№ 50199
гр. София, 07.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20251110151401 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Ищцата В. М. Т., наследница на починалия на 25.12.2022 г. длъжник ИЛТ твърди, че по
отношение на нея е предприето принудително изпълнение по изпълнително дело № 324/2021
г. на ЧСИ СГ, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1316/2015 г. на
Районен съд – Пловдив за вземане по запис на заповед от 03.01.2008 г. с падеж 01.02.2012 г.,
както и въз основа на втори изпълнителен лист от 02.08.2017 г., издаден по гр.д. №
10105/2015 г. на Районен съд – Пловдив за разноски. По реда на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на 06.02.2015 г. и изпълнителен лист на 09.02.2015 г. срещу
Т 2003 ООД и авалиста ИТ последвани от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК,
по който е постановено решение на 09.02.2016 г. /въззивно гражданско дело № 1714 от 2016г
по описа на Окръжен съд Пловдив/, установяващо дължимостта на процесната главница – 3
074.40 евро, законна лихва и разноски. Въззивно решение от 28.09.2016 г. потвърждава
решението спрямо „Т 2003“ ООД, като по отношение на ИТ решението влиза в сила на
01.03.2016 г. Ищцата излага, че първоначално образуваното изпълнително дело № 3852/2015
г. при ЧСИ НМ е прекратено поради бездействие на взискателя с постановление от
27.11.2020 г., като последно изпълнително действие е било отбелязано на 18.09.2017 г. По
новото изпълнително дело № 324/2021 г. е насочено изпълнение срещу наследниците на
починалия авалист Турбинов, като на 09.06.2025 г. на В. Т. е връчена покана за доброволно
изпълнение за заплащане на ¼ от общото вземане, а именно 1 537.20 евро (3 006.50 лв.)
главница, 189.20 лв. юрисконсултско възнаграждение и 30.10 лв. държавна такса. Ищцата
твърди, че вземанията на ответника срещу наследодателя са погасени по давност преди
образуването на новото изпълнително дело през 2021 г., като поддържа, че давността е
започнала да тече от 01.03.2016 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение по чл.
422 ГПК, и е изтекла на 01.03.2021 г., като след 18.09.2017 г. до прекратяването на
изпълнителното дело през 2020 г. не са били предприети действия, прекъсващи или спиращи
давността. Излага, че по изп. дело № 3852/2015 г. не са искани изпълнителни действия след
2016 г., както и че образуваното през 2021 г. ново изпълнително производство е предприето
след изтичане на петгодишната давност, поради което вземането по главницата и
акцесорните разноски е недължимо. Поддържа, че отговорността възниква единствено
като наследник, но към момента на конституиране като длъжник задължението вече е
погасено. Твърди още, че вземането по записа на заповед не съществува, доколкото той
обезпечавал договор за финансов лизинг, прекратен още през 2009 г. при връщане на
автомобила.
Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на
ответника сумата в общ размер на 3 225.80 лева, предмет на производство по принудително
изпълнение по изпълнително дело № 324 от 2021г по описа на ЧСИ с рег. № 825 и район на
1
действие ОС-Пловдив, представляваща: 1537.20 евро или 3006.50 лева- ½ част от главница в
общ размер на 3074.40 евро по запис на заповед издаден от Т 2003 ООД и авалиран от ИЛТ
на 03.01.2008г с падеж за плащане - 01.02.2012г съгласно издаден изпълнителен лист от
09.02.2015г по ч.гр.дело № 1316 от 2015г по описа на РС Пловдив; 189, 20 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 30, 10 лева за държавна такса съгласно издаден
изпълнителен лист № 8674 от 02.08.2017 г по гр.дело № 10105 от 2015 г. по описа на
Районен съд Пловдив. Претендира разноски.
Ответникът „ХАБ“ ЕООД оспорва иска като недопустим и неоснователен, излагайки
подробно хронология на предприетите според него изпълнителни действия, прекъсващи и
спиращи давността по отношение на вземанията по двата изпълнителни листа. На първо
място твърди, че още на 02.02.2015 г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК, а на 06.02.2015 г.
е издадена заповед за изпълнение, последвана на 09.02.2015 г. от изпълнителен лист, въз
основа на който на 02.04.2015 г. е образувано изпълнително дело № 3852/2015 г. при ЧСИ
НМ. В рамките на това изпълнително дело, по искане на взискателя от 02.04.2015 г., са
предприети конкретни действия: на 05.05.2015 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови
сметки на длъжниците в Банка ДСК, ПИБ, Юробанк, ЦКБ и ОББ чрез издаване на запорни
съобщения; на 14.05.2015 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение.
След постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение и спиране на заповедното
изпълнение, изпълнителното дело е спряно с постановление от 09.06.2015 г. поради
предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК. След приключване на съдебните
производства по чл. 422 ГПК и въззивното производство – с решение, влязло в сила на
11.11.2016 г., взискателят подава на 07.09.2017 г. молба, с която представя влязлото в сила
решение и иска възобновяване на изпълнителното производство, както и присъединяване на
изпълнителния лист за разноски от 02.08.2017 г. Въз основа на тази молба, на 18.09.2017 г.
ЧСИ Митев постановява възобновяване на изпълнителното производство, присъединява
изпълнителния лист за разноски и предприема изпълнително действие – насрочване на опис
на движими вещи, което ответникът сочи като валидно изпълнително действие, прекъсващо
давността по смисъла на ТР № 2/2015 г. На 27.11.2020 г. ЧСИ прекратява служебно
изпълнителното дело поради бездействие, като отбелязва последното изпълнително
действие именно на 18.09.2017 г., от което според ответника е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок. Ответникът твърди, че след това взискателят е останал активен
и на 08.06.2021 г. е подал искане по чл. 426 ГПК за образуване на новото изпълнително дело
№ 324/2021 г. при ЧСИ СГ, като е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжниците, върху пенсията на ИТ и проучване на имущественото им състояние. Въз основа
на това искане, на 14.06.2021 г. са наложени нови изпълнителни запори – върху банкови
сметки в ПИБ и Юробанк, както и запор върху получаваната от ИТ пенсия. Ответникът
излага, че тези действия отново прекъсват давността и поставят начало на нов петгодишен
срок от 15.06.2021 г. Нататък посочва, че на 12.06.2023 г. взискателят подава нова молба,
съдържаща искане за налагане на запори след извършване на справки чрез регистрите на
БНБ и ЕСГРАОН, което според него отново прекъсва давността, независимо дали ЧСИ е
реализирал искания способ. След това, на 08.04.2025 г., взискателят подава още една молба с
искане за нови справки, за налагане на запори, както и за установяване на наследниците на
починалия на 25.12.2022 г. длъжник. Ответникът поддържа, че от момента на смъртта на ИТ
изпълнителното производство е било спряно по силата на закона и процесуалните срокове,
включително давността, не са текли до 30.05.2025 г., когато с разпореждане наследниците му
– Мария и В. Т – са конституирани като длъжници. От тази дата нататък давността отново е
започнала да тече, но е била спряна на 09.07.2025 г. с предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск. Ответникът поддържа, че този непрекъснат цикъл от
изпълнителни действия (запори през 2015 г.; насрочване на опис на 18.09.2017 г.; запори от
14.06.2021 г.; искания за изпълнение от 12.06.2023 г. и 08.04.2025 г.; спиране на
изпълнението поради смърт) води до извод, че петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
никога не е изтекла. Счита твърденията за погасено вземане за неоснователни, както и
твърдението, че вземането по записа на заповед е обезпечавало прекратен през 2009 г.
договор за лизинг, тъй като факти, предхождащи издадените изпълнителни листове, не
2
могат да бъдат оспорвани в процес по чл. 439 ГПК. Иска отхвърляне на иска като
неоснователен. Претендира присъждането на разноски в размер на 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание с дата 17.03.2026 г.
от 11.25 ч. за която дата и час страните се считат за редовно уведомени с получаването на
препис от настоящето определение.
Приема представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСА от ЧСИ СГ с район на действие ОС-Пловдив заверен препис от
изпълнително дело № 324/2021 г. и от ЧСИ НМ с район на действие СГС изпълнително дело
№ 3852/2015 г.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за прилагане на гр. дело № 10105/2015 г. по
описа на РС-Пловдив, заедно с въззивното производство по него за след получаване на двете
изпълнителни дела.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника да
представи документите свързани с договора за лизинг, тъй като съдът в производството по
чл. 439 ГПК не изследва основанието за издаване на изпълнителния лист, още повече че
самата ищца твърди то да е било подложено на проверка по цитираното гр. дело №
10105/2015 г. по описа на РС-Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване на гр. дело №
12147/2025 г. по описа на РС-Пловдив, тъй като делата се разглеждат от различни съдилища,
което е в отклонение на една от задължителните предпоставки на чл. 213 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявения
иск.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже настъпването на
обстоятелства, водещи до прекъсване на погасителната давност по отношение на
процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4