури /визирани в заявлението/, издадени за периода от 19.01.2018г.
до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението –03.01.2019г. до окончателното изплащане
на задълженията, както и сумата от 15.32
лв., представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа и до 07.12.2018г., а също и направените по делото разноски в
размер на 75.00 лв., от които: 25.00 лв. – държавна такса по делото и 50.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411, ал.3 и във вр. с чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК и чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.26 НЗПП. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане от 05.04.2019г. е указано по реда на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК на заявителя/кредитор да предяви искове за установяване на
вземането, както в дадения му месечен срок ищецът е подал настоящата искова
молба срещу длъжника М. С..
Няма спор между страните по делото в исковото
производство и ищецът признава обстоятелството, че след подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл.410 ГПК /03.01.2019г./ и след подаване на исковата
молба /15.05.2019г./, ответникът е платил задължението си по главния и
акцесорния иск, като плащането е станало на 15.07.2020г.
Размерът и периода на задълженията е установен и от
изготвената и приета от съда СТЕ /л.114-116/, която като обективна и неоспорена
от страните съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ответникът като потребител на електрическа енергия не
е изпълнил своите парични задължения да заплати стойността на консумираната ел.
енергия и услугата за възстановяване на ел. захранването, както и обезщетение
за забава към момента на подаване на заявление от кредитора на 03.01.2019г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Фингираното връчване на
заповедта по чл.410 ГПК, извършено по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК в заповедното производство предпоставя предявяването
на 15.05.2019г. /в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК/ на искове от
кредитора за установяване на вземането му към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съществуване
на вземането се установява по реда на чл.422 от ГПК към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, т.е. счита
се, че към него момент кредиторът
предявява претенциите си.
По силата на чл.235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право. Съобразявайки разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, с оглед случилите се факти след предявяване на заявлението на 03.01.2019г.
по ч. гр. д. №33/2019г. по описа на РС-Д. и след предявяване на исковете по
чл.422 от ГПК – на 15.05.2019г., а именно погасяване чрез плащане на вземането
за главница и мораторна лихва в пълен
размер /на 15.07.2020г./, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК., съдът счита,
че към момента на приключване на устните състезания в исковото
производство и постановяване на решението, предявените положителни установителни
искове по чл.422 от ГПК са неоснователни, тъй като вземането им е погасено чрез
плащане и не съществува.
Но доколкото с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на исковете и е съществувало вземане към ищеца към момента на подаване
на заявлението му по ч. гр. д. №33/2019г. и то е погасено чрез плащане, но след
завеждане на исковото производство по настоящото гр. д. №1688/2019г., следва ответникът да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на общо 75.00
лв. /25.00 лв. – държавна такса и 50.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение/, както и в исковото производство в размер
на общо 725.00 лв., от които: 75.00 лв. – довнесена държавна такса /л.6/,
депозит за назначаване на особен представител на ответника – 300.00 лв. /л.45/,
депозит за вещо лице по СТЕ – 250.00 лв. /л.93/ и 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1
от ЗПП и във вр. чл. 25 ал.1 от НЗПП.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-**, бул. „В. В.”
№**, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д. срещу М.С.Х.,
ЕГН **********,*** искове за установяване съществуване на вземането по реда на
чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК, а именно за сумите от: 221.88 лв. – главница, представляваща
незаплатена ел. енергия по 5 броя фактури, издадени за периода от 19.01.2018г.
до 19.04.2018г. и сумата от 15.32 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура за ел. енергия от падежа и до 07.12.2018г., за които суми е издадена Заповед №12/08.01.2019г. по ч. гр. д. №33/2019г.
по описа на Районен съд - Д., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
М.С.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-**, бул. „В. В.”
№**, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д., сумата от 75.00
лв. /седемдесет и пет лева/, от които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ –
държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение,
представляваща направени в заповедното
производство разноски по ч. гр. д. №33/2019г. по описа на ДРС, на осн.
чл.78, ал.1 и вр. ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
със седалище и адрес на управление: гр.В., район В. В., В. Т.-**, бул. „В. В.”
№**, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК **, представлявано и управлявано от Г.К., Б.Д.П., ЕГН **********,
П.С.С., ЕГН ********** и Я.М.Д., сумата от 725.00
лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, от
която: 75.00 лв. – довнесена държавна такса по гр. д. №1688/2019г., депозит за
назначаване на особен представител на ответника – 300.00 лв., 250.00 лв. –
депозит за вещо лице по СТЕ и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляваща
направени в настоящото исково
производство съдебни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК и във вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП и във вр. чл. 25, ал.1 от
НЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: