№ 148
гр. Ямбол, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500152 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.И.У., ЕГН: **********, с.***************,
чрез процесуалния му представител - адв. В.К. от ЯАК против Решение №260397/30.12.2021
г., постановено по гр.д.№4460/2019г. по описа на PC–Ямбол.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес: с.******************, иск с правно
основание чл.108 ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес:
ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.***************, че С.И.У. е
собственик на 5.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У-152 в кв.38 по плана на с.***** и
да бъдат осъдени да предадат владението им на С.И.У..; ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.У.
с ЕГН **********, с адрес: с.*************************, иск с правно основание чл.108
ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и
М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.*****, обл.****, общ.****.ул.******* че С.И.У. е
собственик на 25.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У1-149 в кв.38 по плана на с.*** и
да бъдат осъдени да предадат владението им на С.И.У..; ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.И.У.
с ЕГН **********, с адрес: с.*************************, иск с правно основание чл.108
ЗС, да бъде признато за установено по отношение на Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ж.к.*************** и
М.П.И. с ЕГН **********, с адрес: с.***************, че С.И.У. е собственик на 35.00
кв.м., представляващи част от УПИ-УН-149 в кв.38 по плана на с.*** и да бъдат осъдени да
предадат владението им на С.И.У.; ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК, С.И.У. с ЕГН
**********, с адрес: с.************************* да заплати на Д.И.П. с ЕГН **********,
с адрес: гр.******************* направените по делото разноски за възнаграждение за един
1
адвокат в размер на 800,00 лева.
След дадени от въззивния съд указания за отстраняване на ОФГ, в производство по
чл.247 ГПК, ЯРС е постановил Решение №260025/14.04.2022 г., с което допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №260397/30.12.2021 год.
постановено по гр.дело № 4460/2019 год. по описа на ЯРС, като вместо по-горе описания
диспозитив да се чете: „ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.У. с ЕГН **********, с адрес:
с.*************************, иск да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Д.И.П. с ЕГН **********, с адрес: гр.*******************, В. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: ж.к.*************** и М.П.И. с ЕГН **********, с адрес:
с.*************** - собственици на части от УПИ-IХ-147, представляващ западна граница
на имоти УПИ-V-152, УПИ-VI-149 и УПИ-VII-149, собственост на С.И.У., че ищеца С.И.У.
е собственик на 18 кв.м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото
заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от
геодизическото заснемане и С и В от скицата на вещото лице от съдебно техническата
експертиза, като ОТХВЪРЛЯ и иска, с който на основание чл.108 ЗС се иска да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на 18 кв.м., заключени между
точки 1,2,3,4,5,6, 7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между
точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото заснемане и т. С и В от скицата на
вещото лице от съдебно техническата експертиза".
С въззивната жалба на С.И.У. решението на ЯРС се атакува с твърдения за
неправилност, поради нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че съгласно
събраните по делото доказателства - Скица с изх.№368/19.05.2020г. и съдебно-техническа
експертиза на запад УПИ V-152, VI-149 и VII-149 в квартал 38 по плана на с.*** граничат с
УПИ-IХ-147 в кв.38 по плана на с.*** - притежаван в съсобственост от ответниците, като
УПИ-IХ-147 представлява западна граница на имотите на ищеца С.И.У. и включва ПИ-147
/собственост на Д. и.В.П.и/ и ПИ-150 /собственост на М.П.И./. Сочи, че по делото са налице
доказателства, че оградата по западната граница между имоти УПИ V-152, VI-149 и VII-149
- собственост на С.У. и УПИ-IХ-147 - собственост на Д. и.В.П.и и М.П.И. е местена от
страна на ответниците през 2016 г. В тази насока били показанията на св.И.Н. У., според
който оградата по западната граница между имотите на сина му и ответниците е лек тип -
колове и мрежа, като през 2016 г. мрежата била изтикана и накъсана, а коловете -
изтрошени. Правен е опит да се уредят доброволно отношенията с ответниците, но опитът
бил неуспешен, поради което извикали техник - инж.Д.П., която извършила съответните
замервания и установила навлизане в имота на ищеца от страна на ответниците, но
последните не се съгласили доброволно да преместят оградата. Жалбоподателят твърди, че
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, има несъвпадане между
кадастралната, която се явява и регулационна линия на УПИ V-152, VI-149 VII-149 в квартал
38 по плана на с.Роза и частта от УПИ IX-147 представляваща ПИ-150 и измерената на
място ограда. Твърди още, че извършената съдебно - техническа експертиза доказва по
безспорен начин, че собствениците на УПИ-IХ-147 Д. и.В.П.и и М.И., са навлезли без
правно основание в имотите на ищеца и ги ползват, без да имат право за това. Излага
становище, че доколкото УПИ-IХ-147 не е поделен чрез доброволна или съдебна делба, не
може да се приеме тезата на ответниците, че в имота на ищеца е навлязла в общ размер на
близо 35 кв.м. по протежение на цялата граница на имота само М.И., тъй като същата била
ползувател на имот №150. Жалбоподателят намира за абсолютно несъстоятелно посоченото
от ЯPC, че „вещото лице дава заключение, че тези 35 кв.м. се ползват единствено от
ответника М.П.И., която обаче на свой ред се легитимира като собственик на своята част от
поземления имот с акт за собственост, който не е бил оспорен по делото". Въззивникът сочи
още, че по делото са представили молба от 02.06.2021 г., с която са конкретизирали
претенциите си по чл.108 ЗС, в съответствие с изслушаната СТЕ, а съдът, въпреки че е
приел въпросната конкретизация, в атакуваното решение не се е произнесъл по нея. Моли
2
ЯОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да признае за установено по отношение на ответниците - Д.И.П., В. Д. П. и М.П.И., че
С.И.У. е собственик на 18.00 кв.м., заключени между т.1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото
заснемане и т.А и 17.00кв.м., заключени между т.8,9,10,11,12,13,14,15, и 16 от
геодезическото заснемане и т.С и В от скицата на вещото лице от СТЕ, както и да осъди
ответниците да предадат владението на ищеца. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемите Д.И.П. и В. Д. П., двамата чрез адв. М.Г., ЯАК
са упражнили правото си на писмен отговор, с който са изразили становище за
неоснователност на въззивната жалба, като са поискали оставянето й без уважение, респ.
потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС. Твърдят, че ищецът се позовава на част от
заключението на в.л., което е в полза на предявеният иск, но пропуска друга част от същото
- че има безспорни данни, че границите между имотите на страните по делото не са местени.
Възразяват, че позоваването на писменото становище на Д. и.В.П.и е неоснователно, защото
първо това не е писмено доказателство, второ не е признание на иска и трето пак е
използвана част от същото. Сочат, че след това има още няколко становища и са прилагани
писмени доказателства, които ищеца явно не е видял или не е счел за необходимо да цитира
и които са изцяло обсъдени от съда в мотивите му, при постановяване на атакуваното
решение. Твърдят, че са голословни твърденията на свидетеля на ищеца, че през 2016 г.
били местени границите между имотите на ищеца и на ответниците, а и свидетеля е
заинтересован, предвид факта, че е баща на ищеца. Възразяват, че абсолютно по никакъв
начин не е доказано навлизане на ответниците в имотите на ищеца без правно основание
или че ги ползват без да имат право за това - всеки от тях притежава нотариален акт за имота
си, много преди тези на ищеца и ползва имотите си повече от десет години в този им вид,
т.е. в тези им граници, без някой да е оспорвал правата им. Молят ЯОС да остави жалбата
без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено със съответните законни
последици. Претендират присъждане на направените по делото разноски за втората
инстанция.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата М.П.И. не се е възползвала от правото да
подаде отговор на въззивната жалба и не е изразила становище по нея.
В о.с.з. въззивника С.И.У. не се явява, но се представлява от пълномощника
адв.В.К., която поддържа въззивната жалба по изложенитеу в нея съображения. Поддържа и
претенцията за присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл.80
ГПК.
В о.с.з. въззиваемите Д.И.П. и В. Д. П. се явяват лично и се представляват от адв.
М.Г. която оспорва въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор.
Моли за потвърждаване на решението на ЯРС. Поддържа и претенцията за присъждане на
разноски за двете инстанции
В о.с.з. въззиваемата М.П.И. се явява лично, като заявява становище за правилност
на атакуваното решение и иска потвърждаването му.
След преценка на доводите на страните, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
От НА № 68, том IV, рег.№ 5898, дело № 495/20.08.2012 год., на нотариус М.Д. с район на
действие Районен съд Ямбол се установява, че ищецът С.И.У. е придобил в собственост УПИ-V-
152 в кв.36 по плана на с.Роза с площ 1 170 кв.м., а по доказателствен акт за собственост 1 100
кв.м. Съгласно НА №16, том IV, рег.№4799, дело №472/20.07.2018 год., на нотариус Т.Д. с район
на действие Районен съд Ямбол, ищецът С.И.У. е придобил в собственост 1135/1230 идеални части
УПИ-VI-149, целият с площ от 1230 кв.м., в кв.38 по плана на с.Роза. Видно от НА №114, том V,
дело №1728/04.12.1989 год., ищецът С.И.У. е придобил в собственост 970/1440 ид.ч. от дворно
3
място цялото от 1440 кв.м. по НА, а по удостоверение и скица 980/1440 ид.ч., находящо се в с.Роза,
съставляващо съсобствен парцел XIII-183,184.
Съгласно НА №178, том X, дело №3063/10.11.1993 год., ответника Д.И.П. е придобил в
собственост, чрез покупко-продажба, дворно място, находящо се в с.Роза, съставляващо 845/1020
ид.ч. от парцел IX-147, целият от 1020 кв.м., в кв.38 по плана на с.Роза. Съгласно удостоверение за
семейно положение ответниците Д.И.П. и В. Д. П. са съпрузи към 10.10.1993 г.
Видно от НА №88А, том IV, дело № 1625/13.03.1975 год., ответника М.П. е
придобила по дарение в своя собственост дворно място, находящо се в с.Роза, цялото от 465
кв.м., съставляващо имот №184 от кв.43 по плана на с.Роза, за което се отрежда парцел ХIII-
183,184.
По делото е изслушана и приета съдебно техническа експертиза, видно от
заключението на вещото лице Д. материализираната на място ограда между имотите на
ответниците УПИ IX-147 и УПИ VIII-148, с границата, заснета в кадастралния план,
съвпада. Несъвпадение има по западната граница на имотите, собственост на С.И.У. - УПИ
V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150, собственост на М.П.. Площта на ПИ 150 е част
от УПИ IX-147. Няма реални части от УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 в кв.38 по
плана на с.Роза, които да се ползват от ответниците - собственика на УПИ IX-147 Д.П..
Площта, заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А е 18.00
кв.м., а площта заключена между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото
заснемане и т.С и В е 17 кв.м. И двете площи били използвани от собственика на ПИ 150 -
М.П.. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило, че при
оглед на място установило, че границата между УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и
ПИ 150 е материализирана с телена мрежа на метални колове, а оградата е видимо здраво
прикрепена към терена.
В.л. констатирало, че за с.Роза има два кадастрални и регулационни плана -
действащия от 1992 г. и стар обезсилен план от 1965 г. При съпоставяне кадастъра на
процесните имоти по двата плана се установявало, че кадастралната граница между ПИ 183
и ПИ 184 в кв.43 по плана от 1965 г. напълно съвпада с кадастралната граница между УПИ
V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150 в кв.38 по действащия план на селото от 1992
г. Също така напълно съвпадала и кадастралната граница между ПИ 183, ПИ 189 и ПИ 190 в
кв.43 по плана от 1965 г. с тази между УПИ VII-149, УПИ IХ-147 и УПИ VIII-148 по
действащия план. ПИ 150 в кв.43 по плана от 1965 г. се състои от част, която е в регулация и
е собственост на М.П. и част, която е извън регулация. При справка по действащия план в.л.
установила също така, че УПИ IХ-147 се състои от частите от ПИ 147, собственост на Д.П. и
от ПИ 150, собственост на М.П., които остават в строителните граници, т.е. - в регулация.
Изслушана в о.с.з. вещото лице Д. поддържа заключението и допълва, че за селата
от Община Тунджа, където се намират и процесните имоти, няма изготвени цифрови модели
на плановете и кадастралната регулация, поради което сканирала част от плана за
съответния имот и го оцифрявала, съответно можело да се получи малка грешка и затова
имало специална Наредба №РД-02-20-2/15.12.2016 г., която определяла допустимите
стойности на грешката при изчисляване на площите. Заявява, че след като прегледала
разликите, които е получила от заснемането и границите по плана, счита че те са в
допустимите стойности по наредбата, която предвиждала до 60 см. отклонение, а тук се
явявало такова от порядъка от 10 до 15 см. В тази връзка счита, че тези минимални разлики,
въпреки че е изчислила площите, са в допустимите стойности на отклонение или би могло
да се приеме, че границата, която е материализирана в момента, а тя е с метални колове и
мрежа и нямала вид да е премествана в близките година, две или три, е ограда от доста дълго
време.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетел на
И.Н.У. - баща на ищеца, видно от показанията на който ответниците са негови съседи от
4
западната страна на имота. Оградата била от колове и мрежа. Преди 15-16 години мрежата
била изтикана и накъсана, а коловете, които били дървени - изтрошени. Така се
ориентирали, че границата била бутната.
По искане на ответниците са събрани гласни доказателства чрез разпит като
свидетел на К.Е.П., съпруга на ответника П.П.П. по отношение на когото производство е
било прекратено. В показанията си същата сочи, че съпругът й е брат на ответницата
М.П.И., на двамата имота е прехвърлен от баща им, като на М. са прехвърлили имота през
1975 г., а на П.П. - 1998 г. Заявява, че от прехвърлянето на имотите на нейния съпруг няма
промяна в границата. Бащата на ищеца през 2001 г. сам преместил мрежата, викал
проектанти да измерват и коловете били циментирани и сложени там където са измерени. На
границата на имота на ищците с мястото на М. имало дървета брястове, които може би били
на 100 години и тази граница никога не била местена, нито пък дърветата да бъдат сечени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба -
за неоснователна. Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн.
чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Предявеният в производството пред ЯРС иск е с правно основание чл.108 от ЗС -
ищеца претендира (след извършено уточнение, наречено "прецизиране на претенцията" с
молба от 02.06.2021 г., на л.178 от делото) да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Д.П. и В.П. и М.П. - собственици на части от УПИ-IХ-147, представляващ
западна граница на имоти УПИ-V-152, УПИ-VI-149 и УПИ-VII-149, собственост на С.У., че
ищеца С.У. е собственик на 18 кв.м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от
геодезическото заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и
16 от геодизическото заснемане и С и В от скицата на вещото лице от съдебно техническата
експертиза, както и да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на тези части.
Така предявения иск въззивният съд намира за неоснователен, както правилно е
преценил и първоинстанционния съд.
За да бъде уважен един ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже
кумулативното наличие на следните три предпоставки: че е собственик на процесния имот,
че същия се владее или държи от ответника и че това владение или държание е без правно
основание, като липсата само на една от изброените предпоставки е достатъчно основание за
отхвърляне на предявеният иск.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. и СТЕ, се установява, а и страните не
спорят, че УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 са собственост на ищеца, а УПИ IХ-147
е собственост на ответниците и се състои от частите от ПИ 147, собственост на Д.П. и от ПИ
150, собственост на М.П., които са останали в регулация. Пак от заключението на съдебно
техническата експертиза безспорно се установява, че материализираната на място ограда
между имота на ответниците УПИ IX-147 с границата, заснета в кадастралния план, съвпада.
Вещото лице е посочило, че несъвпадение има по западната граница на имотите,
собственост на С.И.У. - УПИ V-152; УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150, собственост на
М.П., който е част от УПИ IX-147. Площта, заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от
геодезическото заснемане и т.А е 18.00 кв.м., а площта заключена между точки
5
8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодизическото заснемане и т.С и В е 17 кв.м., като и двете
площи били използвани от собственика на ПИ 150 - М.П.. В констативно-съобразителната
част на заключението вещото лице е посочило, че при оглед на място установило, че
границата между УПИ V-152, УПИ VI-149 и УПИ VII-149 и ПИ 150 е материализирана с
телена мрежа на метални колове, а оградата е видимо здраво прикрепена към терена. От
допълнението на вещото лице в о.с.з. се установява, че за селата от Община Тунджа, в т.ч. и
с.Роза, където се намират и процесните имоти, няма изготвени цифрови модели на
плановете и кадастралната регулация, поради което сканирала част от плана за съответния
имот и го оцифрявала, съответно можело да се получи грешка. В конкретния случай според
в.л. разликите, които е получила от заснемането и границите по плана попадали в
допустимите стойности на грешката при изчисляване на площите, определени в Наредба
№РД-02-20-2/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри , поради което заявява, че границата, която е
материализирана на място с метални колове и мрежа не е премествана, а е от доста дълго
време.
В синхрон с установеното от вещото лице са и показанията на свидетелката П.,
която сочи, че процесната граница била от циментирани колове и мрежа, а на границата на
имота на ищеца с мястото на М.П. имало дървета - брястове, които може би били на 100
години и тази граница никога не била местена, нито пък дърветата - сечени.
Въз основа на описаните доказателства настоящия съд прие, както е приел и
първостепенния съд, че ищеца не установи по безспорен и несъмнен начин не само, че
процесните кв.м. са негова собственост, но и те без основание да се владеят от ответниците.
В тази връзка въззивния съд не споделя оплакването във въззивната жалба за
необоснованост на атакуваното решение, т.к. неправилно ЯРС е ценил доказателствата по
делото, в т.ч. и показанията на св.И.Н. У.. Напротив - изводите си ЯРС е изградил при
правилна прецинка на всички събрани по делото доказателства. Показанията на св.И.Н. У.,
според който оградата по западната граница между имотите на сина му и ответниците е лек
тип - колове и мрежа, като през 2016 г. мрежата била изтикана и накъсана, а коловете -
изтрошени, са ценени правилно в съответствие с нормата на чл.172 ГПК. На първо място
св.У. е баща на ищеца и поради това може да се приеме, че е заинтересуван от изхода на
спора в полза на ищеца. На следващо място показанията на този свидетел не кореспондират
с установеното от вещото лице и именно затова и настоящия съд не ги кредитира.
При изложеното въззивния съд счете, че по делото не се установи ответниците без
основание да са навлезли в имота на ищеца и да ползват части от него без да имат право за
това, поради което предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 от ЗС е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Доколкото между страните по делото
е налице спор за границата между имотите им, както правилно е посочил ЯРС, същия не би
могъл да бъде разрешен в настоящото производство.
В атакуваното решение ЯРС като е достигнал до същите правни изводи, е
постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, визирани във въззивната
жалба и следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – оставена без уважение.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемия Д.П. следва
да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на този
въззиваем разноски в размер на 400 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение, предвид
наличието на надлежно искане в тази насока и доказателства за сторени разноски в
посочения размер.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260397/30.12.2021 г., поправено с Решение
№260025/14.04.2022 г., двете постановени по гр.д.№4460/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.И.У. с ЕГН ********** да заплати на Д.И.П. с ЕГН **********
сумата от 400 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7