№ 6657
гр. С., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110103711 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу СВ. К. П., ЕГН
**********, за заплащане на следните суми: сумата от 6454,65 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г., сумата от 60,96 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г., ведно със законна лихва върху посочените суми за периода от
28.03.2017 г. до изплащане на вземанията, мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия в размер на 1076,95 лв. за периода 15.09.2014 г. –
17.03.2017 г., както и мораторна лихва върху вземането за предоставена
услуга дялово разпределение в размер на 15,7 лв. за периода за периода
15.09.2014 г. – 17.03.2017 г.
След прието възражение по реда на чл. 423 ГПК са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на
1
облигационно правоотношение с ищеца, както и доставката на топлинна
енергия. Сочи, че клаузите в ОУ на ищеца са неравноправни и по тази
причина нищожни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Н.“ АД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В
тежест на ищеца по този иск е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е изискан и прието договор за продажба на
държавен недвижим имот от 13.04.1990 г., по силата на който ответницата
СВ. К. П. е закупила апартамент № 6, находящ се в гр. С. ж.к. „В. И.“ (ж.к. С.
Т), блок ..., вх.А, ет.3. Няма данни по делото имотът да е прехвърлен на трето
лице след посочената сделка, поради което съдът приема, че през процесния
период ответникът е бил едноличен собственик на имота. В качеството на
титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Договорът касае обект с абонатен № 166984.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от четири
отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, за щранг лира, за топла
2
вода на база брой ползватели и за сградна инсталация на пълен отопляем
обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.
Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване
на документите за главен отчет. С оглед на изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 28.03.2017 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо и вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 28.03.2014 г., са погасени по давност.
Вземането на ищеца за м.01.2014 г. е станало изискуемо на 03.03.2014 г.,
поради което е и погасено по давност. Ето защо и погасени по давност са
вземанията за периода 01.05.2013 г.-31.01.2014 г., а извън погасителната
давност са вземанията за периода 01.02.2014 г. - 30.04.2016 г. /задължението
за м. 02.2014 г. е станало изискуемо на 31.03.2014 г./.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на
реално потребеното количество топлинна енергия за непогасения по давност
период, при съобразяване с изравнителните сметки през процесния период, е
в общ размер на 5337,93 лв.
Ето защо и искът следва да се уважи за сумата от по 5337,93 лв. като се
отхвърли за сумата до пълния предявен размер 6454,65 лв. и за периода
01.05.2013 г.-31.01.2014 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2014 г. -
30.04.2016 г. /за който период вземанията не са погасени по давност/ в размер
3
на 47,19 лв. съгласно заключението на вещото лице по допусната СТЕ,, които
съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. Искът следва да се отхвърли до пълния
предявен размер от 60,96 лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.01.2014 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД:
По отношение начислената мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
17.03.2017 г. върху дължими суми за топлинна енергия, са приложими
отменените Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-02 от
03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2014г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014г. следва, че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на
публикуването на задълженията /съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014г./,
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Ищецът
не твърди и не представя доказателство за публикуването на общата фактура,
поради което съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава в периода,
за който се претендира обезщетение по отношение на стойността на
потребената топлинна енергия, поради което искът за заплащането му следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
4
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
Предвид изложеното исковете за лихви са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на
разноски разполагат и двете страни съобразно уважената, респективно
отхвърлената част на исковете.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски по исковото
производство съобразно уважената част от исковете в размер от 464,42 лв. /за
д.т., депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/ и 143,09 лв.
по заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лв. Съгласно чл.7,ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 710,41 лв., поради което и доколкото
заплатеното възнаграждение е в по – нисък размер, възражението по
чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно. На ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 175,32 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че
СВ. К. П., ЕГН **********, дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.04.2017 г. по
ч.гр.д. № 19450/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 5337,93
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.02.2014 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот – апартамент № 6, находящ
се в гр. С., ж.к. С. Т, блок ..., вх.А, ет.3, абонатен № 166984, ведно със законна
лихва от 28.03.2017 г. до погасяването;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 47,19
лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.02.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 28.03.2017 г.
до погасяването;
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ до
5
пълния предявен размер от 6454,65 лв. и за периода 01.05.2013 г.-31.01.2014
г. за цена на доставена топлинна енергия, иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 60,96 лв. и за периода 01.05.2013 г.-
31.01.2014 г. за цена на извършена услуга дялово разпределение, иска по чл.
86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1076,95 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 17.03.2017 г., както
и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15,7 лв. – мораторна лихва върху
главницата за цена на предоставената услуга дялово разпределение за
периода 15.09.2014 г. – 17.03.2017 г.
ОСЪЖДА СВ. К. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, разноски в
исковото производство в размер от 464,42 лв. и разноски по ч.гр.д. №
19450/2017 г. на СРС, 48 състав в размер от 143,09 лв.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на СВ. К. П., ЕГН **********, разноски в исковото
производство в размер от 175,32 лв.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6