МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1857 от 28.10.2010
г.,
постановена
по НОХД № 2873/ 2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на
Районна прокуратура - Бургас, с който против подсъдимите С.М.Г. ЕГН ********** и Ф.И.М. ЕГН **********,***, е повдигнато обвинение
по чл.195,
ал.1, т.4, предл.-во, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК - за
това, че на 28.02.2009г., в
гр.Бургас, ж.к. „*”, ул.”**” № 14, от магазин за хранителни стоки, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - изкъртване на ролетна щора, след предварителен сговор и в
съучастие, като извършители с А.М. Г., ЕГН **********, в немаловажен случай, подсъдимият
С.Г. - непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, отнели чужди движими вещи: 1 брой мъжка кожена чантичка тип „паласка”, на стойност 3,50 лева, ведно със сумата от 1000 лева, всичко на обща стойност 1003,50 лева, от владението на Н.М.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т. 3 от НК за подс. С.Г., и по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК – за
подс. Ф.М..
Производството е насрочено
служебно и е разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК –
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, по
инициатива на защитниците на двамата подсъдими.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 вр. чл. 58 а НПК, пледира за налагане на подсъдимия С.Г. на наказание „Пробация”
с приложение на мерките по чл. 42 ал. 2 т.1 и 2 НК за срок от 1 година и
периодичност два пъти за мярката по т. 1, и по т. 6 от същия член, в размер на 100 часа за срок от 1 година, а
на подсъдимия Ф.М. – наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66 ал.1 НК бъде отложено за изпитателен срок
от 3 години. По отношение на предявения
граждански иск, моли същия да бъде уважен в пълен размер като основателен и доказан.
Пострадалият
Н.М.П. ***, е предявил за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимите, с искане да бъдат осъдени да му заплатят сума в размер на 1003,50 лева,
представляваща обезщетение за причинените му с извършеното престъпление
имуществени вреди от непозволено увреждане. При приключване на съдебното
следствие, гражданският ищец моли предявения от него граждански иск да бъде
уважен изцяло.
Подсъдимите и защитниците им не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимите признават
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и са се съгласили
да не се събират доказателства за тях, като са се признали за виновни по
повдигнатите им обвинения. Защитникът на подс. Г. моли на подзащитния му да се
наложи наказание „Пробация” при идентичност на пробационните мерки, първите две
от които да бъдат със срок от 8 месеца, защитникът на подс. М. моли за
наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 4 месеца, с приложение на чл. 66 ал.1 НК.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите
самопризнания, а именно:
Подсъдимият С.М.Г. ЕГН **********, е роден на ***г***, живущ ***, и е
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, работи
спорадично обща работа.
Подсъдимият Ф.И.М. ЕГН **********, е роден на ***г***, живущ ***, и е
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, работи
спорадично обща работа.
Двамата
отдавна са добри познати.
В часовете след полунощ на
28.02.2009 г. двамата подсъдими и познатият им А.М. Г.,***, починал на
23.03.2010 г. (Акт за смърт № 0090 на л. 63 от досъдебното производство) пешком
се придвижили от кв.”Горно езерово” към кв. „*” в гр.Бургас. Тримата минали по
ул. „**” в кв. „*”, където на № 14 се намирал магазин за хранителни стоки,
собственост на свид. Н.М.П. в качеството му на
ЕТ „Л. – Н.П.”***. Магазина бил затворен, със спусната охранителна ролетна
щора.Подсъдимите и спътникът им А. Г. решили да влязат в обекта, за да крадат. А.
Г. счупил странично прозоречно стъкло на магазина, но не успял да влезе в
помещението. После тримата с общи усилия успели да изкъртят заключващия
механизъм на ролетната щора, поставена пред витрината на магазина, и да я
повдигнат нагоре. А. Г. успял да отвори с издърпване навън входната врата на
магазина, изработена от ПВЦ профили. Подс. Ф.М. останал да пази на улицата пред
магазина и да следи за минувачи. Подс. С.Г. придържал входната врата отворена,
а А. Г. проникнал в търговското помещение, откъдето взел черна кожена чанта,
тип „паласка”, ведно със съдържащата се в нея сума от 1 000 лева –
оборотни пари за магазина. Като установили наличието на посочената сума и я
разделили помежду си, подсъдимите и А. Г. ***, а чантата изхвърлили по пътя.
Сутринта на
същата дата, свид. Н.П. установил, че в магазина е влизано и липсвата
оборотните пари, за което подал сигнал в ІV РУП-гр.Бургас. Незабавно бил
извършен оглед на местопроизшествието, при който били направени цветни
фотоснички, била открита и иззета дактилоскопна следа от вътрешната страна на
пластмасовата входна врата на магазина.
Видно от
заключението на извършената дактилоскопна експертиза (л. 51-54 от досъдебното
производство), иззетата при огледа на местопроизшествие дактилоскопна следа е
оставена от левия безимен пръст на подс. С.Г..
Видно
от заключението на извършената оценъчна експертиза (л.56, 57 от досъдебното
производство), стойност на отнетата черна кожена чанта, тип „паласка” към инкриминираната
дата е възлизала на 3.50 лева.
Описаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства – от обясненията
на двамата подсъдими, показанията на свидетеля Н.П., протокол
за извършен оглед на местопроизществие и фотоалбум,
заключенията от извършените дактилоскопна и оценъчна експертизи, акт за смърт
на А. Г., справка ИДПС за подс. С.Г., справки за съдимост на двамата подсъдими и
др., събрани в досъдебното производство.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намери, че с
описаното поведение, подсъдимият Ф.М. е осъществил от обективна страна престъпния
състав по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от
НК, а подс. С.Г. – този по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т. 3 от НК
– след предварителен сговор, в съучастие като
съизвършители помежду си и с А.М. Г. в немаловажен случай, подсъдимият С.Г. - непълнолетен, но като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, и чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот - изкъртване на ролетна щора, извършили кражба на чужди движими вещи и пари на
обща стойност 1003.50 лева, собственост на свид. Н.П..
От
субективна страна, подсъдимите са извършили престъплението виновно, при форма
на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 предл.1 НК, като всеки от тях
е съзнавал и отчитал както собственото си неправомерно поведение, така и
поведението на съучастниците си. С положителност, всеки от подсъдимите
поотделно, и двамата заедно са знаели, че процесните вещи и пари не са техни, въпреки
което съзнателно ги отнели без съгласието на собственика, а намерението си да
ги присвоят са обективирали веднага след отнемането, като разпределили сумата
помежду си и всеки я похарчил за собствени нужди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл.194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода”
от 1 до 10 години, а за непълнолетния при извършване на деянието подсъдим С.Г.,
след задължителната редукция по реда на чл. 63 ал.1 т. 3 НК - „Лишаване от
свобода” до 3 години.
Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във
връзка с чл. 58 а НК (в редакцията от ДВ, бр. 27/ 2009 г., действала при
извършване на престъплението) във връзка и с чл. 2 ал.1 и ал. 2 НК, задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК в случаите,
когато той е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда
на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв по отношение и на двамата подсъдими,
поради което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че
наказанията им следва да бъдат индивидуализирани по реда на чл.55 НК. При това,
за подс. М. приложима се явява разпоредбата по чл. 55 ал.1 т. 1 НК, т.е.
надлежното наказание, като вид, следва да е „Лишаване от свобода”, с оглед
предвидения специален минимум на наказанието по чл. 195 ал.1 НК. За подс. Г. следва да намери приложение
нормата по чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, пр.второ НК, съдържаща две алтернативни
наказания – „Обществено порицание” и „Пробация”.
При определяне вида и размера на
наказанието за всеки от подсъдимите, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която прецени като съответстваща на обичайната степен за
подобен род посегателства, и относително по-ниската степен на обществена
опасност на личността на подс. М., който към процесната дата е бил с
необременено съдебно минало, по-високата лична опасност на подс. М., който
макар непълнолетен, вече е бил известен на полицейските органи и е бил осъждан
с влязла в сила присъда по НОХД № 3608/2008 г. по описа на БРС за престъпление
по чл. 215 НК, с наложено наказание „Обществено порицание”. От друга страна,
съдът отчете направените от подсъдимите на досъдебното производство пълни
самопризнания, и решението им да признаят фактите по повдигнатите им с
обвинителния акт обвинения в съдебното производство.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и извършителите, съдът прецени, че за
извършеното престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, при условията на чл.58а /в редакцията от
бр.27/2009г./, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.1 от НК, на подс. Ф.М. следва да бъде определено
наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК, следва да се отложи за изпитателен срок от 3
години и 6 месеца.
За извършеното престъпление по по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т. 3 от НК, при условията на чл.58а /в редакцията от
бр.27/2009г./, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл. второ, алтернатива първа,
вр. чл.2, ал.1 от НК, на подс. С.Г. следва да се наложи наказание „Пробация”,
при следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
- ***, за срок от 10 месеца, при периодичност два пъти седмично; 2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца, и
3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1
година.
По убеждението на съда, така
отмерените и наложени наказания съответстват на извършеното и участието на всеки
от подсъдимите в него. От друга страна, санкциите са от естество да способстват
за постигане целите на генералната и специалната превенция, съгласно
предвиденото в чл. 36 НК, и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимите към спазване на законите.
Доколкото
подсъдимите са били осъдени понастоящем с влезли в сила присъди по НОХД № 2434/2009г. и НОХД №
3288/2009г., двете по описа на БРС – за подс. М., и съответно с присъдите по
НОХД № 1686/2009г. и НОХД № 3288/2009г., двете по описа на БРС – за подс. Г., и
деянията по цитираните присъди, включително и деянието по настоящото дело са
били извършени, преди за каето и да е от тях да е имало влязла в сила присъда,
съдът на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК групира и определи общи наказания
по изброените присъди за всеки подсъдим, както следва:
-на подсъдимия Ф.М. - едно ОБЩО
наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му по настоящото дело, по
НОХД № 2434/2009г. и НОХД № 3288/2009г., двете по описа на БРС, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1
от НК, СЕ ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА;
-на подсъдимия С.Г. - едно ОБЩО
наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му по настоящото дело, по
НОХД № 1686/2009г. и НОХД № 3288/2009г., двете по описа на БРС, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание
чл.66, ал.1 от НК, СЕ ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед
правните изводи относно вината и отговорността, съдът прие предявения от
пострадалия Н.П. граждански
иск за сумата от 1003.50 лева за основателен и доказан по основание и размер. Няма спор, че причинените на
пострадалия имуществени вреди имат за своя причина престъпното поведение на
подсъдимите, и между престъплението и казаните вреди е налице пряка
причинно-следствена връзка. Ето защо, подсъдимите следва да бъдат осъдени да
заплатят на гражданския ищец П. обезщетение за причинените му с извършеното
престъпление имуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 1003.50
лева.
РАЗНОСКИ:
Предвид решението относно наказателната и
гражданската отговорност, накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на досъдебното производство деловодни разноски общо в размер на 127.00
лева, като на основание чл. 189, ал. 3 вр. ал.1 НПК осъди като всеки от подсъдимите да заплати припадащата му се ½
част в размер на 63,50 лева.
На основание чл.88, ал.1 НПК,
вр.чл. 78, ал.6 от ГПК подсъдимите бяха осъдени за заплатят в полза на
Държавата, по сметка на БРС, следващата се върху уважената част от гражданския
иск държавна такса, в размер на 50.00 лева, като всеки от тях заплати
припадащата му се ½ част, в размер на 25.00 лева.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Председател: Светлин Иванов
Вярно с
оригинала.
Секретар:
Диана Пеева