№ 16233
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20211110145367 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ...... срещу Е. Н. И. положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира признаване спрямо ищеца,
че ответницата дължи следните суми: сума в размер от 3002.70 лева - главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
...... ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. (датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 32.58 лева - главница
за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 22.12.2020 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на вземането; сума в размер от 478.17 лева - обезщетение за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.12.2020 г., както и сумата в размер от 7.49 лева -
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 11.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 64682/2020 г. по описа на СРС, 161 състав.
В исковата молба се релевират съображения, че претендираната сума е дължима за
ползвана топлоенергия от ответницата, която съобразно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжна да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Претендират се разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, чрез
назначения от съда особен представил – а. П. от САК, е постъпил отговор от ответницата Е.
Н. И., с който оспорва исковете като неоснователни, доколкото ответницата не е ползвала
доставената от ищеца топлинна енергия. В тази връзка оспорва исковете по размер. кът
никога не е живял в процесния имот, въпреки че е съсобственик на имота. Заявява, че
единствено и само другият ответник е живял в имота и е ползвал реално доставената
топлинна енергия. В открито съдебно заседание оспорва наличието на валидна
облигационна връзка между ответницата, ищеца и третото лице – помагач. Не се оспорва
качеството на собственик на ответницата на процесния имот за процесния период.
1
Третото лице - помагач на страната на ищеца .... не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч. гр. д. № № 64682/2020 г. по описа на
СРС, 161 състав, по което на 08.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Е. Н. И. за сумите, предмет на настоящото исково производство.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същата, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.01.2021 г. по ч. гр. д. № 64682/2020 г. по описа на СРС, 161 състав.
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи следните обстоятелства:
валидно възникнало договорно отношение с ответницата за продажба на топлинна енергия
за процесния имот и период, изпълнение на задълженията му по това правоотношение в
обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземанията.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствената тежест на
ответницата е възложено да установи, че е платила претендираните суми, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена
при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и
пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
2
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. ...... е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
Между страните не е спорно, че през процесния имот ответницата Е. Н. И. е била
собственик на процесния имот, находящ се в ....., а и това обстоятелство се установява от
представените по делото (на л. 13-15) Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ....... г. по описа на нотариус ......, вписан в РНК под № .....
По делото е представен (на л. 21-22) Протокол от 09.09.2002 г. на етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес: ..... за сключване на договор с дружеството за
извършване на индивидуалното измерване на потреблението на топлинната енергия, а
именно третото лице помагач ....), както и договор между последното етажните собственици
на сграда, находяща се на адрес: находяща се на адрес: ..... и .... за извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване (лист 18-19 от делото).
По делото е представен и договор от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и третото
лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост (лист 27-33 от делото).
С оглед горните аргументи и представените доказателства, съдът достигна до извод,
че през процесния период ответницата е била собственик на процесния имот, респективно е
била потребител на топлинна енергия, т. е. битов клиент и между страните е възникнало
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните
нормативни актове, тъй като същата е била собственик на недвижим имот в сграда – етажна
собственост, което е топлоснабдено, като не са налице данни по делото към исковия период
това облигационно отношение да е преустановило действието си.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на потребителите в гр.
София (представени по делото на лист 34-35) най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответницата да е направила предложения за
промени в общите условия, поради което и същите я обвързват. Според клаузите на тези
Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия) се
установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за
доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно
3
определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация – чл. 31, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на
заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се
отнасят – чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).
Установи се по делото, че сградата, в която през процесния имот се е намирал имотът
на ответницата е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 – 148, Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща
арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за
мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
За установяване обема и размера на доставената топлинна енергия до процесния имот
през процесния период по делото са приети заключения на извършени съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи.
От приетото заключение по съдебно-техническа експертиза (лист 90 – 92 от делото)
се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира процесния
имот е с непрекъснато топлоснабдяване, като ..... ежемесечно е извършвала отчети на общ
топломер, който е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата, като са
отчислявани технологичните разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е установило, че
дяловото разпределение също е извършвано в съответствие с методиката, нормативната
уредба, проверените документи и данни от уредите за сградата и имота. Посочено е че,
изравнителната сума (за доплащане) за процесния период е 424.54 лева, като общата сумата
за топлинна енергия начислена от ищеца във фактури за абоната през процесния период е
2578.22 лева, от която 1295.14 лева за отопление на имот и сградна инсталация общо и
1283.08 лева за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице заключава, че извършените
4
измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и
остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот през процесния период са в
съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени
на ТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза към
момента на изготвяне на същото ответницата не е заплатила процесните суми. Експертът
посочва, че за процесния период - м.05.2017 г. - м. 04.2019 г. вкл., прогнозно изчислени от
ФДР и фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на процесния имот с аб. № 93384,
съобразно действащите цени на ТЕ през процесния период, утвърдени от ДКЕВР, общо
начислените суми за ТЕ възлизат в размер на 2995,42 лева, от които: прогнозни 2578,22 лева
+ изравнителни сметки в размер на 417,20 лева. Установено е, че след изравнителните
сметки от разликата в прогнозните и реално потребени колическа ТЕ следва да се приспадне
сума в размер на 7,28 лева, представляваща разликата в цената за процесния период, като
след приспадането , дължимата сума за главница за ТЕ за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2019
г. е в размер на 3002.70 лева, каквато сума е и исковата претенция. Вещото лице е
установило, че за услугата дялово разпределение са начислени 18 бр. фактури, като общата
дължима сума за процесния период от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г. възлиза в размер на 32.58
лева. Експертът е установил, че мораторната лихва за забава върху двете главници възлиза
на общата сума от 485.66 лева, от които 478.17 лева за ТЕ и 7.49 лева за услугата дялово
разпределение.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-
счетоводна експертизи като обективно и компетентно изготвени, от лица разполагащи с
нужните специални познания и опит в областта.
По делото са представени съобщения към фактура № ..... г., към фактура №
**********/31.07.2018 г., с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата
цена за процесния период, както извлечение по партида за дължимостта на месечните
вноски (лист 23-25 от делото).
Предвид горните доказателства и кореспондиращите с тях заключения на вещите
лица, съдът приема, че за процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. незаплатената
топлинна енергия, доставена от ищеца възлиза на претендираната такава в размер на
3002.70 лева, а стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м.
04.2019 г. възлиза на сумата от 32.58 лева, поради което исковите претенции за тези суми са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му.
За процесния период са приложими ОУ на ...... от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г.
и влезли в сила на 10.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4, обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 3 от
общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези
5
суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45 дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг по отношение на главницата за
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 3002.70 лева, като
съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, мораторната лихва върху тази сума за исковия период възлиза на сумата в
размер на 478.17 лева, каквато е и претендираната от ищеца сума, поради което искът за
мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ е изцяло основателен.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при настъпване на две
хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към длъжника. В общите условия на ......
не се съдържа уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово
разпределение. По делото не са събрани доказателства, обуславящи извода, че ответницата е
била поканена да плати тези суми преди образуване на съдебно производство или че е
следвало да ги заплати в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок. Поради това този иск следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При
този изход на спора право на разноски има ищецът пропорционално на уважената част от
исковете (99.79 %), а ответницата – пропорционално на отхвърлената част (0.21 %), съгласно
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в размер на
70.42 лева за държавна такса и му се определят 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
от сбора на които пропорционално следва да получи 120.16 лева. В исковото производство
са доказани разноски в общ размер на 1217.46 лева, от които 100.99 лева за държавна такса
(л. 40 от делото), 476.47 лева за особен представител (л. 56 от делото) и 640 лева за депозити
за експертизи (л. 87-88 от делото) и съдът определя 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 1317.46 лева, от които пропорционално ответницата дължи
1314.66 лева.
Ответницата не е доказала направата на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
...... искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Н.
И., ЕГН: **********, с адрес: ..... дължи на ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ..... следните суми: сума в размер от 3002.70 лева, представляваща главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в ...... ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; сума в размер от
32.58 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. (датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането; както и сума в
размер от 478.17 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
11.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 7.49 лева за периода от 31.12.2017 г. до 11.12.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.01.2021 г. по ч. гр. д. №
6
64682/2020 г. по описа на СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ГПК Е. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: ..... да
заплати на ......, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ..... сумата от 120.16 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 1314.66 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК: ....... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7