МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 667/2019
г. ПО ОПИСА НА АРС.
Производството е по реда на гл.
28 от НПК.
Районна
прокуратура - Асеновград е внесла в съда предложение да се освободи обвиняемият
С.К.С. от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК за извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2 от НК, като му се наложи административно наказание.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на обвиняемия
да се наложи административно наказание глоба ориентирано към минимума на
предвидения в закона диапазон.
Обвиняемият С. редовно призован
не се явява . Същият се представлява от упълномощения си защитник
– адв.М. , който не оспорва фактическата обстановка и пледира за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на глоба в минимален размер.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателствата приема за установено следното от фактическа страна.
Обвиняемият
С.К.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, работещ като строител в Р.Германия, осъждан-реабилитиран,
с адрес - град Асеновград, ул. „Отон
Иванов“ № 98, ЕГН **********.
Свидетелите С. Х. К.
и И. Х. К. са брат и сестра. На 08.01.2019 г. двамата пътували от гр. Пловдив
към гр. Асеновград с лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № РВ 5168 СВ. Около
09:00 ч. на посочената дата автомобилът управляван от свидетеля С. К. достигнал
първото кръгово кръстовище, находящо се на бул. „България“ в гр. Асеновград. В
самото кръстовище автомобилът му бил засечен от микробус марка „Мерцедес
Спринтер“ с ДК № РВ 6449 ТА управляван от обв. С.К.С.. В микробуса пътувала още
свидетелката А. Е. А., с която обвиняемият живее на съпружески начала. Свидетелят
К. и обвиняемият С. не се познавали помежду си и никога преди това не са се
срещали. Микробусът рязко навлязъл от дясната лента за движение в лявата
такава, където се движел автомобилът марка „Хонда“ с около 20 км/ч. Единствено
поради бързата реакция на свидетеля К., който задействал екстрено спирачната
система на автомобила не се стигнало до удар между двата автомобила. Микробусът
продължил движението си направо към кръстовището на бул. „България“ и ул.
„Лозница“ /кръстовището за кв. Запад/, като се движел в средната лента за
движение. Автомобилът управляван от свид. К. също продължил към това
кръстовище, като се движел в лявата лента. В един момент обв. С. отново
започнал да засича с микробуса автомобилът управляван от свид. К., с цел да го
накара да спре. Действително автомобилът марка „Хонда“ спрял, поради
невъзможност да продължи движението си на около 50 м от въпросното кръстовище.
Обв. С. излязъл от микробуса, насочил се към автомобила марка „Хонда“ и отворил
шофьорската врата. Свид. К. го попитал защо управлява микробуса по този начин.
Обв. С. отговорил „Виновен съм и какво от това?“ и нанесъл удар с юмрук в
областта на устата и брадата на свид. К.. Същият изгубил съзнание за кратко, а
свид. И. К. се опитала да го защити и заплашила обв. С., че ще повика полиция.
Последният се отдалечил, качил се в микробуса и си тръгнал. С мобилния си
телефон свид. И. К. успяла да снима микробуса. След удара свид. С. К. в
продължение на няколко дни изпитвал болка в областта на долната устна и
челюстта, поради тази причина същият не можел да се храни нормално. Освен това
на същия ден свидетелят К. депозирал заявление в РУ Асеновград, а на следващия
ден се освидетелствал в Катедра „Съдебна медицина“ при УМАБЛ „Св. Георги“ гр.
Пловдив.
От изготвената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза е видно, че при прегледа на С. Х. К. са установени:
Травматичен оток в дясната лицева половина; кръвонасядане по лигавицата на
долната устна; две охлузвания по устната кухина. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет
и/или неговото тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са
получени така, както е отразено в предварителните сведения. Било е причинено
болка и страдание без разстройство на здравето.
Изложената
фактическа обстановка се установява категорично и несъмнено от всички
гласни и писмени доказателства по делото.
При тези факти Съдът
намира, че обвиняемият С.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК за
това, че: На 08.01.2019 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, по хулигански
подбуди е причинил на С. Х. К. лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток в дясната лицева половина; кръвонасядане по лигавицата на
долната устна и две охлузвания в устната кухина, довели до болка и страдание
без разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Съдът намира, че по отношение на обвиняемия
С. са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК
за освобождаването му от наказателна отговорност, а именно за престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, което е умишлено най-тежкото по
вид предвидено наказание е лишаване от
свобода до една година . Обвиняемият С. е
осъждан, но е реабилитиран по право ,с което са заличени правните последици от
осъжданията му , друг път същия не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК и от престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи обвиняемия С. от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание – глоба.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид като смекчаващи вината
обстоятелства признаването на фактическата обстановка , липсата на предишни
осъждания поради настъпилата реабилитация и сравнително лекия съставомерен
резултат , обуславящ извода , че деянието не се отличава с висока степен на
обществена опасност. Ето защо съдът зае становище, че размерът на глобата
следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
предвиден от закона размер, а именно 1000
лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК обвиняемият С. бе осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 201.60 лв., представляващи направени разноски по делото.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на обвиняемия по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитането на установения в страната правов ред, и по специално на
нормите регулиращи обществения ред , спокойствието и личната неприкосновеност
на гражданите.
По изложените мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,