Р
Е Ш Е Н И Е
№
539
гр. Перник, 05.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 07167 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба от Р.В.П., с ЕГН:**********. с адрес: ***,
чрез пълномощника си АДВОКАТ В.Ф.,***, с адрес на кантората и съдебен адрес:***,
офис 3 срещу „АПС Бета България“ ООД, с
ЕИК: ********* кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от -главница-
355.08лв., законна лихва за забава за периода от 05.09.2008г. до 07.04.2010г.-
48,19лв. и разноски- 125.00лв.ОБЩО: 528.27лв. , като е уточнено, че сумата
-355.08лв. е главница по договор за целево финансиране, 48,19лв.- законна лихва
за забава за периода от 05.09.2008г. до 07.04.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 02.07.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 125.00лв.,
от които 25.00лв. платена държавна такса и 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение, а именно сумите подробно описани в изпълнителен лист от
21.09.2010г., издаден но ч.гр.д. № ****/****г. по описа на Районен съд- Перник,
като се сочи, че същите не се дължат, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на сумите по давност.
Ищецът твърди, че въз основа
на молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД /в качеството на цесионер по сключен
договор за цесия с „Транзакт Юръп” ЕАД. с ЕИК: *********- с предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/ и срещу Р.В.П. е образувано изпълнително
дело № ***/****г. по описа на ЧСИ А.В., с per. № *** и с район на действие-
Окръжен съд- Перник. Горепосоченотоизпълнително производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 21.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ****/****г.
по описа на Районен съд- Перник.
На ищеца се сочи,че е била
връчена покана за доброволно изпълнение, с която същият е бил уведомен, че от
него се претендират следните суми: 142.61лв. неолихвяема сума, 355.08лв.
главница, 321,82лв. лихви, 0.80лв. присъдени разноски и 78.00лв. разноски по
изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските
по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 116.44лв. в полза на ЧСИ А.В., както и други
суми дължими до този момент, в общ размер на 150,00лв.. всички изчислени към
20.05.2019г., и в общ размер на 1 164.75лв.
Търсените от ответното
дружество вземания по изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ А.В. /а
също и тези по изпълнителен лист от 21.09.2010г. по ч.гр.д. № ****/****г. по
описа на Районен съд- Перник/, не се дължат
се твърди, че ищецът не дъжли тъй като са погасени по давност с
изтичането на петгодишния давностен срок.
Посочено е, че въз основа на Заповед за изпълнение №
5115/ 05.07.2010 г. и Изпълнителен лист от 21.09.2010г., издадени по ч.гр.д. № ****/****г.
по описа на Районен съд- Перник, по молба на ответното дружество на
05.10.2011г. е обарзувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ А.В.,
с per. № *** и с район на действие- Окръжен съд- Перник. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 20.03.2012г. Последното валидно изпълнително
действие по това изпълнително дело, годно да прекъсне давността, е извършено на
05.10.2011г. Това изрично е отбелязано на гърба на изпълнителния лист. С
Постановление ЧСИ А.В. е прекратила изпълнително дело № ****/****г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ТПК.
Впоследствие, въз основа на
същия изпълнителен лист от 21.09.2010 г. и едва след изтичане на 5- годишния
давностен срок по чл.110 от ЗЗД, през 2019г. ЧСИ А.В., по молба на ответника,
се описва, че образува ново изпълнително дело № ***/****г. Твърди се, че ищецът
не дължи процесиите суми, доколкото
вземанията на ответното дружество, предмет на образуваното изпълнително дело,
са погасени по давност, тъй като изискуемостта им е настъпила на 21.09.2010г.,
когато е издаден изпълнителния лист. В периода от извършване на последното
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, по първото
изпълнително дело № ****/****г,- 05.10.2011г. до образуване на новото
изпълнително дело № ***/****г.- едва през 2019г. са изминали повече от 5
години, а именно 7 години. Ето защо към момента на образуване на изпълнително
дело № ***/****г.. вземането на ответника е било погасено по давност. С тези
съображения се обуславя допустимостта на исковите претенции и се отправя искане
за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „АПС Бета България“ ООД не е подал писмен отговор.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание - чл. 439, ал. 1 ГПК, като съдът е разпределил и доказателствена
тежест в процеса, както следва:В тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана
с претендиране на процесните вземания – конкретни по своя вид и размер, както и
периода – начален и краен момент на давността.Указал е на ищеца, че не сочи
доказателства относно продължаващото съществуване на висящ изпълнителен процес
за събиране на процесните суми със страни – взискател ответника и длъжник
ищеца.При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват,
чрез установяване настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
са основателни и следва да бъдат уважени, като на основание чл.239, ал.2 ГПК
съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
по делото е бил представен списък по чл. 80 ГПК, видно от които ищецът
претендира разноски в размер на 50 лева
държавна такса за образуване на делото, 500 лева- адвокатско възнаграждение, 5
лева- държавна такса за издаване на обезпечителна заповед 48 лева такси за
издаване на копие от и.д. или общо разноски в размер на 603 лева, които следва
да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Р.В.П., с ЕГН:**********. с адрес: ***,
чрез пълномощника си АДВОКАТ В.Ф.,***, с адрес на кантората и съдебен адрес:***,
офис 3 срещу „АПС Бета България“ ООД, с
ЕИК: ********* кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество, сумата от 355.08лв. главница по договор за целево
финансиране, 48,19лв.- законна лихва за забава за периода от 05.09.2008г. до
07.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 02.07.2010г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 125.00лв., от които 25.00лв. платена държавна
такса и 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, а именно сумите подробно
описани в изпълнителен лист от 21.09.2010г., издаден но ч.гр.д. № ****/****г. по
описа на Районен съд- Перник, поради погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА
АПС Бета България“ ООД, с ЕИК: *********, да заплати на Р.В.П., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, сумата от 603 лева,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване в тази му част.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно с
оригинала:С-.Г РАЙОНЕН
СЪДИЯ: