№ 16525
гр. ...., 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110143160 по
описа за 2024 година
Предявена е искова молба от М. .... С., ЕГН ********** против: ..... със седалище и адрес на
управление: гр. ...., представлявано и управлявано от ...... , в която се съдържа искане до съда
за осъждане на ....... да заплати на М. Р. С. сумата от 2155,01лв., представляваща стойността
на поправката на причинените в сервиза на ответното дружество щети по ла. марка ......, с
рег. № ...., представляваща стойността за поставяне на нова броня, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане;
както и сумата в размер на 26.23 лв. представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница, за периода от 18.06.2024г. — датата, на която е изтекъл предоставения от
доверителя ми срок на ответника за заплащане на сумата от 2155,01 лв. с поканата,
изпратена му с имейл на 16.06.2024г. до датата на подаване на исковата молба.
Твърди ищецът С. да е собственик на л.а. марка ......, с рег. № ..... За автомобила е имал
сключена застраховка Каско. Поради наличието на щета на автомобила № ..... по описа .....,
състояща се в надраскване и малък прорез [около 3-4 см] на предната броня на автомобила,
в долната крайна лява част на бронята, непосредствено до ляво колело ищецът се е обърнал
към собственика и управител на ..... да извърши ремонт на увредения детайл.
На 20.05.2024г. е закарал и оставил автомобила в сервиза на фирмата, находящ се в град ....,
с излаз на ........ На същата дата от името на ..... е издадена проформа фактура, отразяваща
стойността на ремонта. Състоянието, в което е бил закаран автомобила в сервиза на
ответника е отразено в документите и снимков материал, изготвени при огледа на МПС,
извършен от ......
По време на престоя на автомобила за ремонт в сервиза за времето от 20.05.2024г. до
29.05.2024г., вместо да бъдат отстранени щетите, включително по предната броня, твърди да
1
са нанесени били допълнителни значителни щети върху същата /предната броня/. Тези щети
се състоят в напуквате/счупване на предната броня на няколко места, включително в
областта на левия фар, в долната лява част на бронята / до решетката/, както и на още
няколко места, включително от вътрешната страна.
Управителят на ..... е уведомил ищеца на 22.06.2024г., че бронята на колата му е била
увредена /счупена/ докато е била в „камерата” на сервиза. Ищецът получил уверение на
24.05.2024г. от ...., че ще я поправи. В последствие се е установило, че това е невъзможно.
При получаване на колата от ищеца на 29.05.2024г., същият е бил закаран от негов приятел
...... до сервиза, в който е била оставена колата. Там са установили, че бронята има редица
увреждания, посочени в съставения от ищеца и ..... Констативен протокол.
Тогава .... се е съгласил, че единствения начин да бъдат отстранени повредите е увредената
броня да бъде сменена с нова. Дори е казал, че е поръчал нова броня, която чакал да му бъде
доставена. На 03.06.2024г. след многократни позвънявания от страна на ищеца .... е дал
уверение, че бронята вече е доставена при него. .... не е приел нито едно от обажданията на
ищеца. Това е наложило посещение на място от доверителя ми в сервиза. .... не е бил там,
като работниците са казали, че бронята /тази, която .... е казал, че е поръчал/ я няма. Горното
накарало ищеца да посетил представителство на ....... с цел изготвяне на оферта за
стойността на ремонта, като такава оферта е била изготвена и в същата е посочена стойност
на ремонта 2155,01 лв., включващ нова броня, боядисване и монтаж.
На 12.06.2024г. ищецът е бил представил офертата на .... и той е поел ангажимент да
проведете разговор с ..... с цел набавяне на въпросната броня. Обещал е да се обади на
ищеца на следващия ден-1З.06.2024г. Такова обаждане за пореден път не е последвало.
Ищецът на 14.06.2024г. е отправил покана до управителя на ..... на електронната поща на
дружеството, посочена в Търговския регистьр ......, с която го кани в тридневен срок да
заплати сумата от 2155,01лв., представляваща вредата по автомобила, както и е поискал
заплащане на законна лихва.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска, не оспорва ищецът да е собственик на
процесния автомобил, но твърди вредите по същия да са били отстранени, съобразно
уговореното между страните, като е издадена фактура от ответника, която до момента не е
заплатена от ищеца, макар да е приел изработеното, да е получил заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя. Твърди да е взел автомобила си сам, без да
бил придружаван от трето лице, поради което не е изготвян и констативен протокол, като
оспорва по съдържание представения, като създаден за целите на процеса, както подпис на
упълномощено от сервиза лице, твърди да не е поставян. Оспорва представения с искова
молба протокол като съставен за целите на процеса, не оспорва автентичността на същия, а
съдържанието на последния да отговаря на действителното фактическо положение при
вземане на автомобила. Оспорва дължимост на разноски по ч. гр. д. № 38382/2024г. СРС
като неоснователни и недоказани, а искането за присъждане на разноски по ИД - като
недопустимо в настоящото производство.
В срока за отговор на искво молба предявява НАСРЕЩЕН иск, който е приет от съда за
2
съвместно разглеждане.
Иска се осъждане на М. Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: .... да заплати на ........ със
селалиш.е и адрес на управление: гр. ...., ж.к. „/\.....“. ул. “/\,.....” № 4, представлявано от
управителя ....... сумата от 678,00 лева с ЛДС по фактураактура № ....... ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба- 23.10.2024 година до окончателното плащане.
Излага, че на 20.05.2024 година ответникът по насрещния иск докарал автомобила си в
сервиза на дружеството ответник по първоначалния и иск и ищец по насрещния иск за оглед
и изготвяне на оферта за извършване на ремонт на предната броня на МПС На 20.05.2024
година дружеството е издало проформа фактура за извършване на ремонт на стойност 678,00
лева с /ДДС, която е изпратена по имейл на ответника, а той я е изпратил на застрахователя.
След това ответникът се е обадил на управителя на ищцовото дружество по телефона, за да
го уведоми, че застрахователят е одобрил стойността на ремонта по проформа фактурата и
лекият автомобил е оставен в сервиза за извършване на ремонта. Ремонт на бронята ..... е
осъществен и уврежданията са отстранени, а автомобилът е предаден на ответника С. на
29.05.2024 година, като в същия ден му е връчена и фактура-оригинал N9 ....... на стойност
678.00 лева, издадена от насрещния ищец която и до момента не е заплатена на изпълнителя.
Застрахователят е заплатил на ответника С. изцяло стойността на извършения от насрещния
ищец ремонт на 19.07.2024 година.Независимо от това, той от своя страна не е заплатил за
извършения ремонт по фактура № № .......
С оглед гореизложеното за дружеството е било налице правен интерес в настоящото
производство да предяви насрещен иск срeщу първоначалния ищец.
Ответникът по насрещния иск в отговор в срок е възразил, че оспорва ремонт да е
извършван, поради което не се дължи претендираната сума, оспорва да му е заплащана сума
от застрахователя.
С доклда по делото, приет от страните и съда без възражение за окончателен е дадена
правна кваификация на исковете и е разпределена тежестта за доказване: като е предявен е
осъдителен иск по чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ........ да
заплати на ищеца М. Р. С., ЕГН ********** сумата в размер на 2155,01лв., представляваща
обезщетение за причинена вреда , равна на стойността на нова броня, боядисване и монтаж,
необходими поради причинени щети по ла. марка ......, с рег. № ...., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане;
както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 26.23 лв. представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница, за периода от 18.06.2024г. до 16.06.2024г.
По иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възлагане от страна процесуално легитимирания ответник на работа, настъпване
на описаните в исковата молба имуществени вреди, причинно – следствена връзка между
възложената работа и причинените вреди, които да възлизат на претендирания размер.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже съществуване на
главно вземане, поставяне в забава на ответника, при доказавне на горното, в тежест на
3
ответника е да докаже - плащане. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е
изпълнил възложените му от нормативната уредба задължения.
Отделено за безспорно и ненужно за доказване по делото по иск с правна квалификация чл.
49, ла. 1, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е: възлагане, извършено от страна на ответника, процесният
автомобил е собственост на ищеца, предаване за работа на автомобила в сервиза,
стопанисван от ответника.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 258, ал. 1 ЗЗД - В тежест на ищеца е да
докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, че ищецът е
извършил уговорената работа, че е изправна страна по договора, а в тежест на ответника –
че е заплатил дължимата цена, както и всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения,
Отделено за безспорно по насрещния иск и ненужно за доказване по делото: че между
страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът е
възложил на ищеца поправка на собствения му автомобил, като същият е предаден за работа
в сервиза на ищеца по насрещния иск.
Приета по делото е САТЕ, писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства
като са разпитани трима свидетели.
Съдът не приема за доказателство по делото представения „Констативен протокол“,
съставен и подписан от ищеца и свидетеля ...... Този документ по своята същност
представлява опит за въвеждане на свидетелски показания в писмена форма, което е
недопустимо съгласно нормите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът не кредитира като годно доказателствено средство представения с исковата молба
снимков материал, който не е част от заключението на вещото лице, тъй като без
послендото, те не са допустими доказателствени средства по смисъл на ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че на 20.05.2024 г. ищецът е предал своя лек автомобил ......, с
рег. № ...., в сервиза на ответника за ремонт на предна броня и предна лява джанта по щета
№ ...... Автомобилът е върнат на ищеца на 29.05.2024 г.. Спорните по делото въпроси са
свързани със състоянието на автомобила при предаването му обратно на ищеца от сервиза,
наличието на недостатъци на извършения ремонт и твърденията за причинени нови вреди.
За изясняване на тези обстоятелства бяха събрани гласни и писмени доказателства,
включително и заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).
От приетото като компетентно и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж.
Й. Й. се установява следното:
Относно състоянието на бронята: При извършения оглед по предната броня са
констатирани множество увреждания по захватите, спуквания и необичайни хлабини
между бронята и останалите детайли. Вещото лице е категорично, че бронята не може
4
да бъде възстановена и следва да бъде подменена с нова.
Относно извършения ремонт: Експертът заключава, че по бронята е извършван ремонт
и боядисване и същата не е подменяна с нова. Установено е, че първоначалното
увреждане в долния ляв ъгъл, заведено по щета в ....... е било отремонтирано.
Относно стойността на щетата: Вещото лице определя, че средната пазарна стойност
за възстановяване на щетите (нова броня, труд, материали и боядисване) е 1707,95 лв.
с ДДС. В тази сума се включват разходи за труд за боядисване (165,00 лв.), боя и
материали (134,40 лв.) и такса за камера (30,00 лв.).
Свидетелят .....: Твърди, че управителят на дружеството ответник е обяснил забавянето на
ремонта с инцидент ("паднал тавана на сервиза"). Относно установяването на вредите,
показанията му са ключови и противоречат на исковата молба. Той заявява, че на място в
сервиза са видели само разликата в цвета, а структурните повреди "не сме ги забелязали...
Забелязахме ги като се прибрахме в ......, на същия ден".
Свидетелят ..... Й. (работник при ответника): Служител в сервиза, който е монтирал бронята,
отрича да е имало инцидент. Потвърждава обаче наличието на недостатък в боядисването,
като заявява, че е установил "много малка разлика в цвета, но не нещо фрапиращо".
Свидетелят Г. А. (работнил към момента на процесния ремонт при ответника): боядисал
детайлите, също отрича инцидент с камерата и не му е известно да е имало забележки към
работата му.
Съдът констатира, че най-същественото противоречие е вътрешно, в рамките на ищцовата
страна. Официалното твърдение в исковата молба, че всички щети (включително
структурните) са констатирани веднага в сервиза, се опровергава директно от показанията на
свидетеля ....., доведен от ищеца, дадени оред съда. Съдът кредитира показанията на
свидетеля ..... като по-достоверни относно хронологията, което води до извода, че ищецът е
приел автомобила, а възраженията за структурни повреди са възникнали на по-късен етап.
Единственият факт, по който има съвпадение на показанията от двете страни, е наличието на
разлика в цвета на бронята.
Поставя се върпосът какъв е бил констатираният проблем при получаването на автомобила в
сервиза, за отговора на който съдът следва да изследва свидетелските показания на тримата
свидетели, тяхната вътрешна непротиворечивост и съпоставянето им с останалия
доказателствен материал.
Според ищеца (твърдение в исковата молба): Основният проблем са били новопоявилите
се структурни повреди. В исковата молба се акцентира върху това, че при получаването на
автомобила в сервиза на 29.05.2024 г. е установено, че бронята има "редица увреждания",
които се състоят в "напуквате/счупване на няколко места, включително в областта на левия
фар, в долната лява част на бронята / до решетката/, както и на още няколко места,
включително от вътрешната страна".
Според свидетеля на ищеца (.....): Основният проблем, забелязан на място, е бил грешният
5
цвят. Свидетелят заявява, че когато са отишли да вземат колата, са видели, че "предпазната
броня нямаше нищо общо с това, което трябваше да бъде като цвят". Той уточнява, че
другите забележки (структурните повреди) не са ги видели веднага, а по-късно, след като са
си тръгнали.
Според свидетеля на ответника (служителят ..... Й.): Основният проблем е бил лека
разлика в цвета. Той, като служител, който е монтирал бронята, заявява пред съда:
"Установих, че има много малка разлика в цвета, но не нещо фрапиращо. По принцип не се
случва, затова ми направи впечатление, но не беше някаква очебийна разлика". Той не
споменава да е видял каквито и да е счупвания или напуквания.
От свидетелските показания на св. ....., който ищецът в искова молба твърди да е присъсвал
на констатираните в сервиза вреди - всички увреждания, описано в по - късно в съставения
протокол от свидетял и ищеца, липсва потвърждение на главното твърдение на ищеца, че на
място в сервиза, когато заедно със свидетеля ..... са констатирани редицата увреждания,
описани в искова молба.
Напротив, горните твърдения останаха непотвърдени, а твърдяното от ищеца напълно се
разубеждава от свидетлските показнаия на св. ....., който в искова молба ищецът твърди да е
присъсвал на констатираните в сервиза вреди, като от последните се установи че в сервиза
са забалязали само разлика в цвета и взели колата, а по - късно в ...... и останалите
увреждания
От така изложените показания съдът намира за безспорно установено, че при
получаването на автомобила е имало видим недостатък, свързан с цвета на боядисания
детайл. По отношение на твърдените структурни повреди обаче, съдът констатира
непреодолимо вътрешно противоречие в доказателствата на ищцовата страна. Официалното
твърдение в исковата молба, че тези повреди са установени веднага и на място, се
опровергава директно от показанията на собствения му свидетел, дадени под клетва.
По делото е безспорно установено, че е налице облигационно отношение между страните,
което по своята правна същност представлява договор за изработка по смисъла на Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). В този контекст, от ключово значение са задълженията на
възложителя (в случая ищеца) при приемане на изработеното.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД, възложителят е длъжен да прегледа работата при нейното
приемане. Най-същественото му задължение обаче е уредено в ал. 2 на същата разпоредба,
която гласи: "Ако при прегледа се открият недостатъци, поръчващият трябва да съобщи за
тях на изпълнителя незабавно. Ако той не направи това, работата се счита за приета."
Тази норма въвежда задължение за възложителя да направи всички възражения за явни
недостатъци в момента на приемането. Явни са тези недостатъци, които могат да бъдат
открити при обикновен преглед, без да са нужни специални технически познания.
Спукванията по пластмасата на бронята, както и лошата сглобка и хлабините, описани от
вещото лице, са именно такива явни недостатъци.
В конкретния случай, от показанията на свидетеля на ищеца, г-н ....., се установи по
6
безспорен начин, че ищецът не е изпълнил това си задължение. Той е приел автомобила,
като възражения за структурни повреди не са направени незабавно, а са възникнали по-
късно, след напускане на сервиза. С това си бездействие, съгласно закона, ищецът е изгубил
правото си да се позовава на тези недостатъци впоследствие. Работата, по отношение на
структурната цялост, се счита за приета без забележки.
Единственият недостатък, за който е направено своевременно възражение и който се
потвърждава и от двете страни, е разликата в цвета на боята. Това представлява
некачествено изпълнение, което не е било прието от възложителя и за което изпълнителят
носи отговорност. ...
От заключението на вещото лице се установява, че именно резултатът от тези повреди –
необичайните хлабини между бронята и останалите детайли – е бил видим с просто око при
оглед, преди бронята да бъде свалена. Тъй като от показанията на свидетеля на ищеца се
установи, че ищецът не е направил такива възражения незабавно, по делото не се установи
тези вреди да са причинени от работата на служителите в сервиза или престоя на
автомобила там, а за да бъде уважен предявеният иск за вреди по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД,
ищецът носи доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:Противоправно
деяние (действие или бездействие на служител на ответника); Настъпила вреда (в случая
имуществена); Причинна връзка между деянието и вредата; Вина на извършителя (която в
случая се презумира съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).
При съпоставка на събраните по делото доказателства със законовите изисквания, съдът
намира, че ищецът не успя да докаже по безспорен и несъмнен начин наличието на
причинна връзка между работата на служителите на ответника и твърдените структурни
повреди.
От заключението на САТЕ безспорно се установява, че по бронята има сериозни структурни
повреди (спуквания, счупени захвати), които налагат нейната подмяна. Следователно,
елементът "вреда" е налице и е доказан, но причинната връзка остана недоказана: Това е
елементът, който ищецът не успя да докаже. За да бъде ангажирана отговорността на
ответника, ищецът трябваше да установи, че констатираните от вещото лице структурни
повреди са настъпили именно по време на престоя на автомобила в сервиза, т.е. че са пряка
и непосредствена последица от действията или бездействията на служителите на ответника
или че са причинени там. Ищецът не проведе пълно и главно доказване за наличието
напричинна връзка поради установеното от свидетелските показания на свидетеля ....., които
противно на твърденията на ищеца в искова молба, по безспорен начин установяват, че
автомобилът е приет от ищеца в сервиза, без да е възразено по отношение на твърдяните в
искова молба вреди, освен за наличието на разлика в цвета на пребоядисания детайл. Както
беше установено, той не е направил възражения за явните структурни недостатъци. Поради
приемането на работата без възражение, съдът не може да приеме за доказано, че щетите са
съществували към момента на напускане на сервиза. Липсват доказателства, които да водят
към обоснованото заключение, че претендираните в искова молба вреди, водещи до
7
необходимостта за смяна на цял детайл - броня, равняваща се на исковата претенция, са
причинени в сервиза. Поради невъзможността да се установи кога точно са настъпили
щетите, ищецът не може да докаже, че те са пряка последица именно от действията на
служителите на ответника или от престоя на автомобила при ответника. Поради това този
ключов елемент от фактическия състав на деликта остана недоказан.
Единственият недостатък, който е безспорно установен по делото, е разликата в цвета на
боядисания детайл. Това представлява некачествено изпълнение на договора.
Съдът намира предявения иск по реда на чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 , ал. 1 ЗЗД за искане за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер равен на сумата необходима за
цялостно поставяне на нова броня за изцяло неоснователен.
Ищецът е предявил своя иск като такъв за обезщетение за непозволено увреждане (деликт)
по смисъла на чл. 45/49 от ЗЗД, претендирайки стойността на цяла нова броня, като твърди,
че действията по автомобила му в сервиза са довели до тази необходимост, но не успя да
докаже наличието на причинна връзка между действията и/или бездействията на деликвента
( сочен като такъв в искова молба) и вредата. Както беше установено, ищецът не успя да
докаже основния елемент от фактическия състав – причинната връзка между работата на
сервиза и необходимостта от подмяна на бронята. Единственият доказан по делото проблем
е некачественото боядисване. Това обаче не представлява "вреда" от деликт, а "недостатък"
по смисъла на договора за изработка. При наличие на недостатък, законът предоставя на
възложителя права по чл. 265 от ЗЗД, - право на поправка, на заплащане на разходите за
поправка или на намаляване на възнаграждението. Ищецът е предявил това си право чрез
възражение по предявения срещу него насрещен иск, поради кеото по предявения главен
иск, доколкото същия съдържа ясни твърдения за деликт и извъндоговорна отговорност,
съдът не разглежда право на рекламация за некачествена изработка, доколкото би се
нарушил принципа на диспозитивното начало, тъй като това право не е предявено като иск,
а като възражение и ще бъде разгледано при разглеждане на насрещния иск. Поради
изложените съображения, първоначалният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, съответно и
акцесорния иск за лихва върху главницата от 2155,01лв.
По насрещния иск:
Искът, предявен от ...... срещу М. Р. С. за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка в размер на 678,00 лв., е частично основателен.
За да бъде уважен искът, ищецът по него следва да докаже наличието на валидно сключен
договор за изработка и качественото изпълнение на възложената работа. По делото е
безспорно установено наличието на облигационно отношение между страните, по силата на
което ...... се е задължило да извърши ремонт на предната броня и предната лява джанта на
процесния автомобил срещу възнаграждение от 678,00 лв..
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че изпълнителят е
извършил възложената му работа по отстраняване на първоначалната щета. В отговор на
8
четвърта задача, вещото лице изрично заявява, че увреждането по предната броня, заведено
по щета в ......, е отремонтирано. С това ищецът по насрещния иск е доказал основното си
задължение – да извърши работата.
Ответникът по насрещния иск, г-н С., обаче е направил основателно възражение за лошо
(некачествено) изпълнение на работата, което се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Установи се по безспорен начин, че извършеното боядисване има недостатък
– разминаване в цвета на ремонтирания детайл с този на автомобила. Този факт беше
потвърден не само от свидетеля ....., но и от свидетеля на самия сервиз, служителят ..... Й.,
който заявява, че е видял „ разлика в цвета“.
При наличие на недостатъци на изработеното, законът предоставя на възложителя права.
Съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият може да иска поправяне на работата, заплащане
на разходите за поправката или намаляване на възнаграждението. В настоящия случай, тъй
като изпълнителят не е отстранил недостатъка, възложителят има право на намаляване на
дължимото възнаграждение.
Размерът на намалението следва да съответства на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъка, за да се постигне качественият резултат, който страните са договорили. От
заключението на САТЕ се установи, че стойността за качествено пребоядисване на бронята е
в размер на 395,28 лв. с ДДС.
От друга страна в проформа фактурата от 20.05.2024 г., която е в основата на договорните
отношения, изрично са посочени дейности "Сваляне/качване предна лява джанта" и
"Боядисване предна лява джанта". Следователно, ремонтът на джантата е бил част от
първоначалната уговорка.
Свидетелят Г. А., заявява категорично в показанията си, че си спомня автомобила именно
заради работата по джантата: "...помня, поради простата причина, че за същия ....... трябваше
да се прави джанта, която аз не обичам да правя джанти, много е трудоемко... Но я направих
джантата".
В нито един от представените документи – нито в първоначалната искова молба, нито в
отговора на насрещния иск, нито в показанията на свидетеля на ищеца – няма направено
възражение или оплакване относно качеството на ремонта на джантата. Всички претенции
на ищеца М. С. са концентрирани изцяло и единствено върху състоянието на предната броня
(твърдения за счупвания и грешен цвят).
По делото не се спори, че е бил възложен и извършен ремонт на предната лява джанта.
Ищецът не е направил никакви възражения за недостатъци по тази част от извършената
работа. Едновременно с това, ответникът по насрещния иск не твърди, а и не представи
доказателства да е извървшвал някакво плащане, поради което насрещния иск е основателен
до размер от 282,72 лв. за остатъка от разликата между договореното възражение и
извършената работа по броня - като съдът приема , че остатъкът следва да се отнесе по
работата на сервиза по детайл джанта (678,00 лв. - 395,28 лв.). В останалата част до пълния
предявен размер от 678,00 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
9
доказаното лошо изпълнение.
По разноските:
По главната искова претенция на ищецът разноски не следва да се присъждат, доколкото
исковете са отхврълени изцляо. на ответника се дължат разноски в пълен размер, същия
претендира сумата в размер на платения депозит по СТАЕ в размер на 225 лв.
По насрещния иск , разнокси се дължат на двете страни. На ищеца по насрещния иск следва
да се зплати сумата в размер на 20.85 лв./ претендира 50,00 лв. държавна такса при
уважения размер 41.7%/, а на ответника по насрещния иск сумата в размер на 233,20 лв. или
58.3% от сумата претендирана за адвокатско възнагражднеие 400,00 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд;
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от М. Р. С., ЕГН **********, срещу ......, ЕИК ....., иск за
заплащане на сумата от 2155,01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представялваща сума, необходима за цялостна подмяна на предна броня, както и акцесорния
иск за заплащане на сумата от 26,23 лв. мораторна лихва за периода от 18.06.2024 г. до
19.07.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН **********, да заплати на ......, ЕИК ....., сумата от 282,72 лв.
(двеста осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща дължимо
възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ частично насрещния иск, предявен от ......,
ЕИК ....., срещу М. Р. С., ЕГН **********, за сумата над увжения рамер от 282,72 лв. до
пълния предявен размер от 678,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН **********, да заплати на ......, ЕИК ....., сумата от 20,85 лв. -
държавна така по насрещен иск и 225 лв. - депозит САТЕ по главен иск, съразмерно с
уважената част от насрещния иск и отхвърлената част от първоначалния иск.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ....., да заплати на М. Р. С., ЕГН **********, сумата от 233,20 лв.
(двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10