РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Троян, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100477 по описа за 2021 година
Д. Б. Д. от гр. Ловеч е предявил срещу В. Р. ХР. от гр. Троян, установителен
иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК за сумата 1 500
лева - незаплатен наем за периода м. януари 2021 г. – м. март 2021 г., както и
за сумата 131,49 лева – използвана и незаплатена електроенергия. В подкрепа
на твърденията си ищеца е ангажирал писмени и гласни доказателства, в с. з.
се явява лично и с пълномощника си адв. С.Г. от ЛАК, който моли съда да
уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.
По реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на ответника В.Х. е назначен особен
представител, тъй като същия не е намерен на регистрираните адреси и по
месторабота, и не е получил лично съдебните книжа по делото.
По реда на чл. 131 от ГПК назначения особен представител - адв. Х.В.
от ЛАК е представил писмен отговор, с който оспорва така предявения иск. В
с. з. адв. В. заявява, че иска е изцяло неоснователен и недоказан и моли съда
да го отхвърли. Изложени са и възражения относно неоснователността на
претенцията за наемната цена в размер на 1 500 лева, при условие, че при
подписването на договора ответника е платил и сумата от 500 лева, авансово.
От приетите доказателства по делото: ч. гр. дело № 221 от 2021 г. на
1
ТРС и приемо-предавателен протокол, от показанията на разпитания свидетел
***, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните са сключили договор за наем на 15.12.2020 г., приложен като
доказателство, по силата на който Д. е отдал под наем на Х. собствено
жилище - тристаен обзаведен апартамент, находящ се в ***** *****, ****,
състоящ се от две спални, дневна кухня, баня, коридор и тераса, с
обзавеждане и оборудване. Съгласно чл. 3 от договора, ответника се
задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 500 лева, със срок за
плащане до 20-то число на месеца за следващия месец. Не се оспорва, че
първата наемна вноска в размер на 500 лева за периода от 15.12.2020 г. до
14.01.2021 г. ответникът платил при сключване на договора, както и депозита
по чл. 3.3 в размер на 500 лева, като започнал ползването на имота, което
продължило до края на м. март 2021 г. От свидетелските показания се
установи в процеса, че в края на м. март 2021 г. Д. помолил Присадашки да
му помогне при смяната на патрон на входната врата на апартамента си.
Ищецът е разказвал на свидетеля, че е отдал апартамента си под наем на едно
момче, което се оказало некоректен платец. Платил му само за първия месец и
след това преустановил да заплаща наема, нямало го 2-3 месеца и за това
ищеца се принудил да смени патрона на вратата.
Тъй като Х. не му е заплатил наемите за м. януари, февруари и март
2021 г. общо в размер на 1 500 лева, ищеца прекратил договора.
Видно от представените доказателства, съда приема, че Х. не е заплатил
и изразходваната от него електроенергия в размер на 131.49 лева за периода
от 03.01.2021 г. до 04.03.2021 г. по разписка 0400012507157072/15.02.2021 г. -
113.63 лева и по разписка 0400012694824823/15.03.2021 г. - 17.86 лева.
Ищецът внесъл Заявление за издаване на заповед за изпълнение в
Районен съд - гр. Троян, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
221/2021 г. по описа на съда. Тъй като ответникът не бил намерен на неговия
постоянен и настоящ адрес и Заповедта била връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, съдът на основание чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с Разпореждане №
275/01.06.2021 г. дал указание на ищеца да предяви иск за вземането си по
реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК , което е сторено по настоящето производство.
С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция
намира, че така предявения установителен иск относно претенцията за
2
незаплатения наем за процесния период, се явява изцяло основателен и
доказан. Вярно е, че по делото не беше оспорено, а и в исковата молба е
потвърдено от ищеца, че при подписване на договора Х. е депозирал и сума в
размер на 500 лева, съгласно чл. 3.3 от договора. Само за пълнота на
изложението и във връзка с възражението на особения представител:
Обичайна практика е, както е и в настоящия случай, при сключване на
договори за наем на недвижим имот наемателят да заплати на наемодателя
определена сума, която да служи като гаранция, че наемателят ще изпълнява
всички свои задължения по договора. Такава сума често се дефинира с термин
„гаранционен депозит“. По своя облигационно-правен характер
гаранционният депозит би могъл да се определи като задатък по смисъла на
чл. 93 от ЗЗД, която сума едната страна по договор дава на другата в момента
на сключване на договор между тях и която има функцията: да доказва, че
договорът е сключен; да стимулира страните да изпълнят договора и да
обезщети изправната страна при неизпълнение от другата страна.
Съгласно чл. 93 от ЗЗД, задатъкът е доказателство, че договорът е сключен и
обезпечава неговото изпълнение. Ако купувачът не изпълни задължението си,
продавачът има право да прекрати договора и да задържи задатъка. Ако
продавачът не изпълни задължението си, купувачът има право да прекрати
договора и да получи задатъка обратно в двоен размер. Обичайно обаче
задатък се използва при договори за покупко-продажба на недвижим имот и
се приспада от сумата, дължима от купувача на продавача. В този случай
задатъкът по своята същност представлява авансово плащане и следва да се
третира като такъв. В договорите за наем на недвижим имот, обаче,
гаранционният депозит не служи като гаранция, че договорът ще бъде
изпълнен. Нито една от страните по един такъв договор не може да се
освободи от задълженията си като загуби депозита или съответно го заплати в
двоен размер. Гаранционният депозит служи само като обезпечение на
наемодателя за евентуални бъдещи негови вземания с различно естество от
наемателя. Усвояването на част от или на целия гаранционен депозит не дава
право на наемателя да развали договора. В този смисъл гаранционен депозит
по договор за наем не може да се третира като задатък и частично авансово
плащане. Особеният представител на ответника не е направил възражение за
прихващане от наемната цена, поради и което настоящия състав се придържа
към горните изводи и ще следва да уважи изцяло иска.
3
С огледа на представените доказателства, които не бяха оспорени, съда
приема, че ответника дължи и претендираната сума за изразходена и
незаплатена ел. енергия в размер на 131,49 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето исково
производство в размер на 548,48 лева. Що се отнася до разноските по
заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г.на ОСГТК на
ВКС: съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе
и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора,
но в случая ищеца не е предявил претенция за присъждане на разноските по
ч. гр. дело № 221 от 2021 г. на ТРС и съда не се произнася служебно за това.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземането в
полза на Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: с***** /пълном. адв. С.Г. от ЛАК/,
а именно, че В. Р. ХР., ЕГН **********, адрес: ******, дължи сумата 1 500 –
хиляда и петстотин лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода
м. януари 2021 г. – м. март 2021 г., ведно със законната лихва, считано от
23.03.2021 г. до окончателонто изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземането в
полза на Д. Б. Д., ЕГН **********, адрес: с. ***** /пълном. адв. С.Г. от ЛАК/,
а именно, че В. Р. ХР., ЕГН **********, адрес: г*****, дължи сумата 131,49
– сто тридесет и един лева и 49 стотинки , представляваща изразходена и
незаплатена ел. енергия за периода 03.01.2021 г. – 04.03.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.03.2021 г. до окончателонто изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА В. Р. ХР., ЕГН **********, адрес: ***** да заплати на Д. Б.
Д., ЕГН **********, адрес: с**** /пълном. адв. С.Г. от ЛАК/ сумата 548,48 –
петстотин четиридесет и осем лева и 48 стотинки, сторени съдебно-
деловодни разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението пред Ловешки окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5