Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.09.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7525
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7525/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу
решение №75329 от 23.04.2020 г постановено по гр.д.№30776/19 г на СРС , 33 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че В.В.Б. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 59,81 лева до
предявения размер от 602,54 лева –цена на незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода м.10.2015 г – м.02.2017 г ; за имот в гр.София бул.******** вх.Б
аб.№026035 , ведно със законната лихва от 15.03.2016 г до окончателното
заплащане на сумата ; и разликата над 4,12 лева до предявения размер от
107,79 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.03.2016
г – 28.02.2019 г ; за които суми /частично/
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.03.2019 г по ч.гр.д.№15189/2019
г на СРС , 33 състав ;
- и по въззивна жалба на В.В.Б. ЕГН **********
от гр.София срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД *** срещу Б. , че същият дължи 59,81
лева–цена на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.10.2015 г – м.02.2017 г ; за имот в
гр.София бул.***вх.Б аб.№026035 , ведно със законната лихва от 15.03.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; и 4,12 лева лихви за забава върху
посочената главница ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 22.03.2019 г по ч.гр.д.№15189/2019 г на СРС , 33 състав .
Въззивникът
„Т.С. “ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от него част/ , тъй като е издадена обща фактура от 07.2015 г , вземанията
стават изискуеми м.07.2016 г и не е изтекла 3-годишна давност . По чл.33 ал.1 ОУ
/2014 г / ежемесечните задължения се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на
периода , за който се отнасят . Задълженията
по месечните фактури трябва да се заплащат най-късно до края на месеца следващ
месеца на доставка на топлинна енергия .
Въззивникът В.В.Б. излага доводи за неправилност
на решението на СРС /в обжалваната от него част/ . Липсват договорни отношения
между страните , защото собственик за процесния период е била М.М., която е
починала на 16.02.2017 г с наследник Б. . Няма договорни отношения с третото
лице помагач , защото договорът му е изтекъл . Фактурите са издавани на М.М.и
на ответника не са връчвани изравнителни сметки . Не се дължат лихви за забава
, защото обща фактура за периода 05.2016 г – 04.2017 г не е издадена ,
съответно няма публикуване в интернет .
В.В.Б. е подал писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба на „Т.С. “ ЕАД . СРС правилно е приел , че
вземанията до 15.03.2016 г са погасени по давност . Без значение е издаването
на обща фактура .
„Т.С. “ ЕАД не подало писмен отговор на въззивната
жалба на Б. .
Третото
лице “Н.” ЕАД не взема
становише по въззивната жалба .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците
„Т.С. “ ЕАД и Б. съответно на 23.04.2020 г и 14.05.2020 г , поради което въззивните
жалби от 13.05.2020 г и от 28.05.2020 г са подадени в срок .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на Т.С.
“ ЕАД .
За да отхвърли частично иска за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение СРС е приел , че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.03.2019 г ,
поради което вземанията за периода м.10.2015 г – 14.03.2016 г са погасени по
давност .
Мотивите на СРС не са съобразени с
това , че за периода са в сила ОУ /2014
г/ , като според чл.33 ал.1 във вр.чл.32 ал.1 месечните дължими сума се
заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на ищеца . Няма данни за публикуване на сметките на ответника на интернет
страницата на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114 ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая видно от
представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към
фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 15.03.2019 г и последващото подаване на
искова молба по чл.422 ГПК прекъснала давността за вземанията за периода до м.02.2016
г т.е. на ищеца е присъдено дори в повече от реално дължимото , като
липсва надлежна /със съответните доводи/ жалба за това от ответника .
Издаването на обща фактура няма
отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна
енергия , а има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във
вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. Въззивната жалба на „Топлификация София“ ЕАД е
неоснователна .
По въззивната жалба на В.Б.
Правилно
СРС е приел , че ответникът потребител на
топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153
ЗЕ . Този факт е доказан от документ за
собственост на стр.20-23 от делото пред СРС , както и от удостоверение за
наследници на М.М., според което Б. е единствен наследник на М..
.С Решение № 5 от 22 април 2010 г.
по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В мотивите на решението е посочено, че:
"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители
и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване
на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за
топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите
имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но
те остават потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част.
Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна
енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от
потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда
в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите
части на сграда - етажна собственост не може да се даде предвид характера на
подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен
договор с ответника . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по
реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва
приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично
приемане на договорни клаузи и ОУ .
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по
тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са потребители на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В случая доставената топлинна енергия
е доказана със заключението на СТЕ .
Без значение е , че фактурите са издавани на името на майката на ответника ,
след като последният е единственият й наследник .
СТЕ установява , че третото лице е
извършвало услугата дялово разпределение като е без значение , че не е налице
писмен договор с етажната собственост .
По отношение на лихвите за забава СРС неправилно е уважил частично иска . При действието на ОУ /2014 г/ начисляването
на лихви за забава е уредено в чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/. По
делото не са представени доказателства за публикуване на общата фактура или за
друга покана . Ответникът не са изпаднал в забава и не дължи лихви за забава.
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се отмени само в частта , в която са присъдени на ищеца лихви за
забава и да се измени в частта за разноските . Пред СГС разноски по компенсация
се дължат от ищеца .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №75329 от 23.04.2020 г постановено
по гр.д.№30776/19 г на СРС , 33 състав , в частта , с която е признато за установено по иск на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422
ал.1 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД , че В.В.Б. ЕГН ********** от гр.София дължи 4,12 лева лихви за забава за периода 30.03.2016 г –
28.02.2019 г върху сумата от 59,81 лева - цена на незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение за периода м.10.2015 г – м.02.2017 г ; за имот в гр.София бул.***вх.* аб.№026035 ; за
която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019 г по ч.гр.д.№15189/2019 г на СРС , 33 състав ; както и в частта
, в която Б. е осъден да заплати разликата над 58,94 лева до 63 лева
разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр. чл.86 ЗЗД , в частта , че В.В.Б. ЕГН ********** от гр.София дължи 4,12 лева лихви за забава за периода 30.03.2016 г –
28.02.2019 г върху сумата от 59,81 лева - цена на незаплатена топлинна енергия
и дялово разпределение за периода м.10.2015 г – м.02.2017 г ; за имот в гр.София бул.***вх.* аб.№026035 ;
за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.03.2019 г по ч.гр.д.№15189/2019 г на СРС , 33 състав.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в частта , в която исковете са отхвърлени за разликата над 59,81 лева до предявения размер от
602,54 лева –цена на незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м.10.2015 г – м.02.2017 г ; за
имот в гр.София бул.***вх.* аб.№026035 , ведно със законната лихва от
15.03.2016 г до окончателното заплащане на сумата ; и за разликата над 4,12
лева до предявения размер от 107,79 лева лихви за забава за периода
30.03.2016 г – 28.02.2019 г върху посочената главница ; в частта , в която е признато за установено , че ответникът
дължи сумата от 59,81 лева –цена на незаплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода м.10.2015 г – м.02.2017 г ; както и Б. е осъден
да заплати 58,94 лева разноски
пред СРС и в заповедното производство ; а “Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати 237 лева
разноски пред СРС ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 22.03.2019 г по ч.гр.д.№15189/2019 г на СРС , 33 състав .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на В.В.Б. ЕГН ********** от гр.София допълнително
сумата от 18,80 лева разноски пред СРС , както и сумата от 287,11
лева разноски пред СГС /по компенсация / .
Решението не подлежи
на обжалване .
Решението е постановено при участието
на “Н.” ЕАД като трето лице помагач на ищеца “Т.С.”
ЕАД *** .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.